№ 572
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000500293 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 265571/31.08.2021 г. по гр.д. № 6618/2015 г. на СГС, I-5 състав е
осъдена ЗК „Уника“ АД да заплати на Е. С. Ю., на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/,
сумата от 120 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на нейния съпруг Н. И. Ю., настъпила на 25.12.2013 г., в
следствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 19.12.2013 г. по вина
на водача В. Б. А. при управление на „Мерцедес 412 Д“ с рег. № *** по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 25.12.2013 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лева, като
неоснователен е отхвърлен.
ЗК „Уника е осъдена също да заплати на И. Н. И. и Б. Н. И. като наследници на
починалата в хода на делото Б. А. Я., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/, сумата от
120 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Б. А. Я., починала в
хода на делото на *** г., б.ж. на гр.***, изразили се в болки и страдания от смъртта на
нейния син Н. И. Ю., настъпила на 25.12.2013 г., в следствие на пътно-транспортно
произшествие, причинено по вина на водача В. Б. А. при управление на „Мерцедес 412
Д“ с рег. № ***, по време на действието на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 25.12.2013 г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от
200 000 лева, като неоснователен е отхвърлен.
ЗК „Уника е осъдена също да заплати на И. Н. И., на основание чл.226, ал.1 от
КЗ /отм/, сумата от 120 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания от смъртта на неговия баща Н. И. Ю., настъпила на 25.12.2013 г., в
1
следствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 19.12.2013г. по вина на
водача В. Б. А. при управление на „Мерцедес 412 Д“ с рег. № ***, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 25.12.2013 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лева, като
неоснователен е отхвърлен.
ЗК „Уника е осъдена също да заплати на Б.И. И. – Р., на основание чл.226, ал.1
от КЗ/отм/, сумата от 120 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания от смъртта на нейния баща Н. И. Ю., настъпила на 25.12.2013 г., в
следствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 19.12.2013г. по вина на
водача В. Б. А. при управление на „Мерцедес 412 Д“ с рег. № ***, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 25.12.2013 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лева, като
неоснователен е отхвърлен.
Ищците Е. С. Ю., И. Н. И. и Б. Н. И. - Р. са депозирали въззивна жалба против
решението в отхвърлителната му част с доводи, че същото е постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Определеният размер на
обезщетението не бил съобразен с принципа на справедливост, не били отчетени в
пълен размер претърпените от ищците болки и страдания и не били обсъдени всички
обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението. Не била
отчетена икономическата обстановка към настоящия момент, както и не били
съобразени лимитите на отговорността на застрахователите. Първоинстанционният съд
се отклонил и от релевантната практика на ВКС. Ищците поддържат, че справедливото
обезщетение в случая е по 200 000 лева на всеки от тях. Молят да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваната част и предявените искове да бъдат
уважени в пълен размер.
Ответникът ЗК „Уника“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба, но е
депозирал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
осъдителната му част за суми над 90 000 лева до присъдените 120 000 лева за всеки
ищец. Подържа, че определеният от първата инстанция размер на обезщетението е
крайно завишен и определен в противоречие с нормата на чл. 52 ЗЗД. На следващо
място поддържа, че починалият при ПТП Н. Ю. е съпричинил настъпването на смъртта
си в голяма степен и обезщетението следва да бъде намалено съответно. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да
бъдат отхвърлени за суми над 90 000 лева.
Ищците Е. С. Ю., И. Н. И. и Б. Н. И. - Р. са депозирали отговор на насрещната
въззивна жалба, в който изразяват становище за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
2
В исковата си молба ищците Е. С. Ю., И. Н. И. и Б. Н. И. и Б. А. Я. са твърдели,
че на 19.12.2013 г. на автомагистрала „Хемус“, км.362+800, обл.Шумен, настъпило
ПТП, вследствие на което починал техният родственик – Н. И. Ю.. Виновен за неговата
смърт бил водачът на т.а „Мерцедес 412 Д“ с рег. № ***- В. Б. А., чиято отговорност
била застрахована от ответното дружество ЗК „Уника“ АД по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. Ищците претърпели неимуществени вреди, изразили се в
болка и страдание от смъртта на Н. Ю.. Всички те живеели заедно в отношения на
любов, топлота и взаимна подкрепа, не могат да приемат случилото се и скръбта им е
несравнима и неутешима. Считат, че справедливият размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди възлиза на по 200 000 лева за всеки от тях. Молят съда да
осъди ответника да им заплати обезщетение в посочения размер, ведно със законната
лихва, считано от 25.12.2013 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗК „Уника“ АД е оспорвал исковете. Оспорвал е механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорвал е твърденията, че Н. И.
Ю. е бил участник в ПТП; оспорвал е твърденията, че поведението на сочения в ИМ
делинквент е било противоправно и виновно; поддържал е становището, че
настъпването на ПТП за водача В. А. е било непредотвратимо, поради стечение на
обстоятелствата – намалена видимост, вследствие на мъгла, заледен пътен участък,
намиращи се на пътното платно необезопасени превозни средства,
необичайното място, на което се намирал пострадалият - между две катастрофирали
пътни превозни средства на автомагистрала. Поддържал е и становището, че виновен
за настъпването на катастрофата бил самият пострадал – той сам се поставил в
опасност, тъй като без причина се намирал на мястото на произшествието и застанал
между две катастрофирали превозни средства. Като служител на АМ „Хемус“
пострадалият се отклонил от задълженията си и макар да бил наясно с опасността от
настъпване на ПТП, не предприел необходимите действия за своята лична безопасност,
с което проявил груба небрежност. Ответникът е оспорвал наличието на причинно-
следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и настъпилия вредоносен
резултат. Поддържал е възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който
се отклонил от служебните си задължения, без видима причина, без да е било
необходимо да оказва помощ, като застанал между две катастрофирали пътни
превозни средства и сам се поставил в опасност. Ответникът е оспорвал размера на
предявените искове като завишен. Молил е съдът да отхвърли исковете.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на В. А. – водач на товарен
автомобил „Мерцедес 412 Д“ с рег. № ***, наличието на негова валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, смъртта на Н.
Ю. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че ищците са съответно майка,
съпруга и деца на загиналия вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и
са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно размера на справедливото
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, както и наличието на
3
съпричиняване от страна на Н. Ю. посредством действията му при ПТП - отклоняване
от служебните задължения без видима причина, без да е било необходимо да оказва
помощ, като застанал между две катастрофирали пътни превозни средства и сам се
поставил в опасност.
Видно от представен акт за смърт ищцата Б. А. Я. е починала на *** г., а според
представеното удостоверение за наследници такива са нейните внуци И. Н. И. и Б. Н.
И. – Р..
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са свидетелски показания и заключения на съдебни експертизи.
По делото са събрани писмени доказателства – констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед и скица, въз основа на които е изготвено заключение на САТЕ от
вещото лице инж. А. М., неоспорено от страните. Той е посочил, че механизмът на
ПТП е следният: В района на магистрала Хемус водачът на товарен автомобил Камаз
53212, който извършва обезопесъчаване на пътното платно чрез разхвърляне на луга,
спира в дясната лента в посока към Варна, без да подсигури видимостта към
автомобила с оглед намалената видимост, поради наличие на мъгла. Движещият се зад
него в същата лента товарен автомобил МАН 8.150, поради по-висока скорост с оглед
видимостта на пред не успява да спре и се удря в задната част на товарена автомобил
Камаз. След удара Н. Ю. предприема подсигуряване на МПС за по-добра видимост
като слага зад товарен автомобил МАН конуси. Когато той бил между Камаз и МАН,
товарният автомобил МАН бил ударен в лява странична част от движещия се зад него
товарен автомобил Мерцедес 412. След удара на товарен автомобил МАН от товарен
автомобил Мерцедес първият се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка
и е последвал удар на пешеходеца Н. Ю., който бил между товарен автомобил Камаз и
товарен автомобил МАН, с притискане между двете МПС и увреждане на тялото.
Приета е влязла в сила присъда но нохд № 394/2017 г. на ОС – Шумен, с която е
признат за виновен Г. А. П. в това, че на 19.12.2013 г. около 08.00 ч. край гр. Нови
пазар, на автомагистрала Хемус км. 362+800 при управление на МПС - товарен
автомбил Камаз 53212 с рег. № *** нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
59, ал. 1 ЗДвП, както и чл. 97, ал. 1, 3 и 4 ЗДвП, в резултат на което настъпило ПТП,
при което причинил по непредпазливост телесна повреда на едно лице и смърт на
друго лице, а именно: средна телесна повреда на Д. Г. Я. и смъртта на Н. И. Ю., който
починал на 25.12.2013 г. в МБАЛ, гр. Шумен, като смъртта на Ю. е причинена при
условия на независимо съпричиняване от страна на В. Б. А., изразяващо се в това, че на
19.12.2013 г. около 08.00 ч. край гр. Нови пазар, на автомагистрала Хемус км. 362+800
при управление на МПС - товарен автомобил Мерцедес с рег. № *** нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20 ЗДвП, като при гъста мъгла и видимост от
60 м., се движел със скорост 75.6 км./ч. при безопасна скорост за движение според
зоната на видимост 34.8 км./ч. В. Б. А. също е признат за виновен за посоченото с
присъдата.
В мотивите на присъдата прието, че Н. И. Ю. – старши специалист пътен
участък, се е намирал на автомагистрала Хемус във връзка с работата си и за проверка
на заледен участък от пътя и обход на пътя. Той бил със служебен автомобил „Лада
Нива“, която спряла в аварийната лента, след като застигнала товарен автомобил
Камаз, който спрял в активната лента за движение. Н. Ю. слязъл и отишъл към
товарния автомобил, като разговарял с водача П.. В следващия момент в товарния
автомобил Камаз се ударил товарен автомобил МАН и поради деформация на предната
му част водачът му бил затиснат. Н. Ю. започнал да слага конуси зад товарен
автомобил МАН за обезопасяване, след което отишъл отстрани на кабината на същия и
се опитал да помогне на шофьора да излезе. Двамата с водача П. се качили на бронята
4
на кабината на товарен автомобил МАН в опит да извадят шофьора му. Тогава товарен
автомобил Мерцедес се ударил в задна лява част на МАН. От удара Н. Ю., който бил
от лявата страна на кабината, отхвръкнал и попаднал под товарен автомобил Камаз, а
водачът П. бил затиснат между Камаз и МАН.
По делото е разпитан като свидетел водачът на товарен автомобил МАН – Д. Г.
Я., който е посочил, че се движел в посока Варна около гр. Нови Пазар станало
произшествие. Пред него в лентата бил спрял неосветен Камаз. Свидетелят го видял в
последния момент и се ударил в него. Имало мъгла, нищо не се виждало. Някакъв
човек дошъл откъм аварийната лента и го питал какво става. Свидетелят казал, че
кракът му е счупен и да спрат движението. По-късно този човек и още един се качили
върху предни камион и започнали да дърпат ламарината в опит да раздалечат двата
камиона, но не успели. Когато идващ отзад бус ударил неговия камион, единият човек,
който бил качен върху предния камион паднал отстрани до двата камиона.
Като свидетел е разпитан и В. Б. А., който е посочил, че през декември 2013 г.
пътувал от Шумен за Варна с товарен автомобил. Движел се в дясната лента. В един
момент видял конуси пред себе си и тръгнал да ги заобикаля. Видимостта била 10-15 м.
и нищо не се виждало след конусите. В следващия момент се ударил. Слязъл от
камиона и видял два товарни камиони, които се били ударили пред него. Водачът на
средния камион бил затиснат в кабината. Имало още един пострадал, който бил върху
двата камиона.
Свидетелката Д. К. Т. е посочила, че познава ищците, колежка е на Е.С. от 2007
г. Познава и съпруга й Н. Ю.. Всички ищци живеели в една къща в гр. Нови Пазар В
периода 2007 г. – 2013 г. свидетелката няколко пъти ходила в дома им. Всички били
внимателни един към друг, обграждали се взаимно с любов и уважение. В момента
четиримата ищци продължават да живеят в една къща. Преди Коледа била с Е., когато
й се обадили за инцидент със съпруга й. Двете отишли в Бърза помощ. Свидетелката
видяла Н. да излиза. Тогава свидетелката си тръгнала. Н. починал някъде около
Коледа. За ищците смъртта му била огромен шок и продължава да бъде такъв. Били в
променливо настроение, смеели се несвързано, плачели. Свидетелката поддържала
връзка с тях и се опитвала да ги успокои. Съпругата на Н. ходела на психолог и
вземала транквиланти. С Е., Б. и И. се чувала по телефона, но не знае нищо за Б..
Ищците не са преодолели загубата, постоянно се сещат за починалия, споменават
името му.
Свидетелката Ю. В. Г. е заявила, че също познава ищците, те били нейни съседи
и семействата им били близки. Къщите им се намирали през една пресечка. Почти
всяка седмица се виждала с Б., поне по два пъти, в пазарни дни ходела у тях на кафе.
От 47-48 години познавала семейството на Б.. Приживе Б. живеела със снаха си, сина
си и с внуците. Нейният съпруг починал. Н. имал по-голям брат, който починал през
1988 г. - 1989 г., и след неговата смърт отношенията му с майка му били много близки.
Свидетелката не била чувала членовете на семейството да се карат. В квартала те били
известни със своята сплотеност и добри отношения. Б. много добре се разбирала
със снаха си. Н.починал на ***г. или на *** г. - по Коледа. Тогава Б. загубила второто
си дете. След тази загуба отпаднала, поболяла се, разчитала вече само на снаха си и на
внуците си, защото нямала други близки.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По отношение оплакването на всички жалбоподатели, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение противоречи на принципа на справедливост по
чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
5
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания, които са
логични и безпротиворечиви, а и не противоречат на други доказателства по делото, се
установяват близки отношения между членовете на семейството на починалия Н. Ю.,
което живеело в една къща. Всички били в добри отношения, сплотени, живеели в
любов и разбирателство, подкрепяли се взаимно.
Свидетелските показания установяват още, че след смъртта на Н. ищците тежко
са приели смъртта му и много страдат. Трудно се възстановяват от преживяното.
Предвид установените чрез свидетелски показания близки отношения между
ищците и Н. Ю. приживе, отношения на любов, разбирателство и доверие, даващи
чувство на сигурност и опора, несъмнено е, че те са преживели изключително тежка
травма от смъртта на своя син, съпруг и баща, още повече, че тя е била внезапна и
неочаквана – Н. е бил едва 51 - годишен. Макар децата му И. и Б. да са били вече
големи – съответно на 24 г. и 22 г., те са били лишени от продължаващата родителска
любов, грижа и подкрепа практически за голяма част от живота им, предвид младата си
възраст. Все пак следва да се отчете, че те са на възраст, когато вече поемат по свой път
в живота, като има данни, че ищцата Б. е създала свое семейство и се е омъжила на
07.05.2016 г.
Съпругата Е. е била на 48 г. и внезапната кончина на съпруга й я е лишил
занапред от основната опора в живота й, от човека, с когото е разчитала да прекара
6
старините си.
По делото обаче не са събрани доказателства за търпени вреди, които да
надхвърлят обичайните такива при смърт на толкова близък човек.
Майката Б., която е била на 76 г. също е претърпяла много тежка загуба, тъй
като загубата на дете, независимо от възрастта му е тежък шок за всеки родител.
Шокът при нея е бил още по-тежък поради това, че преди Н. тя е загубила още един
син. В същото време обаче следва да се отчете обстоятелството, че Б. е починала три
години след Н. и при определяне размера на дължимото й се обезщетение ще следва да
се съобрази кратката продължителност на търпените от нея страдания от смъртта на
Н..
При съобразяване на горното и като се вземе предвид времето на настъпване на
ПТП и икономическите условия към този момент – 2013 г., като се съобрази, принципа
на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити
на застраховките към този момент, съдът счита, че търпените от Е.Ю., Б.И. и И.И.
неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по 100 000
лева, а вредите на вече починалата Б. Я. – от обезщетение в размер на 90 000 лева. Ето
защо е частично основателна въззивната жалба на застрахователя, сочеща на
нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне от първоинстанционния съд на справедливия
размер на дължимото се обезщетение, но е неоснователна жалбата на ищците в същия
смисъл, като те и неоснователно смятат, че обезщетението следва да им бъде
определено към настоящия момент, а не към момента на настъпване на вредите
(момента на смъртта на техния сродник).
В писмените си бележки ищците сочат съдебна практика, според която по
искове за неимуществени вреди от смърт на близък при ПТП са присъждани по-високи
обезщетения. Позоваването обаче на тази практика е неоснователна, тъй като същата е
създадена при различна фактическа обстановка. Така с решението по т.д. № 490/2012 г.
, на 2-ро т.о. са определени като обезщетение 200 000 лева, но то е присъдено на
родители, загубили единствения си и то непълнолетен син. Другото цитирано решение
по т.д. № 945/2009 г., с което са присъдени 200 000 лева за загуба на дъщеря при ПТП
от 2006 г. също е постановено при друга фактическа обстановка – тази дъщеря е била
единствена подкрепа на майка си. В настоящия случай ищците са възрастни хора,
които продължават да живеят заедно и да се подкрепят един друг, като без да се
омаловажава загубата им, това, че те имат подкрепата всеки на другия, обосновава по-
малки по обем вреди от тези, установени в цитираните две решения.
Настоящият състав намира, че е неоснователно възражението на застрахователя
за съпричиняване от страна на пострадалия от ПТП. Категорична и безпротиворечива е
съдебната практика, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат със свое
противоправно поведение, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е
посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.,
релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник, който
7
следва и да е въвел твърдения за конкретно противоправно поведение на пострадалия,
с което е съпричинил вредите.
В случая застрахователят се е позовавал основно на нарушение на чл. 124, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, според която норма водач на моторно превозно средство, който не е
участник в пътнотранспортно произшествие, когато пристигне на мястото на
произшествието, съобразно необходимостта е длъжен да вземе мерки за осигуряване
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него.
В случая се установява от свидетелските показания, които не противоречат и на
приетото в мотивите на присъдата, пълно съответствие между поведението на Ю. с
изискванията на посочената норма, а именно, че след като Н. Ю. е спрял в аварийната
лента и след като товарен автомобил МАН се е ударил в товарен автомобил Камаз той
е взел мерки за осигуряване безопасността на движението, като е сложил конуси зад
катастрофиралите автомобили. След това се е опитал да окаже помощ на пострадалия
водач на товарен автомобил МАН. В събраните доказателства има известно
противоречие относно точното му местонахождение при оказване на тази помощ
(според свидетелските показания той е бил върху товарен автомобил Камаз заедно с
неговия водач П. и двамата са се опитвали да теглят ламарината в опит да раздалечат
двата камиона, а в присъдата е прието, че той е бил отляво на товарен автомобил МАН
в опит да издърпа водача му от кабината). Според нито едно то тези доказателства
обаче Ю. не е бил застанал между двата камиона (вещото лице А. е приел в
заключението си, че Ю. е бил между двата камиона, но това негово заключение е
необосновано при съпоставка с останалите доказателства по делото е необосновано).
Дори обаче той да бе застанал там, не може да се приеме, че това негово действие го е
поставяло в предвидима опасност, тъй като последвалият втори удар от трети камион
не е бил такава предвидима опасност, особено след поставянето на обезопасителни
конуси на пътя. Следователно, Ю. не е имал противоправно поведение в причинна
връзка с което да са настъпили вредите и не може да се приеме, че е съпричинил
вредите.
Предвид липсата на съпричиняване, определеното обезщетение не следва да
бъде намалявано.
Предвид достигане от въззивния съд до извод относно дължимото се
обезщетение, различен с извода на първата инстанция първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която искът на Е., Б. и И. е уважен за сума над
100 000 лева до 120 000 лева, а искът на Б., (заместена в процеса по реда на чл. 227
ГПК от Б. и И.) е уважен за сума над 90 000 лева до 120 000 лева и исковете над
посочените суми следва да бъдат отхвърлени. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора всяка страна има право на разноски
според защитения материален интерес.
Пред въззивната инстанция страните са защитавали материален интерес в размер
на общо 110 000 лева по претенцията на всеки ищец.
Е.Ю., Б.И. и И.И. са защитили във връзка със своите искове по 20 000 лева, а
последните двама по иска на Б. Я. не са защитили никаква част от защитавания
материален интерес. Те не са сторили разноски, но са защитавани безплатно от адвокат,
на когото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА според защитения материален интерес се дължат
по 339.06 лева за защитата на Е., Б. и И., или общо 1017.18 лева.
Застрахователят е защитил материален интерес за Е., Б. и Е. по 20 000 лева, а за
Б. – 30 000 лева. Той е сторил общо разноски в размер на 2400 лева за държавна такса.
8
От тях първите трима му дължат по 400 лева, а за Б. – 600 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
адв. В. Н. са присъдени за защита на всеки ищец над 2 765 лева за Е., Б. и И. и над
2 448.50 лева за Б., както и в частта, в която застрахователят е осъден да заплати на
СГС държавна такса над 15 600 лева и разноски над 160 лева.
Доколкото на застрахователя са присъдени от СГС разноски над дължимите,
повече не следва да му бъдат присъждани.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265571/31.08.2021 г. по гр.д. № 6618/2015 г. на СГС, I-5
състав В ЧАСТТА, с която е осъдена ЗК „Уника“ АД: да заплати на Е. С. Ю., на
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/, сума над 100 000 лева до 120 000 лева /обезщетение
за неимуществени вреди/; да заплати на И. Н. И. и Б. Н. И. - Р. като наследници на
починалата в хода на делото Б. А. Я., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/, сума над
90 000 лева до 120 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/; да заплати на И. Н.
И., на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/, сума над 100 000 лева до 120 000
лева /обезщетение за неимуществени вреди/; да заплати на Б. Н. И. – Р., на основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сума над 100 0000 лева до 120 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди/, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. С. Ю. против ЗК „Уника“ АД за заплащане, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/, за сума над 100 000 лева до 120 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на
нейния съпруг Н. И. Ю., настъпила на 25.12.2013 г., в следствие на пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 19.12.2013 г. по вина на водача В. Б. А. при управление
на „Мерцедес 412 Д“ с рег. № *** по време на действието на застрахователен договор
за застраховка „Гражданска отговорност”/.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. И. и Б. Н. И.- Р. като наследници на починалата
в хода на делото Б. А. Я., против ЗК „Уника за заплащане на основание чл. 226, ал.1
от КЗ /отм/, за сума над 90 000 лева до 120 000 лева /обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от Б. А. Я., починала в хода на делото на *** г., б.ж. на гр.Нови
пазар, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния син Н. И. Ю.,
настъпила на 25.12.2013 г., в следствие на посоченото ПТП.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. И. против ЗК „Уника за заплащане, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм/, за сума над 100 000 лева до 120 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия баща Н.
И. Ю., настъпила на 25.12.2013 г., в следствие на посоченото ПТП.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Н. И. – Р. против ЗК „Уника за заплащане, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, за сума над 100 000 лева до 120 000
лева /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на нейния баща Н. И. Ю., настъпила на 25.12.2013 г., в следствие на същото
ПТП.
ОТМЕНЯ решение № 265571/31.08.2021 г. по гр.д. № 6618/2015 г. на СГС, I-5
състав В ЧАСТТА, с която ЗК „Уника“ АД е осъдена да заплати в полза на СГС
държавна такса над 15 600 лева до 19 200 лева и разноски над 160 лева до 183 лева.
ОТМЕНЯ решение № 265571/31.08.2021 г. по гр.д. № 6618/2015 г. на СГС, I-5
9
състав В ЧАСТТА, с която ЗК „Уника“ АД е осъдена да заплати на адв. В. Й. Н.
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 по иска на Е. С. Ю. – за
сума над 2765 лева до 3 318 лева; по иска на И. Н. И. - за сума над 2765 лева до 3 318
лева; по иска на Б. Н. И. – Р. – за сума над 2765 лева до 3 318 лева; по иска на Б. А. Я. –
за сума над 2448.50 лева до 3318 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265571/31.08.2021 г. по гр.д. № 6618/2015 г. на
СГС, I-5 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. В. Й. Н., ЕГН
**********, сумата 1017.18 лева – адвокатско възнаграждение пред САС, определено
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Е. С. Ю., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Уника“ АД, ЕИК
********* сумата 400 лева – държавна такса пред САС.
ОСЪЖДА И. Н. И. , ЕГН ********** да заплати на ЗК „Уника“ АД, ЕИК
********* сумата 400 лева – държавна такса пред САС.
ОСЪЖДА Б. Н. И. – Р., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Уника“ АД, ЕИК
********* сумата 400 лева – държавна такса пред САС.
ОСЪЖДА И. Н. И. , ЕГН ********** и Б. Н. И. – Р., ЕГН ********** да
заплатят на ЗК „Уника“ АД, ЕИК ********* сумата 600 лева – държавна такса пред
САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10