Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 548 28.04.2022 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав,
на четиринадесети април през две
хиляди двадесет и втора година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ: Константин Григоров
Яна Колева
секретар: В. С.
прокурор: Дарин Х.
като разгледа докладваното от съдия
Григоров касационно административнонаказателно дело № 275 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция за национален
строителен контрол (РДНСК), чрез ю.к. Албена Костова, против решение № 919 от 07.12.2021
г., постановено по АНД № 3200/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Жалбоподателят намира, че решението на районния съд е неправилно, поради
допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и поради противоречие с материалния закон. Описва се
хронология по провеждане на административнонаказателното производство, като се
твърди, че в хода на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила. Оспорва
се изводът на съда, за липса на доказателства, че наказаното лице било
запознато със заповед № 8-Z-1110/03.09.2018 г. на кмета на община Созопол, както и
с това, че контролът по изпълнение на заповедта
му бил лично възложен. Сочат се конкретни доказателства от преписката в
подкрепа на твърденията. Оспорват се изложените мотиви по отношение момента на извършване
на нарушението, като се разяснява, че е различен от този на установяването му.
Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване наказателното
постановление. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от ю.к. Алексиева с представено пълномощно. Поддържа жалбата и
направените искания.
Ответникът, Х.Д.Х., редовно призован, се явява лично и с адвокат П.В. ***
с пълномощно. Поддържа касационната жалба и направените искания. В писмено възражение
сочи, че касационният жалбоподател неправилно възприема доказателствата по
делото, поради което формира неправилни изводи за извършено нарушение. Твърди,
че субект на отговорност е кметът на общината. Сочи нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като
прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас
е отменил наказателно постановление №
7/16.03.2020 г., издадено от началника
на РДНСК Бургас, с което на Х.Д.Х., ЕГН **********, за нарушение на чл.232,
ал.1, т.1, предл. 3 от ЗУТ, на основание чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложена глоба
в размер на 1000 лв.
За да постанови решението съдът приел,
че в хода на административнонаказателното производство било допуснато нарушение
на процесуалните правила, което съществено засегнало правото на защита на наказаното
лице. Изложени са мотиви, според които хаотично АНО приел като начало на
периода на нарушението 14.09.2018 г., позовавайки се на тази дата като краен
срок за доброволно изпълнение. Съдът приел, че е налице противоречие между две фактически
твърдения и определената правна квалификация. Изложени били твърдения за
продължителен период на неизпълнение, но същевременно квалификацията на
нарушението предполагала посочване на конкретна дата, на която същото да е
довършено.
Отделно съдът приел, че в случая не
било налице нарушение. Не било доказано дали Х.Х. бил запознат със заповед № 8-Z-1110/03.09.2018 г. на кмета на община
Созопол и възложения му контрол по нея. В
същата не бил посочен срок за изпълнение от съответното лице.
Съгласно чл.63в от ЗАНН (нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.), решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на XII
от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Административнонаказателната
отговорност на Х.Д.Х. била ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.223, ал.2, т.3 от ЗУТ, вр. с чл.178, ал.6 от ЗУТ,
за осъществяване състава на чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ. В НП, изрично е уточнено,
че Х. не изпълнил своевременно
задълженията си да извърши контрол по изпълнението на заповед № 8-Z-1110/03.09.2018
г. на кмета на община Созопол.
Разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ
указва, че при нарушения на ал.1
(забрана за ползване на строежи, преди да са въведени в експлоатация от
компетентен орган) и ал.4 (забрана за ползване на строежи или части от
тях не по предназначението им) на строежи от четвърта и пета категория кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен
констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и
разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа
и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително
за доставчиците и се изпълнява незабавно.
Съгласно чл.223, ал.2, т.3 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория
служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община
(район) изпълняват заповедите за спиране, за забрана на ползването, за забрана
на достъпа до строежи и строителни площадки и за премахване на незаконни
строежи;
Според чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ,
наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено
по-тежко наказание, длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени
му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи
по проектирането и строителството, както и решения и предписания, основани на
тях.
Анализът на посочените разпоредби, в
контекста на разглеждания случай сочи, че, за да бъде ангажирана
административнонаказателна отговорност на Х.Д.Х. следва:
1. да е установено ползване на строеж,
който не е въведен в експлоатация от компетентен орган и е бил съставен констативен акт;
2. да е налице заповед за забрана, издадена от кмета на общината или упълномощено от
него длъжностно лице въз основа на съставения акт;
3. Х. да има качеството длъжностно лице
и да не е изпълнил възложеното със заповедта.
По делото е наличен, цитираният в
заповедта КА № 51/01.08.2018 г. (л.182-184 от АНД 3200/2021 на РС Бургас), с
който е установено ползване на строеж – едноетажни постройки, като заведение за
хранене без същия да е въведен в експлоатация (нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ). Налице е също и заповед (л.60-62) за забрана
достъпа до строежа, издадена от кмета на община Созопол. Издателят на
заповедта изрично е разпоредил тя да бъде връчена на
директора на дирекция „Устройство на територията, кадастър, инвестиционна
политика, екология и управление на проекти“ при Община Созопол за контрол по
изпълнението й. Безспорно Х.Д.Х. е длъжностното лице – директор на
дирекция „Устройство на територията, кадастър, инвестиционна политика, екология
и управление на проекти“ в община Созопол. Следва да се изясни обаче, че административнонаказващият орган не е събрал доказателства,
че тази заповед е била връчена надлежно на Х.. По делото няма данни, че той е
узнал за вмененото му задължение да извършва контрол по изпълнението на заповед
№ 8-Z-1110/03.09.2018г.
Соченото от касационния жалбоподател извлечение от електронна деловодна система
на общината (л.91 от АНД № 3200/2021 г. на Районен съд – Бургас), съдържа
информация, според която заповед № 8-Z-1110/03.09.2018г. е била насочена към инж. Х.Д.Х. и към Г.К.И..
Съдържа се отбелязване, че Г.И. е приел заповедта на 08.01.2019 г. По отношение
на Х. в деловодната система не е записа дата, на която заповедта е била приета,
както и дата, на която е била изпълнена. Други данни, че заповедта е била
връчена на лицето, на което е възложен контролът, по делото няма. При тези
факти не може да се приеме, че Х. е извършил административното нарушение,
описано в наказателното постановление, защото за да е налице противоправно поведение
в този случай, е необходимо по несъмнен начин да бъде установено, че лицето е
било уведомено за задълженията, които има по отношение на конкретния строеж. В
този смисъл правилно в тази част от мотивите районният съд е приел, че не е доказана
субективната страна на деянието, което без съмнение обосновава незаконосъобразност
на наказателното постановление.
На следващо място,
наказващият орган е посочил, че нарушението е извършено за периода 14.09.2018
г. (дата за доброволно изпълнение) до 21.08.2019 г. В заповед № 8-Z-1110/03.09.2018г., кметът изрично е
записал, че забраната на достъпа до строежа започва, считано от 17.09.2018г.,
т.е. лицето, което е длъжно да осъществи контрол по изпълнението на заповедта,
следва да започне да осъществява този контрол от 17.09.2018г., а не от датата
на доброволното изпълнение, както е приел административнонаказващият орган.
На следващо място, в НП не
се сочат факти, въз основа на които да е възможно да се направи извод за
несвоевременно изпълнение на задължения по изпълнението на заповедта от Х.. На
същия не е било възлагано изпълнение на административния акт, а единствено
контрол върху изпълнението, т.е. обосновано може да се приеме, че задължението
за изпълнение е било вменено на друго лице. Неупражняването на контрол обаче,
не подлежи на наказание според приложените от АНО разпоредби.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода от спора разноски следва
да се присъдят в полза на ответника. Такива са своевременно поискани и се
дължат от касационния жалбоподател в размер на 600 лв., представляващи платено
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63в
от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVI състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 919/07.12.2021 г.
постановено по НАХД № 3200/2021 г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА
Дирекция за национален строителен контрол гр. София да заплати на Х.Д.Х. с ЕГН **********,
600 лв. разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред касационната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: