Решение по дело №628/2021 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 76
Дата: 3 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20212180100628
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Царево, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Стефка Б. Илиева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20212180100628 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ***“ ЕАД срещу Д. Й. С.
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
за сумата от 176.04 лева, представляваща главница по фактури за потребена
електрическа енергия за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2021г., сумата от
7.01 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
17.11.2020г. до 06.07.2021г. и законна лихва от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***г. на РС-Царево
С исковата молба се твърди, че ищецът предоставя на клиентите си
електрическа енергия при публично известни общи условия. На основание
чл.7, т.1 от Общите условия ищецът снабдявал с електрическа енергия и
обект с ИТН ****, находящ се в ****, за който обект на ответника С. бил
открит клиентски номер ***. За периода от 01.10.2020г. до 30.04.2021г.
ищцовото дружество доставило на обекта на ответника електрическа енергия
на обща стойност 176,04лв., които той не заплатил. Поради тази причина
ответникът дължал и лихва за забава в общ размер на 7,01лв. за периода от
17.11.2020г. до 06.07.2021г.
За така дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №***г. по описа на
РС-Царево. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен
на постоянния си адрес и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск. Това породило за ищеца
1
правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи заплащане на сумата от 176,04лв. – главница за
доставена електрическа енергия за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2021г.,
7,01лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от
17.11.2020г. до 06.07.2021г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски по ч.гр.д. №***г. по
описа на РС-Царево, както и направените по настоящото дело разноски.
В хода на производството ищецът е депозирал нарочна молба, с която
заявява, че на 22.02.2022г. ответникът е заплатил на каса дължимата главница
в размер на 176,04лв. – главница за доставена електрическа енергия за
периода от 01.10.2020г. до 30.04.2021г., както и обезщетение за забава, с
оглед на което моли иска да бъде отхвърлен, но претендира ответникът да
бъде осъден му да заплати разноските, направени в хода на заповедното и на
исковото производство, тъй като с поведението си е станал причина за
завеждането на делото.
В законоустановения срок особеният представител на ответника –
адв.П.Т. е подала писмен отговор, с който изразява становище, че
предявените искове са неоснователни поради извършеното от ответника
плащане след завеждането на ИМ. Намира за противоречаща на добрите
нрави претенцията на дружеството за заплащането на разноски в заповедното
и исковото производство в размер общо на 250 лева, доколкото размера на
претендираните разноски надвишава размера на търсената главница и лихви.
Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. №***г. на РС-Царево, се установява, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
***. по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми: сумата от 176,04лв. –
главница за доставена електрическа енергия за периода от 01.10.2020г. до
30.04.2021г., 7,01лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за
периода от 17.11.2020г. до 06.07.2021г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
заповедното производство в общ размер на 75 лв. Заповедта е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради
2
което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото като писмени доказателства са приети фактура с № ***.;
фактура №***; фактура № ***.; фактура №**********/***г.; фактура ***;
фактура №***.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от
правна страна намира следното:
В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на
понятието битов клиент. Според посочената правна норма това е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в
чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „***” ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва да се
разбира „потребител на електрическа енергия”, който пък от своя страна е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на *** съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на
Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия или
природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.
Ищецът *** ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на *** ЕАД, одобрени с решение на *** и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на дружеството ***
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление
на ответника, находящ се *** като на името на ответника е отрит клиентски
номер ***, а електроснабдения имт се индивидуализира с ИТН ****. Няма
спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия.
Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е
предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по
покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва
3
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради
което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна
връзка между страните.
За процесния период има доставена електрическа енергия до
процесния имот на обща стойност 176.04 лева, за което са издадени фактура с
№ ***.; фактура №***; фактура № ***.; фактура №**********/***г.; фактура
***; фактура №***.
По силата на чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС ответникът се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в
сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни. Съгласно чл.
27, ал.1 ОУ на ЕВН ЕС при неплащане в срок на дължимите суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. В случая ответникът не е заплатил в срок дължимите суми за доставената
му електроенергия на стойност 176.04 лева за периода 01.10.2020г. до
30.04.2021г. , поради което ищцовото дружество е начислило върху
дължимата главница и обезщетение за забава в размер на 7.01 лева за периода
17.11.2020г. до 06.07.2021г.
В хода на исковото производство, на 22.02.2022г. ответникът е
извършил плащане в размер общо на 176.04 лева, с което е погасил изцяло
дължимата по фактурите главница. При това положение, претенцията за
заплащане на главница в размер на 176.04 лева следва да отхвърли като
погасена в хода на делото, а претенциите за заплащане на лихва за забава в
размер на 7.01 лева за периода 17.11.2020г. до 06.07.2021г., както и законна
лихва върху главницата от 176.04 лева от датата на подаването на заявлението
-07.07.2021г. до датата на плащане на главницата - 22.02.2022г., следва да
бъдат уважени като основателни и доказани.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК право на
разноски се поражда само за ищеца. Вярно е, че в хода на исковото
производство ответникът е заплатил главницата по фактурите, поради което
претенцията за плащане на главница е отхвърлена като погасена в хода на
процеса, но с поведението си ответникът е станал причина за завеждането на
4
делото. Така на ищеца в заповедното производство следва да се присъдят
разноски за заплатена държавна такса в размер на 25.00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, платимо от
ответника. В исковото производство ищецът е направил разноски за
доплатена държавна такса в размер на 75.00 лева, както и разноски за
назначаването на особен представител в размер на 100.00 лева. На ищеца в
исковото производство следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.25 ал.1
от Наредбата за заплащане на правна помощ, чийто размер съдът определя на
50.00 лева с оглед предмета, цената на исковете, фактическата и правна
сложност на делото и броя на проведените заседанията. Така ищецът е
направил разноски в исковото производство в размер общо на 225.00 лева,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответника..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че ищцовото дружество „***“ ЕАД с ***, седалище и адрес на
управление: ***, има вземане спрямо ответника Д. Й. С. с ЕГН ********** с
адрес ***, за сумата в размер на 7.01 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 17.11.2020г. до 06.07.2021г., както и законна лихва върху
главницата от 176.04 лева от датата на подаването на заявлението -
07.07.2021г. до датата на плащане на главницата - 22.02.2022г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №***. по ч.гр.д.№
***г. по описа на РС-Царево.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „***“ ЕАД с ***, срещу ответника Д. Й.
С. с ЕГН ********** с адрес ***, за приемане на установено, че ответникът
дължи на дружеството сумата в размер на 176.04 лева, представляваща
главница по фактури за доставена електроенерегия за периода за периода
01.10.2020г. до 30.04.2021г., като погасена чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Й. С. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕАД с ***, седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на
75.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№***г. на РС-Царево, както и сумата в размер на 225.00 лева,
представляваща разноски по настоящото исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5

След влизане на решението в сила, ч.г.д..№***г. на РС-Царево да бъде
върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6