Р Е Ш Е Н И Е
№ 1019
10.08.2022 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юли две хиляди двадесет и
втора година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. НЕЛИ
СТОЯНОВА
секретар: В.С.
прокурор: Дарин
Христов
Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАН дело № 1027 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационната жалба от „Вес Трейд Груп“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Средец, ул.
"Леге" № 2, вх. "Бедрум Премиум", против Решение № 510 от 16.05.2022
г., постановено по НАХД № 1009 по описа на Районен съд – Бургас за 2022 г., с
което е потвърдено НП №
46721/14.12.2021г., издадено от директора на
регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл. 114, т. 3 от Закона за туризма, на основание чл. 209, ал. 1 от
Закона за туризма на касатора е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500
лв.
Иска
се отмяна на атакуваното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно
постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалния закон и необосновано по изложените в жалбата мотиви.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява
и не се представлява. Извънсъдебно е депозирал
становище, с което поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът –
Регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Представителят
на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването,
счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна,
че НП е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН и извършеното
нарушение е установено по безспорен начин. Съдът е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя
и е намерил, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай, с
оглед на което потвърдил НП.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
състав.
От
анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН
и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице. Неоснователни са възраженията на касатора за нарушение на чл. 58, ал. 1
от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, препис от наказателното постановление
се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако
нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален
профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване
като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по
смисъла на Закона за електронното управление.
Доколкото в
ЗАНН не е изрично уредено по какъв начин АНО ще връчи препис от НП
срещу подпис, касационната инстанция приема, че са допустими всички правни
способи за предоставяне на препис от акта за налагане на административно
наказание, които гарантират, че именно нарушителят ще го получи, като това се
удостовери с неговия подпис. Няма пречка това да стане и чрез трето лице след
като съществува гаранция, че на адресата на НП ще бъде връчен препис от него
срещу подпис. По делото няма спор по фактите - наказателното постановление е
изпратено на адреса на седалището и управлението на санкционираното дружество
по пощата, с обратна разписка. Пратката, съдържаща ясно и конкретно обозначение
за съдържанието, е връчена на 10.03.2022 г. срещу подпис. Жалбата против
наказателното постановление е подадена в законоустановения срок. Както вече бе
посочено, процедурата по връчване на издадените наказателни постановления е
регламентирана в разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН. Съгласно чл. 84 от ЗАНН,
доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, следва да се прилагат разпоредбите на НПК. Тъй като в чл. 58 от ЗАНН
не се съдържа регламентация относно реда за съобщаване на наказателни
постановления на юридически лица, по силата на съдържащата се в чл. 84 от с. з.
законова делегация, се прилагат съответните правила в НПК. Според чл. 180, ал. 5
от НПК, връчването на юридическо лице става срещу подпис на длъжностното лице,
натоварено да поема книжа, което подписва разписка със задължение да предаде
призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени (ал.
6), а връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което
става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката,
съобщението или книжата (ал. 7). Същевременно в чл. 180, ал. 4 от НПК е
предвидено, че ако получателят не може или откаже да се подпише, връчителят
прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва. В
случая регламентираната в чл. 180. ал. 5 - 7 от НПК процедура за връчване на
наказателни постановления на юридически лица е спазена, доколкото връчителят е
посетил адреса на управление на санкционираното търговско дружество, където е
установил присъствието на лице, което се е съгласило да поеме книжата, видно от
известие за доставяне съдържащо процесното наказателно постановление. За
получател в обратната разписка се съдържа името и подписа на лице – служител на
санкционираното дружество, като в настоящият случай не се твърди, че лицето,
получило пратката, съдържаща процесното наказателно постановление не притежава
такова качество. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че законът не
изисква длъжностното лице, което е натоварено да получава книжа, да е
упълномощено за това изрично в писмена форма. Аргумент в този смисъл е и
редакцията на разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК, съгласно която, както бе
упоменато и по-горе, на учреждение или юридическо лице връчването става срещу
подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата, т. е. ясно е, че
законът не изисква това упълномощаване да е в писмена форма. В тази връзка
правата на защита на наказаното ЮЛ не са ограничени, нито накърнени, а
реализацията им зависи единствено от поведението на неговите служители. Още
повече, че в конкретния случай НП безспорно е стигнало до знанието на
управителя на дружеството, който го е обжалвал в срок, респ. същият е упражнил
правото си на защита в пълен обем.
Неоснователни
са възраженията на касатора във връзка с необсъждане на подаденото от същия
възражение срещу АУАН, доколкото административнонаказващият орган /АНО/ няма
задължение да обсъжда изложените от нарушителя възражения в крайния акт. Това
не е задължителен реквизит за НП, видно от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването
може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Анализът
на посочените разпоредби сочи, че АНО няма задължение да обсъди изрично
направените възражения. Ако установи причини за прекратяване на производството,
визирани в чл. 54, ал. 1 от ЗАНН, респ. наличие на предпоставки за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, то АНО следва да издаде мотивирана резолюция в такава насока.
Но при положение, че счита, че не са налице основания за приложението им е достатъчно
просто да издаде НП.
Не
са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс "Маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от този вид, доколкото се състои в
непоставяне на видно място в близост до входа табела, която да съдържа
информацията визирана в чл. 114 т. 3 от Закона за туризма - за работното време, фирмата,седалище и адрес
на управление, имена на управител и телефон за контакт, за което липсват данни
да е било отстранено в хода на проверката. Представените пред въззивния съд
протоколи правилно не са били кредитирани от съда, доколкото същите не са
представени в хода на извършената проверка, въпреки твърдението на
санкционираното лице, че са предшестващи проверката. В този смисъл, нарушението не показва по-занижена
степен на обществена опасност в сравнение с останали случаи от този вид и не
може да се квалифицира като маловажен случай.
Видно
от приложените по делото констативен протокол и показанията, депозирани от
актосъставителя, при проверката извършена на 28.07.2021 г. е липсвала
информация за работно време, фирмата стопанисваща обекта, седалището на
управление и имената на управителя, както и телефон за контакт на видно място в
търговския обект. В чл. 114, т. 3 от ЗТ
изрично е предвидено, че лицата, извършващи ресторантьорство в туристически
обекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ са длъжни да поставят в близост до входа на
туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 от ЗТ и посочената по-горе
информация. Протоколът и АУАН са изготвени в присъствието на представител на
търговеца и са подписани от него без възражения, като едва с възражението,
подадено пред АНО две седмици по-късно, за първи път са въведени възраженията,
че в обекта е била поставена табела на процесната дата, поради което
касационната инстанция намира за безспорно доказан факта на извършване на
нарушението и счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството на соченото основание.
С
оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на
оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като
валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, БАС,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 510 от 16.05.2022 г.,
постановено по НАХД № 1009 по описа на Районен съд – Бургас за 2022 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.