РЕШЕНИЕ
номер 1269, 28.09.2018 г. , град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, наказателно отделение, 44-ти състав,
на
дванадесети септември, две хиляди и осемнадесета година,
в
публичното заседание в следния състав :
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Красимира Андонова
Прокурор
: ………………….
като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА наказателно административен характер
дело номер 2822 по описа на съда за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „И”- ООД,
ЕИК със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. "Ремсова" № ,
хотел "С", представлявано от управителите – Г Я П и К Я П, със съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 02-0001546/18.05.2018 г., издадено от Директора Дирекция
„Инспекция по труда“-Бургас, П В Т, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал.1 вр.чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за извършено
нарушение на чл. 153, ал. 1 КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лв. Жалбоподателят
счита НП за незаконосъобразно, като сочи, че НП е било издадено в нарушение на
процесуалните правила, и при неправилно приложение на материалния закон. Навеждат
се доводи и за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Ангажират доказателства.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя- адв. П.Ш. от БАК, представяща
пълномощно за извършване на преупълномощаване в последното по делото съдебно
заседание, доразвива доводите в жалбата, като сочи и че НП следва да се отмени,
поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. В
подадената жалба сочи, че са описани изчерпателно съображенията за това. От съда се иска да отмени обжалваното НП.
Ответната страна в производството, в провелото се с.з по
делото също изпраща представител – Иванова, сочи, че е установено нарушението,
за което е съставен процесният АУАН. Дружеството-жалбоподател не е осигурило не
по-малко от 48 часа непрекъсната седмична почивка на З А К. Подчертава, че видно
от представените документи се установяло, че лицето в предходните пет дни,
преди извършената проверка на място в обекта е полагала редовен труд, без
почивен ден. 30.01.2018 г. се явявал шести по ред и лицето не била осигурена
междуседмична почивка, не по-малко от 48 часа. В предходното съдебно заседание описва,
че лицето заявява, че е полагало труд през целия работен ден, изработило е
цялата смяна на 30.01.2018 г. Затова е и бил уведомен представителят на
работодателя, същият е получил призовката в обекта и е наясно, че лицето е
полагало такъв труд. Счита, че съгласно трудовото законодателство, не се
изисква изготвяне на отделен констативен протокол на всяко едно действие на
контролния орган и не е налице изискване към същия да изготви по време на
проверката си на място в обекта.
Отделно
от това, описва, че при изготвяне на окончателен протокол с констатации и приложени констатирани мерки, е документ,
който се изготвя по отделен закон и отделен ред, а именно АПК. Съставянето на
процесния АУАН е производство по отделен закон, а именно ЗАНН. В този смисъл
двете производства са отделни, самостоятелни и контролният орган има правото да
прецени какви мерки да вземе спрямо работодателя. В случая на работодателя са
наложени ПАМ, съответно е съставен и АУАН за констатираното нарушение. В този смисъл счита, че НП е издадено правилно
и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в
жалбата, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
От фактическа страна:
От служители на Д –„ИТ“ гр. Бургас, сред които
свидетелят- актосъставител- П.И.Е., работещ като началник отдел „БТКД” в дирекция „Инспекция по труда”, извършили проверка
на място – на
дата- 30.01.2018 г. около 12.30 ч., на обект кафе-сладкарница- „Л”, намираща се
в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул.
„Брацигово” № 11. Установено било при проверката на място, че работникът-
Клявкова извършвала трудова дейност, тоест работела като аниматор на обекта.
Към момента на проверката имало деца и К извършвала дейността - „Аниматор”. След
преглед по документи в Дирекция „Инспекция по труда” последната собственоръчно
попълнила справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която вписала, че работи към
момента като аниматор по сключен писмен трудов договор с
дружеството-жалбоподател и има два почивни дни с работно време от 10.00 ч. до
18.00 ч. При извършване на проверката по
документи в Дирекция „Инспекция по труда” на 08.02.2018 г. и 13.03.2018 г.
се установило, че на 30.01.2018 г.,
когато била извършена проверката на място, е трябвало лицето К да почива. Това
се установявало и от представената таблица за отчитане на явяване и не явяване
на работа през 2018 г. Тази справка била представена от упълномощено лице- С Д
Ж, който бил упълномощено лице по време на извършената проверка в Дирекция
„Инспекция по труда”. Същият се явявал и счетоводител на дружеството „И ООД. За
извършената проверка бил издаден и протокол на 18.04.2018 г., в който било
описано същото нарушение и било дадено предписание за неговото отстраняване. Констативния протокол бил съставен на 18.04.2018 г. като към
30.01.2018 г. нямашло протокол за проверката, а служителите само връчили
призовка за извършване на проверка по документи. След извършване на проверката
по документи бил съставен констативен протокол. На 30.01.2018 имало призовка за
представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас за извършване
на проверка по документи.
При
проверката по документи Е. установил, че подневно изчисляването на работното
време при работа 8 часа, при което изискването за междуседмична почивка е в
размер на 48 часа, тоест това време не е било спазено, тъй като служителката работила на 30.01.2018 г. и
предходните пет дни също полагала труд, и така заключил, че работодателят не е
осигурил междуседмичната почивка от 48 ч. на лицето, за което съставил АУАН, за извършено от работодателя „И” ООД нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ, като не е
осигурил междуседмична почивка в размер на 48 ч. на лицето З А К, която е
назначена на длъжност „Аниматор” в горепосоченото дружество. Актът е връчен на
представител на упълномощено лице С Д Ж на 18.04.2018 г. Възражения по акта
нямало към момента на съставянето му. Такива постъпили впоследствие в срока по
чл.44 от ЗАНН, но АНО ги счел за неоснователни и издал атакуваното понастоящем
НП.
Впоследствие
въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство, като в НП дословно е било възпроизведено съдържанието на
АУАН. В Наказателно постановление № 02-0001546/18.05.2018 г., издадено от
Директора Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас,
П В Т, е описано, че „И“-ООД, ЕИК,
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул.
"Ремсова" № , хотел "С" , рецепция, в качеството на
работодател, при условията на подневно отчитане на работното време, не е
осигурил непрекъсната седмична почивка в размер на два последователни дни, от
които единият е по начало в неделя (не по-малко от 48 часа непрекъсната седмична
почивка), в периода между последната седмица на месец януари 2018 г. и първата
седмица на месец февруари 2018 г. на лицето (З А К, работеща на длъжност
"Аниматор" в стопанисвания обект от дружеството - кафе-сладкарница
"Л", находящ се в гр. Бургас, кв.Сарафово, ул. "Брацигово"
№ . В НП изрично е описано, че нарушението е било установено от началник отдел
"БТКД" – свидетелят- П.И.Е. на 08.02.2018 г. и на 13.03.2018 г. при
преглед на представените документи в Дирекция- "Инспекция по труда"-
Бургас (в това число график на работното време и таблица за отчитане явяването
на работа през месец януари 2018 г. на работещите в обекта, ведомост за заплати
за месец януари 2018 г. и др.) и справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда, попълнена от лицето З А К на 30.01.2018 г. в 12:30 ч. при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обекта- кафе-сладкарница "Л,
находящ се в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. "Брацигово" № ,
стопанисван от "И" ООД. При проверката на място в обекта е установено
лицето З А К, назначена на длъжност "Аниматор", да изпълнява
трудовите си задължения. При проверката по документи било установено, че денят
30.01.2018 г. за работника З А К е следвало да бъде почивен ден, съгласно
представения график за работа за месец януари 2018 г. С това поведение АНО е
счело, че Дружеството- жалбоподател е извършило нарушение на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда, поради
което на основание: чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414,
ал. 1 от Кодекса на труда на жалбоподателя на основание чл. 416, ал.1 вр.чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 КТ, е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1600 лв.
Посочената фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и
писмените такива, както и гласните показания на свидетеля
актосъставител-Е., извършил проверката и разпитан в качеството на свидетел по
делото в хода на съдебното следствие. Заявеното от свидетеля Е. изцяло
кореспондира със събрания по делото писмен доказателствен материал в това число
и цитираните таблица, график и справка по чл.402, ал.1 т.3 КТ, вр. Чл.402,
ал.2 КТ, където свидетелката Клявкова е
описала, че работи в процесното Дружество, за което по делото е бил представен
и трудов договор, за наличието на валидно трудовоправно отношение на
свидетелката с Дружеството, и че същата е назначена на длъжността- „аниматор“ в
Дружеството. Описано е и работното време на свидетелката К, а именно от 10.00
до 18.00 часа, с два почивни дни. Посочено в справката е и трудовото
възнаграждение на същата в размер на 510 лева. От показанията на тази свидетелка,
разпитана в с.з. по искане на Дружеството-жалбоподател, също безспорно се
установяват посочените обстоятелства.Нещо повече самата свидетелка не отрича,
че на процесната дата, макар и да е следвало да почива, то същата е работила в
сладкарницата, но твърди, че е извършила това, тъй като нейният колега не се е
чувствал добре и е уведомила управителя за това. От показанията на тази
свидетелка, достоверни досежно посочените факти, също се установява, че е
работила на този ден. Същевременно, видно от графика за работа, представен по
делото- стр.13 от делото, е видно, че на работа този ден е следвало да бъде
лицето-Велико Великов, К да почива. Тоест по делото няма доказателства, които
да оборват констатациите на АНО и доказателствета сила на изготвените от него и
представени по делото писмени доказателства, а така също и от представените
пред АНО такива от самото Дружество. Последното не успя по делото да обори тези
констатации по никакъв начин, така съдът
и не дава вяра на показанията на свидетелката К,че нейният колега и бил болен
този ден, като нещо повече, дори и да е бил болен, такива доказателства по
делото- медицински не са били представени, също така няма данни и този неин
колега да изпълнява същата като нейната длъжност, а именно аниматор. Дори в
таблицата на стр. 15 от делото, същият е вписан като длъжност- „сервитьор“,
като само свидетелката К е вписана да изпълнява длъжността аниматор.
Следователно при нейно евентуално отсъствие няма кой реално да я замества на
тази длъжност, докато като сервитьори са
вписани две лица, посоченото такова и А И. Следователно, съдът не кредитира,
показанията на тази свидетелка в тази им част. Това означава, че след като
свидетелката заявява, че –„Аз работя само това, като 5 дни работя и два
почивам. Работното ми време е от 10.00 часа до 18.00 часа, два дни почивам
когато няма рождени дни“, то през тези дни детският център в сладкарницата следва да не
работи. Обратното е било установено при проверката. Даже в графика са вписани
неизгодни за дружеството факти /описано по-горе/, като досежно графика, съдът
намира, че следва да отбележи, че става въпрос за частен свидетелстващ документ, в който
е материализирано изрично изявление на представителя на Дружеството.
С това изявление се признават
неизгодни за дружеството факти, а именно, че вписаните в графика смени са
реално отработени. Ето защо този частен свидетелстващ документ се ползва с
по-висока доказателствена стойност от останалите писмени доказателства по
делото,
като по делото, видно и от гласните доказателства, то не се спори, че за процесния
ден свидетелката Клявкова е работила като е следвало да почива и не и е била
осигурена дължимата й по закон почивка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на предвидения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
При извършена служебна проверка съдът не констатира
нарушения при издаването на АУАН и НП. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП, видно от представено
по делото Заповед за компетентност. Същото
е в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП отговарят
на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като възраженията на защитата в тази насока по
смисъла на чл.57, т.5 от ЗАНН, съдът намира за неоснователни. Целият
провопораждащ фактически състав На разпоредбата на чл.153, ал.1 от КТ е описан
ясно и недвусмислено, както в акта, така и в НП. Съгласно чл. 153, ал.1 от КТ- (1) При петдневна
работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в
размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези
случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната
седмична почивка. По
делото безспорно се установява от фактическа
страна, че свидетелката К е работила без да й се
осигури тази почивка, установява се и че същата работи на длъжността – аниматор
в процесния обект /към момента на проверката/. Същата е полагала труд в ден, в
който е следвало да почива, без да и се осигури седмична почивка в размер на
два последователни дни. Възраженията на защитата за неспазване на процедурата
по издаване на акта и Нп, съдът счита за неоснователни, като първо обяснения на
лицето по делото са налични, второ същите както правилно сочи и юк И в с.з.
имат отношение по КТ, а не по АПК и ЗАНН, по които се движи настоящото
производство. Това че АУАН е бил издадено по-рано от датата на предписанията от
протокола от проверката, не влече само по себе си порок на акта и не заличава с
обратна сила констатираното нарушение. Уведомяването на представителите на
Дружеството и протичането на реализирането на административнонаказателната
отговорност пред АНО също са протекли законосъобразно и това че Дружеството има
двама представители също не влече порок на действията на АНО / като след
служебна справка, извършена в ТР, съдът установи и че двамата представляват
Дружеството- заедно/. Нещо повече на
стр.20 от делото е налично пълномощно на лицето С Ж, с което управителите са го
упълномощили да представлява Дружеството пред Инспекцията и да представи в
същата изисканието документи, което и е било сторено. Следователно не и била
нарушена и процедурата по връчване на актовете, а именно на упълномощено лице. Всички наведени и в тази насока възражения,
съдът намира за неоснователни.
Според чл. 153, ал. 1
КТ -При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на
седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по
начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява
най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. В
отклонение от тази норма дружеството жалбоподател не е осигурило тази почивка
на К и е
извършило процесното нарушение, за което и е била ангажирана отговорността му. Следователно жалбоподателят, в качеството си на работодател на К е осъществило нарушението на императивната норма на чл. 153, ал. 1 КТ,
като именно Дружеството и се явява субект на отговорността.
На
следващо място съдът е на мнение, че в настоящия казус е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като КТ съдържа специална разпоредба,
уреждаща случаите, при които се приема, че извършеното нарушение е маловажно и
това е чл.415в от КТ. Съгласно Тълкувателно Решение №3 от 10.05.2011 г. на ВАС
по тълк. дело №7/2010г. на ОСК,
специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно” административно
нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общото разпоредба на чл.28
от ЗАНН. За да се приложи специалната норма трябва да са налице кумулативно
налични две предпоставки-нарушението да може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са произтекли вредни последици
за работниците и служителите. За приложимостта на този норма е необходимо
нарушението да е налице, т.е да са изпълнени всички признаци от обективна и от
субективна страна, същата да е надлежно установено по реда на КТ, да е
отстранимо и от него да не са произлезли вредни последици.
Следва да се има предвид, че нарушението на
чл.153 ал.1 от КТ е формално, а не резултатно и за да е довършено следва да е
налице бездействие от страна на
работодателя, за да възникне административнонаказателната отговорност.
Наказуемото деяние не предполага наличието на вредни последици, за да е
възможна тяхната липса или маловажност да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Действително може от него да не са произтекли вредни последици за работника,
но този факт не води автоматично до извода, че нарушението е маловажно.
Нарушението е формално и настъпването на вредни последици не е елемент от
фактическия му състав.
АУАН и НП са съставени от компетентни органи и
в сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя. /в този смисъл виж Решение №69 от
25.01.2016г. на Административен съд – гр.Бургас, по касационно наказателно административен
характер дело номер 2393 по описа за 2015 година, Решение № 1363 от 9.07.2018
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1313/2018 г., Решение № 1184 от 15.06.2018 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1108/2018 г.,
Решение № 941 от 11.05.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
456/2018 г., Решение № 2130 от 8.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2675/2017 г., Решение № 887 от
18.05.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 373/2017 г. и др./.
Съдът намира, че единствено предвид факта, че
се касае за първо нарушение на Дружеството, то наложената санкция следва за
бъде в минимума, предвиден от закона, като НП следва да се измени само досежно
индивидуализацията на наказанието, като същото от 1600 лева, бъде намалено на
1500 лева по арг. На санкционната разпоредба на Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2
от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от
2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)
Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В
останалата част НП е правилно и
законосъобразно извън размера на санкцията, в какъвто смисъл и НП следва да се
измени. Относно наложеното наказание –имуществена санкция в размер от 1500
лева, е съобразена според съда с обществената опасност на административното
нарушение и с него могат да бъдат постигнати целите на чл.12 от ЗАНН. Размерът на санкцията следва да е в
минималния предвиден в закона.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0001546/18.05.2018 г., издадено от Директора
Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, П
В Т, с което на „И-
ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Сарафово, ул. "Ремсова" № , хотел "С", представлявано
от управителите – Г Я П и К Я П, със
съдебен адрес:***, на основание чл. 416, ал.1 вр.чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/, за извършено нарушение на
чл. 153, ал. 1 КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1600 лв, КАТО НАМАЛЯВА наложената санкция от 1600 /хиляда и
шестотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О:К.А