№ 26
гр. Варна, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110204815 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ търговеца против
№656704- F668712/17.08.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“, издадено на основание чл.53 ЗАНН.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата се сочи, че в АУАН и НП бланкетно са изписани фактическа обстановка и
обстоятелства на извършване на нарушенията. Счита се, че е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАН.
Алтернативно се счита, че е налице хипотеза на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.
В пледоарията си по съществото на делото моли съда да постанови решение, с което да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да присъди
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На 06.07.2022г., служители на ТД НАП Варна, сред които св. Д.- Б. извършили проверка
на търговски обект- ресторант „Жар“ , находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ 108,
стопанисван от „Тием Бийч“ ООД. В хода на проверката били изискани документи относно
осигуровките на наетите по трудов договор лица и такива били представени впоследствие –
на 14.07.2022г. При това било установено, че дружеството „Тием Бийч“ ООД, в качеството
си на осигурител, не е подало в законоустановения срок декларация обр.№1 – „Данни за
осигуреното лице“ до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
1
до 25.04.2022г. включително.
Декларациите били подадени на 06.07.2022г.
За констатираното, на 21.07.2022г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството. В обстоятелствената част на същия подробно били описани
обстоятелствата на извършване на нарушението. Била дадена и правна квалификация по
КСО и Наредба Н-13/2019г. Така съставения акт за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. Срещу АУАН
не били депозирани възражения .
Впоследствие, на 17.08.2022г. било издадено НП, с което дружеството, в качеството на
осигурител било санкционирано за извършени нарушения по чл.4 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба
Н-13/2019г. вр. чл.5 ал.4 от КСО. На осн. чл.355 ал.1 от КСО били определени
административни наказания имуществена санкция в минимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства - писмените доказателства, приложени към административно наказателната
преписка, както и гласните такива.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в срок, съобразно изискването на
чл.34 от ЗАНН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето
на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по
административнонаказателната преписка събрани доказателства в подкрепа на твърдeните
за извършени административни нарушения. В съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на всяко
нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната
правна квалификация по Наредбата и КСО.
Съдът намери, че административно наказващият орган правилно, въз основа на
събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение,
което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона, тъй като в настоящия казус се
касае за установено значително закъснение за подаване на декларацията – от над три месеца.
Правилно администартивното наказание е било определено в предвидения
минимален размер, при отчитане на извършване на нарушение за първи път и липсата на
нанесени щети за фиска.
Що се отнася да наведените с жалбата възражения, касаещи отмяна на наказателното
2
постановление, съдът намира следното:
С жалбата се сочи, че в АУАН и НП бланкетно са изписани фактическа обстантовка и
обстоятелства на извършване на нарушенията.
Съдът, при проверка на обстоятелствените части на АУАН и НП не констатира да е
допуснато соченото нарушение. Напротив – и в АУАН, и в НП се съдържат всички
обстоятелства на извършване на нарушенията – посочено е всяко конкретно лице, за което е
пропуснато задължението за подаване на декларация в срок, както и е конкретизиран
работодателя- осигурител и виновно лице, т.е. в обстоятелствените части на акта и на на
постановлението са описани всички елементи от състава на нарушението, изразило се в
бездействие на дружеството да подаде декларация обл.1. При правилна цифрова
квалификация на нарушенията, правилно е била преценена приложимата санкционна
разпоредба.
Съдът намира, че с това си съдържание АУАН и НП повдигат годно обвинение,
позволяващо организирането на адекватна защита, без да е необходимо изписването на
допълнително съдържание.
Счита се, че е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.
По така възразеното следва единствено да се отбележи, че административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършени нарушения, като произнасянето му е извършено при
неоспорена фактическа обстановка. В този смисъл и не е възникнало задължение по чл.52
ал.4 от ЗАНН.
Претендира се приложението на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянията не показват занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно дружеството е било имуществено
санкционирано.
Изложеното по- горе мотивира съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА НП №656704- F668712/17.08.2022г. на Началникх отдел „Оперативни
дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“, с което на „Тием Бийч“ ООД са наложени
административни наказания:
1. ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО.
2. ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО.
3. ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО.
4. ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА „Тием Бийч“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ТД НАП – Варна, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4