МОТИВИ: Срещу подсъдимия Б.Х.Х., роден на *** ***, е предявено обвинение за
престъпление, инкриминирано чрез разпоредба на Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че на 04.04.2020 година, в село Шарани,
Община Габрово, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот – разбит винкел на врата и счупени два броя дървени ленти от вратата, отнел
чужди движими вещи – електрически трион марка „Райдер” и електрическа бормашина
марка „Елпром”, на обща стойност 126 лева, от владението на Х.Х. ***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира
същността на предявеното му обвинение. Същият е декларирал изрично, че се
признава за виновен по отношение на надлежно отразените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, свързани с това обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) да не е коментирал самите обстоятелства във връзка с
осъществяването на съответното престъпление, което се явява инкриминирано чрез него.
С оглед на личните самопризнания, изразени от подс. Б.Х. при условията на чл.
371, т. 2 от НПК в проведеното на 24.08.2020 година разпоредително заседание по
делото и насрочването на последното за разглеждане съобразно диференцираната
процедура, регламентирана в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал
доказателства във връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и в диспозитивната
част на внесения обвинителен акт. По тази причина при постановяване на присъдата
и решаване на онези въпроси, които са посочени в нормата на чл. 301, ал. 1 от НПК, са били използвани единствено доказателствени материали, събрани при
състоялото се разследване по досъдебното производство, както и направените от подсъдимият
самопризнания с породените от същите правни последици по смисъла на чл. 372,
ал. 1 от НПК. Заради изискването, предвидено с разпоредбата на чл. 372, ал. 2
от НПК, в рамките на воденото производство по НОХД № 642/2020 г. на Районен съд
- Габрово интересите на подсъдимия Б.Х. са били отстоявани и от служебен
защитник, назначен от страна на съда, който е осъществявал задължително
процесуално представителство спрямо него не само поради вида на състоялото се
съдебно следствие, но и въз основа на установените с чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК
предпоставки за това.
От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност,
както и от съпоставката на същите с направените от подсъдимия Б.Х. самопризнания
по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения за разглеждане обвинителен
акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Към датата, инкриминирана по внесения обвинителен акт, подс. Б.Х. не е бил
осъждан за осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер.
Той не е бил освобождаван и от наказателна отговорност за такива престъпления,
в т.ч. въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV от Общата
част на НК, като поради посочените обстоятелства е притежавал чисто съдебно
минало до нея.
По наследство подс.
Б.Х. притежава недвижим имот, който се намира в с. Шарани, Община Габрово. В
съседство с него е разположен и имота на пострадалия свидетел Х.Х. ***, който е
разделен от този на подсъдимия с метална оградна мрежа.
Около обяд на
04.04.2020 г. подс. Б.Х. решил да посети своя имот в селото. Свързал се с негов
приятел – св. Д.Т., и му предложил да отидат заедно. След като последният се
съгласил, двамата се придвижили до населеното място с таксиметров автомобил,
управляван от свидетеля С.К.. Когато пристигнал, автомобила спрял в началото на
селото. Водача и св. Д.Т. останали в МПС, а подс. Х. отишъл до своя имот. След
като стигнал до него, решил да влезе в имота на св. Х.Х. и да извърши кражба на
вещи, които намери. С това намерение прескочил оградната мрежа и отишъл до
намираща се в имота постройка с две помещения, обособени за кухня и
работилница. Когато се озовал до нея, подс. Х. счупил две от долните дървени
ленти на вратата и огънал един от винкелите на рамката, като през образувалия
се по този начин отвор проникнал в помещенията на тази постройка. От там той взел
електрически трион
м. „Райдер” и електрическа бормашина марка „Елпром”, поставил ги в чувал и
заедно с него се завърнал при автомобила. Там обяснил на Т., че вещите били
собственост на починалия му баща. Заявил, че иска да ги продаде и го запитал
дали познава някой, който търси да купи такива. Св. Т. се свързал по телефон
със свой братовчед – св. А.Й., на когото обяснил какви уреди се продават.
Последният се съгласил да ги купи, и след като уточнил, че към момента на
разговора не бил в дома си, а работел на строителен обект, който са намирал в
близост до сградата на НТС в гр. Габрово, подсъдимия и св. Т. се придвижили с
таксиметровия автомобил до него. Там вещите били закупени срещу сумата от 70
лева, заплатена от Й. на подсъдимия, който уверил свидетеля, че те били негова
собственост.
Въз основа на данни по предварителна
проверка, уличаващи подс. Б.Х. в извършването на описаното престъпление, които
са били установени на 09.04.2020 г. при работа в РУ Габрово със задържани лица,
както и на допълнителна информация за начина, по който е било проникнато в
помещението движимите вещи, постъпила на 16.04.2020 година от свидетеля Х., чрез
постановление от 30.04.2020 година на прокурор при Районна прокуратура -
Габрово е разпоредено да се образува досъдебно производство, каквото (под № 1752 ЗМ-184/2020 г.) е било заведено в РУ Габрово. В
рамките на воденото разследване Б.Х. е привлечен в
качеството на обвиняем, чрез предявено обвинение за престъпление с
квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. След
разкриване на престъплението св. А.Й. предал доброволно закупените от него вещи
на органите на реда, които с разписка от 12.06.2020 година са били върнати на
техния собственик – свидетеля Х.Х. ***.
След края на разследването събраните по ДП доказателствени материали са внесени
за разглеждане в РС Габрово, като въз основа на тях и съответния обвинителен
акт е образувано и производството по настоящото НОХД № 642 по описа за 2020
година.
От заключението на изготвената съдебно
оценъчна експертиза в рамките на разследването по досъдебното производство, е
видно, че паричната равностойност на отнетите електрически трион м. „Райдер” и
електрическа бормашина марка „Елпром”, е възлизала на сумата от 126 лева към
инкриминираната дата.
Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подс. Б.Х. и
неговия служебен защитник, като се приема от съда за установена по безспорен
начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от подсъдимия; и от
съпоставката на същото със събраните писмени и гласни доказателствени материали
по досъдебното производство (постановление за образуване – л.2; материали по преписка № 1752 ЗМ-184/2020 г. на РУ
Габрово, от които: справка за извършена проверка по нея, докладна записка,
заявление, копия от гаранционни карти – л.5-9, протоко за доброволно предаване
– л.13; постановление за привличане на
обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л.18; протоколи за
разпит на обвиняем и на свидетели – л.19-25; съдебно-оценъчна експертиза и постановление за
назначаване – л.26-28; справка за съдимост – л.32; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.33; разписка за връщане на вещи – л.39; протокол за предявяване на разследване – л.48), всички съдържащи данни от съществено значение за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по него.
При така изложената фактическа
обстановка съдът прие, че подс. Б.Х. е осъществил състава на
престъплението по предявеното обвинение от обективна страна, доколкото този
извод кореспондира не само на направеното от него самопризнание, но и на
данните от писмените и гласни доказателствени материали, които са събрани при
разследването по досъдебното производство. Предмета на осъществената кражба не
е обект на спор, а при липсата на такъв (в т.ч. и във връзка с начина, използван за проникване в
помещението с вещите, предпоставена от характера на откритото съдебно следствие
по реда на Глава 27 от НПК) следва да се заключи, че тя е била квалифицирана правилно като
престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Връщането
на самите вещи обаче (което е отразено и в обстоятелствената част на
обвинителния акт) води до основания
за преквалифициране на първоначално предявеното по-тежко обвинение в по-леко
наказуем (чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал.
1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1) престъпен състав, тъй като е настъпило преди приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд. Предаването на същите от друго лице –
свид. А.Й., не е пречка за това, тъй като въпросното събитие също сочи за
наличието на доброволно съдействие, оказано от Х., тъй като съобщените от
последният данни за лицето, на което ги е продал след извършване на
престъплението, води до заключение за това. Съществуването на съкратено съдебно
следствие по делото, проведено въз основа на указаните предпоставки в чл. 371,
т. 2 от НПК, също не е пречка за нея, тъй като самопризнанието на дееца се
отнася само за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
но не и за конкретната правна квалификация на престъплението, която е била изведена
от прокурора въз основа на тях. Съдът не е лишен от възможност за внасяне на
корекции в нея, ако прецени, че тя подлежи на такава с оглед на признатите
обстоятелства, като в този смисъл е и съдебната практика. Налице са и
останалите предвидени предпоставки за нейното прилагане, тъй като новата квалификация
би довела само до приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление без
съществено изменение на обстоятелствената част на предявеното против дееца
обвинение, и то въз основа на факти, във връзка с които той вече се е защитавал
не само при воденото разследване по ДП, но и в рамките на съдебното следствие. Следва да се отбележи,
че освен от обективна, престъплението е осъществено и от субективна страна.
Подс. Б.Х. е знаел, че вещите не му принадлежат, а при тази представа у него е
имало съзнание, че ги отнема противозаконно поради липсата на съгласие от
техния собственик за това. С оглед на изложеното, както и при отнемането на
вещите с цел противозаконното им присвояване, което се установява от
извършените разпоредителни действия по отношение на тях, престъплението следва
да се приеме за осъществено с пряк умисъл, определян като такъв заради
съзнанието за дееца за произтичащите от него общественоопасни последици, и
предприетите независимо от него действия, извършени с желанието тези последици
да настъпят.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на изложените,
произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна
страна, че след като на
04.04.2020 година, в село Шарани, Община Габрово, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот – разбит винкел на врата и счупени 2 броя
дървени ленти от нея, отнел чужди движими вещи – електрически трион марка
„Райдер” и електрическа бормашина марка „Елпром”, на обща стойност 126 лева, от владението на Х.Х. ***, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд отнетото имущество е било върнато, подс. Б.Х.Х. при форма на вина пряк
умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъпление по смисъла на чл. 197,
т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, в извършването на което го
призна за виновен.
Въз основа на изложените съображения във връзка с посочените обстоятелства
съдът призна подс. Б.Х. за невинен в това на инкриминираната дата, при наличието на посочените
по-горе място и начин, да е отнел описаните движими вещи единствено при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, без до
приключване на съдебното следствие пред първонстанционния съд същите да са били
върнати, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправда по така предявеното
му първоначално по-тежко обвинение за престъпление с тази правна квалификация
по НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подсъдимия
към инкриминираната дата, което, отчетено заедно с неговата млада възраст и
липсата на данни за други осъществени противообществени прояви към нея,
определя същият като лице с невисока степен на обществена опасност като деец; оказаното съдействие за връщане на отнетото на неговия
собственик; дадените от Х. обяснения в рамките на
проведеното разследване по досъдебното производство, чрез които е допринесъл за
разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, водещо до извод за наличие на проявено
критично отношение към самото престъпление и паричната равностойност на
отнетото движимо имущество, която (с оглед на сумата на установената за страната минимална работна заплата към
посочената в обвинителния акт дата от 610 лева) безспорно се явява малко над 20% от същата, т.е. изключително
ниска в сравнение с нея. При преценката на установените по делото обстоятелства
съдът не констатира наличието на отегчаващи вината такива.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие, че е установено наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при съществуването на които и най-лекото, предвидено от закона
наказание, би било несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия
най-нисък размер за съответния вид, определен в нормата на чл. 197, т. 3 от НК.
С оглед на това, след като съпостави техния характер и естество заедно с вида
на проведеното съдебно следствие и липсата на минимум за наказанието, който посочената
разпоредба на чл.197 т.3 от НК да установява за отразеното в нея такова, намери, че заради императивния характер на съответния текст – чл. 373,
ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи
нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК в редакцията по ДВ брой 26 от 06.04.2010 г., действала към датата за
извършване на престъплението, доколкото се явява по-благоприятна за дееца. Въз
основа на тези съображения и чрез приложението на указаното в чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от НК, намери за необходимо да замени
предвиденото наказание “Лишаване от свобода” с “Пробация”, изразяваща се в
определените по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК пробационни мерки, а именно:
“Задължителна регистрация по настоящ адрес”*** за срок от “Шест месеца”, и “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за същия по размер срок, като прие, че
по този начин, с такива определени по отношение на вида и тяхната
продължителност мерки, ще бъдат създадени оптимални условия за постигане целите
на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36
от НК.
Въз основа на установените по делото факти, и като отчете целите, които
законът преследва с изпълнението на наложената мярка по смисъла на чл. 42а, ал.
2, т. 1 от НК, на осн. чл. 42б, ал. 1 от НК съдът определи периодичност за нейното
изпълнение в лицето на минимално предвидената такава от два пъти седмично.
Предвид естеството на постановената
присъда, подс. Б.Х. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово сума
в размер на 73,20 лева, дължима за възстановяване на направените по делото
разноски при разследването по досъдебното производство, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК.
В рамките на воденото разследване по
съдебното производство не са били направени разноски, поради което съдът не се
е произнасял по присъждането на такива.
В този смисъл е и постановеният съдебен
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…