№ 101
гр. гр. Димитровград, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200133 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателя – ЮЛ. С. Н. с адрес гр.Свиленград, ул.“*******************, ЕГН
********** е депозирал жалба против Наказателно Постановление №21-1253-
001963/20.10.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, сектор „Пътна полиция“, с
което за това, че на 09.07.2021г. в 17:00 часа в община Димитровград, по Автомагистрала
„Марица“ до км.35 в посока към АМ“Тракия“ управлява личният си мотоциклет „БМВ 650“
с рег.№ Х ****, като поради движение с несъобразена скорост, несъобразяване с пътните
условия, интензивността на движението и атмосферните условия, гyби контрол над
управляваното от него МПС и с десния си крак се удря в дясно по посока на движението си
в еластичната ограда, вследствие на което реализира ПТП, не уведомява органите на МВР и
напуска местопроизшествието, с което за виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на
чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Излага доводи за незаконосъобразност на Наказателното постановление, необоснованост на
същото, моли същото да бъде отменено. Твърди за неустановеност на описаните в
постановлението обстоятелства.
Жалбоподателят в съдебно заседание– редовно призован, не се явява. Упълномощения
процесуален представител изпраща писмено становище, с което поддържа жалбата, отрича
да е установена вина за описаното ПТП, пледира за отмяна на наказателното постановление.
1
ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпращат представител
и не взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпращат
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 09.07.2021г. полицейските служители Б.Б. и Т.В. изпълнявали служебните си
задължения. Вечерта същите били изпратени от оперативен дежурен на полицията за
проверка по сигнал, че лицето Ю.Н. от гр.Свиленград е потърсил медицинска помощ в
ЦСМП-Свиленград. При извършената проверка и събраните данни, полицейските
служители установили имената на потърсилият медицинска помощ, неговият адрес, където
го посетили. По обяснения на Ю.Н.- настоящ жалбоподател, установили, че същият
управлявал по-рано същия ден личният си мотоциклет -„БМВ 650“ с рег.№ Х ****, като при
движението си по АМ“Марица“ изгубил контрол над управлението на мотоциклета и ударил
крака си в предпазна мантинела, като продължил движението си и се прибрал в
гр.Свиленград. Вечерта след като почувствал болки, посетил ЦСМП-Свиленград.
Полицейските служители огледали мотоциклета и не установили никакви щети по него.
Контролните органи възприели действията на водача Н. като нарушение на ЗДвП и му
съставили акт за установяване на административно нарушение №187935/09.07.2021г., в
който се констатира, че поради движение с несъобразена скорост, несъобразяване с пътните
условия, интензивността на движението и атмосферните условия, гyби контрол над
управляваното от него МПС и с десния си крак се удря в дясно по посока на движението си
в еластичната ограда, вследствие на което реализира ПТП, водачът изгубил контрол върху
управлението на автомобила и предизвикал ПТП, като напуска местопроизшествието и не
уведомява органите на МВР. Като нарушени текстове от закона са описани чл.20, ал.2 и
чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП.
Актът бил връчен на нарушителя Н., който го подписал, без да описва възражения.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е
издадено предметното на делото Наказателно Постановление №21-1253-001963/20.10.2021г.
на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което за описаните
нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 08.02.2022г., видно от неразделната
разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред РС-Димитровград на
10.02.2022г. – видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение
2
№187935/09.07.2021г., Наказателно Постановление №21-1253-001963/20.10.2021г. на
Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, сектор „Пътна полиция“ и показанията на
разпитания свидетел Б.Б., от приетите и приложени по делото писмени доказателства.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на
ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №187935/09.07.2021г.
са спазени като цяло изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Относно констатациите в акта, възприети в последствие и при издаването на обжалваното
наказателно постановление, съдът намира следното: -описано е, че водачът е управлявал
мотоциклета си, като не избрал скоростта на движение и го управлявал с несъобразена
скорост, не се съобразил с пътните условия, интензивността на движението и атмосферните
условия, като изгyбил контрол над управляваното от него МПС, реализирал ПТП, напуснал
местопроизшествието и не уведомил органите на МВР.
По първото описано нарушение обаче следва да се отбележи следното: -действително,
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС, при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
На практика в описателната част на нарушението, адм.-наказващият орган е преповторил
по-голямата част от тази разпоредба. В същото време обаче е налице неустановеност на
нарушението. Ако нарушението, което се вменява като извършено на жалбоподателя е
несъобразяване на скоростта с атмосферните условия, то в какво по-конкретно се изразява
несъобразяването, тъй като контролните органи (свидетеля по делото) не заявява за някакви
атмосферни условия като наличие на дъжд, силен вятър или други подобни, с които водачът
е следвало да се съобрази. Не се установи и да е имало натоварен трафик по това време,
неравности по настилката или други фактори, които да налагат повишено внимание и
намаляване на скоростта до съобразената с пътните условия и под разрешената за
автомагистрала. В такъв случай неизяснен остава въпроса с кои по-точно нетипични за този
период от годината атмосферни условия водачът не се е съобразил, за да коригира скоростта
3
на движението си.
По отношение на второто описано нарушение – съобразно разпоредбата на §6, т.30 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.
В случая за настъпило ПТП може да се съди единствено по показанията на полицейския
служител, който от своя страна е възприел станалото от жалбоподателя. Всички
обстоятелства обаче, които следва да се установят като елементи от състава на пътно-
транспортното произшествие, са условни. Липсва категоричност на данните, без да се
говори за доказателства, за това кога конкретно и къде- на кое място е настъпило
твърдяното ПТП. На следващо място, дали същото е било възприето като такова, доколкото
самият водач е заявил на полицейските органи, че едва след като се прибрал и е изминало
известно време, е почувствал болка, което го е накарало да посети ЦСМП. А още повече-
неясен остава и механизма на самия инцидент- настъпил ли е такъв, поради каква причина,
има ли свидетели, спрял ли е изобщо, за да установи наранявания и материални щети и т.н.
При липса на съзнание за настъпило ПТП, няма как да се очаква от водача да изпълни
задължението си по чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП. Логичното е при настъпило ПТП,
пострадалият да потърси помощ веднага, като дори се придвижи до по-близкия град, но в
случая жалб.Н. е пропътувал ок 70км., изминало е още време и едва след това е потърсил
помощ. Което говори за субективния елемент на описаното административно нарушение-
при усещане за настъпило ПТП, а не просто за инцидент без настъпили наранявания и
материални щети, за водача настъпва задължението за оставане на местопроизшествието и
уведомяване на органите на МВР. При липса на съзнание за настъпило ПТП, със
съприкосновение с мантинела без да са пострадали други лица и предмети, не може да се
приеме, че водачът е имал съзнание за настъпило ПТП с наранявания, макар и на себе си, и
настъпили материални щети. Не може да се очаква, че при всеки един пътен инцидент,
колкото и безобиден да е той без пострадали лица и предмети, да се изисква от водача да
уведомяват органите на МВР, тъй като тогава биха били укорими за нарушаване на друг
текст от закона.
За да се пристъпи към съставянето на АУАН и издаването на НП, следва нарушението да е
конкретно и ясно установено, без съмнения или неизяснени елементи от него. В случая
неизясняването на ред обстоятелства от инцидента води до невъзможност за преценка дали
описаното деяние е умишлено и следва да бъде санкционирано като административно
нарушение, или същото е извършено невиновно, случайно деяние, за което не следва да бъде
търсена административно-наказателна отговорност, тъй като неумишлените деяния не се
третират като адм.нарушения, освен, ако изрично не е предвидено това.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени при непълна преценка на
доказателствата, в следствие на неизяснени съществени елементи от състава на всяко едно
4
адм.нарушение, като по този начин са нарушени административно-производствените
правила.
Предвид горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изцяло отменено- като необосновано и незаконосъобразно.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е
направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така
направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата
от 400 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя
от административно-наказващият орган.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №21-1253-001963/20.10.2021г. на Началник
Сектор към ОД-МВР-Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което на ЮЛ. С. Н. с адрес
гр.Свиленград, ул.“*******************, ЕГН **********, за това, че на 09.07.2021г. в
17:00 часа в община Димитровград, по Автомагистрала „Марица“ до км.35 в посока към
АМ“Тракия“ управлява личният си мотоциклет „БМВ 650“ с рег.№ Х ****, като поради
движение с несъобразена скорост, несъобразяване с пътните условия, интензивността на
движението и атмосферните условия, гyби контрол над управляваното от него МПС и с
десния си крак се удря в дясно по посока на движението си в еластичната ограда,
вследствие на което реализира ПТП, не уведомява органите на МВР и напуска
местопроизшествието, с което за виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на чл.123,
ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец - като незаконосъобразно и
необосновано.
ОСЪЖДА ОД-МВР-Хасково, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да заплати на ЮЛ. С. Н. с
адрес гр.Свиленград, ул.“*******************, ЕГН **********, направените разноски по
делото (АНД 133/2022г. по описа на РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в
размер на 400 (четиристотин) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6