О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. Ловеч, 21.10.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Вълков адм.дело № 238/2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Административното
дело е образувано по искова молба от М.С.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.София, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в
размер на четиридесет и четири хиляди лева за осъществена спрямо него
дискриминация по признак „лично положение, убеждение“ за периода от 2009 г. до
03.04.2014 г.
Първоначално исковата молба на С. е била
предявена пред Административен съд Ловеч и по нея е било образувано адм. дело №
267/2014 г., което е приключило с Решение № 15/20.02.2016 г. Този съдебен акт е
бил обжалван от ищецът с касационна жалба пред Върховния административен съд,
който с Решение № 8138 от 26.06.2017 г., постановено по образуваното пред него
адм. дело № 6894/2016 г. е отменил Решението на Административен съд Ловеч и е
постановил връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд Ловеч.
Ищец по първоначално образуваното адм. дело 267/2014
г. по описа на Административен съд Ловеч е бил М.С.С., с ЕГН **********, който
тогава е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора***. По настоящото
адм. дело № 238/2017 г. ищецът е същият, но изтърпява наказанието лишаване от
свобода в Затвора ***.
С допълнително уточнение към исковата молба по
последното дело, заведено с вх. № 2471/16.08.2017 г. М.С. е заявил, че
администрацията на Затвора Ловеч като териториално поделение на ГДИН в разрез с
чл. 10 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) не е
предприела всичко необходимо при
изпълнение на своите функции, за да му осигури равенство при изтърпяване на
наложената му изолация. Посочил е още , че е настанен
в постоянно заключено помещение по 22-23 часа в денонощието, което според него
е в разрез с факта, че режима му е бил заменен през 2011 г. от специален на
строг. Оценката на риска му е била занижена, но въпреки това администрацията на
затвора не му е осигурила изпълнение на наказанието в съответствие с
определения му режим.
Съгласно чл. 135, ал.1 от Административно процесуалния
кодекс (АПК), всеки съд
решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери, че делото
не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд (ал.2). Според ал.5
на кодекса споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се
решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и
двама представители на Върховния административен съд. В ал.6 е регламентирано,
че ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той
го изпраща на съда по ал.5 за определяне на подсъдността.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Ловеч намира, че делото не му е подсъдно.
С
Решение № 517 от 10.08.2018 г.(с характер на
определение ) настоящият съдебен състав е
постановил оставяне без разглеждане на предявената от М.С. искова молба срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с която е предявен иск
за присъждане на обезщетение в размер на четиридесет и четири хиляди лева за
осъществена спрямо него дискриминация по признак „лично положение, убеждение“
за периода от 2009 г. до 03.04.2014 г.
Това Решение (с характер на определение) e било обжалвано от М.С. с частна жалба с вх. №
2434/22.08.2018 г. пред Върховния административен съд, който с Определение №
12243/25.09.2018 г., постановено по образуваното пред него адм. дело №
11495/2018 г. е отменил обжалваното Решение № 517 от 10.08.2018 г.(имащо характер на определение) и е постановил връщане на делото на Административен
съд Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.
В последното по делото публично заседание
в Административен съд Ловеч на 22.04.2019 г. в пледоарията си по същество на
спора ищецът М.С. е изразил становище, че това дело не следва да се разглежда
от Административен съд Ловеч, след като има Тълкувателно решение № 1 от 2019
г., в сила от 01.01.2019 г., в което е отразено, че делата по дискриминация
следва да се гледат от гражданските съдилища.
Настоящият съдебен състав следва да
отбележи, че споровете за подсъдност на делата, образувани по искове с правна
квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр са решени с
Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК на
ВКС и на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. Прието е, че исковете с правна
квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за
установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника
да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както
и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения са подсъдни на Районните
съдилища. Прието е също, че искът с правна квалификация чл. 71, ал1, т. 3 от
Закона за защита от дискриминация е подсъден на Районния съд.
В случая търсената от ищеца М.С. защита е за
присъждане на обезщетение за вреди от нарушения на равенството в третирането,
причинени от административна дейност – бездействие на администрацията на
Затвора Ловеч като териториално поделение на ГДИН в разрез с изискванията на
ЗЗДискр да предприеме всичко необходимо при изпълнение на своите функции, за да
му осигури равенство при изтърпяване на наложената му изолация. Посочил е още , че е настанен в постоянно заключено помещение по
22-23 часа в денонощието, което според него е в разрез с факта, че режима му е
бил заменен през 2011 г. от специален на строг. Оценката на риска му е била
занижена, но въпреки това администрацията на затвора не му е осигурила
изпълнение на наказанието в съответствие с определения му режим.
Според тълкувателното
постановление, разпоредбата на чл. 71 от ЗЗДискр. съдържа хипотезите за защита
на правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено
производството пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това
дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на
ищеца или дискриминацията е осъществена при или по повод административна
дейност. При непроведено производство пред Комисията за защита от дискриминация
исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация
са подсъдни на съответния Районен съд.
По делото няма данни, нито твърдения, че е проведено
производство пред Комисията за защита от
дискриминация, поради което настоящият съдебен състав намира, че делото е
подсъдно на общия граждански съд – Районен съд Ловеч. В този смисъл е и
практиката на Върховния административен съд - Решение № 1062/01.08.2017 г. по
адм. дело № 10142/2016 г., Решение № 8753/05.07.2017 г. по адм. дело № 8115/2016 г., Решение №
1233/31.01.2017 г. по адм. дело №
3873/2016 г., Решение № 8583/04.07.2017 г. по адм. дело № 7679/2015 г.
За да не бъде постановен съдебен акт от некомпетентен
съд по настоящото дело, който може да бъде обезсилен при инстанционния контрол
и имайки предвид противоречието между
определението на ВАС от една страна и от друга разпоредбите на ЗЗДискр,
посоченото тълкувателно постановление, константната съдебната практика на
Върховния административен съд, както и становището на самия ищец в последното
по делото публично заседание, настоящият съдебен състав намира, че делото
следва да се изпрати на смесения състав по чл. 135, ал.5 от АПК за определяне
на подсъдността на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 135, ал.5
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №
238/2017 г. по описа на Административен съд Ловеч.
ИЗПРАЩА
делото на смесения състав по чл. 135, ал.5 от АПК, включващ трима представители
на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен
съд за определяне на подсъдността на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от него да се изпрати на ищеца
за сведение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: