Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 15.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на трети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 186 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл).
Образувано е въз основа на жалба
от Р.Б.Г. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез процесуален представител Н.В.-
адвокат от ШАК, срещу Заповед № ЧР-49/19.03.2019г. на Директора на РИОСВ – гр.
Шумен, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното му
правоотношение, с място на работа Регионална инспекция по околна среда и води –
гр.Шумен, на длъжност „старши експерт“ в направление „Опазване чистотата на атмосферния въздух и
вредни физични фактори“, отдел „Контрол на околната среда”, дирекция „Контролна
и превантивна дейност“ при РИОСВ – Шумен, считано от 19 март 2019г., поради съкращаване
на длъжността, съгласно одобреното и утвърдено разписание на персонала и
заплатите на РИОСВ, в сила от 19 март 2019г. В жалбата се сочи, че заповедта е постановена в противоречие с
материалния закон. Оспорващият твърди, че с
влизане в сила на новото длъжностно разписание на РИОСВ - Шумен общата
численост на персонала е намалена от 32 на 30 щатни бройки, като органът по
назначаването е извършил подбор на служителите при провеждане на съкращението
при липсата на ясни критерии, вътрешни правила и установена практика. По този
начин при издаване на процесната заповед е нарушен един от основните принципи
на административното право, прогласен в чл.13 от АПК, а именно принципът за
последователност и предвидимост. Твърди се също, че целенасочено Директорът на
РИОСВ - Шумен е предложил на жалбоподателя преназначаване на друга длъжност,
считано от 01.02.2019г., само месец след което е прекратил правоотношението му на
тази нова длъжност. В тази връзка се обосновава тезата, че заповедта е издадена
при несъблюдаване на законовата цел. Изтъква и обстоятелството, че в същото
време в длъжностното щатно разписание на администрацията е налице една вакантна
щатна бройка, като в същия ден, в който е издадена обжалваната заповед, е
обявен конкурс за заемането на свободната бройка. Сочи се и че има служител в
отпуск по майчинство, като длъжността му се изпълнява от външен за
администрацията служител, пътуващ от гр.Търговище. Според оспорващия директорът
на РИОСВ е следвало да съкрати незаетата бройка, вместо неговата длъжност или
да бъдат извършени вътрешни размествания, съвместителство, преместване,
назначаване и т.н., в унисон със задълженията, вменени на органа по назначаване
с разпоредбата на чл.82 от ЗДСл. Въз основа на изложеното се твърди, че заповедта
е издадена в нарушение на чл.6, ал.2 от АПК, тъй като действията на Директора
на РИОСВ - Шумен не са насочени към реорганизиране и оптимизиране на дейността
на администрацията, а единствено към освобождаване на жалбоподателя от
длъжност, без наличието на законовите основания за това. Излагат се и доводи,
че извършеното съкращаване на заеманата от Р.Б.Г. длъжност „старши експерт“,
направление „ОЧАВ и ВФФ“, отдел „Контрол
на околната среда“, Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ – Шумен,
е следствие на превратно упражнена от Директора на РИОСВ – Шумен власт и при
явно нарушаване на основните принципи на чл.18 от ЗДСл. Сочи се, че не е налице
реално съкращаване на длъжността „младши експерт“ в направление „ОЧАВ и ВФФ“, отдел „Контрол на околната
среда“, Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ – Шумен, тъй като с
оглед естеството и обема на работа, същата не може да се изпълнява само от един
служител. Реално длъжността, която оспорващият е изпълнявал до прекратяване на
служебното му правоотношение, ще продължи да се изпълнява от друг експерт, с
друго наименование на длъжността, но със същите функции и задължения по
длъжностна характеристика. Въз основа на изложените аргументи е отправено
искане атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно
заседание оспорващият се явява лично и с представител по пълномощие адв. Н.В.от
ШАК и заявява, че поддържа подадената жалба и направените с нея искания, като
излага допълнителни аргументи в тази насока. Претендира присъждане на
направените разноски. По делото е депозирано и писмено становище за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, въз основа на което е обосновано
искането за нейната отмяна.
Ответната страна – Директор на РИОСВ – Шумен оспорва
жалбата като неоснователна. В представени по делото писмен отговор рег.№
ДА-01-1345/24.04.2019г. и писмени бележки рег.№ ДА-01-2199/09.07.2019г., както
и в съдебно заседание излага аргументи, обосноваващи материалната
законосъобразност на акта и спазването на административно производствените
правила при постановяване на същия. С оглед на това моли съда да отхвърли
оспорването като неоснователно.
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Р.Б.Г. е назначен на длъжност
„старши експерт“ в направление „Опазване на водите“ в отдел „Контрол на
околната среда“, Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ - Шумен със
Заповед № 12/18.01.2016г. на директора на РИОСВ – Шумен (л.190), считано от
18.01.2016г. за определено време – до назначаване и приключване на конкурсна
процедура за длъжността.
Със заповед № 18/12.02.2016г. на
директора на РИОСВ – Шумен (л.186), считано от 12.02.2016г. оспорващият е
преназначен от длъжност „старши експерт“ в направление „Опазване на водите“,
отдел „Контрол на околната среда“, Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в
РИОСВ –Шумен, на длъжност „главен експерт“ в направление „Опазване чистотата на
атмосферния въздух и вредни физични фактори“, отдел “Контрол на околната
среда“, Дирекция „Контрол и превантивна дейност“, за определено време - до
назначаване и приключване на конкурсна процедура за длъжността.
Със Заповед № 58/31.03.2016г. на
основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл по взаимно съгласие между страните е
прекратено служебното правоотношение на Р.Б.Г., считано от 01.04.2016г. –
л.177.
Със Заповед №59/31.03.2016г. на
директора на РИОСВ – Шумен оспорващият е назначен на длъжност „главен експерт“
в направление „Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни физични
фактори“, отдел “Контрол на околната среда“, Дирекция „Контрол и превантивна
дейност“, считано от 01.04.2016г. за неопределено време.
Съгласно заповед № 64/12.05.2017г.
Р.Б.Г. е преназначен от длъжност „главен експерт“ в направление „ОЧАВВФФ“,
отдел „Контрол на околната среда“, дирекция „Контрол и превантивна дейност“, на
длъжност „главен експерт“ в направление „ОЧАВВФФ“, дирекция „Контрол и
превантивна дейност“, считано от 11.05.2017г.
Съгласно действащото от
01.01.2019г. Длъжностно разписание на длъжностите в РИОСВ - Шумен, утвърдено от
министъра за околната среда и водите и заведено в деловодството на РИОСВ - Шумен
с вх.№ АФПД-68/30.01.2019г., е утвърдена обща численост на персонала в РИОСВ -гр.Шумен
от 32 щатни бройки, респективно 31 щатни бройки след намаляване с изборните
длъжности и органите на власт по чл.19 от Закона за администрацията, включващи
9 щатни бройки „Обща администрация“ и 22 щатни бройки „Специализирана
администрация“.
С писмо изх.№ АФПД-99/01.02.2019г.
Директорът на РИОСВ - Шумен предложил на оспорващия на основание чл.82 от ЗДСл
и във връзка с утвърдено Длъжностно разписание на персонала и заплатите в РИОСВ
-Шумен с вх.№ АФПД-68/30.01.2019г. да изрази изричното си писмено съгласие или
несъгласие за преназначаването му на длъжност „старши експерт“ в направление „ОЧАВВФФ“,
отдел „Контрол на околната среда“, дирекция „Контрол и превантивна дейност“.
Със заявление № АФПД-99-(1) от
01.02.2019г. служителят изразил своето изрично писмено съгласие за
преназначаването му на предложената длъжност.
Със Заповед № ЧР-11/05.02.2019г.
на основание чл.82, ал.1 от ЗДСл и след предварително писмено съгласие на
служителя и утвърдено Длъжностно разписание с вх.№ АФПД-68/30.01.2019г.,
Директорът на РИОСВ - Шумен преназначил Р.Б.Г. от длъжност „главен експерт“ в
направление „ОЧАВВФФ“, отдел „Контрол на околната среда“, дирекция „Контрол и
превантивна дейност“, на длъжност „старши експерт“ в направление „ОЧАВВФФ“,
отдел „Контрол на околната среда“, дирекция „Контрол и превантивна дейност“,
считано от 01.02.2019г.
С Постановление №
45/14.03.2019г., обн. в ДВ бр.23/19.03.2019г., в сила от 19.03.2019г. са
изменени подзаконови нормативни актове, в т.ч. Приложението по чл.2, ал.4 от
Постановление № 208 на МС от 27.09.2017г. за приемане на Устройствен правилник
на Министерството на околната среда и водите, в резултат на което общата щатна
численост на РИОСВ - Шумен е намалена от 32 на 30 щатни длъжности (§3, т.2,
буква „д“ от ПМС 45/2019г.).
В изпълнение на ПМС № 45 от
14.03.2019г. е утвърдено ново Длъжностно разписание на РИОСВ - Шумен, считано
от 19.03.2019г., заведено в РИОСВ - Шумен с вх.№ П2-164/19.03.2019г., с което е
утвърдена обща численост на персонала в РИОСВ - Шумен от 30 щатни бройки,
респективно 29 щатни бройки, след намаляване с изборните длъжности и органите
на власт по чл.19 от Закона за администрацията, включващи 9 щатни бройки „Обща
администрация“ и 20 щатни бройки „Специализирана администрация“. Т.е. щатните
бройки в „Специализирана администрация“ са намалени с 2, като в отдел „Контрол
на околната среда“ съществуващите направление „Опазване чистотата на
атмосферния въздух и вредни физични фактори“ и направление „Управление на
отпадъците, опазване на почвите“ с обща численост 9 щатни бройки (в това число
главен експерт – общо 4 щ.бр.; старши експерт – общо 3 щ.бр. и 1 брой длъжност,
определена за заемане на хора с увреждания), са обединени в ново направление
„Управление на отпадъците, опазване на почвите; Опазване чистотата на
атмосферния въздух и вредни физични фактори“ с обща численост 8 щатни бройки
(от които главен експерт – 4 щ.бр.; старши експерт – общо 2 щ.бр. и 1 брой
длъжност, определена за заемане на хора с увреждания), а в направление „КПЗК,
екологична отговорност и доброволни ангажименти и опасни химични вещества и
контрол на риска от големи аварии с опадни химични вещества; опазване на
водите“ щатните бройки от 6 (2 главен експерт, 3 старши експерт и 1 младши
експерт) стават 5 (2 главен експерт и 3 старши експерт).
Със Заповед № ЧР-49/19.03.2019г. на
основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, във връзка с §3, т.2, буква „д“ от ПМС 45
от 14 март 2019г., във връзка с одобрено от Министъра на околната среда и
водите и утвърдено от Директора на РИОСВ – Шумен Длъжностно разписание на
персонала и заплатите в РИОСВ – Шумен, в сила от 19.03.2019г., вх.№
АФПД-164/19.03.2019г., на основание чл.5, ал.2 от Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, Директорът на РИОСВ
- Шумен прекратил служебното правоотношение с Р.Б.Г., считано от 19.03.2019г.,
поради съкращаване на длъжността „старши експерт“ в направление „ОЧАВВФФ“,
отдел „Контрол на околната среда“, дирекция „Контрол и превантивна дейност“,
съгласно одобреното и утвърдено длъжностно разписание на персонала и заплатите
на РИОСВ – Шумен, в сила от 19.03.2019г. Със същата заповед наредил на лицето
да се изплати обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер на 716 лева за
неспазване на едномесечен срок на предизвестие и по чл.61, ал.2 от ЗДСл – в
размер на 170,48 лева за неизползвани 5 дни платен годишен отпуск, както и било
разпоредено възстановяване от държавния служител на получената сума за
представително облекло пропорционално на неотработените месеци от годината в
размер на 187,50 лева.
Заповедта е съобщена и връчена на
служителя на 19.03.2019г.
Несъгласен със заповедта, Р.Б.Г.
оспорил същата с жалба, депозирана в деловодството на РИОСВ на 27.03.2019г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта и
от заключението на съдебната експертиза, приета по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед №
ЧР-49/19.03.2019г. за прекратяване на служебно правоотношение с държавен
служител, издадена от Директора на РИОСВ - индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност
от съответния административен съд по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ЗДСл, като жалбата е подадена от неговия адресат - надлежна страна с
право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 19.03.2019г.,
поради което жалбата, подадена в деловодството на РИОСВ на 27.03.2019г., се
явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема
жалбата за неоснователна по следните мотиви:
Р.Б.Г. е изпълнявал държавна
служба в РИОСВ – Шумен, като с обжалваната в настоящото производство заповед №
ЧР-49/19.03.2019г. е прекратено служебното му правоотношение. Съгласно чл.108,
ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването
с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа
правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба. Видно от разпоредбата на чл.5, ал.5 от Правилника за устройството
и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, служителите
на РИОСВ се назначават и освобождават от длъжност от директора на РИОСВ по реда
на Закона за
държавния служител и Кодекса на
труда. Доколкото оспорената заповед е издадена Директора на РИОСВ - Шумен
по отношение на държавен служител и по реда на ЗДСл, съдът приема, че същата е
издадена от компетентния съгласно чл.108 от ЗДСл орган по назначаването.
Атакуваната заповед е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа визираните в нормата реквизити. Посочено е
правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл – съкращаване на длъжността, както и е налице изрично
позоваване на длъжностното разписание на персонала в РИОСВ - Шумен, в сила от
19.03.2019г. Посочените обстоятелства са достатъчни да мотивират решението на
органа, тъй като съвпадат с фактическото основание за издаване на акта.
При направената преценка за
съответствие на заповедта с материалния закон съдът приема, че същата е
издадена при наличие на материално правните предпоставки за това, предвид
следните съображения:
По делото няма спор, че служебното
правоотношение на Р.Б.Г. е прекратено след извършени структурни промени в
администрацията на РИОСВ – Шумен въз основа на длъжностно разписание в сила от
19.03.2019г., като правното и фактическо основание, посочено в заповедта е чл.106,
ал.1, т.2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността.
Цитираната разпоредба урежда
възможността, органът по назначаване на държавния служител да прекрати
едностранно служебното му правоотношение, при съкращаване на длъжността. За да
може да упражни това свое право законосъобразно, административният орган следва
да извърши реално съкращаване на съответната длъжност, като позиция в щатното
разписание на длъжностите в администрацията и като функции, според утвърдената
длъжностна характеристика, или да намали броя на служителите, които са
ангажирани с изпълнение на сходни и/или еднакви задължения.
Съдът намира, че са налице
кумулативните изисквания и предпоставки от фактическия състав на основанието по
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Видно от длъжностното разписание в сила до 19.03.2019г.,
в специализираната администрация в дирекция „Контролна и превантивна дейност“
са съществували два отдела - отдел „Контрол на околната среда“ с три
направления – „Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни химични
фактори“; „Управление на отпадъците, опазване на почвите“ и „КПЗК, екологична
отговорност и доброволни ангажименти и опасни химични вещества и контрол на
риска от големи аварии с опасни химични вещества; опазване на водите“ и отдел
„Превантивна дейност“ с две направления – „ОВОС и ЕО“ и „Биологично
разнообразие, защитени територии и зони и специализирани регистри“. В отдел
„КОС“ е имало разписани общо 15 щатни бройки. По новото длъжностно разписание
щатните бройки са намалени на 13. Броят на длъжностите „старши експерт“ в отдел
„КОС“ е бил 6 броя, една от които е заемал жалбоподателят. Съгласно
новото длъжностно разписание броят на длъжностите „старши експерт“ в отдела е
намален на 5 броя.
Видно от двете длъжностни разписания, щатните бройки в „Специализирана
администрация“ са намалени с 2, като в отдел „Контрол на околната среда“
съществуващите направление „Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни
физични фактори“ и направление „Управление на отпадъците, опазване на почвите“
с обща численост 9 щатни бройки (в това число главен експерт – общо 4 щ.бр.;
старши експерт – общо 3 щ.бр. и 1 брой длъжност, определена за заемане на хора
с увреждания), са обединени в ново направление „Управление на отпадъците,
опазване на почвите; Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни физични
фактори“ с обща численост 8 щатни бройки (от които главен експерт – 4 щ.бр.;
старши експерт – общо 2 щ.бр. и 1 брой длъжност, определена за заемане на хора
с увреждания). Съпоставката между старото и новото длъжностно разписание на
РИОСВ - Шумен сочи, че след 19.03.2019г. в РИОСВ – Шумен броят на длъжностите
„старши експерт“ е намален с една щатна бройка. В същото време с длъжностното
разписание от 19.03.2019г. не са създадени нови длъжности, а само са премахнати
две от съществувалите преди 19.03.2019г. такива, от което следва, че е налице
реално съкращаване на длъжността.
С оглед тези безспорни факти,
съдът счита за неоснователна тезата на жалбоподателя, че не е било налице
реално съкращаване на заеманата от него длъжност, като намира за необходимо да
отбележи и следното:
Легална дефиниция на понятието
„длъжност в администрацията” се съдържа в чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане
на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от
26.06.2012г., обн. в ДВ, бр. 49
от 29.06.2012г., в сила от 1.07.2012г. Съгласно цитирания текст „длъжност в
администрацията” е нормативно определена позиция, която се заема по служебно
или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на
основание на Закона за Министерството на
вътрешните работи, на Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, на Закона за
митниците или на Закона за
дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и
критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се
изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието
„длъжност в администрацията”, са два: 1. нормативно определена позиция, 2.
изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с
длъжностна характеристика. Предвид легалната дефиниция на понятието „длъжност в
администрацията”, при хипотезата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл следва да бъде
установено по безспорен начин, че длъжността заемана от служителя като
нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не
съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които
изпълняват тази длъжност.
В настоящия казус няма спор
досежно обстоятелството, че считано от 19.03.2019г. съществуващите в отдел
„Контрол на околната среда“ две направления „ОЧАВВФФ“ и „УООП“ са обединени в
едно ново направление с наименование „УООП; ОЧАВВФФ“, като броят на длъжностите
„старши експерт“ е намален с една щатна бройка. Наред с това, съдът приема за
установено, че фактическото премахване на въпросната длъжност е обусловено от
действителното преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност,
изразяваща се в система от функции и задължения. Последното не означава, че
функциите и задълженията, вменени на служителя за изпълнение с длъжностната
характеристика, трябва да бъдат премахнати от съответната администрация и никой
в тази администрация да не изпълнява тези функции и задължения. В конкретния
случай, видно от приложените длъжностни характеристики за длъжността „старши
експерт“, заемана от жалбоподателя (лист 11-16 от делото) и длъжността „старши
експерт“ в направление „УООП; ОЧАВВФФ“ (лист 309-312 от делото), която към
настоящия момент се изпълнява от служителя Е.В., част от основните цели,
преките задължения и областите на дейност, които са били вменени на Р.Б.Г., са
включени в длъжностната характеристика на „старши експерт“ в направление „УООП;
ОЧАВВФФ“. Тези две длъжности обаче не са идентични. Налице е значително
разширение в основните цели на длъжността „старши експерт“ в направление „УООП;
ОЧАВВФФ“, сравнена с длъжността, заемана от жалбоподателя, като същите
произтичат от създаването на новото направление „УООП; ОЧАВВФФ“, обединяващо
двете направления от старото длъжностно разписание. Основните цели на новата
длъжност „страши експерт“ са разширени в сферата на Управление на отпадъците,
като същите са подчертани в приобщената по делото съдебна експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Аналогичен извод се
налага в съдебната експертиза и по отношение на „Областите на дейност“ на
длъжностните характеристики на двете сравнявани длъжности „старши експерт“.
Налице е изцяло нова област на дейност, разписана в т.6 „Области на дейност“,
която е в сферата на Управление на отпадъците, в съответствие с новото
направление „УООП; ОЧАВВФФ“. Налице е и съществено различие между двете
длъжности, разглеждани като система от функции и задължения. В преките
задължения на длъжността „старши експерт“ в новото направление „УООП; ОЧАВВФФ“
е премахнато задължението по т.16 от длъжностната характеристика на длъжността
„старши експерт“ в направление „УООП“, а са въведени нови 7бр. задължения -
тези по т.3, 9, 10, 11, 12, 13 и 14, които не съществуват в преките задължения
на длъжността „старши експерт“ в направление „ОЧАВВФФ“. Съгласно заключението
на съдебната експертиза, тези задължения са свързани с управление на отпадъците
и опазване на почвите в съответствие с новото направление „УООП; ОЧАВВФФ“. Въз
основа на изложеното съдът намира за неоснователно твърдението на оспорващия,
че е налице фиктивно съкращаване на длъжността. Напротив налице е съкращаване
на длъжността, която Р.Б.Г. е заемал, както и намаляване броя на служителите,
изпълняващи сходна дейност.
Ирелевантен за
законосъобразността на оспорваната заповед е доводът на жалбоподателя, че обемът
на работа не позволява дейността да се извършва само от един служител. Това е
въпрос, който подлежи на преценка от страна на органа по назначаването и тази
преценка е такава по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен
контрол. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, която изцяло се споделя от
настоящия състав (виж Решение №6022 от 19.04.2019г. по АД № 3029/2018г. на ВАС;
Решение № 1105/01.02.2007г. по АД №9351/2006г. на ВАС; Решение
№2695/26.02.2009г. по АД №11618/2008г. на ВАС). В мотивите на посочените
решения съдът изрично е посочил, че административният орган има задължението да
създаде такива организационни условия, при които да бъде постигнато най-ефективното
функциониране на ръководената от него държавна администрация, като
предпочетената организационна структура, вида на длъжностите и техните функции
не подлежи на съдебен контрол. Чрез предоставеното му от закона правомощие да
определя вида на административните длъжности, заедно с техните функции, административният
орган може да преустанови изпълнението на определена служебна дейност, ако тя не
е необходима за постигане на целите и задачите на държавната институция.
По изложените по-горе аргументи
следва да бъде отклонено като неоснователно и възражението, че
административният орган, като не е съкратил съществуващата незаета бройка за
длъжността „главен експерт – връзки с обществеността и екологично образование“,
вместо заетата длъжност, заемана от оспорващия, е упражнил оперативната си
самостоятелност недобросъвестно и несправедливо, засягайки права и законни
интереси на служителя в степен, несъответстваща на необходимото за постигане
целта на закона. В допълнение следва да се посочи, че служебното правоотношение
възниква от едностранен властнически акт за назначаване и органът по
назначаването разполага с оперативна самостоятелност да прецени как и с кои
служители да прекрати служебното правоотношение отново с едностранен
властнически акт. Във връзка с изложеното може да се направи заключение, че при
прекратяване на служебното правоотношение административният орган разполага с
оперативна самостоятелност по смисъла на чл.169 от АПК, чиято целесъобразност
не следва да бъде проверявана от съда. Преценката коя длъжност или бройка на
длъжността да бъде съкратена е свързана именно с оперативната самостоятелност
на управляващия дейността и негово право е да я организира по най-ефикасен
начин.
Не е налице сочената от
оспорващия незаконосъоразност на заповедта, аргументирана с твърдение за
превратно упражняване на власт от страна на административния орган, изразяващо
се в целенасочено предложение за преназначаване от длъжност „главен експерт“ на
длъжност „старши експерт“, считано от 01.02.2019г. Проявлението на определени
факти, предхождащи не само издаването на процесната заповед, но и
Постановлението на МС, с което се намалява щатната численост на РИОСВ – Шумен,
по никакъв начин не рефлектира върху законосъобразността на акта. Само за
пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че от съдържащите се в
административната преписка документи е видно, че Р.Б.Г. е изразил изричното си
писмено съгласие за преназначаването му на тази длъжност. Наред с това, видно
от заповед № ЧР-11/05.02.2019г., с която жалбоподателят е преназначен от
длъжността „главен експерт“ в направление „ОЧАВВФФ“, дирекция „Контрол на
околната среда“ на длъжност „страши експерт“ в направление „ОЧАВВФФ“, отдел
„Контрол на околната среда“, дирекция „КПД“, същата е издадена въз основа на
утвърдено длъжностно разписание с вх.№ АФПД-68/30.01.2019г., което сочи на
структурни промени в администрацията. Това обстоятелство категорично изключва
тезата за превратно упражняване на власт от страна на органа по назначаването.
Съдът намира за неоснователно
възражението на оспорващия за незаконосъобразност на обжалваната заповед по
доводи за изначално опорочена процедура по утвърждаване на длъжностните
разписания в сила от 01.01.2019г. и от 19.03.2019г. Съгласно чл.4, ал.2 от
Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната
среда и водите, длъжностното разписание на РИОСВ се утвърждава от директора на
РИОСВ след одобряване от министъра на околната среда и водите и след
съгласуване от компетентните звена в МОСВ. В случая това изискване е спазено,
доколкото и двете длъжностни разписания са утвърдени от директора на РИОСВ - Шумен
и одобрени от министъра на околната среда и водите, както и е проведено
съгласуване от посочените в тях звена в МОСВ. Непосочването на датата, на която
директорът на РИОСВ - Шумен е утвърдил, а министърът – одобрил двете длъжностни
разписания, не обуславя тяхната незаконосъобразност, доколкото и двете са
заведени с входящ номер в деловодството на РИОСВ - Шумен, от което следва, че
към датата на полагане на този входящ номер са били подписани от съответните
длъжностни лица. Липсата на доказателства в каква поредност са положени
подписите на директора на РИОСВ - Шумен и министъра на околната среда и водите
също е без значение, доколкото за валидността на същите е от значение да са
подписани от лицата, овластени да утвърдят, респективно да одобрят длъжностните
разписания, като доказателство за изпълнение на вменените им властнически
правомощия, което в случая е налице. Липсата на всички подписи от посочените служители
от МОСВ в длъжностното разписание, действащо считано от 01.01.2019г., само по
себе си също не може да обуслови незаконосъобразност на въпросното длъжностно
разписание, след като същото е надлежно одобрено от министъра на околната среда
и водите и утвърдено от директора на РИОСВ - Шумен. А дори и да се приеме
обратното, това е без значение за оспорваната заповед, която е издадена в
изпълнение не на въпросното длъжностно разписание, а на последващото такова,
действащо от 19.03.2019г., върху което са положени подписи както на одобрилия
го министър на околната среда и водите и утвърдилия го директор на РИОСВ - Шумен,
така и на лицата, участвали в неговото съгласуване. Неотносими към казуса са и
възраженията относно начина, по който е реорганизирана специализираната
администрация според тези длъжностни разписания, тъй като същите касаят
целесъобразността, а не законосъобразността на съответните длъжностни
разписания и не рефлектират върху извода за законосъобразност на заповедта,
издадена въз основа на действащото от 19.03.2019г. длъжностно разписание.
Неоснователно е и възражението,
че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Вярно е, че проверката дали оперативната самостоятелност на органа се упражнява
в определените от закона граници е такава за законосъобразност на акта и е
допустима, но в настоящия случай няма основание да се приеме, че са преминати
пределите на законосъобразното действие и са нарушени принципите за упражняване
на правомощията по разумен начин, добросъвестно и справедливо и в съответствие
с преследваната цел. В случая е целено осигуряване на условия за една
оперативна и ефективна администрация, като преценката за съкращаване на
процесната длъжност не превишава границите за законосъобразно упражняване на
оперативната самостоятелност и е съобразена с целта на закона.
Административният орган няма задължение да предложи на служителя друга вакантна
длъжност в администрацията, нито е длъжен да съкрати вакантната длъжност, преди
да пристъпи към прекратяване на служебното правоотношение на конкретен
служител. Такова задължение не е регламентирано в ЗДСл, няма и вътрешни
правила, приети в МОСВ и РИОСВ - Шумен, които да предвиждат задължение за
подбор. Съкращението е свързано с правомерна цел за оптимизиране на дейността,
поради което не е налице нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и
за стабилитет на служебното правоотношение. Липсата на вменено нормативно
задължение за органа по назначаването да предложи на държавен служител да бъде
преназначен на друга длъжност в същата администрация, в т.ч. и при съкращаване
на заеманата от него такава, изключва и соченото от оспорващия нарушение на
чл.82 от ЗДСл.
Неотносимо към предмета на
съдебна проверка се явява твърдението, че Директорът на РИОСВ - Шумен е нарушил
чл.18 от ЗДСл. Според цитирания законов текст, изпълнението на държавната
служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност,
стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост. Цитираната
разпоредба регламентира принципите, които следва да съблюдават държавните
служители при осъществяване на своята дейност, а не визира конкретно задължение
за органа по назначаването.
За пълнота следва да се отбележи,
че в писмения отговор органът по назначаването е аргументирал преценката си за
съкращаване длъжността на оспорващия с ефективността на неговата работа, за
което е представил съответни доказателства. Съдът намира, че тези доводи и
доказателства са ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед, тъй
като касаят нейната целесъобразност, чиято преценка изцяло попада в
дискреционната власт на административния орган. След като заеманата от оспорващия
длъжност е съкратена, органът по назначаването притежава правомощие да прекрати
служебното правоотношение на държавния служител, който я заема, без да е
необходимо да извършва подбор или да аргументира своята преценка с
обстоятелства извън фактическите основания, визирани в чл.106, ал.1, т.2 от
ЗДСл.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на
материалноправните разпоредби. При постановяването ѝ не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта
на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената
срещу него жалба следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора
неоснователна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените
по делото разноски.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на Р.Б.Г. с ЕГН ********** ***,
срещу Заповед № ЧР-49/19.03.2019г. на Директора на РИОСВ – гр.Шумен, с която на
основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение,
считано от 19.03.2019г.
Разноски
не се присъждат.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: