№ 6
гр. Кърджали, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана К. Гунчева
при участието на секретаря Росица П. Петрова
като разгледа докладваното от Мариана К. Гунчева Гражданско дело №
20215140100934 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от “А.С.В.” ЕАД срещу ПР. АЛ. Й. от
гр.Кърджали, с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи сумата в
размер на 273.46 лева – главница по договор за паричен заем № 153160 от
14.11.2017 г.; сумата 21.42 лева - договорна възнаградителна лихва по договора за
кредит за периода от 05.12.2017г. до 10.04.2018г.; 144.26 лева – обезщетение за
забава за периода от 06.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
29.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между ответницата и „С.К.“ ООД е сключен
договор за паричен заем № 153160 от 14.11.2017г., по който ответникът не
изпълнил задълженията си за връщане на дължимата главница и възнаградителна
лихва. Било начислено обезщетение за забава. Впоследствие вземанията били
прехвърлени на ищцовото дружество, а длъжникът бил уведомен за това.
Ответницата ПР. АЛ. Й. от гр.Кърджали в представения по делото отговор
оспорва исковите претенции. Развива подробни доводи за недействителност на
договора и на отделни клаузи от него, касаещи начислените неустойки, макар и да
не се претендират в настоящото производство. Прави се възражение за
погасителна давност на вземанията. Моли исковите претенции да се отхвърлят
1
като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 654/2021г. по описа на КРС се установява, че е
издадена Заповед №84/05.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК , с която е разпоредено длъжникът ПР. АЛ. Й. с ЕГН **********
от гр.Кърджали , бул.“Б.“ ***, вх. „А“, ет.3, ап.12 да ЗАПЛАТИ на кредитора
“А.С.В.”ЕАД с ЕИК *****, гр.София, бул.”Д.П.Д.” *** , офис – сграда Л.,
ет.2, офис 4, следните суми: сумата от 273.46 лева – главница за периода от
05.12.2017г. до 10.04.2018г., представляваща задължение по договор за
паричен заем № 153160, сключен на 14.11.2017г. между „С.К.“ ООД и
длъжника , като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна
на „С.К.“ ООД в полза на заявителя по силата на Приложение №1 от дата
25.03.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
25.03.2019г. , както и сумата от 21.42 лева – договорна лихва за периода от
05.12.2017г. до 10.04.2018г., както и сумата от 144.26 лева – обезщетение за
забава за периода от 06.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 29.04.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от
29.04.2021г. до окончателното й изплащане , както и направените по делото
разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Против издадената заповед е своевременно
подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на
сумите и в изпълнение на указанията на съда за тяхното установяване,
заявителят е предявил в законоустановения едномесечен срок настоящата
искова молба по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК. Ето защо
исковете са допустими като своевременно предявени и от надлежно
легитимирана страна, а относно тяхната основателност, съдът съобрази
следното:
По делото е представен договор за паричен заем № 153160 от 14.11.2017 г.,
както и погасителен план и общи условия към него, за които документи не е
оспорено авторството на подписа, положен от ответника, следователно налице е
валидно възникнало облигационно отношение между страните. Така по силата на
сключения договор дружеството се задължило да предостави кредит в размер на
300 лева, а ответникът се задължил да я върне за срок от 21 седмици с падежни
дати – посочени в погасителния план към договора, с ден на плащане
2
вторник. Видно от погасителния план последната вноска е следвало да се заплати
на падежната дата 10.04.2018г..В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че
подписването на договора представлява разписка за получаването на заемната
сума. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер
на 39.83 %, а годишен процент на разходите – 48.87 %. В чл. 3.2 от договора е
уговорено, че всяка седмична вноска е в размер на 15.52 лева, като в т. 3.12 е
посочено, че общата дължима сума за главница и възнаградителна лихва възлиза
на 352.92 лева.
Съдът намира, че ответникът е получил заемната сума на 14.11.2017, тъй
като съгласно чл. 4, ал. 1 е записано, че договорът има силата на разписка.
От неоспореното и прието заключение на вещото лице по назначената
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответната страна е
извършила частични плащания, с които частично са погасени вземанията за
главница , възнаградителна лихва и неустойка. Така общо платената по договора
сума е в размер на 45, 20 лева , с която са погасени следните задължения: 26.54
лева – главница за 1-ва и 2-ра вноска; 4,50 лева – договорна лихва за 1-ва и 2-ра
вноски; 14, 16 лева – неустойка, начислена , поради липса на обезпечение – чл. 9
от ОУ. Осчетоводената дата на плащане е 14.11.2017г.. Експертът пояснява, че
неплатените вземания като остатък по договора са следните: 273.46 лева –
главница, 21.42 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.12.2017г./падеж на
трета неплатена погасителна вноска/ до 10.04.2018г./падеж на последна
погасителна вноска/. Лихвата за забава за претендирания период , а именно от
06.12.2017г. до датата на подаване на заявлението – 28.04.2021г. възлиза на 98.96
лева.
Видно от представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 25.03.2019г. и Приложение №1 от дата 25.03.2019г. към него, вземането
по процесния договор е прехвърлено от страна на „С.К.“ ООД в полза на “А.С.В.”
ЕАД на 25.03.2019г.. Приложено е пълномощно, от което се установява, че
цедентът е упълномощил ищцовото дружество да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е
приложено уведомително писмо на “А.С.В.” ЕАД, в качеството си на
пълномощник на цедента. Писмото е адресирано до ответника и същото се
извършва уведомяване за извършено прехвърляне на вземането. Съдът приема, че
ответникът е уведомен за цесията, извършено от ищеца с уведомително писмо с
изх. № УПЦ-П-СТК/153160 от дата 03.04.2019г. , изпратено с известие за
доставяне , като по този начин кредиторът е положил необходимите усилия да
3
изпълни задължението се уведомяване /в този смисъл Решение №40/17.06.2015г.
по т.д. №601/2014г. на първо т.о. на ВКС/ и в допълнение следва да се посочи, че
длъжникът може успешно да възразява за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото възражение липсва в
отговора на исковата молба /Решение №239/15.05.2018г. по т.д. № 986/2017г. на
ВКС, първо т.о./.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, заедно с размера на
лихвата и наличието на валидни клаузи за неустойка и такса „събиране на
вземане“. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в
изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите
клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които
са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва
да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй
като в договора е посочен размера на всяка една седмична погасителна вноска
(15.52 лева), както и срока на заема – 21 седмици. В договора се съдържат датите
на плащане на погасителните вноски, доклкото е посочено, че същата е вторник на
всяка седмица, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори
за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне
на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите,
уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен
4
характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се
позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл
решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът намира за неравноправни клаузите, с които са уговорени процесните
две неустойки за неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в
непредставяне на обезпечение (поне две от следните: банкова гаранция,
поръчители и запис на заповед), както и при обявена поредсрочна изискуемост на
кредита. С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойките в уговорените размери надвишават (едната с 5 пъти, а другата
2 пъти) размера на възнаградителна лихва (21.42 лева). Предвид изложеното тези
неустойки се явяват несъответни на очакваните от неизпълнение на задължението
вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Същите по своя
характер са единствено санкционни, доколкото се дължат при неизпълнение на
договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане и
настъпила предсрочна изискуемост), но същите не зависят от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондират с последиците от
неизпълнението.
Но тъй като се касае за отделни клаузи от договора, то нищожността се
отнася само за тях и не се разпростира върху целия договор. Впрочем неустойки
не се претендират в настоящото производство.
Така , в настоящото производство се установи дължимост на
претендираните суми за главница от 273,46 лева и договорна лихва в размер на
21.42 лева.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се
5
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. По
делото е изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза, от която
се установи, че лихвата за забава е в размер на 98,96 лева и в този смисъл този иск
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 144.26 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Горното води до извод, че исковете са за главницата и договорните лихви са
основателни в пълните им предявени размери от 273.46 лева и 21.42 лева , като
лихвите за забава следва да се присъдят до доказания размер от 98.96 лева.
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковите претенции. Предвид
изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените по
делото разноски /125.00 лева – внесена държавна такса, 200.00 лева –
възнаграждение на вещо лице и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/
съразмерно уважената част на исковете , а именно в размер на 336,31 лева , както
и направените в заповедното производство разноски /25.00 лева – внесена
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно
установената част на задължението, в размер на сумата от 67,26 лева.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ПР. АЛ. Й. с ЕГН **********
от гр.Кърджали , бул.“Б.“ ***, вх. „А“, ет.3, ап.12 , че дължи на кредитора
“А.С.В.”ЕАД с ЕИК *****, гр.София, бул.”Д.П.Д.” *** , офис – сграда Л.,
ет.2, офис 4, заплащане на следните суми: сумата от 273.46 лева – главница
за периода от 05.12.2017г. до 10.04.2018г., представляваща задължение по
договор за паричен заем № 153160, сключен на 14.11.2017г. между „С.К.“
ООД и длъжника , като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „С.К.“ ООД в полза на “А.С.В.”ЕАД с ЕИК ***** по силата на
Приложение №1 от дата 25.03.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 25.03.2019г.; сумата от 21.42 лева – договорна лихва
за периода от 05.12.2017г. до 10.04.2018г.; сумата от 98.96 лева – лихви за
6
забава за периода от 06.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 29.04.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от
29.04.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена по
ч.гр.д. № 654/2021г. по описа на КРС Заповед №84/05.05.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 от
ЗЗД в останалата част и за разликата над сумата от 98.96 лева до пълния предявен
размер от 144.26 лева , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПР. АЛ. Й. с ЕГН ********** от гр.Кърджали , бул.“Б.“ ***,
вх. „А“, ет.3, ап.12 ДА ЗАПЛАТИ на “А.С.В.”ЕАД с ЕИК *****, гр.София,
бул.”Д.П.Д.” *** , офис – сграда Л., ет.2, офис 4 направените по делото
разноски в размер на 336,31 лева , както и направените в заповедното
производство разноски в размер на сумата от 67,26 лева.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7