РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Видин, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
Н. Д. Н.А
при участието на секретаря А.АНГ. Т.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно административно
наказателно дело № 20231300600242 по описа за 2023 година
Делото е образувано по жалба с правно основание чл.378, ал.5 от НПК.
С решение № 39/17.05.2023г. по НОХД № 88/2023г. по описа на Районен съд Белоградчик,
обвиняемият Т. Б. Б. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН, в това че на 04.04.2022г., в
с. Тополовец, общ. Ружинци, по ул. „*“ срещу дом № 14, с посока на движение към гр.
Монтана, управлявал МПС товарен автомобил марка “Фиат”, модел „Добло“, е peг. № *,
което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба I- 45/24.03.2000г. за
регистриране и пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС - престъпление по чл. 345, ал.2
вр. ал.1 от НК, и на основание чл.78а, ал.1 от НК, обвиняемия Т. Б. Б. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева.
Против решението е подадена в срок жалба от адвокат Ж. Ж., в качеството му на защитник
на обвиняемия Б.. В жалбата са развити съображения, че решението е незаконосъобразно,
постановено в противоречие със Закона, при липса на извършено престъпление от
обвиняемия. Иска се решението да бъде отменено и обвиняемия да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин даде заключение, че жалбата е
неоснователна и решението на БРС следва да бъде потвърдено.
От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Окръжния съд намира, че
същата е неоснователна.
БРС е преценил правилно доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, и
фактическите му изводи се базират на тях. ВОС възприема фактическата обстановка
1
визирана в атакуваното решение и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото
изложение. Правилни са юридическите изводи на БРС относно квалификицията на деянието
по чл. 345, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК. В тази насока в решението на ВРС са визирани
подробни правни съображения за взетото решение.
ВОС ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение по делото, съобразно
неговия предмет.
Безспорно е установено, че на 04.04.2022г., в с. Тополовец, общ. Ружинци, по ул.
„Волгоград“ срещу дом № 14, с посока на движение към гр. Монтана, обвиняемият Т. Б. Б. е
управлявал МПС товарен автомобил марка “Фиат”, модел „Добло“, е peг. № *, което не е
регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба I- 45/24.03.2000г. за регистриране и
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС.
Б. е придобил надлежно процесното МПС на 14.12.2021г.
По предишно осъждане на Б. с присъда от 11.07.1996г., с което му е наложено наказание
„глоба“, Б. е реабилитиран по чл.88а, ал.1 във вр. с чл.82, ал.1, т.5 и ал.3 от НК.
Горните обстоятелства се установяват от: показанията на В. Т. В. и Д. Ц. Т.; АУАН №
552949/04.04.2022г.; справка за нарушител/водач; данни за промяна на регистрация; справка
за собственост; удостоверение № 242000-205/13.01.2023г., от РУ Белоградчик, че
административно наказателното производство срещу Б. е прекратено на основание чл.33,
ал.2 от ЗАНН; документи относно предишно осъждане на Б. /л.14-18 от делото на БРС/.
Обясненията на обвиняемия не противоречат на описаната фактическа обстановка и
кореспондират с останалите доказателства.
Няма противоречие между горните доказателства. Гласните кореспондират с писмените и
помежду си, поради което правилно са кредитирани от БРС.
Предвид установените факти ВРС правилно е приложил правото и е направил верен извод за
съставомерност на процесното поведение на обвиняемия по 345, ал. 2, във връзка с ал. 1 от
НК.
Правилно ВРС е приложил чл.78а от НК, тъй като са налице предпоставките на тази норма.
Наложеното административно наказание „глоба” е в минимален размер и ВОС няма
основание до го коригира.
Неоснователни са оплакванията в жалбата.
По делото са изяснение обстоятелствата, които са от съществено значение в случая. В тази
насока не е налице нарушение на чл. 102 от НПК, посочен в жалбата. Неоснователно е
оплакването, че не е изяснено дали извършителя има качествата по смисъла на чл.31, ал.1 от
НК. По делото няма никакви данни, които да поставят въпрос за вменяемостта на Б., респ.
твърдяното в жалбата краткотрайно разстройство на съзнанието, поради което той не е
разбирал свойството и значението на извършеното и не е можел да ръководи постъпките си.
Видно от обясненията на обвиняемия, респ. от логичния му и последователен изказ, те не
2
дават индикация за лице, което е било препятствано да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Няма основание и за съмнение, че през периода
от придобиване на автомобила до проверката от контролните органи, е имало моменти
когато обвиняемия е бил с нарушение в посочените способности. Видно и от конкретиката
на обясненията му, той е съзнавал задължението си да регистрира превозното средство
което е придобил, но не го е сторил, тъй като е забравил. Обстоятелството, което се сочи в
жалбата, че през двумесечния срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП, Б. е погребал двама възходящи
роднини /единия по сватовство/ от втора степен, освен, че не се основава на никакви
доказателства по делото, не разкрива и причина организираното погребение /напълно
рационално действие при съответни обстоятелства/ да доведе но разстройство на
съзнанието, дори и кратковременно такова. В тази насока по делото не са били налице
условията на чл.144, ал.1 от НПК, респ. и някое от съмненията по смисъла на втората
алинея на посочената норма от НПК.
Неоснователно е и оплакването за липса на субективния елемент на престъпление по чл.345,
ал.2 от НПК. Законодателят не е регламентирал нарочно уведомяване за необходимост от
регистрация в процесния случай. Самият Закон, респ. самата норма на чл.143, ал.15 от
ЗДвП, урежда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Закона е обнародван, следователно обвиняемия е знаел за посочената уредба, респ.
за прекратяването на регистрацията, ако в посочения срок от придобиването, не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Обвиняемия е бил наясно със всички
посочени по-горе обстоятелства, включително и с това, че управлява МПС, което е с
прекратена регистрация, което е равносилно на нерегистрирано такова по надлежния ред.
Относно прекия умисъл, който в случая е налице, в жалбата е посочено неправилно
разбиране на дефиницията за пряк умисъл, относно деянието на просто извършване.
Общественоопасните последиците по смисъла на чл.11, ал.2 от НК са не само увреждане, но
и застрашаване на обществените отношения, които са обект на престъплението по чл.345,
ал.2 от НК.
ВОС намира, че в случая, с оглед неговата конкретика, не може да се направи извод, че
макар деянието на обвиняемия да осъществява формално признаците на престъпния състав
чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, то не е престъпно, с оглед чл.9, ал.2 от НК.
Единственото смекчаващо обстоятелство е, че обвиняемия е с чисто съдебно минало
/реабилитиран/. Други смекчаващи обстоятелства няма. От друга страна, видно от справката
за нарушител/водач на Т. Б. Б., от 2004г. до момента на издаване на справката, са наложени
множество наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, като почти всяка
година през посочени период е наказван нееднократно. Това го характеризира отрицателно,
респ. като лице което има пренебрежително отношение към регламента за движение по
пътищата и като недисциплиниран водач на МПС. Това освен, че е отегчаващо
обстоятелство, е показателно, че обществена опасност на дееца, не следва да се преценява
3
като занижена, досежно обществените отношения свързани с безопасността на движението
по пътищата. Видно е, че административните наказания за нарушения на правилата за
движение не са осъществили целите на индивидуалната превенция спрямо обвиняемия.
Що се касае до степента на обществена опасност на деянието, то следва да се има предвид,
че обвиняемия е управлявал процесното МПС след около два месеца от момента в който е
следвало да изпълни задължението си по чл.143, ал.15 от ЗДвП, но не го е изпълнил за този
период. Управлението на МПС е реализирано в тези условия до момент в който е бил спрян
от контролните органи за проверка. Видно е, че деянието е преустановено не по волята на
обвиняемия, а пряко нея, респ. от контролните органи. Това разкрива обществена опасност,
която не е занижена в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.
Конкретиката на стореното, го разкрива с обществена опасност, чувствително по-висока от
„явно незначителна“.
Деянието по чл.345, ал.2 от НК е на формално извършване и негативното въздействие върху
обществените отношения се изразява в тяхното застрашаване, а не увреждане. Макар че
законодателя е направил разграничение, като е уредил аналогичен фактически състав и като
нарушение – чл.175, ал.3 във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДП, приложим в случаи при които не се
засяга обекта /обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, като
предмет на защита/ в степен достатъчно висока, за да са престъпление, то настоящия казус
не е такъв, по съображенията визирани по-горе за степента на обществена опасност на
деянието и дееца.
С оглед на горните съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Решението на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Видинският окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/17.05.2023г. по НОХД № 88/2023г. по описа на Районен
съд Белоградчик.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4