Решение по дело №402/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. Д. П. – управител на „Правни услуги Петрови“ ООД, срещу решение № 44/24.03.2025 г., постановено по АНД № 47/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е изменен електронен фиш серия К № 4946088, издаден от ОД на МВР - Русе, с който на касатора, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, като нарушението е преквалифицирано в такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което не се е отразила на наложената глоба. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата. Иска се отмяната на въззивното решение и постановяване на друго, с което електронният фиш да бъде отменен. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е приел, че с издадения от ОД на МВР – Русе електронен фиш серия К № 4946088 на касатора, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС, стационарно преносим уред за контрол на скоростта Cordon-M2, сер.№ MD 1197) и се изразявало в превишаване на 09.06.2021 г., в 13:05 ч., на максималната разрешена скорост на движение в населено място – в гр.Бяла, Главен път I -5 Русе, в района на км.56, в посока към гр. Велико Търново. Според електронния фиш приложимото ограничение на скоростта от 50 км/ч било въведено с пътен знак В26, а управляваният лек автомобил „Сузуки СХ 4“, с рег.№ [рег. номер], собственост на „Правни услуги Петрови“ ООД, с представител касатора се движел, при отчитане на толеранс от минус 3 км/ч, със скорост от 89 км/ч, т.е. превишението е с 39 км/ч.

Материалите по делото сочат ,че ЕФ е съставен на 17.06.2021г., т.е. в срока по чл. 81 ал.1 НК, като е направен опит за връчване на издадения ЕФ на 24.10.2022г., като обратната разписка е върната като непотърсена. Едва на 5.11.2024г. препис от електронния фиш бил връчен на нарушителя. Поради което и съдът е приел, че са спазени давностните срокове.

От правна страна районният съд приел, че в издадения ЕФ са налице всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4, изр.2 реквизити и не са изтекли давностните срокове. Въззивният съд е посочил, че в образеца на ЕФ не е предвидено посочване на издалия го служител, нито дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд, поради което приел възражения в тази насока за неоснователни. Инстанцията по същество е приела, че към датата на извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т. ч. и в присъствието на контролен орган, при спазване условията, предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. За да измени електронния фиш районният съд приел, че е безспорно установено и доказано извършеното от касатора нарушение на правилата за движение, изразяващо се в превишение на максимално разрешената скорост в населено място, където важат правилата за ограничение на скоростта в населено място по чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно нормата скоростта, която не трябва да се превишава е 50км/ч, поради което посоченото ограничение с пътен знак В 26 би било приложимо ако със знака е въведено ограничение, различно от 50 км/ч. На тези основания въззивният съд с решението си е преквалифицирал нарушението от такова по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП ,като съобразил, че не е налице основание за изменение в санкционната част с оглед твърдия предвиден размер на санкцията.

Решението е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН

Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по делото пред районния съд доказателства, в това число и снимков материал, който съдържа информация както за процесното МПС, така и за датата, часа и мястото на заснемане, разположението на АТТС, за номера на техническото средство, което е от одобрен тип за измерване и което е преминало съответните проверки, видно от събраните доказателства по делото пред районния съд.

Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. По този начин категорично се установява, че на дата 09.06.2021 г. е установено и заснето с АТСС управление на процесния автомобил.

Системата за контрол АТТС № MD е била поставена на 09.06.2021 г. с място на контрол - гр.Бяла, I -5 Русе-Велико Търново, 56км, Тир паркинг-Б., посока от гр. Бяла към гр. Русе, и с време на работа 12:30 - 14:30 часа, с въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, с разстояние 600м от пътния знак с въведеното ограничение 50км/ч до АТСС, като посоченото било обективирано в представения по делото пред въззивния съд протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., с рег. номер 1085р-5148.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Както и РС – Бяла е посочил в мотивите на решението си, съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а в чл. 3 от същата наредба е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

Правилно въззивният съд е приел, че въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол в т. ч. и в присъствието на контролен орган.

Неоснователно се явява релевираното възражение в жалбата, че в процесния ЕФ не е посочено конкретното длъжностно лице, което е издало процесния акт. Следва да се отбележи, че такова посочване не е част от задължителното съдържание на ел. фиш, изчерпателно посочено в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за да бъде съобразено от министъра на вътрешните работи в утвърдения образец на ЕФ. По дефиниция ЕФ не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е извършено. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В тази насока следва да бъде съобразено и естеството на ЕФ, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Неоснователни са и възраженията на касатора относно липсата на правомощие на районния съд да измени санкционния акт поради факта, че актът представлявал електронен фиш, а не наказателно постановление. В чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН изрично е посочено, че съдът изменя „акта по чл. 58д“, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, т.е. по отношение на правомощието на районния съд за неговото изменение препращането е към всички актове по чл.58д, а сред тях е и електронният фиш – чл.58д, т.4 от ЗАНН. Извършената преквалификация на нарушението не се отразява на санкционната норма.

Извън наведените в касационната жалба съображения, настоящата инстанция не установи такива, които да водят до неправилно приложение на материалния закон, с оглед спазването на всички давностни срокове. Както вече се посочи ЕФ е съставен на 17.06.2021г., като е направен неуспешен опит за връчването му на 24.10.2022г., като обратната разписка е върната като непотърсена. Едва на 5.11.2024г. препис от електронния фиш бил връчен на нарушителя. Поради което и правилно РС-Бяла е приел, че са спазени давностните срокове по чл.82 ал.4 вр.чл.81 НК .

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанция. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя възнаграждението в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 63д ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 24.03.2025 г., постановено по АНД № 47/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла.

ОСЪЖДА Д. Д. П., [ЕГН], в качеството на управител на „Правни услуги Петрови“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе, с адрес гр. Русе, [улица], сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.