Мотиви по АНД № 6685/19г. на ПРС, 14 н.с.
Делото е образувано по внесен Акт №26 от
27.10.2019 г. съставен от служители на І РУ при ОД на МВР – Пловдив, с който се
твърди че на 27.10.2019 г. около 23:15 часа в град Пловдив на бул. „Н.Вапцаров“
в близост до №91 посоченият нарушител В.Х.Х. във видимо нетрезво състояние е
отправял заплахи и закани към граждани
и полицейски
служители, като поради това бил задържан в арестното помещение на І РУ при ОД
на МВР – гр.Пловдив. По делото са приложени писмени обяснения от лицата Р.П.П.
и В.Х.Х., както и докладна от полицейски служител Б.М.Т.. От съдържанието на
тези обяснения и докладна записка всъщност е отразената в акта фактическа
обстановка.
Нарушителят
Х. в противовес на тези обяснения твърди, че всъщност самият той е станал
жертва на агресия заедно със свидетеля Т.П., поради което са посетили Първо РУ
и там влизайки в конфликт с полицейските служители е бил задържан. Тази теза се
поддържа и от свидетелят Т.П.. В тази връзка в случая са налице две групи гласни доказателства, които съда
счита, че си се противоречат. Според съда по-скоро следва да се даде вяра на
това, което е посочено от служителите в **- П. и Х. в обясненията по преписката.
Поради факта, че след като се твърди от нарушителя В.Х. и свидетелят Т.П., че
именно последния е станал жертва на агресия и именно той е искал да отправи
жалба в полицейското управление се оказва, че този който е задържан е именно
нарушителят Х., а не свидетелят Т.П.. Ако Х. не е употребил някакви обидни
изрази, остава съмнението защо пък той ще бъде задържан, а не гражданина П. например или и двамата.
Поради
тези съображения съдът кредитира с доверие обвинителната теза. Следва да се
посочи, че ако действително бе наличен видеозапис това би улеснило и съда като
решаващ орган, но поначало няма такова изискване в закона. Самият факт не се
доказва само с видеозапис, а
с всички доказателствени средства, и поради горните
съображения намира,
че отразеното в акта е правдиво и че гражданина Х. е извършил посочената
проява, която се изразява в отправяне на обидни думи към полицейски служители и
няколко граждани на обществено място, с което е нарушил обществения ред и
спокойствие.
Деянието
извършено от нарушителят Х. не се отличава с някаква бруталност или физическа
форма на агресия. Било е съвсем краткотрайно и няма данни за извършване на
престъпление от общ характер, поради което е резонно да се приложи в случая
разпоредбата на чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ.
Съгласно този нормативен акт се предвижда наказание глоба от 100 до 500 лева
или задържане в структурно звено
на МВР до 15 денонощия. Нарушителят Х. е с лоши характеристични данни,
доколкото същият е осъждан видно от справката съдимост. Действително същият е
реабилитиран, но освен това видно от справката от деловодната система на съда
срещу него е водено и друго производство по реда на чл.1, ал.2 вр. ал.1 от
УБДХ. Въпреки изложеното съдът намира, че нарушителят В.Х.Х. следва да бъде
санкциониран с парична глоба. Именно предвид тази лоша характеристика на Х.,
същата следва да е в размер над минималният предвиден такъв. Ето защо съдът
намира, че налагане на глоба на нарушителят в размер на 250 лева би била
адекватна на извършеното и би имала възпитателен характер за дееца. Така тя е съобразена и с имотното му състояние, а именно
работещ на минимална заплата за страната. Поради тези съображения
и на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ следва да се наложи на нарушителят В.Х.Х.
административно наказание глоба в размер на 250 лева за това, че на
27.10.2019г. около 23:15 часа в град Пловдив е извършил проява на дребно
хулиганство, която се е изразила в отправяне на обидни думи към граждани на
обществено място, с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
По горните съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.