Решение по дело №1111/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 17
Дата: 11 януари 2022 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20211200501111
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Благоевград, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200501111 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалба от адвокатите В. и Ц В.и, пълномощници на М.В. Д.
и В.В. Д., длъжници по изпълнително дело № 33 от 2017 г. на ЧСИ Б.В.,
насочена срещу разпореждане на последния от 18.10.2021 г., с което се
отказва прекратяване на въпросното принудително изпълнение на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Жалбата е лаконична и се състои от 2 изречения.
Твърди се, че атакуваният отказ е незаконосъобразен и се иска неговата
отмяна.
Взискателят В. В. Д., чрез адвокат Г.Г., е депозирал възражение срещу
жалбата, в което се развиват съображения за неоснователността й.
ЧСИ е представил мотиви, в които застъпва тезата за законосъобразност на
отказа.
Приложено е копие на изпълнителното дело.
След като се запозна с материалите по принудителното изпълнение, съдът
констатира, че жалбата се явява редовна и допустима, но не следва да бъде
уважена.
Съгласно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство
1
се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, с изключение на делата
за издръжка.
Според Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о., ГК, докладчик председателят Б.Б., 2-годишният срок за перемпция започва
да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
/включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между
страните/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
/успешно или безуспешно/, или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява тяхното
прилагане.
В случая се установява, че взискателят по процесното изпълнително дело е
проявявал постоянна активност, като е искал от ЧСИ да извършва нови
действия по изпълнението, което е ставало редовно и винаги преди да е
изтекъл 2-годишният срок, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Не са се
осъществили фактите, при които изпълнителното производство ще се
прекрати по силата на закона. Изпълнително дело № 33/2017 г. е образувано
на 31.01.2017 г. С молбата за неговото започване е поискано налагане на
запори върху вземания на длъжниците. Надлежни и ритмични искания за
предприемане на изпълнителни действия в рамките на определени
изпълнителни способи са правени и след това - на 26.01.2018 г., 21.02.2018 г.,
29.03.2018 г., 12.04.2018 г., 18.02.2019 г., 22.04.2019 г., 17.10.2019 г.,
29.09.2020 г. и 21.09.2021 г., а на 15.10.2019 г. и 03.12.2021 г. на взискателя са
преведени парични суми за частично погасяване на задълженията.
Взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес, като е
внасял съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи сочените от него изпълнителни способи, и е
инициирал повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на
нови изпълнителни способи. Не е налице изтъкнатото от длъжниците
основание за прекратяване на принудителното изпълнение. Атакуваният акт
на ЧСИ е законосъобразен. Жалбата трябва да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящото решение
няма да подлежи на последващ инстанционен контрол.
2
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокатите В. и Ц В.и,
пълномощници на М.В. Д. и В.В. Д., длъжници по изпълнително дело № 33 от
2017 г. на ЧСИ Б.В., насочена срещу разпореждане на последния от
18.10.2021 г., с което се отказва прекратяване на въпросното принудително
изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3