РЕШЕНИЕ

№1440

гр. Перник, 27.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Божура Антонова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №04162 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Д. - Прокурист, упълномощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока - в качеството им на представляващи Дружеството, е поискало да бъде установено по отношение на  А.Б.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, че дължи  на ищцовото дружество сума в размер на 2,448.19 лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща незаплатена главница по Анекс N° ******* към Договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 17.02.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда до окончателното изплащане на вземането, 4.40 лв. договорна лихва; 49.05 лв. представляваща платената държавна такса, както и 50.00 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение, разноски по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.03.2019г. по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на 6-ги състав на PC Перник, като да бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски в хода на  исковото производство. 

Ответника е  подал отговорна исковата молба, чрез  процесуалния си  представител, като оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.    

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

             Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че нa 03.09.2013г. между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД, като кредитор от една страна и А.Б.Д., като кредитополучател от друга, е бил подписан Анекс N9 ******* към Договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 17.02.2012г. Остатъкът от дълга към датата на подписване на съответния Анекс е договорен на 2,201.74 лв., включващи главница и лихва. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 30 вноски, както следва : месечна вноска, дължима ежемесечно за периода от 14.09.2013г. до 14.02.2014г. - 34.55 лв., и месечна вноска, дължима ежемесечно за периода от 14.03.2014г. до 14.02.2016г. - 116.80 лв.

               Първата падежна дата по сключения Анекс е бил на 14.09.2013г. Общата дължима сума, която кредитополучателят е следвало да върне в края на периода, е в размер на 3,010.50 /три хиляди и десет лева и петдесет стотинки/.

               В следствие на възникналите между страните договорни правоотношения, за кредитополучателя са възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по сключения Анекс N9 ******* към Договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 17.02.2012г. Ищцовото дружество твърди, че кредитополучателят А.Б.Д. е направила 3 пълни вноски за погасяване на задължението й на стойност 103.65 лв. /сто и три лева и шестдесет и пет стотинки/ и частична вноска в размер на 19.74 /деветнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, както и е платила начислени лихви за просрочие в размер на 3.06 лв. /три лева и шест стотинки/. Общо внесените от А.Б.Д. суми са в размер на 126.45 лв. /сто двадесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/. Последната частична вноска, която е направена от кредитополучателя, е от дата 20.03.2014г. След тази дата длъжникът не е направила оставащите 26 вноски и съобразно уговорения погасителен план.   

               На дата 12.06.2014г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се е сключил Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедирал вземането си по гореописания Анекс към Договор за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение N° 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.06.2014г. е включено и вземането по Анекс № ******* към Договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 17.02.2012г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и А.Б.Д..

Съгласно чл.26, ал.1 от ЗПК, кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В настоящият случай договорът не съдържа такава уговорка. Не е изпълнено и изискването на чл.26, ал.4 ЗПК, съгласно което кредиторът е задължен да информира потребителя за прехвърляне на вземането. Посочените разпоредби на Закона за потребителския кредит са императивни и задължителни за кредитодателите.  Това следва от принципа за засилена защита на потребителите.

  Следователно прехвърлянето на правата по договор за потребителски кредит на трето лице, без това условие да е било изрично предвидено в договора, съставлява заобикаляне на императивната норма на  чл.26, ал.1 от ЗПК, поради което процесното цедиране като двустранна сделка е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 44 от ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР № 5/28.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г., ОСГК заобикаляне на закона е налице, когато чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона, се достига до забранен от закона резултат, като страните съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат, тъй като извършват сделката не за да получат типичните правни последици, а за да достигнат друга цел, прякото осъществяване на която би противоречала на закона.

В случая този забранен резултат се състои именно в прехвърлянето на вземането по договора без да е била предвидена такава клауза в договора и без потребителят да е бил уведомен за това от стария кредитор.     

Съобразно изложеното, настоящият състав приема, че доводите, наведени в отговора на исковата молба за заобикаляне на закона са основателни. Неоснователен се явява предявеният от "Кредит респект" ООД установителен иск, а с оглед на това неоснователен е и акцесорният иск за лихва.

 Предвид всичко изложено така предявените искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

Съобразно изхода на делото ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от ответника разноски  в размер на  200.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък с разноските по чл.80 ГПК.    

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

 

Р Е Ш И :

            

           

              ОТХЪВЪРЛЯ  предявените искове от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Д. - Прокурист, упълномощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока - в качеството им на представляващи Дружеството,  срещу А.Б.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 2,448.19 лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща незаплатена главница по Анекс N° ******* към Договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 17.02.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда до окончателното изплащане на вземането, 4.40 лв. договорна лихва; 49.05 лв. представляваща платената държавна такса, както и 50.00 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение, разноски по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.03.2019г. по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на 6-ги състав на PC Перник, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА   „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Д. - Прокурист, упълномощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока - в качеството им на представляващи Дружеството,  да заплати на А.Б.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***,  направени разноски по настоящето производство в размер на 200.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък с разноските по чл.80 ГПК.                             

                 След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  №  0****/**** г., по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: