Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
25.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№5190 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №16898/21.01.2019г., постановено по гр.дело №52036/2016г. по описа на
СРС, ГО, 64 с-в, С.О.е осъдена да заплати на „З.Л.и.”АД на основание чл.213,
ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.49, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумите 15380,82 лева-
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Каско” за щети по л.а.”Ауди А8” с ДК№******, причинени вследствие настъпило
на 08.10.2012г. ПТП в гр.София, кв.Драгалевци, ул.”Акад.Сандерс” поради
попадане в необезопасен и необозначен изкоп на пътното платно, ведно със
законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба 15.09.2016г.
до окончателното изплащане и 1057,82 лева- мораторна лихва върху главницата за
периода от 09.12.2015г. до 14.09.2016г., като искът за главницата е отхвърлен
за разликата до пълния му предявен размер 15449,37 лева, а искът за мораторната
лихва е отхвърлен за периода от 09.11.2015г. до 08.12.2015г. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 934,07 лева, а ищецът е осъден
да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 ГПК разноски в размер
на 0,41 лева.
Срещу
решението в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят
поддържа, че застрахователят- ищец в случая неправилно е изплатил
застрахователно обезщетение, тъй като процесното ПТП е настъпило вследствие
нарушение от страна на водача на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и при
груба небрежност, което съставлява изключение от покритите с полицата рискове.
Не било установено, че процесното ПТП и щетите от него са настъпили менно
вследствие необезопасена дупка на пътното платно, както и че СО отговаря за
участъка от пътя, на който е възникнало процесното ПТП. Ето защо моли решението
на СРС да бъде отменено, а предявените искове– отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
В
представения в срок отговор на въззивната жалба ищецът по делото и ответник по
жалбата „З.Л.и.”АД твърди, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.49,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ(отм.) с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Следователно, за да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се
установят следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено застраховане,
в срока на действието на който и вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
В
случая от представените по делото писмени доказателства (протокол за ПТП и
преписка по щета) и заключението на изслушаната АТЕ се установява, че процесното
ПТП е настъпило по описания в исковата молба механизъм. Следователно, на
описаното в исковата молба място е било налице необезопасено препятствие на
пътното платно, необозначено по начин, позволяващ избягването му, като
вследствие на удар на увредения автомобил в това препятствие са причинени описаните
в заведената при застрахователя преписка щети.
Видно
от представената застрахователна полица със срок на действие, в който попада
датата на процесното ПТП, за л.а.”Ауди А8” с ДК№****** има валидно сключен
договор за имуществено застраховане по застраховка "Каско" при ищеца.
Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни. Безспорно между
страните е обстоятелството, че ищецът е заплатил на собственика на увредения
автомобил посоченото в исковата молба застрахователно обезщетение.
Установено
е по делото че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
9, ал. 1, т. 2 и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително да означи съответната неравност/препятствие на
пътното платно с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението и съобразно чл.13 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните във връзка с обозначаване на изкопа на пътното
платно до премахването му, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за
суброгация на ищеца срещу ответника.
Не
се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увредения автомобил. При управление на МПС не се изисква от водачите да знаят
или предполагат наличието на неравности, дупки или каквито и да било други
препятствия по пътя. Необозначено и несигнализирано препятствие на пътя не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е
налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Обемът
на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на 15380,82 лева, съгласно заключението на АТЕ за
стойността на вредите, ликвидационните разноски и разходи за транспортиране на
автомобила след произшествието, при направено плащане от застрахователя в
размер на 15449,37 лева (от които 15369,37 лева застрахователно обезщетение, 20
лева ликвидационни разноски и 60 лева разноски за транспортиране на
автомобила), поради което искът с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.)
вр.чл.49, ал.1 ЗЗД правилно е уважен до този размер.
Представената
по делото регресна покана е връчена на ответника на 09.11.2015г. и последният е
изпаднал в забава на 09.12.2015г. Плащане безспорно не е извършено, поради
което за периода от 09.12.2015г. до датата предхождаща деня на подаване на
исковата молба- 14.09.2016г. ответникът на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи
законна лихва за забавата в размер на 1201,53 лева, определен по реда на чл.162
от ГПК с електронен лихвен калкулатор. В съответсвие с диспозитивнот начало в процеса
първоинстанционният съд правилно е уважил този иск в пълния му предявен размер
от 1057,82 лева.
По
така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно в обжалваната му
част.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата е бил защитаван от юрисконсулт, поради което и при направено от
последния искане следва да му се присъди възнаграждение за защита от
юрисконсулт в размер на 100 лева за въззивната инстанция.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №16898/21.01.2019г., постановено по гр.дело №52036/2016г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С.О.с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „З.Л.и.”АД с ЕИК:******сувата
от 100 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/