Определение по дело №690/2008 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№………………..……./ ………….03.2021 г.

 

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.03.2021 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 690 по описа за 2008 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за длъжник „СТИЛ ТАК"ООД, гр. Варна, ЕИК ********* е открито с влязло в сила решение № 371/28.07.08г, а с решение № 158/15.04.2009г длъжника е обявен в несъстоятелност и е постановено началото на осребряване на активите на търговеца.

Синдикът Я.С. е съставил частична сметка № 2 за разпределение на постъпление от осребрен по реда на чл. 718 ТЗ с нот. акт от 31.08.2020г актив, в полза на кредитори с приети вземания. Съобщение за обявената на 01.03.2021г. на таблото на съда сметка е публикувано в ТР, воден от АВ по партидата на длъжника с вписване 20210304093930. 

В срока по чл. 728 ТЗ, изтекъл на 18.03.2021г, с пощенска пратка с удостоверна дата на подаване на 17.03.2021г. е постъпило възражение вх. №263428/23.03.2021г от НАП, упражняващ права на държавата като кредитор с публични вземания срещу размера на сумата, разпределена за заплащане на публични вземания, признати от синдика по влезли в сила актове. Възразяващият кредитор твърди, че синдикът не е отчел в цялост начислените данъци и такси за притежаван от длъжника недвижим имот в гр. Банско, възлизащи на общо 13 644.15лв главници за период 2011г.-2016г. Оспорва посоченото в пояснение към сметката погасяване по давност на частта от 12 244.75лв, съответна на вземанията до 2016г., като сочи, че началото на петгодишната давност по чл. 171 ал.1 ДОПК се отчита от 01.01.2012г за най-рано възникналото задължение за 2011г., а тази давност  е била прекъсната с издаване на акта за установяване на дълга с № АУ001109/08.12.2016г, чието издаване и връчване на задължения собственик не се оспорва от синдика. С доводи, че към момента на съставяне на сметката не е изтекъл нито новия 5-годишен срок, нито  абсолютната 10-годишна давност, възразяващият кредитор моли установените в този влязъл в сила акт да бъдат включени в сметката в цялост, като към разпределена за кредитора от ред 7 сума от 1399.40лв, съответна на частта от задължения само за 2016г. се добави и  остатък от 12244.75лв, съответна на общинските вземания за 2011г.-2015г. 

Тъй като възражението се основава на оспорване на изрично изложени от синдика мотиви за обосноваване на намаляване на известни публични задължения по акт за установяване (изцяло съвпадащ с посочения от възразяващия кредитор)  със суми, погасени по давност, за които е било депозирано искане до данъчна администрация за отписване по давност, не се налага събиране на допълнително становище на съставителя на сметката.

Съдът по несъстоятелността предприема служебно проверка на сметката, като я съпоставя с наличните по делото писмени доказателства за действията на синдика и кредиторите, при което констатира следното:

С определение № 170/15.1.2015г.съдът е разрешил на синдика да възстанови на кредитори авансирани суми за текущи разноски в производството по несъстоятелност в общ размер от 89 307,80лв. от  постъпили в резултат на попълването на масата нови парични средства в размер на над 212 000лв. Остатъкът е бил оставен в разпореждане на синдика за покриване на текущите разходи по осребряване на активи на предприятието, отчитани периодично в месечни доклади на синдика наред с текуща наличност. След това възстановяване по настоящото дело не са изплащани суми, извън текущо усвояваните с разрешение на съда необходими разноски за възнаграждение на синдика, счетоводно обслужване и административни разходи по осъществяване на функциите по опазване, управление и оценяване на активите и периодичното им предлагане на потенциални купувачи.

С  вх. № 260709 от 7.7.2020г. и №266797/28.09.2020г синдикът е докладвал и приключване на водени преговори с купувач на недвижим имот от масата на несъстоятелността и постъпило плащане на цена по сключен окончателен договор в размер на 170 327лв, с което наличността е повишена.  В последния депозиран по делото отчет наличността е обявена на 246 653.16лв.  Част от тези средства, възлизаща на сума от 223 656.48лв синдикът е предложил за разпределяне в съставена частична сметка № 2.  Предходна сметка № 1 съдът е отказал да одобри с влязло в сила определение № 260977/11.12.2020г.

Към настоящия момент правата на кредиторите се установяват по одобрените от съда списъци на приетите предявени в срока по чл. 685 и 688 ал.1 и 3 ТЗ вземания на кредитори (определение № 415/05.03.09 г., коригирано с определения № 562/23.03.2009 г., № 595/26.03.2009 г. по т.д. 690/2008 г и допълнено с определения № 621/31.03.2009 г. и № 4104/22.12.2009 г.). В тези списъци няма включени претенции с привилегии или основания, пораждащи право на удовлетворяване в редовете по чл. 722 ал.1 т. 1 – 3 ТЗ вкл. По делото няма данни за висящи искови производства по чл. 694 ТЗ относно предявени вземания.  Съдът обаче констатира, че към момента на съставяне на тази сметка по делото е бил вече очертан спор относно предявено, но неприето вземане на кредитор, упражнил и право на възражение по чл. 690 ТЗ. Синдикът е посочил в забележка към сметката, че  сума от 3788.34лв, съответна по размер на спорното задължение, е заделил от остатъчната наличност, но за да бъде противопоставимо на останалите заинтересовани лица, това заделяне е следвало да се оповести в нарочна частична сметка, за да се отграничи ясно от паричната наличност, предоставена целево на синдика за покриване на разноски. Този пропуск следва да бъде указан на синдика, но тъй като настоящото разпределение не изчерпва масата и не предвижда цялостно удовлетворяване на редовете след спорното задължение, нарушението не е от естество да накърни права на включените в сметката лица, а „пропуснатият“ кредитор не е възразил срещу отлагането на удовлетворяването му в цялост от неразпределен остатък. Затова и този недостатък принципно не се отразява на правилността на настоящото частично разпределение.     

Синдикът е предложил пълно удовлетворяване на вземания на работник и публичните вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, така както са били приети в първия и допълнителния списък (определение № 415/05.03.09 г. и № 4104/22.12.2009 г), като сумите за кредиторите с права по чл. 722 ал.1 т. 4 и 6 ТЗ изцяло съответстват на приетите размери на неплатено възнаграждение по трудов договор на Д.К. и главниците на публичните задължения, предявени от НАП. В тази част сметката изцяло отразява изискванията на закона и може да бъде одобрена.

Останалите посочени на ред 7 вземания обаче, освен приета в одобрен с определение № 4104/22.12.2009 г. списък главница от 1435.59лв, са посочени от синдика без да е проведена процедурата по установяване на права на този кредитор. Синдикът е посочил, че включва като неоспорими вземания суми за дължими общински данъци и такси по декларация на длъжника за притежаван недвижим имот в гр. Банско, установени с два акта по чл. 107 ДОПК, както следва: главници от 5247.75лв, начислени за 2017-2019г. по акт №АУ00405/27.04.2020г и само 1399.40лв. главници за 2016г. по акт № АУ001109/08.12.2016г, в който са били описани и други задължения за предходен период, но за тях синдикът е подал възражение за отписване поради изтекла давност. В тази част разпределението е оспорено от представителя на държавата, който е представил акта, от който е видно, че общата сума на главниците на общинските данъци и такси за период 2011 – 2016г възлиза на 13644.15лв.

Съдът съобразява, че в тази част разпределението не е съобразено с изискванията на закона за реда за установяване на вземания на кредиторите. Действително, в чл. 721 ал.3 ТЗ е въведено облекчение за лицата, кредитиращи продължаваща дейност на длъжника след откриване на производството или функционирането на органите по управление, попълване и осребряване на активите на предприятие с прекратена вече дейност, като ги гарантира срещу оспорване на сделките на синдика, пораждащи нови вземания, останали неплатени на падежа. Тази разпоредба обаче не изключва общия ред на противопоставяне на права чрез предявяване и включване в списъци, а само допълва общото правило за зачитане на интереси на новите кредитори, за които сроковете за предявяване на вземания не се прилагат(чл. 639 вр. чл. 688 ал. 3 ТЗ). Публичните вземания също не са изключени от общия ред за приемане по чл. 693 ТЗ. Макар след влизане в сила на актове за установяване на задълженията на длъжника, връчени на синдика, законът да ограничава оспорване на тези публични вземания( чл. 164, ал. 4 ДОПК), забраната произтича от задължителната сила на акта спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността. Тази забрана обаче не обхваща оспорване, основаващо се на нововъзникнали факти, които не са преклудирани от задължителната сила на влезлия в сила акт, каквито са погасяване на публичното вземане чрез някои от способите, очертани в чл. 168 ДОПК (решение № 43 от 20.06.2014 г. по т. д. № 2471/2013 г., I т. о., ВКС). Това налага неоспорими вземания по връчените на синдика актове също да бъдат оповестявани в списък преди да могат да бъдат отчетени като изпълняеми в несъстоятелността (определение № 324 от 26.07.2017 г. по в. ч. т. д. № 400/2017 г. на ПАС; определение № 1773 от 30.05.2017 г. по в. т. д. н. № 4758/2016 г. на САС; определение № 280 от 18.05.2017 г. по в. ч. т. д. № 241/2017 г. и решение № 121 от 31.05.2018 г. по в. т. д. № 65/2018 г. на ВАпС) след изчерпване на евентуално позоваване на нови обстоятелства.  В тази връзка синдикът разполага с правомощието да състави по всяко време преди разпределение и служебен списък (чл. 687 ал.2 ТЗ), включително и такъв за неприети части от актуваните публични вземания. В случая обаче такива списъци не са съставени и контролът върху претендираните от кредитора права не може да бъде проведен в пълнота в настоящото производство. Още повече, че очертаният спор по задълженията се свързва с възражение за давност, която както съдът, така и органът на несъстоятелността не могат да прилагат служебно, но длъжникът и неговите кредитори са легитимирани да обосноват в процедурата по приемане на такива вземания.

В заключение, съдът намира възражението на кредитора срещу изключването от разпределението на вземания, установени с влязъл в сила акт за основателно, но по съображения за недовършена процедура по приемането им, а не с оглед на доводите по същество.

Същите съображения се отнасят и за включените в сметката по признатите актове суми, които въпреки липсата на възражения, съдът служебно следва да прецени.

В заключение частта от сметката, предвиждаща разпределение в ред по чл. 722 ал.1 т. 7 ТЗ  на горница над 1435.59лв като размер на главница по одобрения списък, приета като публичен дълг, възникнал след откриване на производството не е съобразена с изискванията на закона за зачитане на права на кредитори върху масата и не може да бъде одобрена.  

Същевременно изложените доводи срещу възражението за погасяване на вземания съдържат недвусмислена воля за признаване на правата на държавата за вземанията по установените в актовете публични задължения в цялост, което съдът квалифицира като изрично предявяване на тези вземания, налагащо съответно произнасяне на синдика. В този смисъл за посочените в актовете суми (а и за сумата, за която синдикът сочи че неформално вече е заделил за спорни вземания), не е предложено надлежно пълно удовлетворяване, а това осуетява и стабилизирането на останалата част от сметката. Само ако се заделят суми в конкретната частична сметка за пълно удовлетворяване на всички заявени(независимо дали са спорни или безспорни) суми от този ред, синдикът ще може да предлага и частично разпределение в полза на кредитори от следващи редове, каквито са всички останали приети по одобрените списъци вземания. Затова и съдът не може да одобри непълното разпределение, а следва да даде указания за довършване на обуславящите законосъобразно разпределение процедури.

 Съдът не би могъл да одобрява и само частта от сметката за сумите по чл. 722 ал. 1 т. 8 ТЗ, независимо, че в масата има остатъчна наличност, покриваща размер, надхвърлящ общо предявените  суми от предходния ред, тъй като това означава да се отделят повече  средства за разпределение, отколкото е предложил синдика. Преценката за достатъчна наличност по чл. 720 ТЗ  е въпрос на целесъобразно управление и планирането на средства за разноски, което е в изключителна компетентност на синдика и съдът не може да я изземва от този орган. Затова, въпреки че не намира недостатъци по съразмерното разпределение на суми за необезпечените кредитори,  тази част от сметката като обусловена от предходните части също не може да бъде одобрена.

По тези съображения, съдът по несъстоятелността

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА БЕЗ КОРЕКЦИЯ на осн. чл. 729 ал.1 ТЗ НЕОСПОРЕНА ЧАСТ от частична сметка № 2 обявена в ТР, воден от АВ по партидата на длъжника с вписване 20210304093930 за разпределение между кредитори на следните суми, постъпили от попълване на маса и осребряване на актив на несъстоятелен длъжник „СТИЛ ТАК"ООД, ЕИК *********:

по чл 722 ал.1 т. 4 в полза на Д.К.Г. сума от 1848.61лв за прието вземане в първия одобрен списък с определение № 415/05.03.09 г.;

по чл. 722 ал.1 т. 6 в полза на НАП на сборна сума от 29 653.70лв за приети вземания за главници в първия и допълнителния списък, одобрени с определение № 415/05.03.09 г. и № 4104/22.12.2009 г.;

по чл. 722 ал.1 т. 7 в полза на НАП на сума от 1435.59лв  за прието вземане за главница в допълнителния списък, одобрен с определение № 4104/22.12.2009 г.

ОТМЕНЯ съставена от синдика частична сметка № 2, обявена в ТР, воден от АВ по партидата на длъжника с вписване 20210304093930 В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ за разпределение суми, постъпили от попълване на маса и осребряване на актив на несъстоятелен длъжник „СТИЛ ТАК"ООД, ЕИК *********, по основателно възражение вх. №263428/23.03.2021г от НАП, упражняващ права на държавата като кредитор с публични вземания срещу размера на сумата, разпределена за заплащане на публични вземания, признати от синдика по влезли в сила актове с ред по чл. 722 ал.1 т. 7 ТЗ и служебен контрол върху остатъка, разпределен между кредитори по чл. 722 ал. 1 т. 8 ТЗ.

На осн. чл. 686 ТЗ възражение вх. №263428/23.03.2021г от НАП, представляващо и позоваване на подлежащи на служебно приемане публични вземания да се връчи на синдика за произнасяне в 7-дневен срок в списък по предявени за удовлетворяване в  несъстоятелността установени като дължими общински данъци и такси по декларация на длъжника за притежаван недвижим имот в гр. Банско, установени с акт №АУ00405/27.04.2020г и  акт № АУ001109/08.12.2016г.

Задължава синдика да оповести в надлежен акт преди следващо разпределение заделянето на суми за спорни предявени вземания на кредитор.

Определението да се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ.

Съобщение за определението на съда по искането за одобряване на частична сметка №2 и възражението срещу нея да се обяви в Търговски регистър, по партидата на на несъстоятелен длъжник „СТИЛ ТАК"ООД, ЕИК ********* на основание чл. 729 ал.2 от ТЗ.

Определението може да се обжалва от длъжника и кредитора НАП, засегнат от служебния контрол върху неоспорена част от сметката в седмичен срок от обявяването му в ТР с частна жалба пред Варненски апелативен съд(на осн. чл. 729 ал.3 ТЗ вр. чл. 613а ал. 4 от ТЗ).

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: