Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.04.2019
г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ІV
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
първи април Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 4588 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве АД, ЕИК *********, срещу Д.Ж.Т.,
ЕГН **********, в която се твърди, че на 24.05.2017 г. по нейна вина, било
реализирано пътнотранспорт-но произшествие. За настъпилото застрахователно
събитие бил съставен Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с № ……..
от 24.05.2017 г., издаден от компетентните държавни органи при РДВР – Кърджали.
В протокола било установено, че в качеството си на виновен водач, Д.Ж.Т. била
напуснала мястото на произшествието. За настъпилото застрахователното събитие в
дружеството била заведена щета и ищецът възстановил изплатеното на увреденото
лице застрахователно обезщетение в размер на 828,76 лв. Вследствие на това за
ищеца възниквал правният интерес да иска от Д.Т. заплащането на така
изплатеното обезщетение на основание чл. 500, ал. 1 КЗ. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че Д.Ж.Т., ЕГН: **********, с адрес:
***, дължи сумата от 828,76 лв. (осемстотин двадесет и осем лева и седемдесет и
шест стотинки), представляваща стойността на изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ……, както и законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноските в настоящото и в заповедното
производство.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, озаглавен „молба“,
подаден от Д.Т.. Същата не взема становище по твърденията на ищеца. Прави
възражение за плащане, като моли съда да прекрати делото.
Като
прецени доказателствата в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното.
По
допустимостта на иска: на 27.04.2018 г. в РС – Стара Загора е постъпило
заявление за издаване на заповед за изпълнение от ищеца по настоящото
производство. Такава е издадена, като срещу нея в законния двуседмичен срок е
постъпило възражение от страна на длъжника Д.Т.. С разпореждане са дадени указания
на взискателя да предяви иск за установяване на вземането, които са изпълнени в
срок. Поради това искът се явява допустим. Искането на ответницата делото да
бъде прекратено, не следва да се уважава. Наличието на извършено плащане, било
то цялостно или частично, не води до недопустимост на иска. Без съмнение в
материалноправен аспект то има своите последици, като води до частично или
цялостно погасяване на задължението. Това обаче, води не до недопустимост, а до
цялостна или частична неоснователност на иска, за наличието или липсата на
която, съдът дължи преценка с крайния си акт – решението по спора. Поради това
съдът счита, че искът е допустим и следва да бъде разгледан.
Искането
на ищеца за постановяване на решение на основание чл. 237, ал. 1 ГПК също е
неоснователно и не следва да се уважава. Наличието на плащане не представлява
признание на иска в неговата цялост, напротив. Именно то и последиците от него
– частично или цялостно погасяване на задължението – обосновават интереса на
ответника от отхвърляне на иска. Видно е и в настоящия случай, че ответницата
не признава иска, тъй като моли за прекратяване на делото, поради извършено от
нея плащане.
По
същество: от представеното по делото заверено копие на авизо местен превод (л.
10) се установява, че ищецът е платил на трето лице – ДЗИ Общо застраховане ЕАД
сумата от 22133,92 – регресни щети по списък. Такъв също е приложен по делото
за общо 19 щети, от които щета № 9 с номер …. е за сумата от 828,76 лева. Представено
е и копие от застрахователна полица Гражданска отговорност на автомобилистите №
BG/30/117000429159 от която е видно, че ищецът
осигурява застрахователно покритие по този вид застраховка за Г. Й. Т.за
автомобил с рег. № ……., по която била заплатена първата вноска, видно от
представеното копие от сметка № ……
По
делото е представено и заверено копие на протокол за ПТП № … от 24.05.2017 г.
съставен от служител на МВР – Росен Пеев, между два леки автомобила: участник 1
с ДК № ……, собственост на Георги Йорданов Тончев, управляван от Д.Ж.Т. и
участник 2 с ДК № ….., собственост на Теленор България. От служителя са
възприети следните обстоятелства: Участник 1 извършва маневра – движение на
заден ход и блъска участник 2. Настъпва ПТП с материална щета. След ПТП
участник 1 напуска без да уведоми. Изготвена е и схема на ПТП, като служителят
е посетил на място инцидента.
От
представеното копие от регресна покана, изпратена от ДЗИ – Общо застраховане
ЕАД на ищеца се установява, че това трето лице е изплатило на застрахования
автомобил с ДК № ….., сумата от 828,76 лева, от които 813,76 лева – стойност на
щетата и 15 лева – ликвидационни разходи. Същата стойност на щетата е
констатирана и с представеното копие от ликвидационен акт, издаден от ДЗИ –
Общо застраховане ЕАД по заведената щета. Посоченият автомобил е застрахован
при този застраховател, видно от представеното копие за калкулация по
претенция.
От
ответника по делото Д.Т. е представена банкова бележка, от която е видно, че е
заплатила на ищеца сумата от 928,76 лева.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: Съгласно чл. 500, ал. 1, т 3 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач. От ответницата не беше наведено твърдение,
че ѝ е била нужна спешна медицинска помощ, нито бяха представени
доказателства за това, така че съдът счита, че такава не ѝ е била
необходима. С доклада по делото, доказателствената тежест беше разпределена,
като в тежест на ищеца беше поставено да докаже настъпването на ПТП по вина на
ответницата, напускането от нейна страна мястото на настъпването на
пътнотранспортно-то произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, наличието на застрахователен договор с предмет –
процесния автомобил и плащане на претендираното обезщетение на третото ощетено
лице. От така представените доказателства от ищеца, съдът счита, че
фактическият състав, от който произтича исканото вземане, е установен и
доказан. Представеният протокол за ПТП е извършен в присъствие на служител на
МВР, видно от отбелязаното „Да“ в графата „Посетено на място“. Според
инструкциите в долния десен ъгъл на протокола, при отговор с „да“ или „не“,
ненужното се зачертава с „Х“, т.е. зачертаното „Не“ в тази графа, води до
извода, че действително произшествието е било посетено от служител на МВР.
Съгласно практиката на ВКС – Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о., ТК – в този случай протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. В случая служителят на
МВР непосредствено е възприел, че към момента на неговото идване на
местопроизшествието ответницата не е била на място, т.е. напуснала е същото.
Следователно в нейна тежест е да оспори верността на удостоверените в протокола
факти, като следва да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа. Такива твърдения отново не бяха
направени от ответницата, нито бяха представени доказателства за тях.
Безсъмнено бяха доказани и всички останали релевантни юридически факти:
наличието на щета за другия участник в ПТП, възстановяването на тази щета от
неговия застраховател ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, регресното искане на този
застраховател спрямо ищеца и плащането му от последния. Искът се явява доказан
по основание. Със заявлението по чл. 410, приложено към ч. гр. д. № 2074/2018
г. ищецът е заявил за плащане сумата от 828,76 лева главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата, както и направените разноски в заповедното производство. Съдът,
съобразявайки се с определения от БНБ основен лихвен процент за съответния
период и правилата, уредени в чл. 86, ал. 1 ЗЗД изчисли законната лихва върху
сумата от 828,76 лева за периода от 27.04.2018 г. – датата на подаване на
заявлението – до 21.11.2018 г. – датата на извършеното от ответницата плащане –
и установи, че нейният размер е 48,11 лева, т.е. пълното вземане е в размер на 876,87
лева и това е предметът на доказване в настоящото производство, образувано по
иск с основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителната
тълкувателна практика – т. 10 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК предмет на делото по установителния иск е
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична
сума, за заместима вещ или за предаване на вещ – чл. 410, ал. 1 ГПК. Вземането
на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни,
посочено в заповедта съгласно чл. 412, т. 6 ГПК. Разноските в заповедното
производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично
разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение – чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на
отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено
притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Т.е.
предмет на установяване на настоящото дело е сумата от 877,10 лева. Видно е от
представената по делото банкова бележка, че ответницата е изплатила сумата от
928,76 лева. Настоящият състав счита, че по този начин вземането на ищеца е
погасено в цялост. Искът се явява неоснователен поради плащане и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на
разноските, съдът констатира, че такива не бяха направени от ответницата.
Направените от ищеца в настоящото и в заповедното производство, обаче са
основателни и следва да се присъдят в нейна тежест, въпреки отхвърлянето на
иска. Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014
г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г.
по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., и др., приемаща, че, когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е
направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили
обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на
ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане
необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например
извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените
разноски. Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответницата плащане е
направено на 21.11.2018 г. – след подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и след входирането на исковата молба по настоящото дело.
Когато причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното
поведение на ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално
поведение последващо се стигне до прекратяване на производството, поради
отпадане на правния интерес от продължаването му, той следва да понесе
отговорността за разноските. Доколкото съгласно посоченото Тълкувателно
решение, съдът по исковото производство се произнася и за направените разноски
в заповедното производство и ищецът е направил искане за заплащането им, както
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба, в
тежест на ответницата трябва да бъдат възложени всички разноски по исковото и заповедното
производство. Съгласно представения от ищеца списък, това са 25 лева – държавна
такса в заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство, 25 лева – държавна такса в исковото производство и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Всички те се
явяват и доказани.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Дианабад, бул. Г.
М. Димитров № 1, представлявано от Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов
– изпълнителни директори против Д.Ж.Т., ЕГН **********,*** иск за установяване
съществуването на вземанията на ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве за сумата от 876,87
лв. (осемстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки), от които главница
в размер на 828,76 лв. (осемстотин двадесет и осем лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща регресно вземане на застрахователя от делинквента във
връзка с изплатено обезщетение за виновно причинени имуществени вреди на трето
лице и законна лихва в размер на 48,11 лв. (четиридесет и осем лева и единадесет
стотинки) за периода от 26.04.2018 г. – датата на подаване на заявлението – до
21.11.2018 г. – датата на извършеното от Д.Ж.Т. с п.с. плащане, поради плащане
на задължението.
ОСЪЖДА,
Д.Ж.Т. с п.с., да заплати на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг
Живот и Здраве с п.а., направените по делото разноски общо в размер на 200 (двеста)
лева, от които 25 (двадесет и пет) лева – държавна такса по заповедното
производство, 50 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 25 (двадесет и пет) лева – държавна такса в настоящото
производство и 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: