РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. ХАСКОВО, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.М. К.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20235600500029 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на П. Г. Г.
от гр. ***.
С Решение № 279/19.10.2022 г., постановено по гр.д. № 447/2022 г. РС
Димитровград е признал за установено по отношение на П. Г. Г. от гр.***, че дължи на „
Първа Инвестиционна банка“ АД гр. София сумата 23 370,14 лв. главница, представляваща
неизплатено задължение по Договор за кредит от 26.10.2017 г.; 1735,73 лв. договорна лихва
за периода от 28.09.2020 г. до 04.11.2021 г.; 297,75 лв. лихва за забава за периода от
28.09.2020 г. до 04.11.2021 г.; 136.33 лв. законна лихва за периода от датата на предсрочна
изискуемост 05.11.2021 г. до 25.11.2021 г., ведно със законна лихва, считано от 26.11.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 683/29.11.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1851/2021 г. по описа
на РС Димитровград.
Съдът е осъдил П. Г. Г. от гр. *** да заплати на „ Първа Инвестиционна банка“ АД
гр. София сумата от 611,76 лв. направени разноски в заповедното производство и сумата от
1542,47 лв. – направени в исковото производство разноски.
Недоволна от постановеното решение е останала жалбоподателката П. Г. Г., която
чрез пълномощника си адв. Д. обжалва в срок. Твърди,че постановеното решение е
1
неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон. Неправилно съдът не възприел за основателното направеното възражение за наличие
на неравноправни клаузи в договора, сключен между страните. Навежда за нищожност на
сключения между страните договорът като сключен при явно неизгодни условия.
Кредиторът от самото начало знаел,че кредитополучателят е в невъзможност да върне
заетата сума, поради наличието на други кредити. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени решението на РС Димитровград и постанови друго по същество на спора, с което
да отхвърли изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
двете инстанции, разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената
въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Димитровград решение е правилно и моли то
да бъде потвърдено.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от РС Димитровград решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, предявен
от „ Първа Инвестиционна банка“ АД гр. София против П. Г. Г. от гр. ***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказани, поради което е уважил
същия. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от направеният от
решаващия съд.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е приел,че по делото
е установено по безспорен и категоричен начин,както че между страните е сключен договор
за кредит, така и че е налице неизпълнение от страна на длъжника по този кредит. Тези
изводи на съда са правилни и се споделят от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба възражение за нищожност на
клаузи по договора. Съдът не констатира наличието на такива клаузи, а доколкото е
въведено едно общо твърдение, то няма как да бъде проверено и преценено от въззивната
инстанция.
Неоснователно е и наведеното възражение за нищожност на сключения между
страните договор за кредит поради това,че договорът е сключен при явно неизгодни за
кредитополучателя условия и че кредитодателят е бил наясно,че кредитополучателят не е в
състояние да върне заетата сума. Съдът подробно е обсъдил събраните в тази връзка
доказателства и е посочил,че преди отпускането на процесния кредит банката кредитодател
2
е имала информация за наличието на други кредити, отпуснати на жалбоподателката от
нефинансови институции и банки, вкл. от „Сосиете женерал експрес банк“ АД.
Предложеният кредит е при изгодни за страната условия,т.като същият е отпуснат за
погасяване на съществуващите до момента задължения. По този начин се обединяват
задълженията на кредитополучателя и се намаля месечната тежест за плащане, която
очевидно е по-висока при наличието на няколко кредита.
Неоснователно е и възражението й,че не е зависело от нейната воля погасяването на
задълженията. По делото са представени справки за задълженията на Г. към други кредитни
институции и банки и искания за предсрочно погасяване на кредити, вкл. и заявление вх. №
0987254/24.10.2017 г./ л.48/, за което жалбоподателката твърди,че не е налично по делото и
че е открила същото едва след постановяване на решението от РС Димитровград. В договора
не е посочено дали погасяването ще стане по банков път или това е задължение на
кредитополучателя. Никоя от страните не представя доказателства за направени плащания за
погасяване на съществуващи задължения, но дали жалбоподателката е погасила всички
кредити или не е изпълнила това свое задължение по договора е ирелевантно за настоящия
спор. Ако жалбоподателката изначално не е имала намерение да погаси съществуващите
кредити и да върне заетата сума по новия кредит, то това сочи на нейно неправомерно
поведение, от което поведение не би могла да черпи права. Същественото и от значение за
настоящия спор е, че между страните е сключен договор за кредит, че е отпуснат кредит в
размер на 30 000 лв., която сума е усвоена от кредитополучателя и че последният не е
изпълнил задължението си да погасява с месечни плащания този кредит. След като не е
изпълнил това свое задължение банката кредитор е упражнила правото си да направи целия
кредит предсрочно изискуем и да се снабди със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Сумите са дължими, което сочи на
основателност на предявения иск, извод, до който е стигнал и решаващият съд.
Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279/19.10.2022 г. на РС Димитровград, постановено по
гр.д. № 447 по описа на съда за 2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3