№ 584
гр. Ямбол, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330101753 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „ЕЙЧ ДЖИ КРЕДИТ ГРУП” ООД- гр. Я., чрез адв.С.
Д., срещу З. П. Д. от гр. Я.. В нея се твърди, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит №*****/18.05.2019 г. за сумата 500 лв. Страните са постигнали
съгласие последната да бъде върната на 6 броя месечни погасителни вноски, при първа
погасителна вноска с падеж 06.2019 г. и последна - с падеж на 11.2019 г. Заплатена е само
една от дължимите вноски съгласно ПКО от 15.07.2019 г.. Ответницата дължи: 422.70 лв.
главница, 38,80 лв.-договорна лихва за периода от 18.06.2019 г. до 18.11.2019 г.; 437.89 лв.-
обезщетение за просрочие обезщетение за периода 01.12.2019 г. (денят след падежа на
последната погасителна вноска)-04.04.2022 г. (до датата на подаване на заявлението в съда),
която сума е начислена върху неплатените парични вноски, 288,50 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължението за плащане на сумите по схемата за погасяване. Ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на ответника по реда на чл.
47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът
по делото дължи на ищеца изброените вземания по договора, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ ***2022 г. на ЯРС. Иска се присъждане и на разноските в
настоящото производство и съдебните разноски в заповедното производство.
В с.з. исковете се поддържат от пълномощника.
В срока за отговор не е подаден такъв от ответницата. В с.з. не оспорва сключването на
договора и получаването на сумата от 500 лв. по него и възникването на процесните
вземания, но иска разсрочването на дълга-по 30 лв. месечно, тъй като е безработна,
социално слаба и гледа болно дете. Има и други кредити. Не знае, колко дължи на този
1
кредитор.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представения по ч.гр.д.№ ***2022 г. на ЯРС Договор за потребителски кредит
№*****/18.05.2019 г. между страните, кредиторът е предоставил сума в размер на 500 лв.,
като договорът има характер на разписка за получаването й (чл.6). Договорена е месечна
лихва от 3 % и ГПР 42,5827%.
В чл. 3 изр.3 е уговорено, че при неспазване на Раздел V чл.21 се начислява неустойка. В
последния чл.21 е посочено задължението на потребителя в срок от 3 дни от сключване на
договора да предостави един поръчител, отговарящ на условията да работи по безсрочен
трудов договор; да получава нетно месечно възнаграждение минимум от 1000 лв.; да няма
задължения към банкови и небанкови институции и да не е поръчител по други заеми. Ако
не се изпълни условието, се дължи месечна неустойка, предварително договорена между
двете страни. Договорен е посоченият в исковата молба срок на кредита.
В чл. II.14 от ОУ е установено задължение на кредитополучателя да заплати при забава
на вноска по чл.II.11- за главница и лихва- законната лихва за периода на забавата (т.е. ОЛП
на БНБ плюс 10 пункта) върху всяка забавена погасителна вноска, посочена в Схема на
плащанията - Приложение № 1.
В Схема на погасяване – Приложение№1 към договора са посочени главницата, лихвите
–общо от 53,80 лв., неустойката-общо 346,20 лв. и падежите на отделните погасителни
вноски, включващи всички тези вземания, като месечната вноска за неустойка е по 57,70 лв.
По делото е представен и Приходен касов ордер №*** от 15.07.2019 г. за плащане от
ответника на сумата от 150 лева с основание - горепосоченият договор, като е записана
вноска №1 -77,30 лв. главница, 15 лв.-лихви, 57,70 лв. неустойки.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***2022
г. на ЯРС. Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
от ГПК вр.чл. 9 ЗПК, чл. 92 от ЗЗД. В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за
кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за
потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
2
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно специалния ЗПК договорът може да бъде не само реален, но и консенсуален,
доколкото кредиторът може да се задължи да предостави заем, т.е. договорът се счита за
сключен с постигане на съгласие по основните му елементи, а не с предаване на сумата. По
делото се установи, че сумата е получена от длъжника, т.е. налице е реално предоставен
заем.
Съдът счита, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, за
заплащане на възнаграждение под формата на лихва и обезщетение за забавата. Представен
е писмен договор, съдържащ подписи на длъжника, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК
документът има формална доказателствена сила-че длъжникът е автор на волеизявлението в
него и сделката е сключена между страните. Последното изрично е признато от ответницата
в с.з.
Вземанията са с краен падеж, който е изтекъл. Т.е. същите са изискуеми. Заплатена е
само една вноска. Поради това исковете за главница и възнаградителна лихва са
основателни. Искът за обезщетение за забава се явява частично основателен, тъй като не
следва да се начислява законна лихва върху претендираната неустойка. Искът следва да бъде
уважен за сумата 109,74 лв., изчислена с помощта на онлайн калкулатор на НАП за
процесния период.
Що се отнася до вземането за неустойка, в договора между страните и ОУ не е налице
отделна клауза за обезщетяване с неустойка на вреди от неплащане на паричните вноски,
както се твърди от ищеца при уточняване на исковата молба по реда на чл. 129 ал.2 от ГПК.
След като не е договорено претендираното вземане, не е налице твърдения правопораждащ
го факт и искът за него се явява неоснователен. Неустойка е уговорена в чл. 3 изр.3 - при
неспазване на Раздел V чл.21, а именно при неизпълнение на задължението на потребителя
в срок от 3 дни от сключване на договора да предостави един поръчител, отговарящ на
условията, изрично изброени в текста. Освен това претендирана сума от 288,50 лв. е равна
на разликата между посочената в Схема на погасяване – Приложение№1 към договора
неустойка от 346,20 лв. и платената с Приходен касов ордер №*** от 15.07.2019 г. сума от
57,70 лв. –„неустойка“. Т.е. претендираната сума произтича от клаузата на чл.3. Тази клауза
обаче е нищожна. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г.,
ОСТК на ВКС, при иск за присъждане на неустойка съдът следи за спазването на добрите
нрави, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. В решението е прието, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, който
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
3
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или
за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я
прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на
неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с
вече настъпилите от неизпълнението вреди.
В случая е договорена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение. Обстоятелствата, изложени в клаузите на договора, сочат, че кредиторът цели
с неустойката да получи по-висок размер на плащанията по договора. Предоставен е кратък
3-дневен срок за изпълнение на задължението, вкл. за намиране на достатъчно
платежоспособен поръчител. Тези изисквания обуславят невъзможност за изпълнение на
задължението и са индиция, че кредиторът цели да получи не обезпечение, а неустойка като
допълнително обезщетение, което надхвърля размера на очакваните вреди от
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Следователно клаузата за
неустойка противоречи на добрите нрави, като създаваща предпоставка за неоснователно
обогатяване на кредитора. В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 228 от
21.01.2013 г. по т. д. № ***/2011 г., т. к., ІІ т. о., в което е прието, че неустойката има
подчертано санкционен характер, но присъждането й би довело до несправедлив правен
резултат, несъвместим с добрите нрави, сочещ към извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване.) Предвид изложеното уговорената неустойка е
недължима и на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. Искът за плащането на сумата 288,50
лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и следва да се
уважи съразмерно съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Що се отнася до вземането, съдържащо се в исковата молба, за законната лихва в размер
на 118,23 лв., в хода на отстраняване на нередовностите ищецът е оттеглил претенцията и
същата не е била предмет на исковото производство. Поради това заповедта за изпълнение
подлежи на обезсилване в тази й част.
Относно искането на ответницата за разсрочване на задължението, съдът намира
следното:
Съгласно чл.241 ГПК, при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да
4
разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други
обстоятелства. Законът признава на длъжника правото да получи отсрочване или
разсрочване на задължението при наличие на определени предпоставки и по негово искане
(а не служебно от съда, както се сочи в т.14 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Както изтъква и ВКС, обикновено длъжникът, който иска
отсрочване или разсрочване на изпълнението, не разполага с достатъчно средства за
погасяване на дълга, т.е. релевантно за преценката по чл.241 ГПК е имущественото или
друго състояние на длъжника, (напр. здравословно състояние и др.). Според ВКС в исковия
процес по чл. 422 от ГПК на общо основание ответникът ще може да направи искането и да
представи доказателства в негова подкрепа до приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция. В случая ответницата заявява желание доброволно да изпълнява дълга
си, но разсрочено. Ищецът не е съгласен с разсрочване на изпълнението, като счита, че не е
в интерес на кредитора. Не оспорва заявените от ответницата материални затруднения. За
преценката на съда са от значение именно последните, а не интереса на кредитора да получи
изпълнение наведнъж. С оглед на изложените обстоятелства съдът намира искането й за
основателно и следва да го уважи.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
Приема за установено, че З. П. Д. от гр. Я., ул. „****, с ЕГН **********, дължи на
„ЕЙЧ ДЖИ КРЕДИТ ГРУП” ООД- гр. Я., ул.“***, ЕИК ***********, главница в размер на
422.70 лв., договорна лихва -38,80 лева за периода от 18.06.2019 г. до 18.11.2019 г. и
обезщетение за просрочие за периода 01.12.2019 г.-04.04.2022 г. в размер на 109,74 лв., за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***2022 г. на ЯРС, а исковете за сумата
288,50 лева, представляваща неустойка и обезщетение за просрочие за разликата над 109,74
лв. до 437.89 лв., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
Постановява на осн. чл.241 ГПК разсрочване на изпълнението на задължението по
решението в общ размер на 571,24 лв., на 18 месечни вноски от по 31,74 лв., платими до 28-
мо число от съответния месец, считано от месеца, следващ този на влизане в сила на
решението.
ОСЪЖДА З. П. Д. да заплати на „ЕЙЧ ДЖИ КРЕДИТ ГРУП” ООД- гр. Я. направените
по заповедното производство разноски в размер на 142,63 лв., както и направените по
настоящото дело разноски в размер на 60,65 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5