Р
Е Ш Е
Н И Е № 34
гр.Белоградчик, 04.04.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в
публично съдебно заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 31 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.С.И. ***, с ЕГН
**********, срещу НП № 701/14.12.2018 г. на Директора на РДГ – Берковица, с
което му е наложена „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2
от ЗГ.
В жалбата, депозирана чрез изрично
упълномощен представител – адвокат, се излагат доводи за не законосъобразност
на наказателното постановление и иска отмяната му, поради липса на извършено
нарушение. Твърди се, че са издавани превозни билети съгласно изискванията на
нормативните актове, като за една и съща дървесина са съставени първоначално
два билета, а след това – общо четири – последващи, но за същатата
нея. Разликата в кубатурата по двата билета и четирите – се явявала от факта,
че последващите билети са за нарязана и нацепена вече дървесина, която била
обект на превоз два пъти – до второ място, след изкарването й мястото на добИ.е. Твърди се и маловажностна
нарушението, тъй като нямало вредни последствия, нито незаконно добита дъвресина.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по казуса.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят И.С.И. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика
- като лицензиран лесовъд, обстоятелство, неоспорвано от страните по делото, въпреки липсата на изрично писмено доказателство. В землището на с.Л., общ.Д., обл.В. се добивали дърва ,
от имот с кад.№ 43027, за които имало издадено
позволително за сеч № 450575/16.08.2018 г. Имотът попадал в горски фонд, отдел
“9 а”. По делото не бе предсавено доказателство –
самото позволително за сеч, за да се види кой е получателят му, но не се и
спори от сраните в процеса – че именно жалбоподателят го е получил, респ. е
можел да издава превозни билети за добИ.ата там
дървесина.
На 30.08.2018
г. св.В.И. – горски инпектор при РДГ-Берковица, / и колегите му – Р.Г. и Ст.Я. / извършвали обход и проверка на място на имоти/сечища/ в землището на с.Л., общ.Д., обл.В.. На ТИР странция, до гл.път Е-79 в землището на посоченото село,
заварили МПС и претоварване на дърва
от денно в друго. На мястото
се появил и жалбоподателят Ив.И.. Служителите на РДГ-Берковица решили да проверят дървесината
и изискали документи. Така установили, че за дървата имало издадени надлежно два превозни билета с №
7453/00761/30.08.2018г. / за 8 пр.куб.м./ и № 7453/00764/30.08.2018г. / за 11
пр.куб.м./, които усатновявали
и законния произход на дървесината – от отдел «9а», имот
№ 43027, землище на с.Л., въз основа на позволително
за сеч № 450575/16.08.2018 г. Същевременно на проверяващите били показани и други
превозни билети, за общо 35 куб.м. дървесина, с търдение,
че са издадени въз основа на посочените два по-горе, и чрез които дървесината
следвало да напусне ТИР станцията и да бъде транспортирана до друга, крайна точка.
Св.И. и колегите му отчели
факта, че първите показани
им билети били за общо 19 пр.куб.м. дръвесина, докато останалите – за общо 35 пр.куб.м. и решили, че това не е редно – ако дървесината е една и съща, то е следвало да остане в общ размер
19 пр.куб.м. въпреки последвалите
няколко / повече/ билета, с
които да се изводи от ТИР стнацията.
Своите
констатации В.И. и колегите му
Г. и Я. отразили в констативен протокол - № 140756, ведно с препоръки – за следващи се действия – съставяне
на АУАН по ЗГ и спиране сечта,
с цел проверка на сечището. При оформяне
на протокола лесовъда И.Ст.И.
се подписал в него, а с документа били иззети двата превозни билета – първичните и приложении към преписката по проверката.
По админ.нак.преписка
е представена и извадка от електронната система на ИАГ – съдържаща
регистър на издаваните превозни билети, касаещи добива по конкретно позволително за сеч. Относно позволително за сеч № 450575/16.08.18г. имало
издадени общо 26 бр. превозни билети, като само два са от 30.08.2018г.
Предвид всичко установено, още на
30.08.2018 г., в с.Л., св.В.И.,
съставил АУАН № 701 на И.Ст.И., в неговото присъствие
: за това, че “ на 30.08.2018 г. И.С.И.
, като лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, е издал превозни билети за общо 16,00 пр.куб.м. дърва за огрев от
вида цер с неустановен произохд с превозни билети № 7453/00761/30.08.2018г. / за 8 пр.куб.м./ и №
7453/00764/ 30.08.2018г. / за 11 пр.куб.м./”. В реквизита “законови разпоредби,
които са нарушени от извършителя”, И. посочил чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ. Като
свидетели на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта,
вписал присъствалите на проверката на място и фигуриращи и в констативния
протокол – Р. Ц.Г. и
Станислав В.Я..
Нарушителят подписал акта и получил копие от него без да отрази в него
възражения.
На 14.12.2018 г. въз основа на акт №
701/30.08.2018 г., е издадено обжалваното НП № 701/2018 г. на Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
При
съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати някои съществени процесуални нарушения на ЗАНН и
ЗГ, които налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съдът
отбелязва, че на първо място има недостатъчна конкретизация на изпълнителното
деяние. Чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ предвижда санкции за лицето, което “съгласува, одобри
или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или ….и т.н. “ . Безспорно превозният билет, е вид документ,
чието издаване е предвидено в ЗГ и Наредбата № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, като той дори доказва законния произход на
отразената в него дървесина. Но в случая, колко
и кои като идентификация билети са издадени, – номер, издател, дата, вид и
количество дървесина, въобще не е посочено нито в АУАН, нито повечето данни
/без броя им/ - после в НП. Липсата на тяхната коркретизация
пречи да се изясни: и кога евентуално са издавани, и от кого, касаят ли
действително същата дървесина, предмет на посочените като “първични” превозни
билети.
На второ място, освен липсата на тази словесна
конкретизация, подобни документи – “последващи” превозни билети липсват въобще
представени по административната преписка от АНО, не са изземвани от
актосъставителя на място, а и видно от справката от регистъра на системата на
ИАГ – не са отразени като издавани по позволителното за сеч № 450575. Ето защо,
като цяло, съдът не може да направи извода за осъществен състав по чл.257 ал.1
т.2 от ЗГ, от И., на 30.08.2018 г. Единствените превозни билети, издавани от
него на тази дата, са така наречените от актосъставителя “първични” и сочени в
АУАН и НП, а и приложени по преписката на АНО - № 7453/00761/30.08.2018г. / за 8 пр.куб.м./ и №
7453/00764/ 30.08.2018г.
/ за 11 пр.куб.м. Съдът не можа да се
убеди нито във физическото съществуване на подобни документи – приписани на жалбоподателя,
като техен издател – 4 броя /твърдени от актосъставителя пред съда/ и вписани
вече в НП - като брой, нито да са отразявани в нарочната система за това /на
ИАГ/. Съдът отбелязва, че чл.16 ал.3 от Наредба № 1 за КОГТ предвижда: “В
случаите, когато се претоварва или премества цялото количество транспортирана
или складирана дървесина, описана в старите превозни билети или документи,
доказващи законния й произход, в новия превозен билет се описва претоварената
дървесина или се посочват общото й количество и брой, като старите превозни
билети се прилагат към новия превозен билет и също придружават дървесината до
мястото на доставка.”
Липсата на превозни билети, както на
хартиен носител, така и в електронен вариант, извън представените на съда, не
позволява доказване безспорно на обстоятелство – какво всъщност е било показано
на И. в момента на проверката и води ли то на извода за точно тези – на
приписваните на Иван И., неправомерни действия / а, ако има осъществени други
нередни действия – са ли те нарушения, или по сериозни провинения дори, по
други нормативни актове/. Тази липса в никакъв случай не обуславя безспорна
доказаност от друга страна и на нарушението по чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ.
За
да се ангажира отговорността на едно лице към някакво противоправно деяние, то
следва без всякакво съмнение да бъдат доказани вината му и авторството към
деянието.
При така установените нарушения на
процесуалния закон при съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено. Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 701/14.12.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на И. С.И. ***, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: