Р Е Ш Е Н И Е
15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV А въззивен състав на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
При секретаря Цветелина Добрева като разгледа докладваното
от съдия ТАШЕВА гр. дело N 3512 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 02.12.2019 г.по гр. д. № 25405 от 2019 г.
на Софийски районен съд, 85 състав,с което се ОСЪЖДА С.о.,с адрес - град София, ул.“******,
да заплати на Д.О.з.
ЕАД с ЕИК ******сумата от 1 195.78 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по щета 44012131840924,ведно със
законата лихва върху главницата и 656.80 лв.разноски..
Решението се обжалва от
ответника С.о.като неправилно и
необосновано.На първо място не било доказано валидно застлахователно
правоотношение.Отделно от това не е доказано,че вредите са в пряка примчинно
следствена връзка с попадането в дупка на пътното платно.Липсвали доказателства
относно факта на настъпване на ПТП.Единствени доказателства били оспорения
протокол за ПТП и показанията на водача,който е заинтересован да представи в
своя пхолза фактите.
. Моли решението да бъде отменено като се отхвърли исковата претенция.
По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна,с който се твърди
, че решението не страда от посочените в жалбата пороци.Моли решението да се
потвърди.Претендира разноски .
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени
от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални
предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск.
Събраните по доказателства не са оспорени от ответника в
хода на делото, приета и неоспорена е и
назначената от съда автотехническа експертиза. Позоваването в жалбата на липса
на валидно застрахователно правоотношение, без да е оспорен представения с
исковата молба официално заверен препис от застрахователна полица по
автомобилна застраховка „ каско +“ се явява несъстоятелен . В отговора на
исковата молба по реда на чл. 131 ГПК жалбоподателят е посочил единствено „ липсват изобщо доказателства за наличието на
застрахователно правоотношение „ без да конкретизира в какво се
състои направеното възражение.В подадената въззивна жалба се изтъква на първо
място като основание за отмяна на решението на първоинстанционния съд липсата
на валидно застрахователно правоотношение по застраховката „ каско +“
изразяващо се в представяне на неподписана от застрахования полица и
негодността на представения официално заверен документ в тази посока.
Видно от приложения протокол за ПТП, щетите по застрахования в ищцовото дружество лек
автомобил, са причинени вследствие попадането му в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Механизмът на пътнотранспортното произшествие
и причинно- следствената му връзка с
настъпилите щети се установяват от събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност: протокол за ПТП, заявление за издаване на Протокол за ПТП,
уведомление за настъпило застрахователно
събитие, заключение на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза.
Механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие и причинно-следствената му връзка с настъпилите щети са удостоверени с издадения протокол за ПТП. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, както и за направените въз основа на тях констатации. В хода на делото не е открито производство по оспорване на протокола за ПТП. Следователно този официален документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в него.
Причинно- следствената връзка между механизма на ПТП и настъпилите по лек автомобил щети е установена и с изготвената по делото автотехническа експертиза.
Неоснователно е възражението на ответника в първоинстанционното производство, че обстоятелствата по ПТП не се установявали , че повредите са били причинени от дупка на пътното платно. Обстоятелствата се установяват от съвкупната преценка на всички посочени, представени и събрани по делото в първоинстанционното производство доказателства - данните по уведомлението за щета по застраховка „Каско на МПС” до застрахователя – ищец в първоинстнационото производство и данните по заявлението за съставянето на протокол за ПТП.
Действително документите са частни
удостоверителни, но удостоверените в тях обстоятелства не се опровергават от други обстоятелства и
доказателства по делото и съдът ги възприема (чл. 12 от ГПК). Няма други данни
за това, че повредите на лекия автомобил
са настъпили по време и начин, различен от посоченото в тези
документи. Механизмът на ПТП е потвърден
и от заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза, неоспорена
от никоя от страните. Вещото лице по експертизата е заключило, че от техническа
гледна точка щетите, нанесени при ПТП на застрахования автомобил се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП, така както е посочен в протокола за ПТП и възприет от застрахователя.
Наличието на щети по лекия автомобил по вид съответстващи на посочения от
водача и твърдян от застрахователя механизъм на ПТП, е косвено доказателство за
настъпването на ПТП. Тези изводи се подкрепят от
обстоятелството, че съставителят на протокола за ПТП е посетил мястото, без
значение дали е имал или не такова задължение по нормативно установения ред за
съставянето на протокола, както и че водачът на лекия автомобил е бил разпитан като свидетел .
Не се доказаха твърдяните пороци
на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено
.
Въззиваемата страна има
право на разноски и съдът присъжда такива в размер на 315 лв,,съобразно Наредба
№1/2004 г.за МРАВ/като намалява заплатения хонорар 432 лв.като прекомерен/
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.12.2019 г.по гр. д. № 25405 от 2019 г.
на Софийски районен съд, 85 състав.
ОСЪЖДА С.о.,с адрес -град София,ул.“******,
да заплати на Д.О.з.
ЕАД с ЕИК ******сумата от 315 лева, разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.