Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/ ………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд – ІІ-ри състав, в публично заседание, проведено на двадесети
септември през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
Председател
: Веселина ЧОЛАКОВА
при секретаря
Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от съдията ЧОЛАКОВА адм. дело № 309 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215,ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от А.Т.А., ЕГН ********** с
адрес *** против Заповед № 016/26.01.2022 г. издадена от кмета на район
„Младост“ при Община Варна, с която е наредено в 14 дневен срок от влизане в
сила на заповедта да се демонтира преместваем обект с площ от 7,92 кв.м.
находящ се в имот с идентификатор 10135.3514.256, с административен адрес гр. Варна,
ул. „Академик Игор Курчатов“ № 1Б.
Заповедта се оспорва с доводи, че е нищожна , издадена в противоречие с
процесуалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че съставеният
констативен акт /КА/ № 04/12.05.2021 г. не отразява точно фактическата
обстановка и е непълен. Не е посочено описание на обекта и точното му
местоположение. Налице е несъответствие относно размерите на обекта в КА и
оспорената заповед. Моли заповедта да се прогласи за нищожна, а в условие на
евентуалност да се отмени изцяло. В съдебно заседание се представлява от адв. А.,
която поддържа жалбата и претендира
сторените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответната
страна – кмета на район „Младост“ при Община Варна, чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Варна, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
С оспорената заповед е наредено да се
демонтира преместваем обект с площ от 7,92 кв.м. находящ се в имот с идентификатор
10135.3514.256, с административен адрес гр.Варна, ул. „Академик Игор Курчатов“
№ 1Б. Видно от представена скица на сграда № 15-798168/31.10.2018 г. /л.23/ жалбоподателят
е вписан като собственик на еднофамилна жилищна сграда с площ от 120 кв.м. разположена
в имот с идентификатор № 10135.3514.256. Притежава и НА за собственост върху
недвижим имот придобит на основание давностно владение № 9, том3, рег.№ 4275,
дело 347 от 2019 г. на нотариус с район на действие Районен съд-Варна/л.24-25/.
Административното производство е започнало
с извършване на проверка от длъжностни лица на Район „Младост“ при Община Варна.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № 04/12.05.2021 г.
/ л.11 от адм. преписка/. Установено е, че в имот с идентификатор №
10135.3514.256 е разположен „преместваем обект“ на площ 7,92 кв.м., собственост
на А.Т.А.. Теренът върху който е поставен обекта е частна общинска собственост,
съгласно Акт № 10173/03.07.2019 г. Обектът е поставен без разрешение за поставяне.
С срок са постъпили възражения срещу КА № 9/12.05.2021 г., които са преценени
от административния орган за неоснователни. На 26.01.2022 г. е издадена
оспорената заповед, която е връчена лично на жалбоподателя на същата дата,
видно от направеното в акта отбелязване.
По делото е работила съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице е приело, че обектът предмет на премахване, находящ се
в ПИ с идентификатор 10135.3514.256 по КК на гр.Варна, с административен адрес
гр.Варна, ул. „Академик Игор Курчатов“ № 1 не попада в обхвата на указаните от
закона обекти, които са временно преместваеми. Същият е пътно превозно
средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство и за него
важи Закона за движение по пътищата.
С оглед установеното от фактическа
страна, Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и
след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата
основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, прави следните правни
изводи:
По допустимостта на производството:
Образувано е срещу подлежащ на съдебен
контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2, вр. т.1
от ЗУТ. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ – 14 дневен срок от
съобщаване на акта. Процесуално-правната легитимация на жалбоподателя се
определя от обстоятелството, че е адресат на оспорения административен акт и за същия е създадено задължение с акта. Със
спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно 215, ал. 1 от ЗУТ.
Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По валидността на акта:
Предмет на заповедта е премахването на
обекти, които с оглед тяхната характеристика следва да се квалифицират като
"преместваеми", предвид легалната дефиниция на §
5, ал. 1, т. 80 от ДР на ЗУТ. Нормата на чл.
57а, ал. 3 от ЗУТ урежда, че общата компетентност за издаване на заповед за
премахване на преместваеми обекти, поставени без разрешение или в отклонение от
даденото разрешение, принадлежи на кмета на съответната община. Специалната
компетентност за издаване на заповедите за премахване е за оправомощените от
кмета на общината длъжностни лица.
Заповед № 016/26.01.2022 г. е издадена от
кмета на район „Младост“ при Община Варна. С административната преписка е
представена оправомощителна Заповед № 2556/11.08.2021 г., с която в т.ІІ кметът
на Община Варна предоставя правомощията за издаване на заповеди по чл.57а,ал.3
от ЗУТ на кметовете на райони, включително и на кмета на район „Младост“ при
Община Варна. Посочената заповед е издадена в условията на заместване, видно от
направеното отбелязване в акта. Ответникът не е представил доказателства, че
към датата на издаване на заповедта, кметът е бил в невъзможност да упражнява
правомощията си, съобразно дадените изрични указания с определение №
583/24.02.2022 г. по адм. дело 309/2022 г. по описа на съда. Поради това съдът приема, че към датата 11.08.2021 г. кметът на Община Варна е изпълнявал в пълен обем правомощията си.
По своята правна същност заместването
представлява упражняване на правомощия от административен орган чрез
прехвърляне на компетентност от органа, който я притежава. При преценката
относно компетентността на органа, който издава оспорен пред съда
административен акт при условията на заместване, следва да се провери дали са
осъществени всички елементи от фактическия състав на заместването, т.е. да се
провери дали е налице валидно учредяване на компетентност по заместване. За да
е налице компетентност по заместване, е необходимо да се установи, че са
изпълнени кумулативно следните условия: органът, който упражнява компетентност
по заместване да има качеството на заместник по служба на титуляра на
правомощията, да е налице изрична заповед за заместване, както и обективна
невъзможност на титуляра на компетентността да я упражнява /отсъствие поради
отпуск, командировка, болест и други/.
В разглеждания случай- условието-кметът на Община Варна да е в обективна
невъзможност да изпълнява правомощията си не е налице от една страна, а от
друга-изпълнението на правомощията на кмет на община едновременно от две лица е
недопустимо. Към момента на издаване на оправомощителната Заповед №
2556/11.08.2021 г. в условията на заместване, кметът на Община Варна не е бил в
обективна невъзможност по смисъла на закона да изпълнява правомощията си,
поради което и издадената от неговия заместник заповед е издадена при липса на
компетентност. Съответно не е налице валидно оправомощаване в условията на чл.57а,ал.3
от ЗУТ , което като следствие води до липса на компетентност на издателя на
оспорената заповед.
Следва да се посочи, че Заповед №
016/26.01.2022 г. е издадена съобразно предоставените правомощия със Заповед №
2996/20.09.2021 г. на кмета на Община Варна /както е вписано в акта/.
Посочената заповед не оправомощава кмета на район „Младост“ при Община-Варна за
издаването на заповедите по чл.57а,ал.3 от ЗУТ. Видно от съдържанието й в т.ІІ с
нея са предоставени правомощията на кмета на общината по чл.57а,ал.3 от ЗУТ на
директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“
при Община Варна. Т.е. и тази заповед не може да породи валидно оправомощаване.
По изложените
съображения, следва да бъде обявена нищожността на оспорената пред съда
заповед.
Поради обстоятелството, че е констатиран
най-съществен порок в обжалвания акт, съдът не намира за необходимо да излага
мотиви по отношение на неговата материална законосъобразност.
При този изход на спора и предвид
направеното искане съдът намира, че на основание на основание чл.
173, ал.1 от АПК в тежест на ответната страна следва да се присъдят
направените разноски от жалбоподателя, които са в размер на 1210,00 лв., от които 10,00-заплатена
държавна такса, 200,00 лв.- платен депозит за вещо лице и 1000,00
лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 28.03.2022 г. /л.18 от делото/.
Така
мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 от
АПК, Административен съд гр. Варна,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на А.Т.А., ЕГН ********** с адрес
*** Заповед № 016/26.01.2022 г. издадена от кмета на район „Младост“ при Община
Варна, с която е наредено в 14 дневен срок от влизане в сила на заповедта да се
демонтира преместваем обект с площ от 7,92 кв.м. находящ се в имот с
идентификатор 10135.3514.256, с административен адрес гр. Варна, ул. „Академик Игор
Курчатов“ № 1Б.
ОСЪЖДА Община Варна да плати в полза на А.Т.А.,
ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски в размер на 1210,00 /
хиляда двеста и десет/ лева.
На основание чл.215,ал.7,т.4 от ЗУТ решението е окончателно и не подлежи на
оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: