Решение по дело №592/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение   , в публичното заседание на дванадесети септември         през двехиляди и  деветнадесета     година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА  ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА БЕТОВА

                     МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

при секретаря К.Д.     като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 592 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

                 С решение № 328 от 20.02.2019г  по гр. дело № 9161/2018 г на Пл РС състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ  предявения иск по реда на чл. 422, вр.  чл. 415, ал. 1 от ГПК,  ****  ЕАД, гр.ПЛЕВЕН, ул. *****   ***,  представлявано от изпълнителния директор В.Г.Т., против  Е.М.К., ЕГН **********,*** и  цена на иска  1498, 11  лв, като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

                 Въззивна жалба срещу решението е подадена от **** ЕАД,  в която се възразява, че решението е необосновано и незаконосъобразно.

                 Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази  със законовите изисквания, намира за установено следното:

                СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят  наличието на условия  за заплащане на исковите суми по вид и размер

               

        ПлРС е приел, че със заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съдът е разпоредил     Е.     М.     К.,      ЕГН**********, адрес: ***,  ДА ЗАПЛАТИ на кредитора  ****  ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. П., ***** № ***, представляван от И.Г., пълномощник адв. И.А.А., сумите: 6299, 35 лв. - главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004г. до 30.04.2015г.; 4613,01лв. — лихва върху главницата за периода от 02.03.2004г. до 09.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,  считано от датата на подаване на заявлението - 14. 09. 2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 218, 24 лв. - внесена държавна такса и 120 лв. - адвокатски хонорар.  Според РС процесното вземане е от вида на периодичните плащания. Изтекла е  погасителната  давност по смисъла на чл. 111, буква "в“ от ЗЗД. Исковата претенция е за периода от  01. 11. 2012 г. до 30.04.2015 г. за главница и за лихви от 03.01.2013 г. до 09.09.2015 г.  Искът  е предявен на 20.12.2018 г. и към датата на предявяване е изтекла тригодишната погасителна давност, както за главния иск, така и за акцесорния иск.  Не е била налице влязла в сила заповед по ч. гр. д.    Искът, според РС,  е различен по суми и периоди от претенцията по частното гражданско  дело. Там се касае за различни периоди и различни суми.  Не може да се счита, че е налице влязла в сила заповед по чл.410 от ГПК. Съгласно разпределението на доказателствената тежест,според РС,  ответницата е доказала провопогасителни основания. Ето защо, претенцията   е неоснователна и, според РСН,  следва да бъде отхвърлена изцяло.

 

            ЖАЛБАТА  е  допустима и основателна

                РЕШЕНИЕТО на  РС е незаконосъобразно

 

                Плевенски районен съд е изложил кратки мотиви за изводите си, които не се споделят от въззивната инстанция.

               Следва да се отбележи, че пред първата инстанция са били налице доказателствени искания за съдебно икономическа експертиза, както и искане за конституиране на трето лице помагач по делото в лицето на **** ЕООД. По тези искания няма произнасяне от първоинстанционния съд, но липсват и оплаквания в този смисъл във въззивната жалба, която е подадена от **** ЕАД, която е отправила и тези искания пред РС.

               Неправилно Пл РС е приел, че е налице основателно възражение за изтекла давност по отношение на претенциите по делото. Действително исковият период по настоящето дело не съвпада ИЗЦЯЛО с периода на неизплатени задължения, който е посочен в подаденото заявление до Пл РС на осн. Чл. 410 от ГПК, НО ИСКОВИЯТ ПЕРИОД СЕ СЪДЪРЖА в периода, посочен по заповедното производство. В заявлението се касае за задължения за периода 1.01.2004 г до 30.04.2015 г, а в исковата молба по чл. 422 от ГПК за периода 1.11.2012  - 30.04.2015 г. В този смисъл следва да се приеме, че не се касае за два абсолютно различни и непокриващи се периоди като следва да се отбележи, че ако това бе така, то предявеният иск по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК щеше да е недопустим. Предвид горното искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК или това е датата 14.09.2015 г, а не 20.02.2018 г, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Същите съображения са налице и по отношение на претенцията за лихва и нейния период – периодът по заповедното производство е 2.03.2004 г – 9.09.2015 г, а по исковото производство – 3.01.2013 г до 9.09.2015 г.

              Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че направеното възражение за изтекла погасителна давност не е основателно и стои въпросът за основателността на претенциите по същество. По делото липсва съдебно – икономическа експертиза, както бе посочено по – горе. РС не се е произнесъл по това искане на ищцовата страна, ответната страна е  била против назначаването на такава експертиза, пред въззивната инстанция няма оплаквания в този смисъл и няма искания в същия смисъл.По делото са налице представени извлечения от сметки по заповедното производство, което е приложено към делото, както и по исковото производство. Представените извлечения от сметки от ***** ЕАД не са оспорени от ответната страна. В подадения отговор и в хода по същество е направено единствено и само възражение за изтекла давност.  Съгласно чл. 182 от ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. По делото е налице извлечение в оригинал по заповедното производство и в препис за исковия период по исковото производство, който препис е заверен от страната. Тези извлечения са допустими доказателства по ГПК и не са оспорени от другата страна. Те съдържат задълженията на другата страна по месеци и в съответния размер. В този смисъл съдът счита, че претенцията е основателна и следва да се уважи за периода от 1.01.2012 г до 30.04.2015 г в размер на 1300,39 лв главница и 197,72 лв лихва за забава за периода 3.01.2013 г до 9.09.2015 г. Представените извлечения по заповедното и исковото производство касаят идентични  задължения по размер на сумите за съответните месеци. Размерът на лихвата е коректно пресметнат за отделните периоди.

             Предвид гореизложеното следва да се отмени решението изцяло и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважат изцяло претенциите. По делото за въззивната жалба е внесена държавна такса в размер на 25 лв. Въззивният съд не констатира внесена държавна такса пред първата инстанция в размер на 75 лв, каквато се съдържа в представения списък за разноските на ***** ЕАД , представен пред РС. Пред първата инстанция е претендирано юрисконсултско възнаграждение в  размер на 50 лв, а пред въззивната инстанция – 200 лв. Въззивният съд счита, че следва да се приеме, че не е налице внесена държавна такса от 2 % доплащане след заповедното производство пред първата инстанция, която е в размер на 29,96 лв и която следва да бъде внесена от въззиваемата страна с оглед изхода на делото по сметка на Пл ОС. Въззиваемата следва да заплати разноски на ***** ЕАД в размер на 25 лв за въззивната жалба и 29,96 лв за заповедното производство или общо в размер на 54,96 лв.  За двете инстанции следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 50 лв или общо в размер на 100 лв с оглед разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК, ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

               

                 Водим от горното, съдът

                                     Р           Е        Ш         И          :

 

           ОТМЕНЯ      РЕШЕНИЕ № 328 от 20.02.2019г  по гр. дело № 9161/2018 г на Плевенски  РС КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на осн. Чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД ,че   Е.М.К., ЕГН **********,***  ДЪЛЖИ  НА „******“ ЕАД  дължима сума за консумирана топлинна енергия  в размер на 1300,39 лв за периода 1.11.2012 – 30.04.2015 г и лихва за забава върху тази сума в размер на 197,72 лв за периода 3.01.2013 до 9.09.2015 г, както и законна лихва върху главницата от 1300,39 лв, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК  до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 4568/2015 г на РС – Плевен

           ОСЪЖДА  Е.М.К., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ   НА „******“ ЕАД ЕИК ************* деловодни разноски в размер на 54,96 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв за двете инстанции

          ОСЪЖДА Е.М.К., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА НА Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 29,96 лв

                     РЕШЕНИЕТО   не подлежи на   обжалване 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :