РЕШЕНИЕ
гр.София, 25.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на първи март
през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5614 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„Л.И.г.“ АД е предявил срещу „Л.Т.“ ООД иск с правно основание чл.177 ал.1 от ЗЗД за сумата от 207 803,83лв.
Ищецът
твърди, че е собственик на имот в гр.Пловдив, който е придобит с правни тежести
– учредени ипотеки в полза на МКБ Ю.АД. На10.04.2017г. ищецът получил
уведомително писмо от ЧСИ С.Г., че този имот е изнесен на публична продан по изп.дело № 239/2013г. Посочва, че изпълнителното дело е
образувано по молба на взискателя МКБ Ю.АД за
събиране на вземания по два договора за банков кредит, обезпечени с ипотека
върху процесния имот. Ищецът твърди, че след като е
придобил имота, в периода 1.11.2012г. – 30.07.2016г. е направил в него
множество подобрения, които са довели до неговото запазване и до увеличаване на
стойността му. Посочва, че една част от подобренията касаят разширяване на сградния фонд с нови застроени 140 кв.м. – изградена е пристройка
с площ от 34,28 кв.м. към
производствения обект - кухня-майка,
изградени са 2 бр. хладилни камери с площ от 13,60 кв.м. , както и надстройка
на офис на втория етаж с площ от 47,24 кв.м., разширен е съществуващ офис на
втория етаж с площ от 15,17 кв.м., преустроен е съществуващ склад в офисно
помещение на втория етаж с площ от 29,83 кв.м.
Уточнява, че за всеки етап от новото строителство са подписани съответните
актове обр.14. Строежът е въведен в експлоатация.
Ищецът посочва, че стойността на сторените
подобрения, представляващи новото застрояване е в размер на 133 211,83лв. Новото
застрояване е нанесено в кадастъра и са дадени нови кадастрални номера на
сградите и обектите в имота. Отделно от посоченото, ищецът твърди, че е
извършил и други подобрения в имота, на обща стойност 74 592лв., които
включват: полагане на нова саморазливна мазилка, възстановяване
на фаянс и мазилка в производствения обект на имота, извършено в периода
м.03.2014г., ремонт на покрив на сгради в имота, извършен в периода м.03
-04.2015г., поставяне на нов окачен таван, нов стъклопакет и боядисване на алуминиева
дограма на сгради в имота, извършени през м.05 - 06. 2015г., шпакловка на
стени, подмяна на тръби, поставяне на нов фаянс и саморазливна
мазилка в производственото помещение, грундиране и боядисване на стени в
офисните помещения, извършени в периода м.05.- 06.2016г. Ищецът пояснява, че
стойността на всички извършени от него подобрения в имота е на стойност
207 803,83лв.
Ищецът
посочва, че не е лично задължен по обезпеченото вземане. В същото време, в
резултат на извършените от него подобрения в имота, стойността на последния се
е увеличила. При продажбата на имота от ЧСИ би се постигнало неоснователно
обогатяване на длъжника по изпълнението. Моли съда да постанови решение, с което , на
основание чл.177 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата
207 803,83лв. , представляваща увеличената стойност на процесния
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.525.60 ведно с
построените в него четири сгради, подборно описани в исковата молба, която
увеличена стойност се дължи на направените от ищеца полезни разноски за имота в
периода 1.11.2012г. – 30.07.2016г. Претендират и законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба, както и разноските по делото.
Ответникът
„Л.Т.“ ООД оспорва предявения срещу него иск по допустимост и по основание.
Посочва, че ищецът е знаел за съществуващата върху имота ипотека когато е
придобил имота чрез апорт. Оспорва претендираните подобрения и полезни разноски да са извършени
в имота. Посочва, че липсват съставени документи по Наредбата за строителните
книжа №3/31.07.2003г. доказващи извършването им. Моли съда да отхвърли иска.
Третото
лице помагач „П.и.б.“ АД оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Посочва, че
учредената в негова полза ипотека се разпростира и върху всички подобрения в
имота. Оспорва твърдените подобрения в имота и твърди, че същите не са
извършени, като посочва, че липсват доказателства за извършването им и за тяхната
стойност.
Съдът,
за да се произнесе по предявения иск, установи следното от фактическа страна:
Ищецът
е собственик на имот, находящ се в гр.Пловдив, на
ул.“*****и представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.525.60 по КККР на
гр. Пловдив, с адрес : гр. Пловдив, ул. „*****, с площ от 529 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/, при граници на ПИ: 56784.525.59, 56784.525.152,
56784.525.61, 56784.525.9504, ведно с построените в гореописания поземлен имот
сгради, а именно:
СГРАДА
с идентификатор 56784.525.60.4, по КККР на гр. Пловдив, с адрес на сградата:
гр. Пловдив, ул. „*****, със застроена площ от 29 кв.м , брой етажи- един,
предназначение - сграда за енергопроизводство;
СГРАДА
с идентификатор 56784.525.60.8 по КККР на гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив,
район „Източен", ул. „*****, със застроена площ от 302 кв.м , брой етажи -
два, предназначение - промишлена сграда, ведно с находящите
се в същата сграда самостоятелни обекти с идентификатори: 56784.525.60.8.1,
56784.525.60.8.2, 56784.525.60.8.3 и
56784.525.60.8.4;
СГРАДА
с идентификатор 56784.525.60.9 по КККР на гр. Пловдив, с адрес : гр. Пловдив,
ул. „*****, със застроена площ от 24 кв.м, брой етажи - един, предназначение -
складова база, склад;
СГРАДА
с идентификатор 56784.525.60.10 по КККР на гр. Пловдив, с адрес : гр. Пловдив,
ул. „*****, със застроена площ от 56 кв.м, брой етажи- два, предназначение -
административна, делова сграда, включваща находящите
се в сградата самостоятелни обекти с идентификатори 56784.525.60.10.1,
56784.525.60.10.2 и 56784.525.60.10.3.
Имотът
е придобит от ищеца на 14.09.2010г. чрез апортна
вноска, внесена в капитала му от ответника „Л.т.“ ООД при учредяването на
ищеца. През 2007г. върху имота са били учредени две ипотеки от предходния
собственик, ответника „Л.т.“ ООД в полза на ТБ „МБК Ю.“ АД за обезпечаване
вземанията на банката по два договора за кредит, както следва:
-
На 25.09.2007г. с договор за кредит № 314-1071/25.09.2007г.,ТБ „МБК Ю.“ АД е
предоставила на ответника „Л.т.“ ООД кредит в размер на 300 000лв. за
рефинансиране на инвестиционен кредит и
кредитна линия. С нот.акт № 114 т.V, рег.№ 8677, дело
№ 846/2007г. на Нотариус Т.К., при РС Пловдив, „Л.т.“ ООД е учредило в полза на
ТБ „МБК Ю.“ АД ипотека върху имот №60, целият със застроена и незастроена площ
от 455 кв.м., за който е отреден УПИ ХV-60, в кв.4 по плана на гр.Пловдив, на
ул.“*****, ведно с построените в имота: двуетажна масивна сграда, съставляваща
кухня-майка- кетъринг с бюфет за продажби и офис;
котелно, склад и офис.
-
На 25.09.2007г. с договор за кредит № 314-1072/25.09.2007г.,ТБ „МБК Ю.“ АД е
предоставила на ответника „Л.т.“ ООД кредит в размер на 200 000лв. за
оборотни средства за закупуване на материали, суровини и др. необходими за
изпълнението на производство на „опаковани ястия по домашни рецепти“. С нот. акт № 115 т.V, рег.№ 8678, дело № 847/2007г. на
Нотариус Т.К., при РС Пловдив, „Л.т.“ ООД е учредило в полза на ТБ „МБК Ю.“ АД втора
по ред ипотека върху същия имот в гр.Пловдив, на ул.“*****.
Тъй
като „Л.т.“ ООД не е изпълнило задълженията си по договорите за кредит, ТБ „МБК
Ю.“ АД се е снабдила по реда на чл.417 от ГПК с изпълнителни листи срещу „Л.т.“
ООД – изпълнителен лист от 18.02.2013г., издаден по ч.гр.д.№ 2503/2013г. на РС
Пловдив, и изпълнителен лист от 15.02.2013г., издаден по ч.г.д.№ 2504/13г. на
РС Пловдив. По молба на банката, въз основа на двата изпълнителни листа, е
образувано изп.дело № 239/2013г. на ЧСИ С.Г., р-н на
действие Пловдивски ОС. Принудителното
изпълнение е насочено върху ипотекирания в полза на банката имот, който е обявен
на публична продан с начална цена 572 832лв. Впоследствие изпълнителното производство
/водено под различни номера на делата при същия ЧСИ/ е спряно във връзка с
воденото настоящо производство, както и във връзка с водени между страните и
банката други производства. Публична продан не е проведена.
Ищецът,
като собственик на имота, е уведомен от ЧСИ Горчев за насрочената публична
продан на 10.04.2017г. На 5.05.2017г. той е предявил иск по чл.177 от ЗЗД срещу
длъжника по изпълнението „Л.т.“ ООД за заплащане на сторените за имота
необходими и полезни разноски.
Не
се спори, че правоприемник на МКБ Ю.АД е „П.и.б.“ АД, която е конституирана
като взискател в изпълнителното производство. С
договор за цесия от 7.12.2018г. „ПИБ“ АД е прехвърлила вземането си от
ответника на „С.“ ООД, което на свой ред е конституирано като взискател в изпълнителното производство. Към момента на
подаване на настоящия иск, взискател по изпълнението
е бил „П.и.б.“ АД.
От
представените от ищеца писмени доказателства се установява, че ищецът се е
снабдил с разрешение за строеж № 3/27.01.2011г. на гл.архитект на р-н Източен,
Община Пловдив, на обект, пета категория, представляващ пристройка към
кухня-майка, надстройка офис и разширение офис на втори етаж от съществуваща
сграда, едноетажни хладилни камери - 2бр., промяна предназначението на склад в
офис в собствения му имот на ул.“*****. Изготвен е проект на строежа, сключен е
договор за строителен надзор от 18.11.2012г. Заповедната книга е заверена на
23.11.2012г.
С
акт обр. №14 от 4.03.2013г., подписан от строителя,
от строителния надзор, от проектанта и от възложителя на строежа /ищеца/ е
прието изпълнението на конструкция на „пристройка към кухня-майка“, на 2бр.
едноетажни хладилни камери, на надстройка на офис на втори етаж от съществуваща
сграда и на разширение офис от втори етаж от съществуваща сграда.
С
акт обр.15 от 26.05.2013г., подписан от възложителя,
проектантите, изпълнителите на строителните работи и техническия ръководител, е
установена годността за приемане на строежа. В акта е посочено, че съгласно
действащият план за застрояване, е предвидено запазване на съществуващите
сгради и е изпълнено ново нискоетажно застрояване. Съществуващата
сграда е промишлена и е разположена в северозападната част на имота. Сградата е
монолитна двуетажна, без сутерен, с покритие от керемиди тип „Мизия“, върху
дървена покривна конструкция. Състои се от кухня майка-кетьринг
с бюфет за продажби на първи етаж и офиси на втория етаж. В резултат на строежа, към съществуващата едноетажна
пристройка към кухня-майка е изпълнена едноетажна пристройка, за разширение на зона
стерилизация и пастьоризация. Разширението на офис на втория етаж е в южната
част на сградата и е изпълнено монолитно, стени от газобетон
и като продължение на скатен покрив с дървената
покривна конструкция. Надстройката за офис на втория етаж е в северната част на
сградата, изпълнена е монолитно, стени - от газобетон,
стоманобетонова конструкция и скатен
покрив с дървена покривна конструкция и покритие с керемиди тип “Мизия”. Съществуваща
двуетажна сграда за склад е разположена свободно в югоизточната част на имота. Сградата
е монолитна двуетажна със скатен покрив и покритие от
керемиди тип “Мизия” върху дървена покривна конструкция. Помещението, предмет
на смяна предназначението на склад в офис, е разположено на втория етаж. При
промяната на предназначението не са изпълнявани никакви СМР. Едноетажните
хладилни камери за готова продукция , два броя, са монтирани в зоната на съществуващия
навес. Те са сглобяеми - метална конструкция и сандвич панели с РVС покритие. Вътрешните ВиК и ел. инсталации са изпълнени в съответствие с
одобрените проекти. Проведени са необходимите изпитания и измервания за тях.
Разгънатата
застроената площ на новото строителство е 140.12 м2., като в процеса на
строителство не са извършени промени от одобрения инвестиционен проект. В
резултат на промените и новото строителство са се обособили:
1. Производствена база, съставляваща Кухня майка-Кетъринг с прилежащи към нея обслужващи помещения със
ЗП = 298.57 м2+34.28 м2+13.60 м2 = 346.45 м2, разположени на първия етаж, със
самостоятелен достъп от двора /с идентификатор №56784.525.60.1 и
№56784.525.60.2/.
2. Бюфет за продажби със ЗП=13.83 м2,
разположен с лице към улицата и със самостоятелен вход от улицата.
3. Котелно със ЗП=29.82 м2, разположено в
североизточната част на имота /с идентификатор №56784.525.60.4/.
4. Офиси с обща ЗП=168.17 м2+23.83 м2+47.24
м м2+29.83 м2=284.24 м2 .
С
удостоверение № 8/6.06.2013г. на главния архитект на р-н Източен, Община
Пловдив строежът „Пристройка към кухня-майка, надстройка офис , разширение офис
на втори етаж от съществуваща сграда, едноетажни хладилни камери - 2бр.,
промяна предназначението на склад на втори етаж в офис“ е въведен в експлоатация. Строежът е заснет и
нанесен в кадастралния план на гр.Пловдив от АГКК-Пловдив.
Представени
са фактури за заплатени от ищеца СМР в имота, ведно с фискални бонове,
удостоверяващи плащането, издадени в периода 31.03.2014г. – 28.07.2016г., както
следва:
Ф-ра
№ 35/31.03.2014г. за платени на „Т.12“ ЕООД ремонтни работи по полагане на саморазливна мазилка, отстраняване на теч и възстановяване
на мазилка и фаянс, възстановяване в цялост на фаянс по стени – общо
11 520лв. с ДДС.
Ф-ра
№ 101/15.04.2015г. за платени на АСС Проджект старт
ЕООД 12 600лв. с ДДС за ремонт на покрив.
Ф-ра
№ **********/26.06.2015г. за платени на АСС Проджект
старт ЕООД 13 440лв. с ДДС за подмяна на окачен таван, ремонт и боя на
алуминиева дограма, подмяна на стъклопакети.
Ф-ра
№ 23/19.07.2016г. за платени на „И.П.ЕООД 9780лв. с ДДС за извършени СМР - измазване,
шпакловане, запълване на пукнатини в цялата сграда, подмяна на тръби - демонтаж
и монтаж, възстановяване на настилка в цех.
Ф-ра
№ 24/22.07.2016г. за платени на „И.П.ЕООД 9060лв. с ДДС за извършени СМР – лепене на фаянсови
плочки и полагане на саморазливна мазилка в цех.
Ф-ра
№25/26.07.2016г. за платени на „И.П.ЕООД 8268лв. с ДДС за извършени СМР – боядисване на стари
стени и боядисване на стени друкратно.
Ф-ра
№ 26/28.07.2016г. за платени на „И.П.ЕООД 9924лв. с ДДС за извършени СМР -
боядисване на стени друкратно.
Общата
стойност по представените фактури е 74 592лв.
Назначената
по делото съдебна техническа експертиза - основно и допълнително заключение, установява,
след оглед на имота на место, справедлива пазарна стойност на имота в размер на
848 241лв. Стойността е определена към датата на експертизата – м.март
2019г. Вещото лице приема, че
разширението на базата през 2012-2013г. е увеличило стойността на имота и
представлява 25% от общата справедлива пазарна стойност на имота. Или в
резултат на подобренията в имота, стойността му се е увеличила с 186 613лв.
към м.март 2019г.
Към
момента на изпълнение на СМР – преустройство през м.06.2013г. и ремонт- през
м.04. 2015г. – 06.2016г. , увеличената стойност на имота е в размер на
169 939,55лв. без ДДС или 203 927,46лв. с ДДС. Вещото лице е
изчислило извършените в имота разноски и поотделно. Преустройството, към
момента на извършването е на стойност 146 607,36лв. с ДДС, а ремонта е в
размер на 57 320,10лв. с ДДС.
Съдът
приема заключението на вещото лице като пълно, ясно и обективно. Възраженията
на третото лице помагач досежно приложения от вещото
лице метод на изчисляване на подобренията съдът намира за неоснователно. Установи
се, че процесния имот е специфичен, няма пазарни
аналози, не може да бъде сравнен с други подобни обекти в града, поради което
съдът приема обяснението на вещото лице за невъзможност да се прилага пазарния
метод при оценката на имота.
При
изготвяне на заключението в частта каква е увеличената стойност на имота към
момента на извършване на СМР, вещото лице уточнява, че не е ползвало представените
към исковата молба фактури, за да остойности
увеличената стойност на имота. Третото лице помагач изразява съмнение, че
вещото лице не е ползвало фактурите. Възразява и по действителния разход на СМР
по ф-рите, като посочва, че „Т.12 ЕООД и АСС Проджект старт са дружества, представлявани от Л.Д.П.,
който е и законен представител на ответника по делото. Според третото лице
помагач, тези дружества нямат достатъчен брой осигурени лица за извършване на
дейностите по СМР и след издаване на фактурите и касовите бележки са дерегистрирани по ДДС. Посочва, че същото важи и за третото
дружество, „И.П.ЕООД, което за 2016г. е имало едно осигурено лице и след
издаване на фактурата и касовата бележка , е дерегистрирано
до ДДС.
По
тези възражения следва да се посочи, че при сравняване на стойностите СМР по
фактурите със стойностите на СМР по допълнителното заключение на СТЕ се установява,
че предложените от вещото лице стойности са различни от тези по ф-рите. В този смисъл възражението на третото лице помагач
е голословно. При изготвяне на допълнителното заключение вещото лице е ползвало
стойности, различни от фактурираните, включило е дейности, които не са
фактурирани, но са установени на место при огледа. Съдът приема, че вещото лице
има достатъчно опит и компетентност да установи дали една строителна дейност е извършена, дори
и тя да не е видима към момента на огледа /в случай на скрити работи/. Фактът,
че дружествата, издали фактурите, са свързани с ответинка
или са имали недостатъчен оборот не означава, че не са могли да извършат
описаните във фактурите СМР, които не са оспорени от третото лице помагач. Извършените
в имота СМР са проверени от вещото лице на место. В заключението на вещото лице
са отразени установените на место СМР и тяхната стойност, изчислена съобразно
ползваните от вещото лице методи.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният
от ищеца иск намира правото си основание в чл.177 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗЗД, ако
собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право
да получи от цената на имота преди ипотекарните
кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и
увеличението на имота, което се дължи на негови полезни разноски.
От
това следва, че лицето, което от него е придобило собствеността върху
ипотекиран имот, е длъжно да търпи принудителното изпълнение, а влязлото в сила
постановление за възлагане на съдебния изпълнител погасява неговото право на
собственост. Ако това лице е правило разноски в имота след договора с
учредителя на ипотеката, чл.177 ал.1 от ЗЗД предвижда за него вземане за възстановяването
на необходимите разноски и за увеличената стойност на имота вследствие на
подобренията. Чл.177 ал.1 от ЗЗД му
признава и право на участие в разпределението, както и привилегия пред
вземането на ипотекарния кредитор /така и Решение №
219 от 13.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 44/2019 г., III г. о., ГК/. Основанието
и размерът на вземането на собственика на продадения ипотекиран имот следва да
се установят по исков път, тъй като привилегията се реализира след
принудителната продажба на имота, а, за да извърши разпределението, съдебният
изпълнител има нужда от изпълнителен титул /така Решение № 60167 от 30.07.2021
г. на ВКС по т. д. № 2314/2019 г., II т. о., ТК/.
Събраните
по делото доказателства установяват, че ищеца, акционерно търговско дружество,
е придобил в капитала си правото на собственост върху ипотекиран имот. Този
имот е бил собственост на ответника, който е бил обезпечил вземането на кредитодател /третото лице помагач/ по два договора за
кредит чрез учредяване на договорна ипотека върху имота. Впоследствие
ответникът, в качеството му на акционер, е апортирал
имота /с тежести/ в капитала на ищеца при учредяването му. С извършения апорт е прехвърлено правото на собственост на имота от
ответника на ищеца. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да върне
получените от банката кредити, банката се е възползвала от правото си да се
снабди с изпълнителен титул срещу длъжника, ответник, и да насочи
принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си върху имуществото,
което е обезпечавало това вземане - ипотекирания имот. По образуваното
изпълнително производство имотът е описан и изнесен на публична продан, която
не е проведена. Ищецът не е лично задължен по договорите за кредит. Задължен по
тях е ответника, видно от представените договори за кредит и нотариални актове
за учредяване на две договорни ипотеки върху имота. Установи се също от събраните по делото
писмени доказателства и изслушаната съдебно техническа експертиза, че ищецът е
направил в имота полезни разноски, за да запази и подобри състоянието на имота,
които са довели до увеличаване цената му. Съгласно разпоредбата на чл.177 ал.1
от ЗЗД ищецът има право да получи стойността на тези разноски. Въпросът за
добросъвестността на собственика на продадения ипотекиран имот в хипотезата на
чл.177 ал.1 от ЗЗД няма значение. Нормите
на чл. 71 и сл. от ЗС не намират приложение, тъй като те уреждат правата на
владелеца във връзка със запазването и подобряването на чужда вещ, докато в
хипотезата на чл.177 ал.1 от ЗЗД се урежда въпросът за разноските, извършени по
имот, който е собствен на извършилия ги. Правата по чл.177 ал.1 от ЗЗД има както
този, който е знаел, че придобива ипотекиран имот, както и този, който сам е
учредил ипотека за чужд дълг върху собствения си имот /така в решение по т. д.
№ 5151/ 2018 г. на САС, оставено в сила от ВКС с Решение № 60167
от 30.07.2021 г. по т. д. № 2314/2019 г., II т. о., ТК/.
Установи
се, че имотът е бил обременен с две ипотеки през 2007г. Към момента на
учредяване на ипотеките, видно от описаното в нотариалните актове за учредяването
им, имотът, разположен в индустриална зона на гр.Пловдив, е представлявал
дворно място с построени в него около 1950г. четири постройки. Едната постройка
е била двуетажна монолитна промишлена постройка, като на първия етаж е имало
кухня и бюфет за продажба, а на втория етаж – офис. Останалите постройки са
били котелно, склад на два етажа и офис на два етажа. През 2010г. имотът е
придобит от ищеца. През 2011г. ищецът е
предприел дейности по ново строителство в имота, като е разширил кухнята с
пристройка от 34,28 кв.м. за зона за стерилизация и пастьоризация, разширил с
15,17 кв.м. и надстроил с 47,24 кв.м. офиса на втория етаж на сградата, над
кухнята. Под навеса на сградата са монтирани 2бр. хладилни камери с площ от
13,60 кв.м. Съществуващият като самостоятелна сграда склад на два етажа е бил
преустроен, като склада на втория етаж е преустроен като офисно помещение с
площ от 29,83 кв.м.
Извършването
на строителството се установява от представените по делото писмени
доказателства - архитектурен проект,
разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация. По време на
изпълнение на строежа са съставени необходимите за строеж от пета категория /по
см. на чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ/ актове и протоколи съобразно изискването на Наредба
№3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството и по-конкретно посочените в чл.2 ал.2 т.2 актове и протоколи образци
№ 2 (2а), 3, 4, 7, 12, 14 и 15. Възражението на третото лице помагач, че за
строежа липсва съставен акт обр.19 е неоснователно,
тъй като Наредбата не изиска съставяне на такъв документ при строеж от пета
категория , тъй като се касае за вътрешни преустройства, а не за изцяло нов
строеж, съгласно правилото на чл.7 ал.2. Строежът е започнал на 23.11.2012г.,
когато е заверена заповедната книга на строежа по чл.158 ал.2 във връзка с чл.170
ал.3 от ЗУТ и е приключил с въвеждането му в експлоатация с удостоверение от
6.06.2013г. на главния архитект на общината, който е издал и разрешението за
строеж, съобразно изискването на чл.177 ал.3 от ЗУТ.
Отделно
от подобренията, ищецът е извършил необходими разноски за съхранение и поддържане
на имота - положена е нова мазилка,
възстановена е мазилка и фаянс, ремонтиран е покрива на сградите, поставен е
окачен таван, сменена е дограмата с алуминиева и е поставен нов стъклопакет,
шпакловани, грундирани и боядисани са стени, подменени са ВиК
тръби, положен е нов фаянс. Извършването на тези дейности се установява от
представените по делото фактури , както и от СТЕ, която на место е установила
наличието им и е потвърдила времето на извършването им. Вещото лице приема тези
СМР да са извършени по време, посочено от ищеца. Представените по делото
фактури и приложени към тях касови бонове установяват извършено по тях плащане
от ищеца на издателите на фактурите, както и приемане от ищеца на извършени
СМР. Извършването на тези СМР се
установява и от вещото лице. Съгласно датите на издаване на фактурите,
необходимите разноски са извършени от ищеца през 2014г., 2015г. и 2016г.
Възражението
на третото лице помагач, че не всички от претендираните
дейности са извършени, тъй като не са видими и съответно не могат да се
установят, се опровергава от заключението на вещото лице. Възражението на
третото лице помагач касае т.н. „скрити работи“ - всички видове СМР, които
подлежат на закриване при изпълнението на технологично следващите ги СМР и
техните количества, качество и точност не могат да бъдат определени след
закриването им / по см. на пар.1 от ДР на Наредба №3/.
Съгласно чл.7 ал.3 т.12 скритите работи се отразяват в акт обр.12.
В разпоредбата е записано също, че такъв акт се съставя за тези видове скрити
работи, необходими за правилната оценка на строежа, етапа или на частта от него
по спазване на изискванията за безопасност и за експлоатационната му пригодност
съобразно действащата нормативна уредба. Такъв акт няма представен по делото и
следователно следва да се приеме, че акт обр.12 не е
съставен. От факта, че няма съставен акт обр.12 не
следва, че скрити работи не са извършени. Извършването на строителни работи
може да се установи с всички доказателствени
средства, а не само с актове по Наредба №3, които са по същността си частни свидетелстващи
документи. При оспорване от ответника, респ. третото лице помагач, в тежест на
ищеца е да установи тяхното извършване. Съдът приема, че ищецът успешно доказа
извършването на скритите дейности по строежа в обекта – чрез приетата СТЕ и
представените писмени доказателства по делото. На първо място, вещото лице е
категорично, че приетите от нея в експертизата скрити работи са извършени,
независимо, че не са видими. Касае се за
технологични процеси и строителни дейности, които задължително се извършват преди
извършването на други дейности, като напр. замазка за наклон на покрив, хидроизолация,
топлоизолация. Вещото лице е категорично, че описаните в строителните протоколи
материали доказват извършването на скритите работи, а и факта, че са съставени
актове обр.14 и 15 подкрепят извода за извършването
им. Съдът възприема този извод на вещото лице. Следва да се допълни също, че акт
обр.12 се съставя, с цел да се прецени безопасността
и експлоатационната пригодност на строежа /така в чл.7 ал.3 т.12 от Наредбата/.
Акт обр.14 е акт за приемане на конструкцията / чл.7
ал.3 т.14 от Наредбата/, който се съставя от същите лица, които подписват и акт
обр.14 и който се съставя на следващия етап от
строителството, след акт обр.12. Приемането на акт обр.14 удостоверява от подписалите го лица качественото
изпълнение на конструкцията, вкл. и нейната безопасност и експлоатационна
пригодност.
Съгласно
заключението на СТЕ, увеличената стойност на имота, следствие на извършените в
имота подобрения - преустройство и ремонт на съществуващата база са в размер на
203 927,46лв. с ДДС към момента на тяхното извършване. Задължението за
заплащане на подобрения възниква за собственика на имота към момента на тяхното
извършване. Искът по чл.177 ал.1 от ЗЗД е основан на забраната за
неоснователното обогатяване на длъжника в изпълнението, който би се обогатил,
доколкото чрез извършените от ищеца действия по увеличаване стойността се имота
се постига намаляване на задължението на ответника в изпълнителното
производство /така в Решение № 12294 от
10.11.2020 г. на САС по в. гр. д. № 1034/2020 г./ .
На
основание чл.177 ал.1 от ЗЗД ищецът има право да получи тази сума от цената на
имота след неговата продажба от съдебния изпълнител, и то преди вземането на ипотекарните кредитори. Върху присъдения размер от 203 927,46лв.
с ДДС ответникът дължи и лихвата за забавено плащане от поискването й –
подаване на исковата молба в съда. За разликата до предявения размер от
207 803,83лв. искът следва да се отхвърли.
По
разноските.
Ищецът
претендира разноски по списък общо в размер на 10 213лв. Ответникът не
оспорва списъка с разноски, не представя свой списък с разноски.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него разноски по
делото съобразно уважената част от иска /98,13%/ или 10 022лв.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Л.Т.“ ООД, ЕИК *****, със седалище ***, представлявано от управителя Л.Д.П. да
заплати на „Л.И.г.“ АД, ЕИК *****, със седалище в гр.Пловдив и адрес на
управление ***, представлявано от изп.директор А.М., на
основание чл.177 ал.1 от ЗЗД, сумата 203 927,46лв., с вкл.ДДС, ведно с
лихвата за забава от 5.05.2017г. до окончателното изплащане, представляваща
увеличена стойност, следствие на извършени в периода 01.11.2012г. –
30.07.2016г. полезни разноски, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.525.60 по КККР на гр. Пловдив,
с адрес : гр. Пловдив, ул. „*****, с площ от 529 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/, при граници на ПИ: 56784.525.59, 56784.525.152,
56784.525.61, 56784.525.9504, ведно с построените в гореописания поземлен имот
сгради, а именно:
СГРАДА
с идентификатор 56784.525.60.4, по КККР на гр. Пловдив, с адрес на сградата:
гр. Пловдив, ул. „*****, със застроена площ от 29 кв.м , брой етажи- един,
предназначение - сграда за енергопроизводство;
СГРАДА
с идентификатор 56784.525.60.8 по КККР на гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив,
район „Източен", ул. „*****, със застроена площ от 302 кв.м , брой етажи -
два, предназначение - промишлена сграда, ведно с находящите
се в същата сграда самостоятелни обекти с идентификатори: 56784.525.60.8.1,
56784.525.60.8.2, 56784.525.60.8.3 и
56784.525.60.8.4;
СГРАДА
с идентификатор 56784.525.60.9 по КККР на гр. Пловдив, с адрес : гр. Пловдив,
ул. „*****, със застроена площ от 24 кв.м, брой етажи - един, предназначение -
складова база, склад;
СГРАДА
с идентификатор 56784.525.60.10 по КККР на гр. Пловдив, с адрес : гр. Пловдив,
ул. „*****, със застроена площ от 56 кв.м, брой етажи- два, предназначение -
административна, делова сграда, включваща находящите
се в сградата самостоятелни обекти с идентификатори 56784.525.60.10.1,
56784.525.60.10.2 и 56784.525.60.10.3.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.177 ал.1 от ЗЗД за разликата над уважения до претендирания
размер от 207 803,83лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Л.Т.“ ООД, ЕИК *****, със седалище ***, представлявано от управителя Л.Д.П. да
заплати на „Л.И.г.“ АД, ЕИК *****, със седалище в гр.Пловдив и адрес на
управление ***, представлявано от изп.директор А.М.,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 10 022лв.
Присъдените
суми ответникът следва да преведе по посочената от ищеца по делото банкова
сметка.
***
„П.и.б.“ АД , ЕИК *****, със седалище *** и адрес на управление *** като трето
лице помагач на ответника „Л.Т.“ ООД, ЕИК *****.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и на
третото лице помагач.
Съдия: