Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на двадесет и девети юни през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 13776 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 18.07.2016
г. СРС, 35 с-в, по гр.д.№ 51299/2015 г. е признал за установено по отношение на
Р.С.А., че дължи на „Т.С.” ЕАД по предявения иск с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 1 337,92 лв.
за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., представляваща доставена и
незаплатена топлинна енергия със законната лихва от 26.03.2015 г. до
окончателното плащане, както и по предявения иск с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 215,19 лв.,
представляваща мораторна лихва върху уважената част от главницата за топлинна
енергия за периода от 30.06.2012 до 17.03.2015 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 16373/2015 г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлил иска
за главница за потребена топлинна енергия над 1 337,92 лв. до
1 356,26 лв., като неоснователен и недоказан.Решението е постановено при
участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
С определение от 13.01.2017 г. СРС, 35 с-в, по гр.д.№
51299/2015 г. е оставил без уважение молбата на Р.С.А. за изменение на решението в
частта му относно разноските.
Срещу постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ответника Р.С.А. в частта, с която са
уважени исковете срещу него.Въззивникът твърди, че в посочената част решението е незаконосъобразно
като постановено при нарушение на материалния закон и на съществени процесуални
правила.Излага доводи за допуснати нарушения в заповедното производство.Твърди,
че вземането за служебно начислена топлинна енергия поради неосигурен достъп има характер на
неустойка доколкото потребителят има договорно задължение да осигурява достъп
за реален отчет и уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца факти
представлява нарушение на диспозитивното начало в процеса, поради което
служебно начислените суми следва да бъдат обявени за недължими.Твърди, че по
делото не са приети доказателства за изправността на измервателните уреди в
абонатната станция, нито за законността на абонатната станция, както и че
първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на техническата и
съдебно-счетоводната експертизи, които са работили по документи, които не са
представени по делото.Въззивникът излага оплаквания, че по делото не е
разпределена доказателствената тежест, както и че ищецът не е провел пълно
доказване на наличието на договорно правоотношение, тъй като не е представена
молба-декларация, нито количеството на доставената топлоенергия.Моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
С определение от
19.11.2020 г. на основание чл.227 ГПК като въззивници са конституирани А.Д.А., Ч.Р.А.
и З.Р.А. на мястото на Р.С.А..
Ответникът по
въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД оспорва същата.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач не взема становище
по въззивната жалба.
С разпореждане от 10.10.2018 г., което
е влязло в сила, СРС е върнал частната жалба на Р.С.А. срещу определението от
13.01.2017 г. на СРС, 35 с-в, по гр.д.№ 51299/2015 г., постановено по чл.248 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Топлофикация-София” АД твърди, че на 26.03.2014 г. е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.С.А. за сумата от 1 337,20 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена от ответника топлинна енергия за периода
м.05.2012 г.-м.04.2014 г.; 212,21 лв.-лихва за забава за периода 30.06.2022
г.-17.03.2015 г.; 18,36 лв.-стойност на услуга за дялово разпределение и 2,98
лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.Длъжникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че същият е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 93 в гр.София, жк „*****за
периода м.05.2012 г.-м.04.2014 г.Твърди, че за процесния период му е доставил
топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от 2002 г., 2005 г. и
С отговора на исковата молба ответникът
е оспорил исковете с възражения, че от 10.12.2009 г. не живее на адреса и не е
бил ползвател на имота.Твърди, че не е в облигационно отношение с ищеца и че не
е през процесния период ищецът не е доставял топлинна енергия в претендираната
стойност.
Със заявление вх.№ 3018426/26.03.2015 г. „Топлофикация-София”
ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.С.А. за процесните суми.На 17.04.2015 г. е издадена
заповед по чл.410 ГПК.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.На 29.07.2015
г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземането си.Исковата молба е подадена на 28.08.2015 г. /в срока по чл.415,
ал.1 ГПК/.
С нотариален акт № 130 по н.д.№ 15229/1993 г. е оформен договор за дарение,
по силата на който С.Ц.А. е дарил на дъщеря си А.С.Х.и на сина си Р.С.А. при
равни квоти апартамент № 93, находящ се в
гр.София, жк „*****, като дарителят си е запазил правото на ползване върху
имота докато и жив, безвъзмездно.
С молба-декларация с вх.№ 27497/13.11.1997 г. Р.С.А. е поискал откриване на
партида за процесния имот на основание нотариален акт № 130 по н.д.№ 15229/93
г.Заявителят е декларирал, че сестра му А.С.Х.е съгласна партидата да се води
на негово име.Върху молбата е направено отбелязване за см.акт
№ 495/08.11.1997 г.
Видно от нотариален акт № 41 от 20.12.2002 г. по н.д.№ 41/2002 г. А.С.Х.е
дарила на Р.С.А. собствената си ½ идеална част от описания имот.
На 20.05.2001 г. ОС на етажните
собственици в бл.*****са взели решение за сключване на договор за извършване на
„топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД.
На 30.10.2001 г. е сключен договор №
1390 за извършване на услугата „топлинно счетоводство” между ЕС с адрес- жк „*****и
„Т.С.“ ЕООД.
Представени са и индивидуални справки
за отопление и топла вода за процесния период.
Пред въззивната инстанция са
представени и свидетелства за проверка на общия топломер от 21.05.2012 г. и от
14.08.2014 г., справка за показанията на общия топломер и протоколи за подмяна
на топломера в АС.
От заключението на приетата техническа
експертиза на в.л. М.Томов е установено, че дяловото разпределение през
процесния период е извършвано от фирма „Т.С.” ЕООД.Според главните отчети и
изравнителните сметки на ФДР за исковия период в процесния имот радиаторите са
демонтирани и абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на
имот.Топлинната енергия за БГВ се отчита по показанията на един водомер за
топла вода в имота.От общото количество топлинна енергия са приспадани
технологичните разходи и чистото количество е разпределяно между потребителите.Общият
топломер е проверяван през 2010 г. и през 2012 г. със заключение
„съответства“.Дяловото разпределение е извършвано съгласно изискванията на
Наредба № 16-334/2006 г.Изчислените от вещото лице стойности на топлинна
енергия от сградна инсталация съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на
ФДР.Сумата за потребена топлинна енергия след съобразяване на изравнителните
сметки възлиза на 1 337,92 лв.Сумата е без предишни просрочени или
неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и без
лихви.Сумите за топлинна енергия за имота са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице Е.Митева е установено, че липсват данни за извършено
плащане на претендираните суми.Сумата за дялово разпределение за имота за
периода 30.06.2012 г.-30.06.2013 г. възлиза на 18,36 лв.Общият размер на сумата
за топлинна енергия за отопление и за дялово разпределение възлиза на
1 356,26 лв.Законната лихва върху главницата от 1 337,90 лв. за
периода 30.06.2012 г.-17.03.2015 г. е в размер на 212,21 лв.Законната лихва
върху главницата за дялово разпределение е в размер на 2,98 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният
съд е приел, че ответникът е собственик на процесния имот, върху който е било
запазено правото на ползване на Станчо А., но подаването на молба-декларация за
откриване на партида при ищцовото
дружество обективира волята му да е ползвател на топлинна енергия и е в
облигационно отношение с ищеца.Съдът е счел за ирелевантно обстоятелството дали
ответникът живее на посочения адрес.По отношение на стойността на реално
потребената топлинна енергия и на мораторната лихва съдът е кредитирал заключенията
на приетите по делото експертизи /техническа и съдебно-счетоводна/.
Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
С доклада по делото първоинстанционният
съд правилно е разпределил доказателствената тежест съобразно твърденията на
страните, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи-по иска за
главница-че главното вземане е възникнало /обстоятелства, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че стойността й възлиза на спорната сума/; по иска за
обезщетение за забава-че главното вземане е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза именно на
спорната сума.В тежест на ответника е възложено да докаже, че е заплатил
процесните суми, за което същият не сочи доказателства.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Неоснователни са
оплакванията на наследодателя на въззивниците Р.А., че не е в облигационно
правоотношение с ищеца, тъй като не е подал молба-декларация.От събраните
доказателства се установи, че същият е подал молба-декларация за откриване на партида за процесния имот с вх.№ 27497/13.11.1997 г., чиято
автентичност не е оспорена и която представлява признание от негова страна на
качеството му на потребител на топлинна енергия за процесния имот.
От заключенията на техническата и съдебно-счетоводната
експертизи е установен размера на реално потребеното количество топлинна
енергия след съобразяване на изравнителните сметки само за процесния период и
на мораторната лихва, както и спазването на нормативната уредба при
начисляването й при приспадане на технологичните разходи за сметка на ищеца.Експертизите
са изготвени на база представените по делото документи, както и след
съобразяване на отчетите от измервателните уреди /представени пред въззивната
инстаниця/ и данните от изравнителните сметки.Установи се, че общият топломер е
преминал през периодични метрологични проверки,
като не е установена неизправност на уреда,.
Неоснователно е възражението, че не са представени
доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция.При доказано по
делото съответствие на монтираните в абонатната станция измервателни уреди с
нормативно установените изисквания отчитането на количеството топлинна енергия
е точно.Въззивниците не са
доказали различен размер на количеството на потребената топлинна енергия
По изложените съображения оплакванията
във въззивната жалба се явяват неоснователни.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на
въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като същият не е подал отговор на
въззивната жалба и не е бил представляван в съдебно заседание.Същият е подал
само бланкетни молби за даване ход на делото, оспорване на въззивната жалба без
излагане на конкретни доводи и претендиране на разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 18.07.2016 г. на СРС, 35 с-в, по гр.д.№ 51299/2015 г.
в частта, с което е признато за установено по отношение на Р.С.А. с ЕГН ********** /с конституирани правоприемници на
основание чл.227 ГПК А.Д.А. с ЕГН **********, Ч.Р.А. с ЕГН ********** и З.Р.А.
с ЕГН **********/, че дължи на „Т.С.” ЕАД с ЕИК *****по предявения иск с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от
1 337,92 лв. за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., представляваща
доставена и незаплатена топлинна енергия със законната лихва от 26.03.2015 г.
до окончателното плащане, както и по предявения иск с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 215,19 лв.,
представляваща мораторна лихва върху уважената част от главницата за топлинна
енергия за периода от 30.06.2012 до 17.03.2015 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 16373/2015 г. на СРС, 35 с-в.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.