Решение по дело №199/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр.чл.70 ал.1 от ЗУБ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от И.О.Ч., р.04.11.1985г, гражданин на Руската Федерация, чрез пълномощника му адв. Д.А. ***, против Решение № ЕПБ-3/05.01.2023г на интурвюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл.70 ал.1 вр.чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят твърди материалнопрвана незаконосъобразност на оспорения акт, като сочи, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по чл.8 ал.5 т.5 и ал.6 от ЗУБ. Излага, че е трябвало да напусне територията на Руската Федерация поради започналата война с Украйна, наричана в страната му на произход „специална военна операция“, като изтъква от една страна, че възприема украинците като кО.и от университета и приятели, и не би могъл да вдигне оръжие срещу тях, а от друга сочи, че много негови познати към момента на заминаването му вече са били получили повиквателните си и той се опасявал, че идва и неговият ред да бъде мобилизиран – това се потвърждава от факта, че непосредствено след заминаването му служители на военното управление са ходили в дома му да го търсят. Излага също, че в началото на мобилизацията редица руски платформи са препоръчвали на неполучилите все още призовки да напуснат страната като надежден и законен начин да избегнат насилствено участие във войната. Твърди, че настоящата правна несигурност в Руската Федерация е обусловена от липсата на президентски указ за прекратяване на мобилизацията, а рискът при връщане в държавата му на произход като избягал от мобилизацията руски гражданин е свързан не само с ширещия се държавен произвол и опасността от нарушение на конституционното му право да откаже военна служба по лични или религиозни убеждения и да търпи наказателно преследване поради този отказ, но и с продължаващата опасност да бъде принуден да участва във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и дори геноцид в Украйна и в цялостните военни действия, осъдени от международната общност като противоречащи на основни норми на международното публично право. Счита, че молбата му за международна закрила не следва да бъде отхвърляна в ускорено производство, а следва да бъде разгледана по общия ред. С тези съображения настоява за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалб.Ч. се явява лично и с адв.Д.А. ***, и моли за справедливо решение, с което да му бъде разрешено да пребивава на територията на РБ. Адв.А. поддържа, че спрямо жалбоподателя е налице основанието по чл.8 ал.6 от ЗУБ, той се явява бежанец sur place, и съществува реална опасност да бъде мобилизиран при завръщането си на територията на Руската федерация, или алтернативно – да бъде обект на наказателно преследване при опит да избегне военна служба, която представлява извършване на престъпление против мира и човечеството.

Ответникът – интервюиращ орган при ДАБ при МС на РБ, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С писмени бележки чрез процесуалния си представител ю.к. З.Т. моли жалбата на И.Ч. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, по подробно мотивирани съображения за материалноправна законосъобразност на оспореното решение, конкретно – поради липсата на основанията по чл.8 и чл.9 от ЗУБ спрямо Ч.. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски. Допълнителни съображения излага и в писмени бележки с.д .№ 2889/23.02.2023г.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава становище за недоказаност на изложените в жалбата твърдения, и в този смисъл – за неоснователност на жалбата срещу решението на ДАБ.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с молба вх. № 540/15.12.2022г. на Регистрационно-приемателен център – с.Баня, от Ч.И.О., роден на ***г. в Новосибирск, Руска Федерация, гражданин на Руската федерация, руснак, православен християнин, неженен, за предоставяне на международна закрила.

При подаване на молбата И.Ч. е попълнил регистрационен лист с лични данни, Декларация за съгласие за събиране на информация и от други органи; а в последствие и Молба - декларация да му бъде разрешено пребиваването за негова сметка на адрес в гр.Варна, “Вилна зона“ , *****, като е декларирал наличието на достатъчно лични средства. С решение №219/19.12.2022г на директора на РПЦ – с.Баня му е разрешено да се настани на избрания от него адрес.

С кандидата за статут на бежанец или хуманитарен статут е проведено интервю на 15.12.20222г., в присъствието на преводач, при което Ч. сочи, че е напуснал страната си с паспорт на Руската Федерация, задграничен паспорт, военна книжка, диплома за завършено висше образования и документ за собственост на имущество. На 03.10.2022г. е отпътувал със самолет то Новосибирск за Анталия, Турция, с туристическа виза, а на 10.10.2022г пристигнал от Истанбул, Турция, във Варна, България. Заявителят сочи, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕК, не е посещавал посолството на собствената си страна във РБ или в друга страна, и не е подавал други молби за международна закрила. Не е арестуван или осъждан в държавата си на произход; няма проблеми поради принадлежността си към етническата си група (руснак); няма проблеми поради изповядваната от него религия (православен християнин); не е участва в религиозни организации, общности секта. Преди да напусне страната си е живеел в гр. Новосибирск, Руска Федерация, заедно с майка си – филолог, издател на научно списание, и баща си – О. Георгиевич Ч., пенсионер. Майка му живее в семейното им жилище в Новосибирск, баща му пребивава в РБ с българска виза, а 15-годишният му син живее заедно с бившата му съпруга в Новосибирск. Сочи, че не може да живее с роднините си или на друго място в РФ заради войната. Не е отбивал военна служба, защото е учил в университета. Има висше юридическо образование, завършил е Новосибирския държавен университет, Факултет по икономика и право, работи онлайн в частна организация „Общество с ограничена отговорност“, регистрирано в Новосибирск, и се занивама с въпроси, свързани с екологията, за повишаване на радиационната безопасност на обектите на министерството на науката и висшето образование на РФ. Не е членувал в политически партии/организации и въоръжени групировки, не е имал взаимоотношения с армията или полицията в РФ, никога не е бил задържан/арестуван, срещу него не е било образувано съдебно дело/процес.

Като конкретен повод да напусне страната си на произход сочи войната, която се нарича специална военна операция, както и че много негови познати са получили повиквателни за армията за участие във войната, неговият ред ще дойде също. Докато е бил в Новосибирск не е получил повиквателна, защото е тръгнал за България; след като е напуснал хора от военното управление са ходили в дома му, но баща му не е приел повиквателната. В началото на м.октомври 2022г са посетили дома им и са питали баща му къде е, но той не е отворил вратата и не е приел повиквателната – поради това не може да я представи, защото баща му не я е взел; баща му е пристигнал в РБ в края на м.ноември 2022г. Доказателства в подкрепа на тези твърдения се съдържат в представените от жалбоподателя и приети като писмени доказателства по делото заверени копия от лични документи на О. и на И.Ч.. Властите не са търсили жалбоподателя при майка му и при бившата му съпруга. Той сочи, че след началото на войната са започнали да мобилизират всички, и че се страхува да се върне в Русия, защото има голяма вероятност да го призоват в армията. Решил е да напусне страната когато е започнала мобилизацията. Твърди, че в Русия има много негативно отношение на властите към хората, които напускат страната заради войната, има пропаганда от властите. Твърди също, че не може да стреля по украинци, „това са хора като нас“, когато учил в университета имал много кО.и украинци, това били нормални хора, с които общувал, и не знае как може да застане срещу тях; преди войната живеели нормално и спокойно, докато не започнало да го касае лично. Сочи, че единствената заплаха против него е тази от мобилизация, друга заплаха няма. Не би се завърнал в РФ, защото е война и за него е опасно да се върне. Счита, че ако се върне там, ща му връчат повиквателна и или ще трябва да воюва, или да отиде в затвора. Твърди, че няма да се съгласи да воюва и ще го пратят в затвора, понеже в момента законите са затегнати и при отказ да воюва носи наказателна отговорност.

По делото са представени и приети като доказателства две справки от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС.

Първата е с вх.№МД-796/02.12.2022г, приложена по административната преписка. Според изложеното в нея авторитарният президент на Русия доминира политическата система, заедно с мощни съюзници в службите за сигурност и бизнес сектора. На 21.09.2022г, когато е обявена „частична мобилизация“ в Русия във връзка с т.нар. специална военна операция в Украйна, само за една седмица това решение взривява руското общество – стотици хиляди потенциални войници бягат през сухопътните граници, а съседните страни обсъждат ситуацията като хуманитарна катастрофа (по данни към настоящия момент почти един милион руски мъже са напуснали страната, за да избегнат участието във войната). По въпроса задължителна ли е военната служба в Русия е посочено, че руската армия е хибриден вариант, съчетаващ традиционната наборна кадрова и резервистка система, и професионална система по договор. Руската армия продължава да разчита на наборните военослужещи – както за активните си сили, така и за резервните си сили в случай на обща мобилизация. Повечето бойни единици трябва да бъдат попълнени от военослужещи или мобилизирани резервисти, за да бъдат боеспособни. Така руснаците използват много кадрови и ревервни части в Украйна, които поради по-слабата си подготовка претърпяват тежки загуби. По отношение на мобилизацията е посочено, че руската Държавна дума е приела законопроект за засилване на общата мобилизация, която задължава мъжете да се явяват в офиса на военния комисар без да получават известие за набор от регионалните власти. Източникът на руската независима медия „Важные истории“ обяснява, че руските военни могат да активират както резервисти, така и новоназначени по време на обща мобилизация, вкл. тези, които преди са били освободени от набор. Изключително показателно е, че в Москва не се създават доброволчески батальони, въпреки че това е най-голямата по население област на Руската федерация – живеещият там руски елит няма никакво желание да воюва, а идеята на П. за завладяване на Украйна изисква все повече жертви. Относно т.нар „частична мобилизация“ е посочено, че само два дни след обявяването й вече е ясно: този сбор не е точно „частичен“, войниците от първата му вълна ще отидат на смърт, а за тези от втората може да няма оръжие. Военният експерт О. Жданов отбелязва, че заминаващите за фронта мъже са на около 40 години (на възрастта на жалб. Ч.), от което прави извод, че това не са войници. Мобилизацията започва незабавно и без подбор и страната изпраща да се бият по-възрастни хора, вместо да започне от по-младите, поради две причини: или младите в съответния район са вече изчерпани, или властите не подбират, защото им трябват абсолютно всички мъже. Цитирани са и данни, според които мобилизацията е пълна и е започнала още преди обявяването й с речта на П. на 07.10.2022г, и че действителното число на мобилизираните се предвижда да е 1 милион души, което не означава пълна мобилизация, а че целта на Кремъл е много по-голяма от обявената. Експертите от двете страни във военните действия са единодушни, че мобилизираните ще пристигнат на фронта в две вълни: първата ще пристигне без или с много слаба подготовка, дори без осигурени дрехи и обувки, каквито трябва да си закупят сами, и се смята, че това са неподготвени войници, които биват изпращани на сигурна смърт. Относно наказанията за тези, които отказват военна служба: на 24.09.2022г П. подписва пакет от промени за военната служба, които затягат или въвеждат наказателна отговорност за редица деяния, вкл. отказ от участие във военни действия, ако са извършени „по време на военни действия, военно положение, по време на война или в условията на въоръжен конфликт или бойни действия“. За дезертьорство по време на мобилизация за всички мобилизирани е въведена наказателна отговорност от 5 до 15 години лишаване от свобода. Справка вх. №МД-836/20.12.2022г, също приложена към администативната преписка, не съдържа различна информация относно мобилизацията и отношението към руските граждани, напуснали страната с цел избягване на военна служба.

Според отразеното в Справка вх. №МД-37/20.01.2023г на 28.05.2022г руският президент Владимир П. е подписал закон, премахващ горната възрастова граница за служба в руската армия, т.е. лица, навършили 40-годишна възраст, също могат да служат. След премахването на горната възрастова граница от 40 години, вече не съществува официална максимална възраст за изпълнение на военна повинност. Според специалистите това решение е взето във връзка с нарастващите жертви при инвазията на Русия в Украйна. Също така, след обявяване на частичната мобилизация на 21.09.2022г, руската Дума приема законодателни мерки за завишена наказателна отговорност за престъпления против военната служба, напр. увеличава се от 5 на 10 години лишаване от свобода наказанието за самоволно напускане на поделение по време на мобилизация или военно положение, във военно време или в условията на въоръжен конфликт или бойни действия; увеличава се на 15 години лишаване от свобода наказанието за дезертьорство по време на мобилизация, военно време или в условията на въоръжен конфликт; за доброволно предаване на врага (без да е налице държавна измяна) наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.

С оспореното понастоящем Решение №УПБ-3/05.01.2023г интервюиращият орган е анализирал информацията, събрана в хода на проведеното интервю с жалбоподателя, и неговите твърдения в светлината на информацията в Справката вх.№МД-796/02.12.2022г. Приел е, че спрямо Ч. не са налице основанията за придоставяне на статут на бежанец по чл.8 от ЗУБ, тъй като от доказателствата по преписката не следва извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на ал.1 – по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, нито че ще бъде подложен на бъдещо такова. Като неоснователни са преценени опасенията му, че ако се завърне в Руската федерация ще бъде мобилизиран и изпратен да воюва, тъй като подлежат на срочна служба мъжете между 18 - 27 годишна възраст, а Ч. към момента на интервюто е на 37 години. Поради това се приема, че за жалбоподателя не съществува възможност да постъпи в армията, не му е връчена повиквателна и не е субект на задължението за срочна военна служба; дори да се приеме, че съществува вероятност да получи повиквателна и да бъде взет на служба – то не е задължително да бъде изпратен да воюва в Украйна. Същевременно решаващият орган приел, че спрямо И.Ч. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсват основания да се приеме, че е бил принуден да напусне държавата си на произход поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция“ по см.чл.9 ал.1 т.1 от ЗУБ. Разгледана е и е отхвърлена и възможността за прилагане на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, като е прието, че актуалната ситуация в Руската федерация не може да се определи като въоръжен вътрешен конфликт, т.е. общата ситуация по отношение на сигурността на изпълва състава на цитирания текст. По-нататък е прието, че дори да се завърне в държавата си на произход, Ч. би могъл да води сравнително нормател начин на живот. Не на последно място е посочено, че в случая липсват и предпоставките на чл.8 ал.9 и чл.9 ал.6 от ЗУБ, понеже жалбоподателят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в РБ; не може да му бъде предоставен и статут по чл.9 ал.8 от ЗУБ, тъй като не обосновава други причини от хуманитарен характер, нито посочва някоя от причините, посочени в заключенията на ИК на Върховния комисар на ООН за бежанците. С тези аргументи и като ясно неоснователна по см.чл.13 ал.1 т.1 и т.12 от ЗУБ молбата на Ч. е отхвърлена като неоснователна.

В хода на съдебното следствие жалбоподателят е представил допълнителни писмени доказателства, сред които: Декларация за имотно състояние, според което Ч. има майка, баща, брат и син, и че притежава заедно с тях недвижим имот в гр.Варна, с административен адрес „Вилна зона“, *****,  ид.част от който е негова собственост; Адресна карта на чужденец за същия адрес; Медицинско направление от 07.12.2022г от психиатър – д-р А.П.в МЦ „Медикал плюс“ – Варна, според което около два месеца жалбоподателят е в състояние на повишена тревожност, съпроводена с изразена соматично-вегетативна симптоматика, започнал да не спи нощем, ежедневието му започнало изцяло да се влияе от мислите, свързани с причините за тревожността. Поставена му е диагноза F41.1 Генерализирана тревожност и му е назначено съответно медикаментозно лечение; Указ на президента на Руската федерация за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022г, обяснителна записка от 09.02.2023г от О. Ч. – баща на жалбоподателя, ведно с копие от паспорта му, доказателство за адресната му регистрация в гр.Новосибирск, бул. *** – идентичен с адреса на жалбоподателя, и удостоверение за раждане, установяващо родствената връзка – всички в заверени преписи/преводи на български език. От изложеното в обяснителната записка е видно, че на 07.10.2022г в семейното жилище, между 18:00ч и 18:30ч двама мъже на средна възраст са отишли да търсят И.Ч. за да му връчат повиквателна от службата за набиране на военни, но баща му О. Ч. е отговорил, че той не е вкъщи и не е отворил вратата, както и че последният е влязъл на територията на РБ на 29.11.2022г. – факт, доказан с печата от ГКПП Мало Търново в представеното заверено копие на страница от паспорта му.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се преценява и като основателна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от младши експерт в Регистрационно-приемателен център – с.Баня, определен за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в ЗУБ, със Заповед №РД05-297/13.04.2022г, издадена на осн.чл.48 ал.1 т.10 от ЗУБ на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми реквизити съгл. текста на чл.59 ал.2 от АПК, вкл. изложение на фактическите и правните основания за издаването му, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне на административния орган по същество на спора. Решението е съобщено надлежно на адресата на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от/на руски езика, владян от търсещия закрила чужденец.

При постановяването му обаче материалният закон е приложен неправилно.

В разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗУБ са установени предпоставките, при кумулативното наличие на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Молителят трябва да се намира извън държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое от алтернативно изброените: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл.8 ал.4 от ЗУБ преследването представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а в чл.8 ал.5 от ЗУБ са изброени следните видове действия на преследване: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени въз основа на информацията, предоставена от чужденеца в хода на образуваното административно производство, като се вземат предвид всички доказателствата – в случай, че той разполага с такива, и като се отчете какво е естеството на преследването и неговият интензитет, дали последното води до нарушаване на основни права на човека.

Анализът на фактите, изложени от И.Ч. в хода на проведеното с него интервю, както и на събраните доказателства в хода на административното и настоящото производство, сочи, че към м. декември 2022г спрямо него действително не е било осъществено преследване по смисъла на чл.8 ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, но съдът съобразно приложените по делото доказателства счита, че към настоящия момент е налице промяна в релевантните факти по см.чл.142 ал.2 от АПК, която води до противоположен извод.

Видно от изложеното както в интервюто пред решаващия административен орган, така и в съдебното производство, единствената причина за И.Ч. да напусне държавата си на произход е водената от нея срещу съседна Украйна война, и ясно заявеното му убеждение, че той възприема украинците като кО.и от университета и като приятели, и не би могъл да вдигне оръжие срещу тях, и поради това е изправен пред избор или да воюва против тези хора, или при отказ да го стори – да бъде въдворен в затвор, понеже за това носи наказателна отговорност лишаване от свобода.

На първо място становището на интервюиращия орган да игнорира представените в писмен вид показания на бащата на жалбоподателя О. Ч. е неправилно. То е мотивирано с факта, че в началото на м.октомври 2022г, когато той свидетелства, че е отказал да получи повиквателна от служители на военното управление за сина му на домашния им адрес в гр.Новосибирск, бащата всъщност вече е бил във България. Този извод обаче е опроверган от данните в завереното копие от задграничния паспорт на О. Ч., според които той е влязъл на територията на РБ на 29.11.2022г, т.е. липсва основание показанията му да не бъдат съобразявани при вземане на решението за предоставяне на убежище. На следващо място твърдението, че много познати на жалбоподателя вече са получили повиквателни и той е бил наясно, че идва и неговият ред, изцяло се подкрепя от данните в горецитираните две Справки за Руската федерация от м.декември 2022г и м. януари 2023г, според които след обявената през м.септември 2022г мобилизация с указ на президента П. повиквателни са получили не само наборни военослужещи, но и такива над възрастта за наборна служба, т.е. около възрастта на жалбоподателя (37 години), които при това нямат предишен опит, необходимото военно обучение и дори адекватно облекло и снаряжение. Не на последно място – според горецитираните справки от мобилизация са изключени жителите на руския елит и техните деца, които живеят главно в Москва, както и в Санкт Петербург, а жалб.Ч. е жител на Новосибирск, и липсват данни семейството му да принадлежи към тази част от обществото, т.е. липсва основание да се приеме, че за него не съществува реална опасност да бъде мобилизиран.

Същевременно в периода след произнасянето на оспореното решение за отказ последваха Резолюция на ООН от 23.02.2023г за осъждане на руската военна агресия в Украйна, а Международният наказателен съд издаде заповед за арест на президента П. с обвинения за извършени широкомащабни военни престъпления в Украйна, включително умишлени убийства и изтезания. Такава заповед бе издадена и спрямо комисаря по правата на детето в кабинета на П. заради депортирането на хиляди украински деца в Русия (https://bnr.bg/horizont/post/*********/mejdunarodniat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin). Поради тези причини настоящият съдебен състав приема за установено от една страна, че опасността жалб.Ч. да бъде мобилизиран и изпратен на фронта в Украйна е реална и не е отпаднала и към настоящия момент, както и че там той ще бъде принуден да участва в извършването на военни престъпления. От друга страна ако откаже да замине и да воюва, го очаква наказание лишаване от свобода за период от 10 до 15 години след изменението в наказанието за дезертьорство в Наказателния кодекс на Руската Федерация.

Съдът намира, че неправилно при постановяване на решението си органът се е позовал единствено на т.167 от Наръчника на Върховният комисариат на Бежанците при ООН. На първо място при постановяване на решението си Заместник – председателят не е цитирал точката в цялост. Видно от целия текст същата съдържа още едно изречение, в което е посочено, че дезертьорството или опитът за бягство от военна служба не изключват възможността лицето да е бежанец и дадено лице, освен че е бежанец, може да е и дезертьор или беглец от военна служба. Съгласно т. 170 от Наръчника съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Съдът счита, че в настоящия случай жалбоподателят е положило всички усилия да докаже, че военните действия, в които има реална възможност да участва, противоречат на неговите действителни морални убеждения. В проведените с Ч. интервюта, както и в съдебното производство той многократно и последователни сочи, че възприема украинците като приятели и братя, че не желае да вдига оръжие срещу тях и това е единствената причина да напусне държавата си по произход и да не желаеда се върне в нея.

Съгласно т.171 от Наръчника не всяко убеждение, обаче, колкото и истинско да е то, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба. Не е достатъчно лицето да не е съгласно с правителството по отношение на политическата мотивировка за конкретно военно действие. Там, обаче, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления. Налице са множество данни от международни източници свидетелстващи в тази насока. Това допълнително мотивира съда да приеме, че за Ч. е налице реална опасност от преследване.

В случая от събраните по делото доказателства се установява от една страна, че жалбоподателят основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга страна се установява, че това преследване е по причина неговата националност – гражданин на Руската федерация, принадлежност към определена социална група – лице от мъжки пол, на възраст над 18 и под 40 години, което подлежи на мобилизация, и политически убеждения – несъгласие с водената от държавата му на произход агресивна война срещу братски народ. Настоящият съдебен състав счита, че административният орган неправилно е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю от негова страна не са изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл.8, ал.1 от ЗУБ във връзка с чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. Анализът на заявените обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. Изтъкнатата причина да напусне Русия може да бъде квалифицирана като преследване на жалбоподателя по смисъла на чл.8 ал.5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него. Персонално спрямо заявителя в страната му по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии. По самите твърдения на чужденеца, той не е имал проблеми с официалните власти в Русия, нито с други субекти по чл.8, ал.3 от ЗУБ, но както беше посочено в предходния абзац за него е налице реален риск за бъдещо такова преследване.

Неправилно е отчетено, че причината, поради която О. Ч. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. От събраните доказателства и изложените въз основа на тях факти следва извод за реална опасност за осъществяване спрямо чужденеца на преследване по смисъла на чл.8 ал. 4 от ЗУБ, изразяващо се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което в случая са налице както субективния, така и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. Поради това страхът на чужденеца от преследване по причините посочени в чл.8 ал.1 от ЗУБ може да се прецени като обоснован, още повече предвид наличието на многобройни данни от различни международни източници относно проблемното положение с човешките права в Руската федерация.

В тази насока е и Решението от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07 г. за тълкуването на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО (https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=76788&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1212521), в мотивите на което съдът на ЕО изрично сочи, че молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не било необходимо да доказва, че той индивидуално е застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Съгласно даденото тълкуване на чл.15, б.в от Директивата като изразяващо се в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Тези заплахи са присъщи на обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“. Според т.2 от решението на СЕС съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Неправилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю, от негова страна не са изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ във връзка с чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. Анализът на заявените обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, тъй като И.Ч. изпитва страх обоснован поради неговото политическото си мнение и морални убеждения, мотивирали го да напусне Русия и да не желае да се върне в родината си.

Според настоящият съдебен състав в случая са доказани и предпоставките на чл.9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Цитираният текст изисква наличие на реална опасност от тежки лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, а събраните по делото доказателства подкрепят извод в тази насока.

Интервюиращият орган не е изложил законосъобразни, а бланкетни мотиви относно липсата на законоустановените предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ал.1 т.1-3 от ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно чл.9 ал.2 от ЗУБ субекти, извършващи тежки посегателства по ал.1 могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства.

След преценка на информацията за страната по произход, обективирана в горецитираните две Справки за Руската Федерация на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, интервюиращият орган неправилно е приел, че за гражданина на Русия не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съобразно тълкуването на чл.15 б."в" от Директива 2004/1983 ЕО, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело №С-465/07, които се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. С оглед факта, че Ч. е напуснал държавата си на произход, настоящата политическа обстановка в Русия, изменението на военните закони, мобилизацията и изпращане на големи групи млади мъже на фронта в Украйна, следва да се приемат за доказани твърденията на Ч., че той се е чувствал заплашен в страната си, поради което я е напуснал. В интервюто си той е посочил, че се страхува да се върне в страната по произход, поради това, че ще го мобилизират и изпратят на фронта; същото заявява и пред съда, а тези страхове са установени и при прегледа от лекар-психиатър, който е поставил на жалбоподателя диагноза „Генерализирана тревожност“ с код F 41.1.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че към настоящият момент са налице материално правните предпоставки за предоставяне на И.Ч. на статут на бежанец или хуманитарен статут. Видът на статута, следва да се определи от административния орган, който след връщането на преписката да анализира описаните фактите и в зависимост от това да вземе решението си, което да се съобрази с мотивите на настоящето решение, целта на Закона за убежището и бежанците и основните принципи, залегнали в АПК. Обжалваният акт е издаден, без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила. При новото разглеждане на преписката молбата за международна закрила следва да бъде разгледана по общия ред, а не да бъде отхвърляна в ускорено производство по чл.13 от ЗУБ.

При този изход на делото претенцията на административния орган за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а жалбоподателят не е поискал разноски.

Така мотивиран и на осн.чл.172 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на И.О.Ч., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., Решение № УПБ-3/05.01.2023 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на осн.чл.70 ал.1 вр. чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Ч. за предоставяне на международна закрила, и

ИЗПРАЩА делото като преписка на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за постановяване на ново решение, съобразено с изложените в настоящето решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл.85 ал.2 от Закона за убежището и бежанците.

	Председател: