№ 1869
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
в присъствието на прокурора М. М.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20231100501492 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. П., с която се обжалва решение, постановено
по гр.д.№ 34842/2022 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта, в която е оставена без уважение
молбата на въззивника с вх.№ 6995/16.05.2022 г. за допускане поправка на грешка в акт за
раждане № 49/04.05.1937 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние на
Кметство, с.Девене, община Враца, в графата - дата на раждане, като неправило. Подробно в
жалбата са изложени съображенията. Моли да се отмени решението на районния съд в
атакуваната част и да се постанови друго, с което да се допусне поправка на грешка в акта за
раждане досежно датата на раждане от „01.05.1937 г.“ на „28.04.1937 г.“ Както във
въззивната жалба, така и в сезиращата районния съд молба искането е обосновано с това, че
жалбоподателката е родена на 28.04.1937 г., а в акта й за раждане е записана дата на раждане
- 01.05.1937 г. Всички нейни документи, включително в свидетелство за Свето кръщение, са
с дата 28.04.1937 г. като рождена дата, а единствено в акта за раждане като дата на раждане
е записана датата - 01.05.1937 г.
Община Враца и Кметство с.Девене не вземат становище по жалбата.
Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
1
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим в
обжалваната част съдебен акт.
С решение по гр.д. № 34842/2022 г. Софийският районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 139 състав, е оставил без уважение молбата на М.В.Ц. (М. В. П.), ЕГН
**********, за допускане на поправка в акт за раждане № 49/04.05.1937 г., съставен от
Кметство, с.Девене, община Враца, в графите имена и дата на раждане на молителката.
Допуснал е на основание чл.19, ал.1 ЗГР промяна на собственото име на молителката от
„М.“ на М.“, допуснал е промяна на бащиното име на молителката от „В.“ на „В.“ и промяна
на предбрачното фамилно име на молителката от „Ц.“ на „Т.“.
Първоинстанционното решение в частта, в която е отказано да бъде допусната
поправка на грешка в акта за раждане на въззивницата в трите й имена, както и в частта, в
която трите съставни части на името й са променени по реда на чл.19, ал.1 ЗГР, като
необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните в двете съдебни
инстанции и доказателствената съвкупност по делото, предвид предмета на въззивно
обжалване, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел, че в представения акт за раждане № 49/04.05.1937
г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние на Кметство, с.Девене, община
Враца, удостоверена дата на раждане на молителката е датата 01.05.1937 г. В приетото по
делото свидетелство за Свето кръщение № 24/28.08.1938 г., издадено от църква „Св.Апостол
и Павел“, с. Девене, както и в приетите от първата инстанция многобройни писмени
доказателства - свидетелство за зрелост № 5446/26.06.1955 г., издадено от СУ „Христо
Ботев“, гр.Враца, Диплом за завършено висше образование серия М №012946/25.12.1961 г.,
издадена от Висш медицински институт –гр.София, удостоверение за сключен граждански
брак № 266/21.02.1966 г., издадено от СО-Район „Възраждане“, разпореждане за лична
пенсия № **********/02.07.1999 г, издадено от ТД на НАП-София –град, лична карта №
******* г., издадена от МВР-София, Паспорт № *******, издаден на 28.08.2008 г.,
записаната дата на раждане на молителката е 28.04.1937 г. При така установената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал, че актът за раждане на
молителката е съставен при спазване изискванията на отменения Закон за лицата и
доказателствата по делото не сочат , че актът за гражданско състояние удостоверява неверни
обстоятелства, респ., че същият съдържа грешки. Според мотивите на първоинстанционния
съд документите, чиито копия са приети по делото, с посочена рождена дата на молителката
28.04.1937 г. – са последващи като дата документи, които не могат да разколебаят
доказателствената сила на официален документ от 1937 г. за раждането на молителката. С
тези мотиви първоинстанционният съд е обосновал неоснователност на молбата за
допускане поправка на грешка в акта за раждане на молителката в графата - дата на раждане
и я е отхвърлил.
2
В приетите във въззивното производство заверен препис от личен регистрационен
картон на въззивницата, както и справки от НСлС, Прокуратура на РБ и НБДН като дата на
раждане на молителката фигурира 28.04.1937 г., която фигурира и в ЕГН. Други
доказателства относно твърдяните факти и обстоятелства не са ангажирани.
При тази фактическа установеност и съобразно приложимите закони към
релевантните факти, въззивния съд достигна до следните правни изводи:
Районният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на молбата факти
и обстоятелства, на които се основават претенциите на П., правилно е очертал параметрите
и правна квалификация на спора, която съответства на търсената защита по реда на чл. 547,
вр. чл. 542 ГПК, вр. с чл.73 и чл.38, ал.4 ЗГР.
В случаите, когато се оспорва истинността на вписан в акта за раждане факт, ако се
касае за грешка, тя подлежи на отстраняване по реда на чл. 547 ГПК, когато същата не
подлежи на отстраняване по друг ред. Съгласно разпоредбите в раздел VІІІ от Закона за
гражданската регистрация, по административен ред, по молба на заинтересованите лица, въз
основа на официални документи, може да се извърши промяна и вписване в акта за раждане,
когато се отстраняват технически грешки и неточности в изписването на името на
заинтересованото лице; да се отрази промяна в имената, настъпила по силата на нормативен
акт, както и промяната или възстановяването на имената на родителите по чл. 19а ЗГР,
промяна на ЕГН на титуляря. Извън посочените изключения, по административен ред не
може да се извършва промяна и вписване на данни в акта за раждане, които по същество
променят смисъла на съставения вече акт - арг. чл. 76, ал. 1 ЗГР. При спор относно
записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред -
арг. чл. 38, ал. 4 ЗГР.
Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение.
Когато се оспорва акта за раждане в частта относно посочената в него дата на раждането,
при твърдение, че не отговаря на действителната дата на събитието, неистинността се
установява с молба по чл. 547 ГПК, подадена от заинтересованото лице, а при уважаване на
молбата, като последица, компетентния административен орган извършва съответната
промяна в регистъра на населението и електронния личен регистрационен картон - чл. 27, т.
4 ЗГР, както и промяна в акта за раждане. (в този см. и определение по ч.гр. дело №
6800/2014 г. на IV г.о. на ВКС).
Изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата не
кореспондират с установените по делото факти. Актът за раждане притежава материална
доказателствена сила, като официален свидетелстващ документ. Тази доказателствена сила
обаче може да бъде оборена, при положение, че се докаже допусната в него грешка или се
докаже, че действителното фактическо положение не е било отразено в него правилно.
Такова доказване се допуска от материалния закон, арг. от разпоредбата на чл. 38, ал. 4.
Законът допуска наличието на грешка да бъде доказано с всички доказателствени средства,
в т. ч. писмени доказателства и свидетелски показания, като в тази насока е както теорията,
така и константната съдебна практика по тези дела. В този смисъл неправилно
3
първоинстанционният съд, като е кредитирал показанията на св.Т. и св.Я., не ги е обсъдил и
съпоставил с останалата доказателствена съвкупност, която е еднопосочна за това, че датата
на раждане на въззивницата е твърдяната от нея дата 28.04.1937 г., а не записаната нейна
дата на раждане 01.05.1937 г. единствено в акт за раждане № 49/04.05.1937 г., съставен от
длъжностно лице по гражданско състояние на Кметство, с.Девене, община Враца.
Свидетелските показания са първични, придобити от непосредствени дългогодишни
впечатления на Т. и Я. за заявените факти, и са незаинтересовани, поради което въззивният
съд ги приема за обективни, като кореспондиращи с доказателствената съвкупност по
делото. В нарушение на материалния закон първоинстанционния съд не е съобразил, че
свидетелството за Свето кръщение на въззивницата е официален документ, по смисъла на
чл. 179 ГПК, и обвързва съда с материална доказателствена сила, аргумент от член
единствен на Закона за заменяване кръщелните свидетелства с други документи за
гражданско състояние (обнародван в "Държавен вестник", брой 70 от 27 март 1946 г.), и не е
зачел доказателствената сила на кръщелното свидетелство. Съгласно единствената
разпоредба на този закон "Във всички случаи, за които законите, правилниците или
наредбите изискват представяне на кръщелни свидетелства, вместо тях могат да се
представят препис от акта за раждане или удостоверение от общината, издадено въз основа
на регистъра на ражданията. Ражданията, станали след влизането на този закон в сила се
установяват само с препис от акта за раждането или с удостоверение от общината, издадено
въз основа на регистъра за раждането. От тази единствена разпоредба на Закона за
заменяване кръщелните свидетелства с други документи за гражданско състояние може да
бъде обоснован извод, че до приемането на цитирания закон кръщелните свидетелства са
имали действието на официални документи, а след влизане в сила на този закон факти с
правно значение относно гражданското състояние на лицата се удостоверяват единствено с
документи, издадени от държавната и общинска администрация, но не и от Църквата. Ето
защо в това им качество свидетелствата за Свето кръщене са имали и удостоверителна сила
за вписаните в тях обстоятелства.
Представеното по делото свидетелство за Свето кръщение е документ, издаден от
свещеник в Българската екзархия, удостоверяващ приемане от лице на православно
вероизповедание. Този документ не удостоверява произхода на въззивницата, но
удостоверява нейното явяване с лицата В.Ц.Т. и законната му съпруга Ц. Ц., както и тяхното
изявление пред свещеника, че са родители на детето им от женски пол, родено на 28.04.1937
г., което при светото кръщение се именува „М.“. Самият свещеник не е компетентен да
удостовери произхода на лицето, приело свето кръщение, но е компетентен да удостовери
изявлението на лицата, които са го довели за кръщение, че са негови "православни
родители". Действително, свидетелството за Свето кръщение е издадено малко повече от
една година след раждането на въззивницата, но съобразно изложеното, предвид
действащото законодателство към момента на раждане на последната, представлява
официален удостоверителен документ за вписаните в него обстоятелства, а в съответствие с
разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ГПК доказателствената сила на документите се определя
4
съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. От друга
страна, съгласно разпоредбата на чл. 140 от Закона за лицата (отм.), обнародван ДВ, бр. 273
от 17.12.1907 г., действал по време съставянето на цитираните по-горе актове за гражданско
състояние, обявяването на раждане трябва да се направи в течение на седем дни от
раждането, на местното длъжностно лице по гражданското състояние. Разпоредбата на чл.
141 от ЗЛ предвижда, че обявяването на раждане трябва да се направи от бащата, или от
негов особен пълномощник; ако бащата отсъства или е тежко болен, или е лишен от
свобода, обявяването става от лекаря, от бабата или от друго лице, което е присъствало при
раждането или, ако родилката е била вън от своето жилище - от главата на семейството, или
от натовареното длъжностно лице на учреждението, където е станало раждането. Актът за
раждане на въззивницата е съставен на 04.05.1937 г., т.е в седмодневния срок и от датата
28.04.1937 г.. Видно от отбелязването в него, за раждането на детето е съобщено от неговия
баща В.Ц.Т..
Пред свещеника обаче, бащата на въззивницата В.Ц.Т. и майката на последната, са
съобщили, че са родители на дете от женски пол, родено на 28.04.1937 г., а не на 01.05.1937
г. Или, налице е несъответствие между удостоверената дата на раждане на въззивницата в
акта за раждане и в свидетелството за Свето кръщение. И двата документа, съгласно
действащото към момента на съставянето им законодателство, са официални писмени
документи, удостоверяващи настъпване на събитието – раждане, поради което преценката
дали в спорната част съответният официален документ е верен, следва да бъде направена
при съпоставянето им с всички останали събрани по делото доказателства.
Съдът приема за вярно отразяването на датата на раждане на въззивницата в
свидетелството за Свето кръщение, доколкото сведенията пред свещеника, за датата на
раждане, както бе посочено, са дадени и от двамата родители, а самото свидетелство за
Свето кръщение има действието на официален документ, достатъчен да удостовери факт с
правно значение – датата на раждане на лицето, отразена и във всички последващи негови
документи, включително и лични такива. Във всички, издавани през годните документи,
между които и дипломи за завършен етап на образование, лични документи, акт за сключен
граждански брак, както и в регистрите на населението, за рождена дата на възивницата
фигурира удостоверената в свидетелството за Свето кръщение дата на раждане - 28.04.1937
г. Тази дата фигурира и в присвоения в последствие ЕГН на лицето. На 28 април всяка годна
въззивницата празнува рождения си ден, установено от събраните по делото гласни
доказателства.
Съобразно изложеното въззивният съд приема, че първоинстанционният съд
неправилно е игнорирал доказателствената тежест на свидетелството за Свето кръщение, в
съответствие с неговата материална доказателствена сила относно удостоверения
релевантен факт в него - датата на раждане на въззивницата -28.04.1937 г., съпоставено с
доказателствената съвкупност по делото, с оглед на които въззивният съд приема, че датата
на раждане на въззивницата е датата 28.04.1937 г., а не датата 01.05.1937 г., записана в акта
й за раждане № 49/04.05.1937 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние на
5
Кметство, с.Девене, община Враца, поради което молбата на П., с правна квалификация чл.
38, ал. 4, предл. последно ЗГР, е основателна и въззивният съд следва да е уважи, с всички
законни последици.
По изложените аргументи и поради несъвпадение изводите на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд първоинстанционното решение в обжалваната част, следва да
бъде отменено, като неправилно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-ви брачен въззивен
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12758 от 14.11.2022 г., постановено по гражданско дело №
34842 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149-ти състав, в частта, в която е
оставено без уважение искането за допускане на поправка в акта за раждане № 49/04.05.1937
г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние на Кметство, с.Девене, община
Враца, досежно датата на раждане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка в акта за раждане № 49/04.05.1937 г., съставен от длъжностно
лице по гражданско състояние на Кметство, с.Девене, община Враца, в графа дата на
раждане, на основание чл. 38, ал. 4, предл. последно ЗГР, като вместо изписаната дата на
раждане - 01.05.1937 г., се впише дата на раждане – 28.04.1937 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се изпрати на
длъжностното лице по гражданско състояния при Кметство, с.Девене, община Враца, което
да извърши поправката в съставения вече акт за гражданско състояние - акта за раждане №
49/04.05.1937 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6