Мотиви по НОХД № 475/08 г. по описа на КОС
Настоящето
производство е повторно след отменително решение № 404 от 03.10.2008 г., постановено от САС по
ВНОХД № 634/2008 г. по описа на съда, с което
е отменена, като незаконосъобразна, присъда № 16/26.03.2008 г. по НОХД №
68/2006 г. по описа на Окръжен съд гр.Кюстендил и делото е върнато на КОП за
изготвяне на нов обвинителен акт. С такъв Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала
и предявила обвинения, както следва:
срещу
подсъдимата С.И.К., за това
че на 21.12.2002г. в гр.Кюстендил в съучастие като
съизвършител с Г.Т.П. *** и В.Г.Б. ***, Кюстендилска област е държала
неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина в големи количества -
1765бр. в копюри по 500 евро и 158бр. в копюри по 100 евро на обща стойност 898
300евро, като е знаела, че са неистински - престъпление по чл.244, ал.2 във вр. с
ал.1, във вр. с чл.243, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
срещу подсъдимия Г.Т.П. ***, за това, че на
21.12.2002г. в гр.Кюстендил в съучастие като съизвършител със С.И.К. *** и В.Г.Б.
***, Кюстендилска област е държал неистински парични знаци с курс в страната и
в чужбина в големи количества - 1765бр. в копюри по 500евро и 158бр. в копюри
по 100 евро на обща стойност 898300евро, като е знаел, че са неистински - престъпление по чл.244, ал.2 във вр. с
ал.1, във вр. с чл.243, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и
срещу В.Г.Б. ***, Кюстендилска област за престъпления,
както следва:
1/
по чл.244, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.243,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това че на 21.12.2002г. в гр.Кюстендил в съучастие
като съизвършител със С.И.К. *** и Г.Т.П. *** е държал неистински парични знаци
с курс в страната и в чужбина в големи количества - 1 765 бр. в копюри по 500
евро и 158 бр. в копюри по 100 евро на обща стойност 898 300 евро, като е
знаел, че са неистински
2/ по чл.339, ал.1, пр.2 от
НК, за това, че на 21.12.2002г. в
с.Ш. Кюстендилска област, в къщата на майка си – В. Я. Г. е държал боеприпаси
годни за употреба по предназначение - 72 /седемдесет и два/ броя ловни патрони
12-ти калибър и 1 /един/ патрон за пистолет, калибър 6,35мм,
без да има за това надлежно разрешително и
3/ по чл.308, ал.1, пр.1 от НК, за това че
на 21.12.2002г. в с.Ш.,
Кюстендилска област, в къщата на майка си – В. Я. Г. е съставил неистински
официални документи - свидетелство за управление на МПС с № 3274913, издадено
на 21.01.1995г. в гр.София и Талон серия "Б" № 324886 на името на Ал
Албалул Бадер от ЕЛ-КУВЕЙТ, 7 бр. Корици за немски паспорти; 7 бр. страници
/двойни/ за немски паспорти; 9 бр. Тир карнети - фалшифицирани бланки на
Международния съюз на превозвачите; 500 бр. празни бланки от Валчери на фирма „А."
с цел да бъдат използвани
Наказателното производството по отношение на подс. П. е прекратено на
осн.чл.24, ал.3 НПК с определение
№ 13 от
26.06.2009 година, с което е одобрено
споразумение, по силата на което подсъдимият Г.Т.П. се е признал за виновен за
горепосоченото престъпление, за което е обвинен.
Производството по делото е
продължило по отношение на подсъдимите К. и Б. по реда на глава ХХVІІ, чл. 371,
т.2 НПК „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция” по искане на подсъдимите
По време на съдебните прения представителят на КОП е заявил, че с оглед
разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 НПК на всеки от подсъдимите следва
да се наложи наказание пробация
за престъпленията, за които всеки от тях е обвинен с обв.акт, като по
отношение на подсъдимия Б., на основание чл. 23-25 НК се определи общо
наказание „Пробация” чрез пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” и
„задължителни срещи с пробационен служител” за срок не по-малко от 6 месеца.
Адв.В. не е оспорвал изложените в обв.акт фактически обстоятелства и дадените
правни квалификации на деянията на подсъдимия. Посочил е, че наказанията на
подзащитният му следва да се определят
съгл.чл.373, ал.2 НПК, на
осн.чл.55 НК, като за всяко престъпление се
наложи наказание пробация. Молил е то да включва задължителните пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, срокът на които за престъплението по
чл.244, ал.2 НК да е по 1 година за всяка, а за престъпленията по чл.339, ал.1
и чл.308, ал.1 НК да е по 6 месеца, като на осн.чл.23 НК се наложи най-тежкото
от трите наказания, което е пробация, чрез проб.мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 НК за срок от по 1 година.
Адв.П., като защитник на
подсъдимата К., също не е оспорвала фактическите обстоятелства, изложени в обв.акт,
доколкото производството е по реда на глава 27
НПК. Молила е наказанието да се определи на осн.чл.55 НК, тъй като е задължително, а и са налице многобройни
смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства досежно подзащитната й. Присъединила се е към предложението
на прокурора относно наказанието, което
да се наложи, тъй като с него ще се постигнат целите на наказаанието.
Подсъдимите К. и Б. са се признали за виновни
по повдигнато срещу всеки обвинение, не са дали обяснения и са заявили, че изцяло признават фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са съгласни
да не се събират доказателства за тези
факти. Фактите и обстоятелствата,
признати от подсъдимите, според
обвинителния акт са следните:
На
20.12.2002г. около 15,00часа от гр.Пловдив за гр.Кюстендил с л.а."**",
с рег.№ *** *, потеглили обв.С.К. (известна още и с името Х.), св. Я.С.А., М.В.Г.
и македонския гражданин И., чиито имена според С.К. са И.К.. С.К. е обяснила,
че трябвало да вземе такси от гр.Кюстендил, с което да пътуват заедно с И.К.за
РМакедония, където да види приятеля си Ш. И., който претърпял катастрофа.Чрез
телефонен разговор по време на пътуването И. К. се уговорил с австрийски
гражданин с име П. и прякор М. да се видят в гр.Кюстендил.
На
20.12.2002г., около 20-21часа, от гр.Пловдив за гр.Кюстендил с л.а."****"
с рег.№ *** *, потеглили и обв.Г.Т.П. и св.Д.П.Ф., Г.А.Д. и В.Й.А..*** обвиняемият П.
трябвало да се види със С.К. и с други лица, както и да посредничи за сключването
на сделка, при която ще се предадат фалшиви евро .
Г.П.
стопанисвал преди време дискотека в гр.Пловдив и от там познавал С.К..Последната
според твърденията й запознала Г.П. с И.К.и присъствала на уговорки между тях
за сделка относно мотел в близост до гр.Пловдив.
По
време на пътуването Г.П. разговарял по телефона с К. и И., и уточнили мястото
на което да се срещнат.
С.К. и
пътуващите с нея в л.а."****" с рег.№ ** пристигнали в гр.Кюстендил и
в кафене в центъра на града се срещнали с австрийския гражданин Паоло с прякор М.,
с когото С.К. и И.К.провели разговор на отделна маса. След това със спътниците
си, с л.а."***" с рег.№ ***, С.К. отишла на бензинстанция
"Шел" в гр.Кюстендил , като С.К. влязла в офис-магазина на
бензиностанцията и се срещнала с Г.П.. Със същия автомобил С.К. и
придружаващите я отишли на бензиностанция "Струма", находяща се в
близост до гр.Кюстендил, където отново К. влизала в бензиностанцията и провела
среща с Г.П. и В.Б., видно от показанията на св.В.И. и на свидетелите с
идентификационни номера 1 и 2. На бензиностанция "Струма" В.Б.
пристигнал с л.а. ** с ДК№ ** и
бил облечен с жълто яке.
От бензиностанция "Струма"
компанията на С.К. *** и спряли в близост до хотел "Пауталия", около
и след полунощ на 21.12.2002г.С.К. отишла до тоалетната в кафенето на хотела, в
което видяла австриеца М.. В близост до хотел "Пауталия" по същото
време паркирали колите си и В.Б.-л.а. ***
с ДК№ ***, като и компанията, с която се придвижвал Г.П.- л.а."*****"
с рег.№ ****. В.Б. извадил от автомобила си, отваряйки задната му лява врата,
пълна найлонова чанта, която предал на Г.П. срещу кафенето на хотел
"Пауталия". Скоро К. излязла от кафенето пред хотела и видяла да
разговарят македонеца И. и австриеца М., както и че се приближават няколко
човека между които и Г.П.. Г.П. носел със себе си найлоновата чанта, дадена му
от В.Б., и я предал на С.К., а македонеца и австриеца се оттеглили към тъмната
улица до хотела под предлог да разговарят.Веднага след това на 21.12.2002г.
около 00,30часа при С.К., Г.П. и стоящите наблизо техни спътници пристигнали
служители на МВР и ги задържали.
Свидетелите Я.А.
и М.Г. /придружвали С.К. *** до задържането й в гр.Кюстендил/ са обяснили, че
са видяли дамската й чанта издута и отворена непосредствено преди задържането й
от служителите на МВР пред хотел "Пауталия", като не им е направило
впечатление преди това да има нещо в дамската чанта на К. и да е така издута.
В найлоновата торба, поставена в дамската
чанта на К. от македонеца, са открити осемнадесет пачки с банкноти от по
500/петстотин/ евро със серии и номера както следва: cep. № G
77161758720 - 153 бр.; сер. № z 45865498788
- 77 бр.; сер. № т 22862498721 - 118 бр.; cep. № Y 00564987915 - 52 бр.; сер. № L 72051491774 - 115 бр.; сер. № M 44419937187 - 53 бр.; сер. № U 88862490077 - 68 бр.; сер. № С
01617580008 - 88 бр.; сер. № А 01865498333 - 51 бр.; сер. № G 95675389451 - 27 бр.; сер. № H 57186498760 - 62 бр.; сер. № G 55864987624 - 57 бр.; сер. № F 73564519835 - 128 бр.; сер. № С
01617581111 - 104 бр.; сер. № V 90040104399 - 41 бр.; сер. № X 60161758722 - 96
бр.; сер. № К 66651491776 - 72 бр.; сер. № Z 73564981212 - 50 бр.; сер. № в 33186498733
- 90 бр.; сер. № у 55540104343 - 99 бр.; сер. № N 44675389422 - 68 бр.; сер. №
I 85864987629- 49 бр.; сер. № S
56019930000 - 49 бр., които банкноти са фалшиви, видно от експертиза №
27/10.01.2003г., изготвена от експерт от НТЛ при РДВР-Кюстендил. Същата
найлонова торба, в която са открити фалшивите евро, е извадена от В.Б. от
автомобила му- л.а-***
с ДК№ ***, малко преди задържането на С.К. и Г.П. от служителите на МВР.
В
паркирания наблизо до хотел "Пауталия" автомобил на В.Г.Б. - л.а-*** с ДК№ *** под подлакетника на задната
седалка са намерени сто петдесет и осем броя банкноти от по 100/сто/ евро със
серии и номера, както следва: сер. № U
71208261012 - 25 бр.; сер. № N 21016280217 - 32 бр.; сер. № G 23456100987 - 42 бр.; сер. № M 00239671320 - 43 бр.; сер. № W 42135571260 - 9 бр.; сер. № Z 00231745871 - 7 бр., които банкноти също
са фалшиви, видно от горепосочената експертиза.
Извършено
е претърсване в помещенията, обитавани от В.Б.,***, Кюстендилска област,
собственост на майка му - В.Я.Г., са намерени и иззети: Свидетелство за управление
на МПС № 3274913 от 21.01.1995г., издадено на името на лицето А.-А. Б. от
КАТ-София; Контролен талон серия Б № 324886 от 21.01.1995г. на името на А.А.Б.;
Временен пропуск за зона за граничен контрол ГК1И 1-Гюешево, Стреземировци,
Олтоманци и Ст.Лисичково на името на В.Г.Б. с № 06585 - истински и свидетелство
за управление на МПС; Стикери от сребристо фолио - 5 бр.; Метално клише с
изобразен „еврейски свещник" - 1 бр.; Кредитна карта на името на Сали
Лазарович -1 бр.; Метално клише с изобразен орел - 1 бр.; Платнена подвързия
със светло зелен цвят 20/16 см. - 10 бр. и 20/30 см. - 27 бр.; Корици на немски
паспорти - 7бр.; Страници /двойни/ от немски паспорти - 7 бр.; Лист хартия с 16
различни номера; Прозрачно ламинирано фолио с изобразен орел - 4 бр.;
Ламинирано безцветно фолио с изобразени страници от немски паспорт - 4 бр.;
Прозрачно фолио със залепени върху същото номера - 9 бр.; Листя от оризова
хартия - 4 бр., три от които с надпис с латински букви, а едно с отпечатани
цифри; Прозрачно фолио с изобразени геометрични фигури и символи - 4 бр.; Тир
карнети - бланки на Международния съюз на превозвачите - 9 бр.; Валчери на
фирма „А." — 500 бр.; Листове хартия с размери 70/100 см. - 3 бр.;
Фотоснимки на лица - 12 бр.; Гилотина за хартия; Цев, приклад и ремък от ловна
пушка тип „помпа", 12 кал.,гладко цевна с фабр. № 26000 Б.; 72/седемдесет
и два/броя ловни патрони 12-ти калибър и 1/един/ патрон за пистолет, калибър
6,35мм, като всички тези патрони са годни за употреба по предназначение; Жълто
спортно яке с надпис на десния ръкав „САSUАL".В протокола за претърсване и
изземване от 21.12.2002г. В.Я.Г. е обяснила, че гореизброените вещи, намерени и
иззети от къщата й в с.Шипочано, Кюстендилска област, принадлежат на сина й
-обвиняемия В.Г.Б..
За
притежаването на горепосочените патрони В.Г.Б. няма надлежно разрешително,
видно от писмото на началника на РПУ-Кюстендил с рег.№ 1314/27.03.2003г./на
л.167 в т.1 от сл.дело/.
Измежду
намерените на 21.12.2002г. в къщата на В.Я.Г. в с.****, Кюстендилска област и
гореописани вещи фалшиви са следните официални документи - Свидетелство за
управление на МПС № 3274913 от 21.01.1995г., издадено на името на лицето А.А.Б.
от КАТ-София и Контролния талон серия Б № 324886 на името на А.А.Б. (установено
от техническата експертиза № 64/07.03.2003г., изготвена от вещото лице В.П.),
както и 7бр. Корици на немски паспорти; 7бр. Страници /двойни/ за немски
паспорти; 9бр. Тир карнети - фалшифицирани бланки на Международния съюз на
превозвачите; 500бр. празни бланки от Валчери на фирма „А." (установено от
техническа експертиза № 68/04.03.2003г., изготвена от вещото лице А.А.).
Изложените
фактически обстоятелства в обв.акт се споделят и от съда, тъй като се
установяват от следните събрани по делото доказателства –гласни, чрез показанията
на свидетелите с идентификационен № 1 и № 2 (л.55-59, том ІІ от ДП), показанията
на свидетелите -Д.Ф. (л. 104 от том.1 от досъд.п-во), Г.Д. (л. 105 от том.І от
досъд.п-ов), В.А. (л. 106, том І от досъд.п-во), М.Г. (л. 107, том І от
досъд.п-во), Н.Д. (л. 182, том І от ДП), Н.М. (л.184,
том І ДП), В.И. (л. 185, том І от ДП), М.Х.
(л. 186, том І ДП), Я.А. (л. 108 и л.204, том І от ДП), отчасти от обясненията
на обвиняемите С.К., Г.П., В.Б.; протоколите за очна ставка (л.205-211, том І
ДП) и писмени- протокол за оглед на местопроизшествие на леки автомобили (л.6-7,
том І от ДП) и към фотоалбум към него (л.9-11,
том І от ДП), протокол от 21.12.2002 г. за претърсване на подс.К. и изземване от същата на дамска чанта
(л. 13-14, том І от ДП), Протокол за претърсване и изземване от 21.12.2002 г.
(л-26, том І от досъд.п-во), Протоколи за личен обиск на подс.К. и П. (л-17 и л.18, том
І от ДП), Техническа експертиза, обективирана в
протокол № 27/10.01.2003 г. и Протокол №
64/07.03.2003 г., изготвени от В.П. (л.
112-116 и л-124 до 128, том І от ДП), Балистична експертиза, изготвена от Ал.А., обективирана в Протокол №61/05.02.2003
г. (л.120-121, том І ) и Техническа експертиза, изг. от Ал.А., обективирана в
протокол № 68/04.03.2003 г. (132-139, том І от ДП), Справки
за съдимост ; Справка от НС „Гранична полиция" за пътувания на подс.К.
извън РБ (л.66, том ІІ от ДП), Протокол № П-4/20.03.2003г. за изготвяне на
веществено доказателствено средство - "звукозапис на разговор на мобилен
телефон" от прилагане на специално разузнавателно средство, Материален
носител на ВДС №2021/02-а, Искане за СРС № 2452с/14.12.2002г., Разрешение на
Софийски градски съд № 2292/14.12.2002г. и Уведомление по чл.17 от ЗСРС №
2455с/14.12.2002г. и веществените доказателства, иззети и описани в цитираните
по –горе протоколи за претърсване и изземване.
Анализирайки горепосочените доказателства
съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите, в съучастие с Г.П., са участвали в извършеното
на 20.12.2002 г. престъпление
по чл.244, ал.2 във вр. с
ал.1, във вр. с чл.243, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Този извод следва от преценените в съвкупност гласни и писмени
доказателства, установяващи държане от
подсъдимите на посоченото място и дата в
обв.акт на неистински парични знаци в размер на 898 300 евро. Съдът
приема, че подс.К. *** с различни автомобили, придружени от познати им лица,
именно, за да получат неистински парични
знаци, които да предадат на др.лице-чужд гражданин, с цел да реализират парична
облага за себе си. Обясненията им, дадени по време на досъдебното производство,
изключващи участието им в престъплението
се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите с
иден.№ 1 и № 2. От показанията на последните се установяват следните фактически
обстоятелства: През м.12.2002 г. по отношение на подс.К. от служители в Дирекция „Национална служба борба с организираната престъпност” при МВР започнало
наблюдение, проследяване и подслушване
на телефонните й обаждания от ползвания от нея
мобилен телефон, тъй като в
дирекцията постъпила информация от службата за борба с организираната престъпност на РМакедония за
предстояща продажба в периода
19-21.12.2002 г. в РБ на три милиона
неистински банкноти от българска
гражданска с имена „Хатидже”, преименувана в „С.”.Установено било, че това е
подсъдимата и, че живее в гр.Пловдив. Екип от полицаи от дирекцията заминал за
града, за да наблюдава същата, а друг екип подслушвал телефонните й обаждания.
На 18.12.2002 г. била наблюдавана от полицейски служители среща между подс.К. и Г.П.,
известен на МВР като занимаващ се с фалшиви
документи и банкноти, а на 20.12.2002 г. между двамата била установена активни
телефонни разговори помежду им, по време на която подс.К. заявила на П., че
сделката ще се осъществи в РБългария, а не в Македония. Било наблюдавано
заминаването на 20.12.2002 г. на подс.К. и три лица с лек автомобил „Опел
омега” от гр.Пловдив и пристигането им към
18.30-19.00 часа в гр.Кюстендил.
Подслушани били няколко тел.разговора на
подсъдимата с П., от които станало ясно,
че тя е в гр.Кюстендил, а той пътува към същия град. Наблюдавана била от полицаи
срещата на двамата и пътуващите с
тях лица на бензиностанция „Шел” в гр.Кюстендил, след приключване на която всеки с автомобилите си се насочил към
бензиностанция „Струма”, извън гр.Кюстендил. На същата около 22.30 часа св.И.
забелязал, че пристигнал познатия му от по-рано В.Г.Б.-подсъдимия, който седнал в кафето към
бензиностанцията и провел няколко телефонни разговора. Не след дълго се срещнал с пристигнали около 5-6 лица, която
компания останала в заведението около
30-40 минути и си тръгнала. Срещата между П. и подсъдимите била наблюдавана и
от полицейски служители, които уведомили свидетеля с идентиф. № 2, че към
групата на подсъдимата и П. се присъединил мъж с жълто яке, установен по-късно като подс.Б., който бил представен на подсъдимата от П.. След
разговор между подсъдимите и П. всеки се
качил в автомобила, с който пътувал-подсъдимата и П., придружени от пътуващите
с тях лица, а подс.Б. се качил в масленозелено БМВ. От телефонен разговор между подсъдимата и др.лице станало ясно, че среща ще се
осъществи пред х-л „Пауталия” в гр.Кюстендил, поради което около него били
разположени полицейски екипи за наблюдение. Там били и свидетелите с
идентификационен № 1 и № 2.
На 21.12.2002 г., към 24.30 часа, на около 200 метра преди хотел
„Пауталия” спрял лекия автомобил „Мерцедес”, с който пътувал П. с още трима мъже
(св. Ф., д. и А.), единият от които бил водач. От мерцедеса слязъл само П. и се срещнал с подс.Б., който
слязъл от л.автомобил, масленозелено БМВ, спряло малко преди мерцедеса. Двамата
се ръкували и тръгнали към хотела.
Успоредно на тях на съседната улица вървял и ги наблюдавал св. с
идент. № 2. Видял, че П. и подс.Б. спират под неосветено дърво с широка корона,
намиращо се срещу кафето на хотела. От
него излезли подс.К. с още три лица, между които свидетелите Г. и А.). Подс.Б. се върнал към автомобила си, отворил
задната врата и измежду седалките извадил чанта с дръжки, видимо пълна, която
взел и държейки я до гърдите си тръгнал отново към П.,
който го чакал до дървото. Предал я на П. и двамата тръгнали към подс.К., на
която П. дал чантата. Подс.К. държала чантата в ръка, а до нея били трима мъже,
с които пътувала. В този момент било
взето решение за арестуване на подсъдимите и пътуващите с тях. Първо били
задържани лицата от мерцедеса-свидетелите Ф., Д. и А., а после и подс.К., П., св.Г. и А.. Била иззета чантата на подс.К., в
която били намерени неистински банкноти 1765 бр. по 500 евро, а в автомобила на
подс.Б. били намерени иззети и останалите 158 бр. в копюри по 100 евро.
Изложените фактически обстоятелства относно придвижването на подс.К. и П.,
телефонните разговори по време на пътуването от гр.Пловдив до гр.Кюстендил от
страна на същите, срещата им в
гр.Кюстендил с подс.Б. се потвърждават и от показанията на пътуващите в
автомобил „***” с П. свидетели Ф., Д. и А., както и от пътуващите с подс.К.
свидетели Г. и А..
От показанията на св.Ф. пък се установява, че същият узнал по време на
пътуването им от гр.Пловдив към гр.Кюстендил, че П. ще е посредник в сделка и
предположил, че П. ***, за да извърши сделка с неистински пари , тъй като
знаел, че той се занимава с пласиране на такива.
Гореизложените обстоятелства, времето, мястото и обстановката на
предаване и получаване на намерените
пари в чантата на подс.К., както и намерените в автомобила на подс.Б. изключва по категоричен начин достоверността
на обясненията й, според които не знаела, че парите са неистински. Тези изключителни
усилия по прикриване държането на
парите, чрез дълго пътуване в присъствие на лица, очевидно имащи охранителна
функция и предаването им в тъмната част от денонощието, при положение за
съществуваща възможност за банков превод, изключващ осъществените действия от
подсъдимите, сочат единствено на знание у подсъдимите за неистинността на
парите. Съдът кредитира обясненията й,
според които парите не били за нея , а
за македонски гражданин.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Б.,
според които не е участвал в престъплението и не са негови, а на приятел
намерените в ползваната от него къща
вещи, иззети с протокол за претърсване и изземване от 21.12.2002 г. в с. ***,
тъй като се опровергават от изложените по-горе обстоятелства, установени чрез
посочените гласни и писмени
доказателствени средства. Съдът приема, че както той, така и подсъдимата К. и П.
са знаели, че предадените от Б. на К. пари и намиращите се в автомобила на Б.
са неистински, тъй като са фалшиви. Съдът приема, че на П. е било известно, че
подс.Б. се занимава с фалшификация на документи, че може да се снабди от него с
фалшиви пари, поради което и се е свързал с него, за да получи такива, да ги
предаде на подс.К., а тя на друго лице. На К.
и Б., а не само на органите на МВР и св.Ф., също е било известно, че П. осъществява
различна дейност с фалшиви пари, поради което К. е потърсила именно него, за да
й набави такива, които тя да предаде на друго лице и в резултат на това да
получат известна сума пари. В тази насока са и показанията на св. с идент. № 1
заявил, че в едни от телефонните разговори на К. е ставало въпрос за проценти,
комисионни при предаването на парите.
По делото е изяснено по
категоричен начин чрез технически експертизи и че иззетите от подсъдимата и от
автомобила на подсъдимия банкноти в евро са фалшиви. Тези експертизи съдът
преценява като обективно изготвени и е приел по надлежния ред като
доказателства.
Съдът
приема за доказано по делото по несъмнен начин на авторството на подсъдимият Б.
в престъплението по чл. 339, ал.1 НК. Този извод съдът прави анализирайки
съвкупността от косвени доказателства, каквито са намирането на боеприпасите в
обитаваното от подсъдимия жилище и липсата на доказателства по делото за
законно държане на същите, каквото е налице по отношение на иззетата от
жилището му ловна пушка. Няма спор и съмнение, че претърсеното жилище в с. ****
към 20 срещу 21.12.2002 година е обитавано и от подсъдимият Б., както и
неговата майка Г., заявила в протокола за претърсване и изземване, че „вещите
са на сина й”.
Съдът
приема, че е доказано авторството на
подсъдимия Б. и престъплението по чл. 308, ал.1 НПК доколкото в обитаваното от него
жилище са намерени вещи и предмети предназначени за изготвяне на фалшиви
документи. В тази насока е изготвената по делото техническа експертиза от ВЛ А.,
както и показанията на поемните лица присъствали по време на претърсването –
свид. Х..
Съдът
приема, че подсъдимият Б. след като е напуснал градинката пред хотел „Пауталия”
и е избегнал задържането от органите на МВР се е прибрал в дома му в село
Шипочано и е изгорял вещи можещи да го уличат по категоричен и несъмнен начин в
изготвяне на неистински документи. Този извод съдът прави предвид
свидетелските показания на св.Х. за
догарящ огън в камината и намерените в пепелта стикери-лентички с надпис
50 лв. за парични знаци, листя за паспорти и предна корица на
такива, гилотина за рязане на хартия, листа с различни
номера, сребристо фолио /холограмно/ с видим отпечатък 50, сребристи ленти,
фолио, немски паспорти, прозрачно ламинирано фолио с надписи със серийни номера
от двете страни, ламинирано фолио с изобразени фигури върху тях, свидетелство
за управление на МПС на името на А. А. Б. - фалшиво, контролен талон серия Б №
324886- фалшив. Изводът за авторството на подсъдимият в това престъпление съдът обосновава и с констатациите на
техническата експертиза обективирана в Протокол № 68 от 04.03.2003 година,
изготвена от ВЛ А., според която намерените стикери от сребристо фолио
представляват изрезки с четириъгълна форма от сребристо фолио със стандартна
холографска решетка и фабрично нанесено термолепило, което фолио се използва
при изработката на етикети за спиртни напитки и винени изделия; метално клише с
изобразен еврейски свещник, свещникът на която е характерен защитен елемент за
израелските документи за самоличност в частност паспортите и други книжа можещи
да служат при изготвяне на документи и гилотина за рязане на хартия,
притежаването на която не е обичайно и държането й от подсъдимия, ведно с
намерените фалшиви документи в дома му и фолиа, хартии и др. сочат на
осъществявана от него дейност по фалшифициране на документи. Предадените от подсъдимия Б. фалшиви банкноти
в същата вечер, в която в дома му са намерени и фалшиви документи –
свидетелство за управление на МПС, талон серия Б № 324886 на името на Б. от Ел
Кувейт, са косвено доказателство за авторството му в престъплението по чл.308,
ал.1 НК относно съставяне на неистински документи, което ведно с намерените в
дома му вещи, посочени по-горе обуславят
участието му в престъплението, за което е обвинен.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Действайки
по описания по-горе начин подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 244, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 243,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК. Цитираните норми са в редакцията им към датата на извършване на
деянието, а именно в редакцията им от ДВ бр. 62/1997 г..
Обект
на престъплението са обществените отношения свързани с нормалното функциониране
на паричното обръщение, а предмет на престъплението са неистински парични знаци
– 1765 бр. в копюри по 500 евро и 158 бр. в копюри по 100 евро.
Изпълнителното
деяние се е осъществило в действие
изразило се в държане на подправени парични знаци. Престъплението е формално.
Неистинските пари са в големи количества с оглед големият им брой стойност.
Субект
на престъплението са подсъдимите, за които не е установено по делото да се
участвали в подправката на неистинските парични знаци.
От
субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал.2 НК, тъй като са съзнавали степента на обществена опасност на деянието,
предвиждали са настъпването на
обществено опасните последици и са ги искали. Подсъдимите са съзнавали, че
държаните от тях парични знаци са подправени.
Престъплението
е извършено с користна цел и поради нисък оценъчен критерии на поведение, незачитане
на законите в страната, слаби морално волеви задръжки.
Преценявайки
горните обстоятелства съдът е признал за виновни подсъдимите по обвинението за
извършено от двамата в съучастие с П. престъпление по чл. 244, ал.2, вр. с
ал.1, вр. с чл. 243, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 НК.
Действайки
по описания по-горе начин подсъдимият Б.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 339, ал.1, пр.2 от НК.
Обект
на престъплението са обществените отношения свързани с реда за държане на
боеприпаси, а предмет на престъплението са 72 бр. ловни патрони, 12 ти калибър,
и 1 патрон за пистолет калибър 6,35
мм.
Изпълнителното
деяние се е осъществило в действие
изразило се в държане на боеприпаси без надлежно разрешение изискващо се по
Закона за контрол на боеприпасите. Престъплението е формално.
Субект
на престъплението е подсъдимия Б..
От
субективна страна подсъдимият е
съзнавал, че държи боеприпаси без надлежно разрешение.
Престъплението
е извършено поради нисък оценъчен критерии на поведение,
незачитане на законите в страната, слаби морално волеви задръжки.
Преценявайки
горните обстоятелства съдът е признал за виновен подсъдимият Б. по чл. 339,
ал.1, пр.1 от НК.
Действайки
по описания по-горе начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 308, ал.1 НК.
Обект на престъплението са обществените
отношения свързани с реда за издаване на документите, а предмет на
престъплението са неистински официални документи- свидетелство за управление и
др. за които е обвинен за извършено престъпление по чл.308, ал.1 НК.
Изпълнителното деяние се е осъществило в действие изразило се в съставяне
на неистински официални документи.
Субект на престъплението е подсъдимия
От
субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал.2 НК, тъй като е съзнавал степента на
обществена опасност на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено- опасните последици и ги е искал.
Престъплението
е извършено с користна цел и поради нисък оценъчен критерии на поведение,
незачитане на законите в страната, слаби морално волеви задръжки.
Преценявайки
горните обстоятелства съдът е признал за виновни подсъдимия по обвинението за престъпление по чл.308, ал.1 НК.
ПО
ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Наказанието
по отношение на всеки от подсъдимите следва да бъде определено, съгласно чл. 373, ал.2 НПК, в редакцията му от ДВ, бр.86/2005 г., във вр.
с чл. 58а от НК при усл.на чл.55 НК в редакцията му към датата на всяко
конкретно деяние.
Към
датата на извършване на деянието предвиденото наказание лишаване от свобода, е както следва: за
престъплението по чл. 242, ал.2, във вр. с ал.1, в вр. с чл. 243, ал.1 НК -до 8
години; за престъплението по чл. 339,
ал.1 НК- до 6 години и за престъплението
по чл. 308, ал.1 НК до 3 години, т.е. по
отношение и на трите престъпления не е предвиден долен праг. При това положение
съгласно чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” НК, в редакцията му от ДВ. бр. 62/1997
г. наказанието лишаване от свобода се
заменява с „поправителен труд” или с „глоба” от 50 000 лева до
1 000 000 лева / 50 лева до
1000 лева/. Чл. 55 НК, в редакцията му
от 2002 година, влиза в сила 2005 година, поради
което наказанието на подсъдимата К. и на подсъдимия Б. по отношение на трите му
престъпления, за които е признават за виновен следва да се определят в
редакцията на чл. 55 НК от 1997 година. Отчитайки изложеното и че към датата на
постановяване на присъдата наказание поправителен труд не съществува, а
представлява възможна пробационна мярка към наказанието пробация, съдът е наложил на подсъдимите, както следва:
1/ на подс.К. за престъплението
по чл.244, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.243, ал.1 НК - наказание „пробация”, чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 НК „
задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. Пловдив, *****” № ***за срок от 3 /три/ години при периодичност
на срещите два пъти седмично; по чл. 42а, ал.2, т.2 НК ”Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 3 /три/ години и по чл. 42а, ал.2, т.
5 НК „Поправителен труд” за срок от 2 години при удръжки върху възнаграждението
й в размер на 25% в полза на държавата.
2/
на подс.Б. за престъплението по чл.244 НК - ПРОБАЦИЯ, чрез пробационни мерки по чл.42а,
ал.2, т.1 НК „ задължителна регистрация по настоящ адрес – с.Шипочано за срок
от 3 /три/ години при периодичност на срещите два пъти седмично; по чл. 42а,
ал.2, т.2 НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
3 /три/ години и по чл. 42а, ал.2, т. 6 НК „Безвъзмезден труд в полза на
обществото” 320 часа годишно за три поредни години.
за престъпление по чл.339,
ал.1, пр.2 от НК - наказание ПРОБАЦИЯ, чрез
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 НК „ задължителна регистрация по настоящ
адрес – с.Шипочано за срок от 6 месеца при периодичност на срещите два пъти
седмично; по чл. 42а, ал.2, т.2 НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6 месеца и по чл. 42а, ал.2, т. 6 НК „Безвъзмезден труд в
полза на обществото” 150 часа годишно за една поредна година.
за престъплението
по чл.308, ал.1, пр.1 от НК - ПРОБАЦИЯ, чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2,
т.1 НК „ задължителна регистрация по настоящ адрес – с.Шипочано за срок от една
година при периодичност на срещите два пъти седмично; по чл. 42а, ал.2, т.2 НК
”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и
по чл. 42а, ал.2, т. 6 НК „Безвъзмезден труд в полза на обществото” 200
/двеста/ часа годишно за една поредна година. Доколкото трите престъпления са
извършени при усл.на реална съвкупност от престъпления по см.на чл.23, ал.1 НК,
тъй като са извършени преди да е имало влязла всила присъда, за което и да е от
тях, на подсъдимият В.Г.Б. съдът е наложил наказание ПРОБАЦИЯ, чрез пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 НК „ задължителна регистрация по настоящ адрес – с.Шипочано
за срок от 3 /три/ години при периодичност на срещите два пъти седмично; по чл.
42а, ал.2, т.2 НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 3 /три/ години и по чл. 42а, ал.2, т. 6 НК „Безвъзмезден труд в полза
на обществото” 320 часа годишно за три поредни години, което е най-тежкото
наказание измежду наложените за посочените по-горе три престъпления.
Видът на пробационните мерки, които да включи в
наказанието пробация, извън задължителните по т.1 и т.2 на чл.42а, ал.2 НК и
срока на всяка една от мерките съдът е определил с оглед степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите вината и отговорността обстоятелства.
Степента на обществената
опасност на деянието, представляващо престъпление по чл.244, ал.2 вр. с ал.1
вр. с чл.243, ал.1 НК е завишена, предвид вида на засегнатите обществени
отношения, времето, мястото и обстоятелства, при които е извършено то от всеки
от подсъдимите и броя на неистинските парични знаци.
Степента на обществената
опасност на подс.К. е завишена, с оглед недобрите характеристични данни за същата, предвид
извършеното престъпление, липсата на критично отношение към стореното.
Степента на обществената
опасност на подс.Б. е завишена с оглед осъществената от него престъпна дейност,
изразила се в три престъпления, липса на критичност към стореното и на трудова
заетост
Като смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимите следва да се оценят
чистото им съдебно минало към датата на извършване на престъплението/ята за
подсъдимия, изминалия дълъг период от извършване на престъплението/ята от подс.Б.
до реализиране на наказателната отговорност с неокончателен съдебен акт и
липсата на осъждания за този период, което сочи, че стореното очевидно е
изключение в живота им, както и трудовата заетост на подс. К. понастоящем
Преценявайки горните обстоятелства и
задължението за съда да разгледа производство по реда на гл.27 , чл.371, т.2 НПК, доколкото е направено искане за това от подсъдимите и самопризнанието им
съдът е приел, че се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, съдът е определил
наложеното наказание на всеки от подсъдимите, като с определил пробационните мерки в максималния
им размер и срок
Такова по вид и размер
наказание съдът допуска, че ще въздейства на подсъдимите поправително
–възпитателно и предупредително и възпиращо по начин такъв, че в бъдеще същите няма
да бъдат субект на престъпление.
В съгласие с чл.53, ал.1,
б”а” и ал.2 б”а”НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства,
описани в диспозитива на присъдата, а в съгласие с чл.111 НПК вещественото
доказателство-жълто яке е постановено да се върне на собственика му-подс.Б.
след влизане в сила на присъдата.
С оглед изхода на делото,
на осн.чл.189, ал.2 НПК подсъдимите са осъдени да заплатят сторените по делото
разноски
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: