№ 166
гр. Варна, 02.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20243000500250 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:01 часа се явиха:
Въззивникът Б. В. М., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Д. Н. от АК-Л., редовно упълномощен и приет от съда от първата
инстанция.
Въззивникът РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
Варна, редовно призован, представлява се от главен юрисконсулт С. П.,
редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че не са налице пречки за
даване ход на делото, поради което моля да дадете ход на делото.
Ю.К. П.: Не са налице процесуални пречки по даване ход на делото,
моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Н.: Нямам възражения по изготвения доклад.
Ю.К. П.: Имам възражение по така направения доклад. Уважаеми
апелативни съдии, Моля да вземете предвид, че още с отговора на исковата
1
молба сме въвели възражението си за съпричиняване. В проекта на доклад е
отразено, че такова не е сторено, като не са поставени въпроси. Напротив, с
възражението за съпричиняване са поставени и въпросите, свързани с
нарушението на технологичните правила, извършени от въззиваемата страна.
На стр. 4 от определението, където са изложени мотивите на съда относно
недопускането на свидетеля, са изведени факти, свързани с комисията, която е
извършила проверка по съответните заповеди за изясняване на фактите
относно наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение и
установяване на причините и обстоятелствата, които са довели до възникване
на трудовата злополука, и че ищецът е изпълнявал служебните си задължения,
спазвал е техниката за безопасност, и не е извършил дисциплинарно
нарушение, което е аргумент да бъде отхвърлено искането ни за свидетел. Бих
искала само да уточня следното: искането ни за свидетел не е свързано с
установяване на вина на служителя. Искането ни за допускане на свидетел е
свързано с установяване на действия или бездействия, свързани с нарушение
на технологични правила, което подлежи на доказване именно в съдебната
фаза на процеса. В този смисъл сме направили и това искане, което
първоинстанционният съд е отхвърлил и повторно сме го заявили пред
уважаемия съд в настоящата инстанция. Неустановяването на тези факти
препятства и правото ни на защита. Подновяваме искането си за допускане на
разпита на посочения свидетел. Т.е нямам възражения по определения
предмет на делото с определението от разпоредително заседание и моля
същият предмет да бъде описан при докладване в настоящото съдебно
заседание.
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад по предмета на въззивното производство,
съобразно определение от разпоредително заседание № 359/10.06.2024 г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадени две въззивни жалби, както следва: Въззивна жалба, подадена от Б. В.
М., чрез процесуалния му представител адв.Д.Н., против решение
№218/01.03.2024г., постановено по гр.д.№1134/23г. по описа на ВОС, гр.о., в
частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Б. В. М. против РД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна иск с пр.осн. чл.78,
ал.1 от ЗДСл в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата, представляваща разликата над 36 456лв. до 41 456лв./т.е. сумата от 5
000 лв./, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени
вреди, а именно физически болки и психически страдания, получени в
резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията/голям
пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а
именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно
със законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до
пълното изплащане на сумата; 2/ Б. В. М. е осъден да заплати на РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Варна сумата от 123, 39лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
2
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен и за горепосочената сума.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Варна в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител ю.к.С.П., поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му
от ищеца части да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена от РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Варна, чрез процесуалния й представител ю.к. С.П., против
решение №218/01.03.2024г., постановено по гр.д.№1134/23г. по описа на ВОС,
гр.о., в частите му, с които: 1/ РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Варна е осъдена да заплати на Б. В. М. сумата от 36 456лв.,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, а
именно физически болки и психически страдания, получени в резултат
претърпяна травма - счупване на горния край на тибията/голям пищял/,
закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно
пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със
законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до пълното
изплащане на сумата; 2/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
Варна е осъдена да заплати на Б. В. М. сумата от 1 496лв., от които: сумата от
146лв. - заплатено лечение в МБАЛ „Св. А. - В.“АД, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 08.09.2020г. до пълното изплащане на сумата, и
сумата от 1 350лв. - поставен имплант/остеосинтезни средства-комплект/,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.09.2020г. до пълното
изплащане на сумата, представляващи нанесени на ищеца имуществени
вреди, а именно разходи по лечението му, в резултат претърпяна травма -
счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, в дясно, от
трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в
необезопасена дупка по време на гасене на пожар, на основание чл. 78 ал. 1 от
ЗДСл; 3/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е
осъдена да заплати на адв. Д. Д. Н. сумата от 4 130, 64лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА; 4/ РД „Пожарна безопасност и защита
на населението“ - Варна е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВОС, сумата от 1 518, 08лв., представляваща държавна
такса за производството, на осн. чл.78, ал. 6 от ГПК. В жалбата се твърди, че
решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, и в условие
на евентуалност да бъде редуциран размерът на обезщетенията. Претендират
се разноски.
3
Въззиваемият Б. В. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Д.Н.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в
обжалваните му от ответника части да бъде потвърдено.Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът е възразил за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърдял е, че същият е
допринесъл за увреждането си с това, че отзовавайки се на получения на
04.09.2020г. в 03, 24ч. сигнал за пожар в широк мащаб като командир на екип,
включващ него и водач на пожарен автомобил, който командир, при липса на
служител, заемащ длъжността „началник на дежурна смяна“, следва да
организира и контролира дейността на останалите служители в екипа, и при
налична видимост на осветения участък и фактически пожар на 280 куб.м.
нацепени дърва за огрев на открито, не е позиционирал пожарния
автомобил/единственият пристигнал/ на безопасно място и до най-близкия и
надежден източник на водоснабдяване. Така пожарният автомобил е бил
позициониран на около 30см. от бордюра на пътя, а не в близост до
водоизточник, и след третата направена крачка от ищеца кракът му попаднал в
дупка. В отговора не е направено доказателствено искане за допускане на
гласни доказателства за този твърдян факт, а искане за даване възможност за
водене на двама свидетели за установяване на твърденията за липса на
търпени продължителни болки и страдания от ищеца и състоянието му при
изпълнение на служебните му задължения след възстановяване. С
определението по чл.140 от ГПК от първоинстанционния съд му е указано, че
носи доказателствена тежест за установяване на фактите, на които се позовава,
вкл. и за липсата на упражнен контрол при установяване на пожарния
автомобил при най-близкия и надежден източник на водоснабдяване.
Произнасяне по искането за даване възможност за водене на гласни
доказателства е отложено за о.с.з. след изясняване на твърденията на страните
по фактите. В първото проведено по делото о.с.з. ищецът е посочил, че
автомобилът е бил спрян фронтално на пожара на пътното платно, той е
предприел действия по разгръщане на маркуча, дупката се е намирала на
няколко метра от тротоара в близост до пожара, тя е била между пожарната
кола и пожара, ищецът е разгръщал маркуча и се е придвижвал към пожара,
когато кракът му попаднал в нея. Ответникът е посочил, че действително
автомобилът е бил спрян до тротоара, но не е позициониран там, където
трябва, защото хидрантът се е намирал много по - надолу от мястото, където
са се предприели действия по разгръщането на маркуча, и ако е бил спрял на
това друго място, той е нямало да попадне в дупката. Искането на ответника
за допускане на гласни доказателства по установяване на тези факти е
оставено без уважение на осн. чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, като е прието, че
същият се домогва да опровергава съдържанието на изходящ от страната
частен документ-Справка от 25.09.2020г./л.28 от делото/, в която комисия на
работодателя в състав председател и двама членове е установила след
проверка твърдените обстоятелства, а именно, че липсват нарушения на
правилата за безопасност. В същото о.с.з. е бил разпитан воденият от
ответника свидетел Ив. Гр. Т. за установяване на цитираните обстоятелства, за
4
които са искани гласни доказателства в отговора на исковата молба. В
показанията си той е посочил и, че при пристигането си няколко минути след
инцидента/живее в близост/, видял ищецът да лежи на тротоарното
пространство, около него горял пожар.
С цитираното определение от разпоредително заседание е оставено без
уважение искането на въззивника РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Варна за даване възможност за водене на един свидетел -
инспектор Ив. Гр. Т..
АДВ. Н.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорваме въззивната
жалба на насрещната страна, съответно поддържам подадения отговор по нея.
Ю.К. П.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам въззивната
жалба на насрещната страна, респективно поддържам подадения отговор по
нея.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на въззивната страна-ищец
да изрази становище по направеното искане с изложените мотиви за
изменение на определението на въззивния съд в частта му досежно
доказателственото искане на ответната страна (тя и въззивник в настоящото
производство).
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, така направеното
доказателствено искане е недопустимо, каквото беше и пред първата
инстанция, такова е и сега. В случая ответникът се домогва да оборва с гласни
доказателства доказателствената сила на официален документ, забележете
издаден от него, с оглед на което моля да го оставите без уважение.
СЪДЪТ, след като съобрази искането на ответника в исковото
производство (той и въззивник в настоящото производство) за изменение на
определението от разпоредително заседание, чрез допускане до разпит на
посочения служител като свидетел по делото, за установяване на
основателността на възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, намира, че същото е неоснователно. Както е посочено и в
мотивите на цитираното определение на въззивния съд, не е налице
твърдение, че при пристигане на пожарния автомобил на
местопроизшествието, е било установено, че ликвидирането на пожара ще
изисква и подаването на вода или други гасителни вещества в количества,
превишаващи резервираните в пожарния автомобил, при които обстоятелства
само може да се мисли за наличието на нарушения от ищеца на цитираната
инструкция. Поради това и исканите гласни доказателства за установяване на
невъведено твърдение относно посочените факти, се явява неотносимо към
предмета на доказване по възражението за съпричиняване.
5
Порази тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подновеното искане на РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Варна за даване на възможност за
разпита на свидетел - инспектор Ив. Гр. Т. за посочените в днешно съдебно
заседание факти – установяване на действия или бездействия, свързани с
нарушение на технологични правила.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ. Н.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноски.
Ю.К. П.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноски. Правя възражение за прекомерност на
поисканите за определяне от съда и заплащане адвокатски възнаграждения в
полза на адв. Д. Н..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от всяка от страните списъци на
разноските.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Н.: Уважаеми въззивни съдии, няма да преповтарям въззивната
жалба, няма да преповтарям и отговора си, даден по въззивната жалба на
ответника. В същите доста подробно съм изложил мнението си относно
основателността на иска на ищеца в пълния претендиран размер и
неоснователността на въззивната жалба на ответника, с оглед действащата
съдебна практика, определените размери на обезщетението за аналогични
травми.
Видно от всички събрани доказателства, възстановителният процес при
ищеца е продължил изключително дълго време - 6 месеца е бил в отпуск по
болест, имал е нужда от чужда помощ, жена му е напуснала работа, грижила
6
се е за него в продължение на месеци. Всички тези мероприятия по
възстановяването, които са били извършени върху него, са били свързани с
болки с висок интензитет за продължителен период от време. Установи се, че
същият ще продължава да изпитва болки, ще има и двигателни дефицити и
затруднения за в бъдеще, поради което считам, че исковата ни претенция е
основателна и доказана в претендирания размер.
В хода на делото не се установи по никакъв начин да е налице
съпричиняване от страна на ищеца. Същият е изпълнявал съвестно
задълженията си, възложената му работа, не е знаел за наличието на
въпросния изкоп, в който е пропаднал, защото изкопът не е бил и обозначен
надлежно, за да може той да съобрази поведението си при разгръщане на
пожарния маркуч.
По отношение така направеното искане за намаляване на определеното
обезщетение със сумите, които той е получавал под формата на държавно
обществено осигуряване (ДОО), считам, че е недопустимо да се извършва
такова, тъй като както съм посочил и в отговора си на въззивната жалба на
ответника, не следва да се извършва механично приспадане. Въпросните
обезщетения, които претендира ищецът, са за причинените му най-вече
неимуществени и имуществени вреди, не е свързано с претенция за разлика в
пропуснати ползи - разликата между заплатите, които той е можел да получи
за процесния период, когато е продължавало възстановяването на здравето му,
и получените от ДОО суми под формата на изплатени болнични. Считам, че в
случая е приложим именно законът, посочен от първата инстанция.
Решението на първата инстанция е съобразено и с разпоредбите на
ЕКПЧ. Считам, че не следва служителите, които са под пагон да бъдат
третирани по различен начин от всички останали, които имат правото да
претендират и да получават обезщетения за претърпените от тях вреди
вследствие на трудова злополука, каквато в случая безспорно е настъпила, в
сравнение с останалите граждани на страната.
С оглед на горното, моля да уважите въззивната ни жалба в пълен
размер и отхвърлите въззивната жалба на ответника. По отношение на
направеното възражение за прекомерност на претендираното от мен
адвокатско възнаграждение, моля да съобразите обстоятелството, че в случая
се касае за спор с фактическа и правна сложност. Взел съм активно участие
пред първата инстанция за изясняване на спора, разпитвани бяха свидетели,
назначавани бяха експертизи. Пред настоящата инстанция искът се оспорва
отново в пълен размер от страна на РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Варна. Т.е не са налице предпоставките за намаляване размера
на адвокатското възнаграждение, а претендираното от мен такова е съобразено
и с материалния интерес на спора, с оглед на което считам, че не са налице
предпоставките, визирани в решението от 25.01.2024г. на СЕС за евентуалното
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение под определения от
Наредба № 1/2004г. минимум.
Ю.К. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената от
7
нас въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, както и да
отхвърлите подадената от другата страна въззивна жалба по аргументите,
които подробно сме изложили, както във въззивната ни жалба, така и в
отговора на въззивна жалба на другата страна. Считаме, че е постановено едно
неправилно решение. Служителят не е търпял страдания, извън обичайните
такива, с които е съпроводена интервенцията, която е осъществена в резултат
на трудовата злополука. По делото бяха приети гласни доказателства на
съпругата, които не са ценени в условията на чл. 172 от ГПК, с оглед
евентуална заинтересованост. Не бяха допуснати други гласни доказателства,
с оглед на което считаме, че постановеното решение е при непълнота на
доказателствата в тяхната съвкупност. По делото не е назначавана съдебно-
психологична експертиза или съдебно-психиатрична експертиза и видно от
доказателствата, служителят не е търпял страдания, които да обосновават
такъв завишен размер на постановеното обезщетение.
Възстановителният процес, потвърдено и от експертното заключение, е
бил в рамките на обичайното такова. Служителят се е върнал на работното си
място, изпълнявал е служебните си задължения при липса на оплаквания, с
оглед и на заеманата длъжност, т.е не е бил препятстван да ги изпълнява в
рамките на задълженията си при гасене на пожар. Същият не е споделял да е
имал затруднения или психични травми, които да водят или да обосновават
такъв завишен размер на присъждане на обезщетение. На същия е изплатено
обезщетение по чл. 238 от ЗМВР, репарирани са по силата на специална норма
неимуществените вреди от причинена трудова злополука. Обстоятелствата как
е действал и как е постъпвал при изпълнение на гасенето на пожар, са
обективно свързани и с възражението ни за съпричиняване при изводите на
съда, сторени в противоречие и с материалните норми, обосноваващи и
определящи елементите на обезщетението при принципа на справедливост.
Считаме, че съдът е следвало да приспадне изплатеното обезщетение от
ТП на НОИ от присъдено обезщетение, както и обезщетението, изплатено по
чл. 238 от ЗМВР от определеното обезщетение, след направен отказ от част от
иска от ищеца в първоинстанционното производство. При постановяване на
обезщетение в размер на 45 000 лв., при заявена претенция от 41 000 лв., така
постановеното решение е свръх-петитум и е следвало да бъдат приспаднати от
сумата, определяща цената на иска. От друга страна, неправилно е оценен и
елементът при оценката на справедливо обезщетение, свързан с възрастта на
служителя, като същият е оценен в противоположна на съдебната практика
теза, а именно: служителят е в напреднала възраст, за него не са налице
социални или професионални проблеми, свързани със злополуката, които да
обосновават извод, че той би търпял такива в бъдещата си професионална
дейност, както и в житейско отношение. Напротив, служителят е навършил
пределна възраст 60г., прекратено му е служебното правоотношение. По
ЗМВР пределната възраст за работа в системата е именно тази - 60г.
Неправилен е изводът на съда, че служителят не е допринесъл към
причинената вреда, неправилно са интерпретирани и доказателствата по
делото, не е оценено поведението на служителя. Единственият аргумент е
възприетото, влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ за трудовата
8
злополука. Такава е налице, но фактите и обстоятелствата, свързани с
фактическото положение при настъпването на злополуката и поведението на
служителя, считаме, че няма къде другаде да бъдат установени, освен в
съдебната фаза на процеса. Безспорно същите са заявени с отговора на
исковата молба пред първата инстанция, заявени са и пред настоящата
инстанция, обосновани са с приложимостта на инструкцията и конкретната
норма от същата, която определя поведението на служителите при изпълнение
на служебните им задължения, като изразяваме несъгласие с мотива на съда,
че ситуацията е била по-екстремна. За служителя това е професионална
дейност и същата не е била екстремна, която да обосновава завишаване на
размера на обезщетението. Съобразно длъжностните му задължения, именно
дейността на тяхното изпълнение, е гасене на пожари. Няма данни по делото и
няма доказателства обстановката да е била извън обичайната обстановка при
гасене и потушаване на пожар, която да е свързана с негови допълнителни
действия, обуславящи такъв завишен размер. В този смисъл, считаме, че
решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Молим същото да бъде
отменено, в условия на евентуалност, моля да намалите този размер при
оценката на принципите за справедливост и съставните им елементи.
Моля да ни бъдат присъдени сторените по делото разноски и ю.к.
възнаграждение.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9