Р Е Ш Е Н И Е
№260074 гр. П., 01.03
.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова
като
разгледа докладваното от съдията Трънджиева В
гр. д. № 19 по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение
на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№ 1052 по описа за 2019 година е осъдено
на основание чл. 109 ЗС, „ВХ.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С., комплекс „Е.“, да
преустанови действията си по натрупване на земна маса в имот с идентификатор
69835.43.55 по КККР на гр. С., номер по КВС 042055 в Землището на гр. С.,
местност „К.Д.“, при съседи: 69835.44.12, 69835.42.58, 69835.102.5,
69835.42.56, 69835.44.17 и да възстанови имота в предишното му състоянието,
като премахне натрупана земна маса от имот с идентификатор 69835.43.55 по КККР
на гр. С., което насипище е с площ от 6,222 дка. и е разположено в
североизточната част на имота и е заключено между границата на имота с имот
69835.44.17, концесионна площ и син цвят (с точки 19,17,9) на скица към
заключението на вещото лице - л. 257 от делото, приподсписана от съда.
Осъдено е на основание чл. 59 ЗЗД, „ВХ.“ АД, ЕИК: *********
да заплати на Община С. ЕИК: *********, с адрес: гр. С., пл. „Д.“ № 2 сума в
общ размер на 72 лв. - обезщетение произтичащо от лишаване на ищеца от ответника да
ползва 6 дка от имот с идентификатор: 69835.43.55 по КККР на гр. С. за периода на
стопанската 2018/2019 г. и стопанската 2019/2020 г., която сума е платима по
банкова сметка: ***:***, при банка “Т.“ АД, като е отхвърлен иска над
уважения размер от 72 лв. до претендирания размер от 658,60 лв.
Присъдени са разноски.
В срок така
постановеното решение е обжалвано от „ВХ.“ АД. Молят да бъде отменено като неправилно и постановено
друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените от
ищеца обективно съединени искове по реда чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
Неправилността на решението произтичала от
противоречието му с материалния закон, необосноваността му и допуснатите
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Решението било постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
За уважаване на иска по чл. 109 от ЗС с преюдициално значение било
наличието на правото на собственост на ищеца върху процесния имот. Прието било
в съдебната практика , че в тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че е носител на правото на
собственост върху процесния имот. Ищецът не доказал правото на
собственост на Община С. върху поземлен имот със стар №042055 по КВС за
землището на гр.С.- сега ПИ с идентификатор 69835.55 по Кадастралната карта на
АГКК.
В нарушение на процесуалните норми - чл.235, ал.2 във
връзка с чл.153 от ГПК, първата инстанция приела за доказан факта относно собствеността
на ищеца върху процесния имот, без обаче по делото да са събрани безспорни
доказателства по този въпрос и въпреки оспорването от страна на ответника .
Акт № 466 от 01.07.2013г.за публична общинска
собственост сам по себе си не доказвал правото на собственост на Община С.
върху процесния имот. Съгласно чл.5,ал.З от Закона за общинската собственост
актовете за общинска собственост няМ. правопораждащо действие. Собствеността на
общината върху недвижими имоти не възниквала с актове за общинска собственост.
Тя била обусловена от определени юридически факти или обстоятелства и не се
влияела от наличието или липсата на акт за собственост. С актовете за общинска
собственост се регистрирали възникнали преди това правнорелевантни факти и
отношения и поради това те имат декларативен характер. Съществуването на такива
правнорелевантни факти и отношения не било доказано от ищеца. В акта за
публична общинска собственост било отразено ,че Общината е придобила
собствеността върху имота на основание чл.2,ал.1.т.2 от Закона за общинската
собственост т.е. по силата на закона. Но ищецът не конкретизирал нормативния
акт и законовите разпоредби по силата на
които имотът е предоставен на общината.
В съдебното заседание по делото , проведено на
15.06.2020 год. ищецът представи документи: Писмо от Областна дирекция
,.Земеделие"-П. изх. № РД 03-1375/13.06.2011г.; Заповед № РД
06-69/08.06.2011г. за одобряване на протоколни решения; Протоколно решение №
5/03.05.2011г. на комисия по чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ; Необозначен лист- таблица с
изброени имоти; Скица № К04486/11.06.2013г.
Ответникът изразил изрично писмено становище за
тяхната неотносимост към правния спор. Представените документи не съдържали информация
относно процесния имот в землището на гр.С. с идентификатор 69835.42.55 по Кадастралната
карта на АГКК с площ 54.833 дка, със стар №042055 по КВС на гр.С..
Представеният лист - таблица с изброени номера на имоти, площи, начин на трайно
ползване не съдържала никакви обозначения ,
които да сочат , че този лист е част и принадлежи към някакъв документ
или преписка и съответно към кой документ. По-конкретно липсвали данни този
лист да е приложение към Протоколно решение № 5/03.05.2011г. на комисия по
чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ, поради което изразяват
съмнение, че той е изготвен за нуждите на настоящото съдебно производство.
Освен това в този лист-таблица не бил посочен
процесният имот №042055.
Въпреки това, първоинстанционният съд приел в
решението, че ищецът с акта за общинска собственост е установил правото си на
собственост върху процесния имот. Тези
изводи на първата инстанция били направени при липса на пълно и главно
доказване, тоест при нарушение на процесуалния закон.
При постановяване на съдебното решение съдът бил длъжен да обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните. Той бил длъжен да прецени
всички правнорелевантни факти , от които произтича спорното право. Съдът трябвало
да обсъди в мотивите на решението доказателствата , въз основа на които намира
някои от тези факти за осъществени , а други за неосъществили се.
В обжалваното решение не били обсъдени възражения и
доводи, които са своевременно заявени както и представени доказателства от
ответното дружество, които са ключови за неговата защита . Първоинстанционният
съд не обсъдил доводите и
доказателствата , представени от ответника , установяващи неговото право да
ползва процесния имот като съоръжение за минни отпадъци, а именно:
Съоръжението за минни отпадъци на участък „Б.“
наричано още табан или отвал, било разположено на място и на площ, определени в
концесионния договор и проектите към него. В чл.45 от Заключителните разпоредби
на договора за концесия било посочено, че правото на собственост върху обекта
на концесията се установява с актове за изключителна държавна собственост,
които са неразделна част от договора. Неразделна част от концесионния договор било
Приложение Акт за изключителна държавна собственост № 316/23.01.1998 г.за
находище „Б." . в който на стр.2 в т.6 е посочено . че имотът е
предоставен за стопанисване и управление на „В." ЕАД, включително в т.8 е
вписана предоставената площ за складиране на минни отпадъци - отвал 12 348
кв.м. който имот е включен в капитала на приватизираното дружество. Това било така, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.17а от ЗППДОП/отм./ при преобразуваните държавни предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за
стопанисване и управление на тези предприятия, се предоставя в собственост на
тези дружества. За да се приложи нормата на чл.17а от ЗППДОП (отм.) не е
необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен
нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването , нито
в баланса на преобразуваното търговско дружество. В този смисъл било
постановеното от Върховния касационен съд Тълкувателно решение №4/14.03.2016г.
по тълк. дело № 4/2014г.- т. 2 Г. Представено било и извлечение от счетоводните
регистри на „В." АД .
Акт за изключителна държавна
собственост № 316 за находище „Б.“ бил издаден 23.01.1998г., т.е. 15
години преди Акт №466 от 01.07.2013г.за публична общинска собственост. Освен това, Община С. с писмо изх.№ 1312 от 31.08.1998г. по повод запитване
във връзка с предстоящата приватизация на „В."ЕАД удостоверила, че няма реституционни претенции
за имоти собственост на „В."ЕАД.
„ВХ." АД като концесионер на находище за добив на
неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - пегматити „С. - М."
с участъци „М.". „М. К.Д.,, и „Б.", находящи се на територията на гр.С.,
област П. имала правото да складира отпадъците от добива и преработката на
подземното богатство въз основа на проекти по ред определен в концесионния
договор и в законовите разпоредби. В чл.8,ал.1,т.5 от договора като основно
право на концесионера било записано :“Да
складира отпадъците от добива и преработката на подземното богатство въз основа
на проекти ,съгласувани с министъра на икономиката и енергетиката и министъра
на околната среда и водите''.
„ВХ."АД ползвала съоръжението за минни отпадъци,
наричано още отвал или табан с площ 12 348 кв.м. и на основание Споразумение от
01.07.210 г. и Приложение № 3., с което му е предоставено от собственика на
площта ,.В."АД за изпълнение правата и задълженията по концесионния
договор, които са му прехвърлени изцяло. В приложението били посочени
координатите на площта на отвала(табана) на участък „Б.".
Тези доводи и доказателства на ответното дружество ,
установяващи неговото право да ползва процесния имот като съоръжение за минни
отпадъци не били обсъдени от съда и това
процесуално нарушение довело до
неизясняване на фактическата обстановка по спора .
Обжалваното решение било
неправилно и поради противоречието му с материалния закон.
От събраните по делото доказателства се установявало ,
че първоначалният концесионер на находището е „В."АД, което с решение на
Министерския съвет е прехвърлило изцяло правата и задълженията си по
концесионния договор на „ВХ."АД и настоящият концесионер използва
съоръжението за минни отпадъци на основание Споразумение от 01.07.2010г. и
Приложение № 3., с което му е предоставено от собственика на площта ,.В."АД
за изпълнение правата и задълженията по концесионния договор.
Първоначалният концесионер е приватизирано дружество ,
на което с АДС № 316/23.01.1998г.за находище „Б." са предоставени за
стопанисване и управление площи за открит рудник и отвал към него .Съгласно
чл.1 от ЗППДОП (отм.) преобразуването на държавните предприятия представлява разпределението
на имуществото , предоставено им от държавата , в дялове и акции съгласно
разпоредбите на Търговския закон. Това имущество се включва в капитала на
търговското дружество , в качеството му
на самостоятелен стопански субект. Предоставеното по този начин с АДС на
23.01.1998г. имущество на приватизираното на 01.12.1998г. предприятие „В."ЕАД
, не може в последствие да стане общинска собственост през 2013 година.
Решението било постановено при допуснато нарушение на
материалния закон, тъй като съгласно чл.2. ал.2 от Закона за общинската
собственост не са общинска собственост имотите и вещите на търговските
дружества и юридическите лица с нестопанска цел , дори ако общината е била
единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
Концесията за добив на индустриални минерали била
предоставена на „В."АД по право, по силата на сключена приватизационна
сделка на основание §4. ал.1 и 4 от ПЗР на Закона за концесиите /обн. ДВ.,бр.36
от 02.05.2006г., изм. и доп.бр.53 и 65 от 2006г. и във връзка с § 17а, ал.1 и
ал.2 от ПЗР на ЗПСК /обн.ДВ.. бр.28 от 19.03.2003г./. Следователно с АДС №
316/23.01.1998г. на „В."ЕАД е предоставено правото на стопанисване и
управление на площи с предназначение за открит рудник и отвал към него., за
които по-късно държавата е предоставила концесия по право. Договорът за
концесия е сключен на 18.12.2006г.. но в чл.44 от Заключителните разпоредби е
предвидено, че той влиза в сила от датата на прехвърляне на собствеността по
приватизационния договор 08.12.1998г.Съгласно чл.2,т.4 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи земеделски са земите . които са
предназначени за земеделско ползване и не са заети от открити мини и кариери ,
от енергийни , транспортни или други
съоръжения за общо ползване , нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.
Като е приел .че част от отвала на кариера „Б.“ е пасище ,мера , съдът е
постановил решение при допуснато нарушение на цитираната правна норма.
Решението било необосновано.
Необоснован бил изводът на съда, че ищецът е доказал собственост на процесния
имот, тъй като представеният Акт за публична общинска собственост сам по себе
си не доказвал правото на собственост на Община С. върху процесния имот.
Собствеността на общината върху недвижими имоти не възниквала с актове за
общинска собственост , а е обусловена от определени юридически факти и/или
обстоятелства , съществуването на които не беше доказано от ищеца.
Съдът направил необоснован извод и като приел ,че действията на ответното дружество са
неоснователни, който извод е в противоречие със събраните по делото
доказателства. “ВХ.“ АД като концесионер на находище за добив на неметални
полезни изкопаеми - индустриални минерали - пегматити „С. - М." с участъци
„М.". ,.М. К.Д.,, и „Б.", находящи се на територията на гр.С., област
П. имала правото да складира отпадъците от добива и преработката на подземното
богатство въз основа на проекти по ред определен в концесионния договор и в
законовите разпоредби. В чл.8,ал.1,т.5 от договора като основно право на
концесионера било записано „ Да
складира отпадъците от добива и преработката на подземното богатство въз основа
на проекти , съгласувани с министъра на икономиката и енергетиката и министъра
на околната среда и водите".
„ВХ."АД ползвала съоръжението за минни отпадъци,
наричано още отвал или табан с площ 12 348 кв.м. и на основание Споразумение от
01.07.2010 г. и Приложение № 3.. с което му е предоставено от собственика на
площта „В."АД за изпълнение правата и задълженията по концесионния
договор.
В Актуализирания цялостен работен проект за добив и
първична преработка на пегматити от находище „С.-М." - част „План за
управление на минните отпадъци" на стр.21-22 относно участък .,Б.“ било
посочено, че съоръжението за минни отпадъци е съществуващо и част от него не
попада в концесионната площ и не се разглеждат други алтернативни варианти за
местоположение на съоръжението. В плана за управление на минните отпадъци били
посочени и координатите на площта на съоръжението /табан/ . Цялостния работен
проект бил утвърден от Министерството на енергетиката с Писмо изх.№ 26-В-
340/10.12.2018г. , след като е бил разгледан от комисия и съгласуван без
забележки с Протокол № 83/21.11.2018г. . включително с участието на
представители на МОСВ и МЗХГ.
От основното заключение на приетата по делото
техническа експертиза, извършена от геодезист със специализирана геодезическа
техника се установявало, че разликата между проектните координати на насипището
и действителното насипище попада в концесионната площ и извън очертанията на
работния проект и концесията има само два малки участъка съответно . В
съдебното заседание на 20.07.2020г. вещото лице пояснило , че тези отклонения
се дължат на въздействието на атмосферни условия вятър и дъжд, тъй като е
свлечена финна фракция, а не големи камъни. Тези малки участъци били незабавно
почистени , което е отразено и в допълнителното заключение на експертизата .
Основателността на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД
била обусловена от уважаването на иска по чл. 109 от ЗС. Правото ищеца да
получи обезщетение произтича от твърдението, че е собственик на имота, както и
че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка, като го е лишил от ползването му.
Тъй като негаторния иск бил неоснователен , то
неоснователен се явявал и иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Освен това ищецът не доказал в продължение на две
стопански години да е организирал в процесния имот дейност , от която да черпи
имуществени ползи.
В
срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът
по жалбата я намира за неоснователна, а решението за правилно и
законосъобразно.
В хода на процеса било доказано, че Община С. с
собственик на имота съгласно Акт за публична общинска собственост № 466 от
01.07.2013 г.. Заповед № РД 06-69/08.06.2011 г. за одобряване на протоколни
решения и Протоколно решение № 5/03.05.2011 г. на комисия по чл.19, ал.2 от
ЗСПЗЗ. Представени били скици на имота, в които той е записан като собственост Община С.. Правото
на собственост било доказано при условията на пълно и главно доказване на собствеността.
Съдът обсъдил
всички доказателства по делото и доводите на страните, извършил преценка па правнорелевантните факти, от които
произтича спорното право.
Акт за
държавна собственост № 316/23.01.1998 г. касаел обща площ и имало посочени в
него координатни точки, като може да се извлече само, че е определена
концесионна площ.
Налице
били всички основания за уважаване на негаторния иск.Съобразно разпоредбата на
чл. 179, ал.1 ГПК актът за публична общинска собственост се ползвал с
доказателствена сила до доказване на противното и тази доказателствена сила не
била оборена.
Съдът
правилно и законосъобразно уважил и
кумулативно обусловения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на
обезщетение. Основателността на тази претенция се оосновавала от лишаването на
Община С. да ползва имота си, като го отдава под наем и реализира полза от
наемната цена за посочения период.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД
В исковата
си молба срещу „ВХ.“ АД ищецът Община С. твърди, че органите на РУ МВР и ДГС гр. Панагюрище са посетили района на
кариера „Б.” в землището на гр.С., Пазарджишка област. При проверката е
установено, че „ВХ.” АД изсипват с товарни автомобили отпадъчни фракции от
минната си промишленост в поземлен имот със стар №042055 по КСВ за землището на
гр.С., сега ПИ с идентификатор 69835.43.55 по Кадастрална карта на АГКК, който
имот е публична общинска собственост на Община С. с начин на трайно ползване
пасище, мера.
След извършена проверка от РИОСВ гр.П. по
указания на ОП П., се установило, че насипището от минни отпадъци заема обща
площ от около 16.2 дка и продължава да расте. Само през периода от
31.01.2018г., когато е била- извършена предишната проверка от РИОСВ гр.П. до
04.06.2019г. когато е извършена назначената от ОП П. проверка се установило, че
са засипани 8.5 дка площи от които 8.4 дка са разположени в общински поземлен
имот със стар №042055 по КСВ за землището на гр.С., сега ПИ с идентификатор
69835.43.55 по Кадастрална карта на АГКК. Дадени били указания на Община С. да
предприеме действия за защита на собствеността и чистотата на посочения поземлен
имот.
Във връзка с
полученото писмо от ОП П., Кмета на Община С. издал заповед №886/18.09.2019г. с
която е определена комисия със задача извършване на проверка и оглед на място
на поземления имот. За датата и часа на проверката е уведомено дружеството „ВХ.’’
АД. На 26.09.2019г. е извършена проверка и оглед на място от служители на
Община С. и е съставен Констативен протокол от същата дата.
Във връзка с проверката дружеството „ВХ.” АД
депозира Заявление №С-5182/27.09.2019г. с което предоставят информация за
дейността си и прилагат писмени доказателства.
Към настоящият момент Община С. била собственик
на поземлен имот със стар №042055 по КСВ за землището на гр.С., сега ПИ с
идентификатор 69835.43.55 по Кадастрална карта на АГКК съгласно съставен АКТ
№466 за публична общинска собственост.
Молят ответника
да бъде осъден да преустанови действията си по изсипване на минни отпадъци
вследствие от своята добивна и производствена дейност в ПИ с идентификатор
69835.43.55 по кадастралната карта на гр. С. представляващ пасище, мера с площ
54883 кв.м., собственост на Община С. и да възстанови имота в състояние
съобразно предназначението му (първоначалното му състояние), както и да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 658,60 лв. – представляваща
обезщетени за стопанската 2018-2019 година и за стопанската 2019-2020 година.
По отношение цената на иска съдът, съобразявайки приетото в т.1 на
ТР № 4 , постановено по т.д.№4/2015 година на ОСГК НКС е посочил ,че цената
следва да се определи след изслушване на експертиза , като първоначално е задължил
ищеца да внесе 100 лева държавна такса Впоследствие въпросът с цената на иска
не е поставян и изследван.
В срок е постъпил писмен отговор.
Първоначално ответникът е оспорил надлежното предявяване на иска,
обсъдени са сочените обстоятелства и съдът напълно правилно е приел, че е
налице надлежно предявяване на иска. Този въпрос не е поставен пред въззивната
инстанция.
Изложени са доводи относно редовността на исковата молба , касаещи цената
на иска и изложението на обстоятелствата.
Подържа се, че иска е недопустим
тъй като ищецът не е собственик на имота , като съдът намира, че този довод
касае основателността на претенцията.
По отношение на иска с правно
основание чл.59 от ЗЗД са изложени твърдения , че претенцията за стопанска
година 2019-2020 година е преждевременно предявен, тъй като съобразно легалното
определение , дадено в ЗАЗ са минали само няколко месеца до предявяване на иска.
Ответникът оспорва исковете по
основание, като твърди, че като концесионер на находище за добив на неметални
полезни изкопаеми - индустриални минерали - пегматити „С. - М.“ с участъци „М.“,
„М. К.Д.,, и „Б.“, находящи се на територията на гр.С., област П. има правото
да складира отпадъците от добива и преработката на подземното богатство въз
основа на проекти по ред определен в концесионния договор и в законовите
разпоредби. Съоръжението за минни отпадъци на участък „Б., наричано още табан или
отвал, било разположено на място и на площ, определени в концесионния договор и
проектите към него. „ВХ.”АД не ползва общински ПИ с идентификатор 69835.42.55
по Кадастралната карта на АГКК / или част от него/ без разрешение и без правно
основание.
Ответникът оспорва активната материална легитимация на Общината , като
оспорва Акт №466 за публична общинска собственост, съставен на 01.07.2013г., на
който ищецът се позовава като доказателство за твърдяната от него
материалноправна легитимация на собственик на ПИ с идентификатор 69835.55 по
Кадастралната карта на АГКК.
Съгласно чл.5,ал. 3 от Закона за общинската собственост актовете за
общинска собственост няМ. правопораждащо действие. Собствеността на общината
върху недвижими имоти не възниквала с актове за общинска собственост. Тя е
обусловена от определени юридически факти или обстоятелства и не се влияе от
наличието или липсата на акт за собственост. С актовете за общинска собственост
се регистрирали възникнали преди това правнорелевантни факти и отношения и
поради това те имат декларативен характер. Представеният Акт №466 за публична
общинска собственост сам по себе си не доказвал правото на собственост на
Община С. върху процесния имот.
Оспорват твърдението, че „ВХ.”АД ползва общински ПИ с идентификатор
69835.42.55 по Кадастралната карта на АГКК без разрешение и без правно
основание. „ВХ.”АД било концесионер на находище за добив на неметални полезни
изкопаеми - индустриални минерали - пегматити „С. - М.” с участъци „М.“, „М. К.Д.„
и „Б.“, находящи се на територията на гр.С., област П..
Първоначално с РМС
№780/14.11.2006г. Министерският съвет на Република Б. била предоставена
концесията по право на „В.“АД . Въз основа на приетото решение на МС на РБ на
18.12.2006г. бил сключен концесионен договор между „В.“ АД и Министерски съвет
на Република Б.. Неразделна част от концесионния договор бил Акт за
изключителна държавна собственост № 316/23.01.1998г., в който на стр.2 в т.6 е
посочено, че имотът е предоставен за стопанисване и управление на „В.“ ЕАД,
включително в т.8 е вписана предоставената площ за складиране на минни отпадъци
- отвал 12 348 кв.м, който имот е включен в капитала на приватизираното
дружество. На основание Решение на
Министерския съвет № 157 от 23 март 2010г. с Допълнително споразумение №1 от
30.06.2010 към договора за концесия „В.“ АД прехвърля изцяло правата и
задълженията си по концесионния договор на „ВХ.“ АД. С Решение на Министерския
съвет № 658 от 08.08.2016г. действието на концесионния договор е продължено за
срок от 15 години, считано от 08.12.2018г. т.е до 2033год. Сочи се, че „ВХ.”АД
ползва съоръжението за минни отпадъци, наричано още отвал или табан с площ 12
348 кв.м. на основание Споразумение от 01.07.2010г. и Приложение №3 към него, в
което са посочени координатите на площта на отвала(табана) на участък „Б.“.
Представили са извлечение от счетоводните регистри с/ка 20111 и с/ка
20112.
В чл.8 ал.1 т.5 от договора за концесия като основно право на
концесионера било посочено правото да
складира отпадъци от добива и преработката на подземното богатство въз основа
на проекти , съгласувани с Министъра на икономиката и енергетиката и Министъра
на околната среда и водите.
В актуализирания цялостен работен проект
било посочено , че съоръжението за минни отпадъци е съществуващо и част
от него не попада в концесионната площ.
В плана за управление на минните отпадъци били посочени координатите на
площта на съоръжението /табан/.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Ищецът основава
правата си на акт за публична общинска собственост № 466 от 01.07.2013 г., според,
който пасище, мера с обща площ от 54,890 дка, IX-та категория, представляващ ПИ №
042055 в землището на гр. С. ЕККАТТЕ 69835 Община С. м. „К.Д.“ е актувано като публична общинска собственост
.
В изпълнение
на тези си правомощия ОС е вземал решения , касаещи пашата за стопанската
2018/2019,съответно 2019/2020 година, използване на пасищата и т.н., като в
този план е включен и процесния имот
изцяло , въпреки наличието на яснота , че там са складирани отпадъци
,резултат от дейността на ответника.
Със Заповед
на Кмета на Общината от 18.09.2018 година ,поради постъпила преписка от РП
Панагюрище е определена комисия , която да извърши проверка в имота дали има
насипище от минни отпадъци и каква е площта и височината му.За тези действия е
уведомен ответника.
Комисията е
съставила протокол, в който просто е констатирала наличие на насипище , без
никаква друга конкретизация , освен височината , тъй като не е разполагала с
необходимите технически средства.
Последвало е
постановление на ОП и видно от представените доказателства от РИОСВ е извършена
проверка , като са измерени координатите на насипището, като при тази проверка
е констатирано ,че 0,84 ха от насипището се намират в процесния имот.
От ищеца в
първото по делото заседание са представени доказателства – писмо на Обл.Д „Земеделие“ П., заповед на същата и
протоколно решение на ОСЗ ,касаещи предприети действия по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ и
чл.45в ал.7 и ал.9 от ППЗСПЗЗ. Ищците
подържат , че тези доказателства са относими към конкретния имот , чиято защита
се цели, а ответниците ос порват относимостта им, тъй като не се установява
отношението им към конкретния имот. Видно е от представените доказателства , че
имота предмет на спора е образуван от
имот със стар номер 042039/според отразяването на представената скица/.С
решение № 5 , одобрено от Директора на Обл.дирекция „Земеделие“ са определени имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ
за землището на гр.С., като решението препраща към Приложение № 1. Действително
не става ясно дали приложения списък към това решение е именно цитираното
приложение. В него е посочен имот 42039.Според цитирания текст на правилника
решението следва да бъде съобщено на изчерпателно изброени държавни органи и
органи на местно самоуправление, включително и на МЗХГ. По делото не е
установено да е извършвано такова съобщаване , тоест не е ясно дали решението е
влязло в сила. Представеното решение не е подписано от един от членовете на
комисията.
За да
установи правата си върху имота , съответно да докаже неоснователността на
претенцията на ищеца ответникът е
представил договор за предоставяне на
концесия за добив на неметални полезни изкопаеми от находище „С.-М.“. Договорът
е от 18.12.2006 година и е сключен между МС на Р Б. и „В.“ АД.
В чл.1 е
определен предмета на договора , като в ал.2 на текста е посочено ,че
концесионната площ е 193 122 кв.м., включваща площи покриващи находището ,
както и необходимите площи за осъществяване на дейността по концесията към
всеки от участъците. Площта е индивидуализирана в схеми , неразделна част от
договора в Приложение 1,2 и 3.
В чл.8 т.5 е
уговорено правото на концесионера да складира отпадъците въз основа на проекти,
съгласувани с министъра на икономиката и енергетиката и Министъра на околната
среда и водите.
Към договора
са представени актове за държавна собственост за находище н м.“Б.“ и извършени
корекции.
Видно е от
акт за държавна собственост№ 316,съставен на 23.01.1998 година, че находището „Б.“
с площ 26 935 кв. м е изключителна държавна собственост, предмет е на
концесията и в акта изрично е отбелязано, че е предоставено за стопанисване и
управление на „В. ЕАД.В графа „Забележки“ изрично е посочено , че площта на
отвала е 12 348 кв.м.Тук е мястото да се посочи, че понятието табан
/насипище е легално определено в
§ 1 т.40 б от ЗР на ЗПБ като инженерно съоръжение за съхраняване на твърди
минни отпадъци върху повърхността на земята;
Сключено е
допълнително споразумение на 30.06.2010 година с участието на концедента, чрез
което всички права и задължения по концесионния договор са придобити от ответника. По силата на споразумение между двете
дружества „В.“ АД и „ВХ.“АД от 1.07.2010 година първото е предоставило на
второто за срока на действие на концесионния договор собствените си недвижими
имоти – терени , покриващи находището и терени за отвали – табани , включени в
капитала на приватизираното дружество и необходими за осъествяване на правата и
задълженията по концесионния договор.
Към
конценсионния договор е Приложение № 3 ,
в което са посочени координатите на концесионната площ и площта на отвал/табан/ на участък „Б.“ ,
предоставен с акт за изключителна държавна собственост № 316/23.01.1998 година
, приложен към договора.Именно тези данни са използвани от експерта при
изготвяне на заключението.
Във връзка с приватизацията на дружеството
,праводател-„В.“ ЕАД с писмо от
31.08.1998 година Община С. е удостоверила, че няма реституционни претенции за
имоти ,собственост на дружеството.
Установено
е още ,че срока на концесията е продължен и към момента ответникът има права по
този договор.
Представен по делото е Актуализиран цялостен работен проект за
добив и първична преработка на пегматити от находище „С. – М.“ през периода на
продължение на концесионния договор, Част План за управление на минни отпадъци,
Фаза работна.
Според Протокол № 83 от 21.11.2018г., на заседание в Министерство
на енергетиката, са били разгледани и съгласувани без забележки : Цялостен
работен проект за добив и първична преработка; Годишен работен проект за добив
и първична преработка за 2018г. ; Цялостен работен проект за рекултивация и
План за управление на минни отпадъци.
От Писмо №
Е-26-13-340 от 10.12.2018г. на Зам. министърът на енергетиката е видно, че на
основание чл. 82, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 12 от Закона за подземните богатства,
след разглеждане на представената проектна документация от технико -
икономически съвет към Министерство на енергетиката, представените корекции и
във връзка със сключеният концесионен договор е съгласуван, внесения от „ВХ.“ АД, Цялостен и годишен за 2018 г.
работни проекти за добив и първична преработка на подземни богатства от
находище „С. – М.“, гр. С., област П., Цялостен работен проект за ликвидация и
рекултивация на засегнатите земи и План за управление на минните отпадъци
по отношение на техническите и технологични решения за добив, ликвидация и
рекултивация на засегнатите земи и управление на минните отпадъци.
Ръководството на „ВХ.“ АД е задължено да осигури : дейностите предвидени
за изпълнение в Плана за управление на минните отпадъци, да бъдат обвързани с
основните технически и технологични решения за добив, първична преработка и
график за изпълнението им залегнали в цялостните проекти за разработка на
находището ; дейностите предвидени за изпълнение в Плана за
управление на минните отпадъци, следва да се изпълняват в земи с уреден статут,
за който има споразумение със собствениците и/или вещно право ; проектните
решения да са съобразени с решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС
; спазване на - изискванията произтичащи от глава осма от Закона за подземните
богатства и Наредбата за управление на минните отпадъци ; изпълнението на Плана
за управление на минните отпадъци, да бъде отчетено съгласно изискванията на
Наредбата за управление на минните отпадъци.
В т. 4, б. „а“
от Актуализирания цялостен работен проект за добив и първична преработка на
пегматити от находище „С. – М.“, Част План за управление на минни отпадъци, е
посочено, че относно Участък “Б. ”, част от съоръжението е разположено извън
границата на предоставената концесионна площ, и не попада в границата на
находището. Съоръжението е съществуващо и не се разглеждат други
алтернативни варианти за местоположение на съоръжението. Площта за разположение
на табана е отредена с Акт № 316 за изключителна държавна собственост.
Координатите на чупките на тази площ са както следва :
1. 8587253 4588848 ; 2.
8587247 4588846 ; 3.
8587236 4588843 ;
4. 8587228 4588841 ; 5.
8587213 4588838 ;
6. 8587208 4588837;
7. 8587204 4588836 ; 8.
8587197 4588836 ; 9.
8587188 4588835;
10. 8587155 4588836 ; 11.
8587144 4588834 ; 12.
8587145 4588827;
13. 8587147 4588823 ; 14.
8587149 4588816 ; 15.
8587153 4588810;
16. 8587156 4588802 ; 17.
8587163 4588793 ; 18.
8587170 4588784;
19. 8587181 4588767 ; 20.
8587211 4588759 ; 21.
8587262 4588778;
22.
8587271 4588777
; 23. 8587271 4588800 ; 24. 8587281 4588799;
25. 8587306 4588791 ; 26.
8587335 4588791 ; 27. 8587346 4588802;
28. 8587338 4588820 ; 29.
8587333 4588824 ; 30. 8587333 4588837;
31. 8587329 4588845 ; 32.
8587325 4588851 ; 33. 8587318 4588858;
34. 8587310 4588862 ; 35.
8587302 4588863 ; 36. 8587294 4588861;
37. 8587287 4588860 ; 38.
8587277 4588856 ; 39. 8587264 4588852;
40. 8587253 4588848.
По делото е назначена
експертиза и е прието първоначално и
допълнително заключение на експерт, неоспорени от страните, които съдът
възприема като компетентни и обосновани. Експерта е извършил самостоятелно
геодезическо изследване , като е съобразил приложените по делото доказателства
и съответно конкретизираните в писмените доказателства координати.
От експерта
е установено , че площта на насипището е
12, 355 дка.Част от него от 6,222 дка попада в ПИ 69835.42.55 по проектни
координати.
По
геодезическа снимка площта на насипището е по-голяма и в имота , чиято защита
се цели чрез предявения иск попадат 8,535 дка. Според експерта разликата между
двете площи попада в площта на концесията. Два малки участъка попадат извън
работния проект и концесията .
Допълнително
експерта е направил уточнения, че по
проектни координати насипището попада в имота с площ 6,222 дка,а по
геодезическа снимка с площ от 8,535 дка.Разликата между проектните координати и
действителното насипище попада в площта на концесията. Малък участък от 15
кв.м е заетата площ от насипището в
имота извън проектния план и концесията.
Това обстоятелство при първоначалното
заключение,когато тази площ е била 0,100 дка вещото лице е обяснило с влияние
на природни фактори , водещи до свличане на фракции. В съдебното заседание , в което е приемано заключението на експерта ,
представител на ответника е заявил ,че тези участъци са изчистени. С
допълнителното заключение експерта е установил, че към момента на проверката
само 15 кв.м. са заети от насипище извън очртанията на работния проект и
концесията и този участък е защрихован
със сини щрихи между червената , оранжевата и розовата ивица на приложената
скица.
При така
установената фактическа обстановка , съдът намира ,че предявения негаторен иск
е основателен.
На първо място
е направено оспорване на активната материално правна легитимации на ищеца.
Ищецът е
представил акт за публична общинска собственост, който съгласно чл.5 от ЗОбС е
официален свидетелстващ документ, който няма правопораждащо действие. В представения от Общината акт е посочено основанието , на което тя е придобила права , като във
връзка със становището на ответника са представени доказателства , от които е
видно ,че се касае за имоти , придобити от Общината по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
Формирана трайна съдебна практика, която приема, че
актовете за държавна или за общинска собственост нямат правопораждащо
/конститутивно/ действие, а само установяват едно вече възникнало на правно
основание, и то преди съставянето на акта, право на държавата или общината
върху конкретен имот. При съобразяване на тази трайно установена съдебна
практика и на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОбС,
която изрично сочи, че актът за общинска собственост няма правопораждащо
действие, ясно е, че дали един имот е общинска собственост, не зависи от това
дали е актуван като общински по предвидения за това ред или за него е бил
съставен по-рано акт за държавна собственост, а от това дали общината е
доказала осъществяването на фактическия състав на конкретно придобивно
основание, на което се позовава. Всеки, който твърди права върху имот, актуван
като общинска собственост, може да обори доказателствената сила на съставения
акт, като установи правата си по исков ред.
Според разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ Общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите
стават общинска собственост.
От друга страна
пък ответникът противопоставя свои права на собственост върху имота. Видно е от
доказателствата по делото ,че този имот е част от имота ,бивша държавна собственост/посочен
в представения акт за държавна собственост № 316 от 1998 година/ , предоставен за стопанисване и управление на
приватизираното дружество .Ясно е от тези писмени доказателства , както и от
заключението на експерта , че при предоставяне на концесията ,държавата е
предоставила и права върху имот ,който да се използва за дейността като табан.
Тези обстоятелства пък ясно посочват ,че не се касае за земеделски имоти ,
които по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ да придобие в собственост Общината. Върху
частта от имота от 6,222 дка ,върху които има отпадъци е част от описаното в концесионния договор и
атк за държавна собственост насипище от 12
355 дка. При положение че тази част е била зата винаги от отпадъци от
дейността по добив на подземни богатства ,то очевидно е ,че тя не представлява
земеделска земя , която по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ да стане собственост на
Общината.
Следователно,
от изложеното до тук съдът приема , че е опровергана доказателствената стойност
на акта за общинска собственост ,що се касае до посочения имот , част от който
се използва от ответника.
От друга страна
първоначално е предоставена концесия на приватизирано дружество , като изрично
му е предоставено и правото да складира отпадъци върху определена територия.
Всички тези
права е придобило ответното дружество , по силата на последващото
споразумение.Ако ответникът нарушава конкретни законови изисквания , свързани с
опазване на околната среда и екологията , то би могла да се реализира
отговорността му , но по друг ред.
Предмет на
преценка в настоящото производство са само обстоятелствата , имащи отношение
към фактическия състав на негаторния иск.Твърденията са , че ищецът е
собственик на имота , а ответникът го ползва без да има основание за това.
Има данни по
делото ,че насипището за минни отпадъци попада в границите на защитени зони по
смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Едновременно с това от
доказателствата по делото е безспорно , че там са се складирали отпадъците от
добива на подземни богатства, поне от момента на сключване на концесионния
договор, което е показаелно за координацията между различните органи на
държавата.
За да уважи
иска , съдът е приел доказателствената стойност на акта а общинска собственост
за не опровергана , като е счел ,че
ответникът не е противопоставил свои права и не е доказал такива.
Въззивният съд
не възприема тези изводи ,като се има предвид изложеното до тук и установеното
,чрез представените от ответника писмени доказателства.
След като
Общината не е собственик на тази част от имота , върху която по силата на
анализираните писмени доказателства ответникът има правото да складира
отпадъците от дейността си ,то и тя е лишена от възможността по този ред да
реализира претенциите си за освобождаване на тази част от имота.
Изложеното до
тук мотивира съдът да приеме за неоснователна и втората претенция , основаваща
се на нормата на чл.59 от ЗЗД.
Спецификата на
произнасянето на въззивният съд се очертава от установеното по делото ,че извън
площта , попадаща в границите ,съобразени с концесионния договор 15 кв.м. от
имота са заети от отпадъци.
При
предявяването на иска ,Общината е заявила искане ответникът да преустанови
неоснователните си действия по изсипване на минни отпадъци в имота изобщо и да
възстанови имота в предишното му състояние. Следва да се посочи, че липсват
обстоятелства изложени и съответно доказателства за предишно състояние на имота
, различно от настоящото/като се изключат конкретните заети площи/.Като се
съобрази и съдената практика , така заявеното искане е налагало изследване на
въпроса за цената на иска , което не е сторено от първоинстанционния съд и въззивния съд не счита ,че има основания и
правомощия да повдига и изследва този въпрос.
Така заявената
претенция би била основателна само за 15 кв.м. от имота , съобразно
заключението на вещото лице, което и означило тази площ и на прилжената към
допълнителното заключение скица , а не и по отношение на имота изцяло.
Съдът обаче е
уважил иска за 6, 222 кв.м. ,която е площта от имота , която по проектни
координати е частта от имота , която е
заета от насипището и тя е точно тази част , която според договора за концесия
и последващи документи е предоставена на ответника , респективно на праводателя
му за извършване на концесионната
дейност. Тоест описаните 15 кв.м. попадат извън тази част от имота.
Следователно няма как и въззивният съд да се произнесе по отношение на тях ,
както по предявения негаторен иск , така и по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
По изложените
съображения , въззивният съд намира ,че решението е неправилно , следва да бъде
отменено и предявените искове – отхвърлени.
С оглед изхода
на спора на ответника се дължат разноските , сторени пред двете инстанции. Тези
разноски включват сторените в първоинстанционното производство за експертизи в
размер на 330 лева, държавна такса при обжалване и юрисконсултско възнаграждение по 100 лева
за всяка инстанция , като се има предвид фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран от
изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№ 1052 по описа за
2019 година ,с което е осъдено на
основание чл. 109 ЗС, „ВХ.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. С., комплекс „Е.“, да преустанови действията си по
натрупване на земна маса в имот с идентификатор 69835.43.55 по КККР на гр. С.,
номер по КВС 042055 в Землището на гр. С., местност „К.Д.“, при съседи:
69835.44.12, 69835.42.58, 69835.102.5, 69835.42.56, 69835.44.17 и да възстанови
имота в предишното му състоянието, като премахне натрупана земна маса от имот с
идентификатор 69835.43.55 по КККР на гр. С., което насипище е с площ от 6,222
дка. и е разположено в североизточната част на имота и е заключено между
границата на имота с имот 69835.44.17, концесионна площ и син цвят (с точки
19,17,9) на скица към заключението на вещото лице - л. 257 от делото, приподписана
от съда, както и на основание
чл. 59 ЗЗД, „ВХ.“ АД, ЕИК: ********* да заплати на Община С. ЕИК: *********, с
адрес: гр. С., пл. „Д.“ № 2 сума в общ размер на 72 лв. - обезщетение
произтичащо от лишаване
на ищеца от ответника да ползва 6 дка от имот с идентификатор: 69835.43.55 по КККР на гр. С.
за периода на стопанската 2018/2019 г. и стопанската 2019/2020 г., която сума е
платима по банкова сметка: ***:***, при банка “Т.“ АД,като ОТХВЪРЛЯ предявените искове.
Осъжда Община С. да заплати на „ВХ.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С., комплекс „Е.“ сумата 580
лева разноски о делото пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.