Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26.01.2021 г.
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
двадесет и седми октомври
2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Антонина Николова
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик БОНЧЕВА търговско дело № 137 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от Г.Н.А.,
ЕГН **********
с адрес: *** против „З.К." АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 25 500лв., частичен иск от 80 000 и за
имуществени вреди в размер на 431.56лв.
Ищецът твърди, че в
резултат на ПТП са му причинени телесни увреждания. Твърди се, че на 30.06.2018
г. около 16:40 ч., по ПП-1-6, км. 331+500, при управление на моторно превозно
средство - л.а. марка „***", модел „***", с рег. № ***, управляван от
водача Р.К.Р., ЕГН **********, последният нарушил правилата за движение по
пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно
движещия се в собствената си лента лек автомобил марка „***", модел „***",
с рег. № ***, управляван от Г.Н.А.. В резултат на реализираното ПТП са
причинени телесни повреди на Г.Н.А..
Посочва се, че по случая
е образувано ДП № 284-ЗМ-840/2018 г. по описа на РУП - ***, производството по
което към момента не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за
настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е
виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача Р.К.Р..
С действията си същият грубо е нарушил основни правила за движение по пътищата,
описани подробно в исковата молба. Според ищеца, в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на водача Р.К.Р. и настъпилите обществено опасни
последици - причинените телесни повреди на ищеца Г.Н.А.. Твърди се, че за
увреждащия л.а. „***", модел „***", с рег. № ***, управляван от
виновния водач Р.К.Р. има сключена с ответника з***ховка "Гражданска
отговорност", з.п. №ВС/22/117002664816/05.10.2017 г., със срок на
валидност една година, считано от 05.10.2017 г. до 05.10.2018 г., валидна към
датата на процесното ПТП - 30.06.2018 г. По силата на този договор, з***хователят
покрива отговорността на з***хованите лица за причинените от тях неимуществени
и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната з***ховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Сочи се, че в конкретния
случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил
претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД "***" АД и е
представил всички документи, с които разполага. По заведената претенция з***хователят
е отказал да изплати з***хователно обезщетение. С оглед на изложеното, в случая
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД "***" АД
за причинените неимуществени вреди на ищеца.
Посочва се, че в
резултат на процесното ПТП пострадалият ищец е получил следните травматични
увреждания: Фрактура феморис синистра. Фрактура хумери синистра. Фрактура
клавикуле декстра. Фрактура пелвис декстра.
Сочи се, че след
инцидента на 30.06.2018 г. пострадалият е приет за лечение в УМБАЛ „***"
АД с оплаквания от множество травми по главата, крайниците, гръден кош и таз,
изпитвал силна болка и не можел да се движи, лявата ръка е силно болезнена и
деформирана, активните и пасивни движения са силно ограничени и болезнени,
наличие на болка и оток в областта на дясна клавикула, активните и пасивни
движения в дясна раменна става са леко ограничени и болезнени, наличие на силна
палпаторна болезненост в слабинната област и дясна ТБС, активните и пасивни
движения в ставата са ограничени и болезнени, лявото бедро е оточно и
деформирано, активните движения са невъзможни, а пасивните - силно болезнени,
левият крак е скъсен и външно ротиран, наличие на палпаторна болезненост в лява
колянна става и ляв глезен. Извършени са му клинични прегледи, консултации със
специалист -неврохирург, хирург, кардиолог и анестезиолог, лабораторни и
образно-диагностични изследвания. Проведено е медикаментозно лечение и съгласно
оперативен протокол №367 от 11.07.2018 г. под интубационна анестезия е
извършена оперативна интервенция: открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, хумерус. На 16.07.2018 г. пострадалият е изписан от болницата с
окончателна диагноза: Фрактура феморис синистра. Фрактура хумери синистра.
Фрактура клавикуле декстра. Фрактура пелеис декстра. При изписването му е
издаден болничен лист за 47 дни отпуск по болест.
Твърди се, че в
резултат на увреждането, получено от настъпилото на 30.06.2018 г, ПТП ищецът
търпи силни болки и страдания. Възстановяването от получените при процесното
ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, ищецът не се чувства добре
физически и емоционално. Вследствие на инцидента пострадалият е получил
фрактури на горни и долни крайници, контузия на гръден кош със серия фрактури
на ребра двустранно. Вследствие на травмите пострадалият е трябвало дълго време
да спазва постелен режим, да не натоварва крайниците, имал е ограничени
движения за продължителен период, имал е оплаквания за болки, като за известен
период от време е разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си
жизнени потребности в ежедневието. За възстановяването на наранените крайници
са му били извършени оперативни интервенции. Изпитвал е цялостен дискомфорт
вследствие на травмите, не е възстановен, продължава да изпитва болки в
увреденото място и редица неудобства в ежедневието си, оздравителния му процес
продължава и към настоящия момент, с нарушения на съня е, напрегнат е, не е в
състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките, ищецът е
изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял
живот в неговото съзнание.
Сочи се, че в резултат
на процесното ПТП пострадалият Г.Н.А. е претърпял и имуществени вреди в общ
размер на 431.56 лв., които също следва да му бъдат възстановени. Посочените
разходи са направени за закупуване на лекарствени средства и заплащане на
потребителска такса и такса придружител.
Твърди се, че вредите
на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил
Р.К.Р., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД "***"
АД. Съгласно чл. 432 от КЗ, увреденият има право на пряк иск срещу з***хователната
компания, отговорна по задължителната з***ховка "Гражданска
отговорност", поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от
съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им
неимуществени вреди. Предявените искове са съобразени от една страна с принципа
на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от
причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на з***хователната
компания по ЗГО за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от
този вид.
Моли съда да осъди ЗД
"***" АД да заплати на Г.Н.А. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес,
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, в размер на
сумата от 140 000 лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
както и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер
на 431.56 лв. Претендира се законна лихва върху всяка една от сумите, считано
от 08.07.2018 г.-датата на която изтича срокът по чл.429, ал. 3 от КЗ, вр. чл.430,
ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.
С отговора на исковата молба, ответникът
оспорва изцяло предявените срещу з***хователното дружество искове по основание
и размер, като счита, че същите са неоснователни и завишени по размер.
Оспорва всички
твърдения на ищеца А., направени с исковата молба, като твърди, че по делото не
са представени доказателства в тяхна подкрепа.
Оспорва твърдението,
че ПТП е настъпило единствено по причина на виновното поведение на водача на
л.а. *** с рег.№ ***, Р.Р.. Счита, че не е изяснена в цялост фактическата
обстановка и механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. З***ховката
„Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива изцяло отговорността
на з***хования за виновно причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, каквито данни липсват в конкретния случай.
Оспорва твърдения
механизъм на настъпилото пътно - транспортно произшествие. Счита, че не са
изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на пътно
-транспортното произшествие. Липсвали данни по делото за образувано
административно - наказателно производство срещу водача Русев за извършено
нарушение по ЗДвП, както и данни, дали същият е санкциониран по административен
ред, като не е посочено и конкретно нарушение на правилата за движение, като
оспорва представения Протокол за ПТП в частта относно причини и обстоятелства за
ПТП, тъй като няма посочени конкретни факти.
Във връзка с изложеното
и на основание чл. 300 от ГПК, оспорва твърдението, че вина за настъпилите
неимуществени вреди от ПТП има единствено посоченият водач, з***хован по
задължителна з***ховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при
ответното дружество. Моли да се прекрати настоящото производство като
недопустимо във връзка с непредставяне на задължителни документи, съгласно
чл.127 ал.2 от ГПК или да се постанови спиране до приключване на наказателното
производство.
Счита, че за
вредоносния резултат (травмите, получени от пострадалия) е допринесло
обстоятелството, че същият, като водач на МПС, не е използвал обезопасителен
колан към момента на настъпване на ПТП, в нарушение разпоредбата на чл. 137а,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата. С оглед гореизложеното, навежда довод за
принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, което следвало да се
отчете при реализиране гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС
в случай, че бъде доказано виновно поведение, респ. на неговия з***ховател, в
частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото лице.
Посочва, че във връзка
с ПТП от 30.06.2018 г. е образувано наказателно производство, което няма данни
на какъв етап е и дали е установено по безспорен начин виновното поведение на з***хования
в дружеството водач, не са изяснени всички обстоятелства досежно вината на
участниците, както и условията, при които е настъпило събитието.
Сочи се, че не са
изследвани всички относими обстоятелства, чрез които да може да се извърши обективно
обосновано предположение досежно вината на дееца за настъпване на ПТП.
Оспорва
причинно-следствена връзка с настъпилото събитие и получените травматични
увреждания, тъй като не са представени доказателства в тази насока.
Оспорва твърденията за
настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и по
отношение на периода, през който са търпени, като оспорва твърдението за
настъпване на такива, обосноваващи размера на исковата претенция.
Сочи, че обезщетението
по правило се изплаща, респ. присъжда заради възможността да бъдат поправени
нанесените вреди. Основният критерий при определяне на болки и страдания са
естеството на претърпените от ищеца травматични увреждания, продължителността
на възстановяване, проведените медицински интервенции, настъпилите усложнения в
оздравителния процес, периода на търпене на болки или страдания, като се
съобразява и обичайно изплащаните и присъждани парични суми при такива случаи.
Сочи се, че размерът
на претендираното с исковата молба з***хователно обезщетение за неимуществени
вреди, като последица от процесното ПТП е изключително завишен и несъответстващ
на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените
телесни увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания, търпени
от страна на ищеца.
Оспорва исковете и по
размер.
Оспорва всички
твърдения в исковата молба, по основанието на предявената претенция за
имуществени вреди над сумата 124.75 лв., сторени разходи за бандаж, фраксипарин
и аулин. Счита всички останали претендирани разходи недоказани като
необходимост от извършването им.
Във връзка с
изложеното, оспорва всички сторени от ищеца разходи над сумата 124,7 лв., като
оспорва твърдението да е извършил плащане на суми, съответстващи на
претендираните от него в настоящото производство за имуществени вреди по повод
настъпилото събитие. На самостоятелно основание, в случай, че се установи
наличие на съпричиняване от страна на ищеца, то същото е основание за
намаляване на размера на обезщетението за имуществени вреди на основание чл.51,
ал.2 от ЗЗД.
Предвид изложените
съображения, моли да се приеме исковата претенция за прекомерна и
неоснователна.
Оспорва изцяло
претенцията за присъждане на лихва като неоснователна.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв.
На самостоятелно основание във връзка с чл. 496 и сл. от КЗ, поради
непредставяне на всички необходими документи за приключване на щетата по
доброволен ред, лихва не следва да бъде присъждана.
Моли да се отхвърли
предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан.
В случай, че
предявеният иск за неимуществени вреди бъде уважен, моли същият да бъде приет
за изключително завишен и неотговарящ на вида на травмите, на принципите на
справедливостта и на обществената практика за определяне на обезщетения при
подобни случаи.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения на ответното
дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Постъпил е
допълнителен отговор от ответника, в който заявява, че поддържа становището си
в отговора на предявения иск по аргументи, подробно изложени в същия.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Видно от данните по делото,
на 30.06.2018 г. около 16:40 ч., по ПП-1-6, км. 331+500, при управление на
моторно превозно средство - л.а. марка „***", модел „***", с рег. № ***,
управляван от водача Р.К.Р., ЕГН **********, последният нарушил правилата за
движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал
движещия се в собствената си лента лек автомобил марка „***", модел „***",
с рег. № ***, управляван от ищеца Г.Н.А..
В резултат на реализираното ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца.
Между страните не се спори, че за л.а. „***", модел „***", с рег. № ***,
управляван от Р.К.Р. има сключена с ответника з***ховка "Гражданска
отговорност", з.п. №ВС/22/117002664816/05.10.2017 г., със срок на
валидност една година, считано от 05.10.2017 г. до 05.10.2018 г., валидна към
датата на процесното ПТП - 30.06.2018 г.
За процесното ПТП е било образувано досъдебно
производство ДП № 284-ЗМ-840/2018 г. по описа на РУП - ***, производството по
което към настоящия момент не е
приключило с окончателен съдебен акт.
Ищецът е
предявил претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди пред ответника, последният е образувал щета, но е изискал допълнителна
информация във връзка с ПТП и не се е
произнесъл по искането.
С оглед установяване на фактическите
обстоятелства по делото, свързани с механизма на процесното ПТП, от което
ищецът е пострадал, е назначена и приета съдебно- автотехническа експертиза. От
заключението й се установява, че лек автомобил „*** ***“ с рег.№ ***, е
оборудван фабрично с предпазни колани за седалките на всички пътници и на
водача. Според експертизата, при посочените пътни условия на 30.06.2018 год.
около 17.00 часа по ПП- 1-6 в направление към гр. *** със скорост 61 км/час се
е движил л.а. марка „***“ модел „***“ с per. № ***, управляван от ищеца. По
същото време в противоположна посока със скорост 90 км/час се е движил л.а.
марка „***“ модел „***“с per. № ***, управляван от Р.К.Р.. В зоната на
км.331500 водачът на л.а. „***“ губи контрол върху управлението и на около 20 м
източно от линията на ориентира започва да навлиза в северната лента на
движение, а на около 32 м. източно и 2.3 м. южно от лентата на движение на л.а. *** между тях
настъпва удар в резултат на който водачът и пътуващата на задната седалка М. в
л.а. „***“ са получили травматични увреждания, като за последната са се оказали
несъвместими с живота. Първоначалният контакт е настъпил с предните леви части
на двата автомобила, което определя удара по характер като челен-кос. За да се
реализира така описания удар, надлъжната ос на л.а. „***“ е била разположена
успоредно на надлъжната ос на платното за движение с предна част, насочена в
посока запад, като десните състави на автомобила са се намирали на около 1 м.
южно от северния край на платното за движение. Надлъжната ос на л.а. „***“ е
била разположена на около 3-5 градуса в ляво, спрямо надлъжната ос на платното
за движение с предна част, насочена в посока североизток. След така описания
първоначален контакт, автомобилът е навлязъл в северния банкет, където са
настъпили контакти в предпазната мантинела, след което същият на около 21.7 м
източно и 3 м южно от ориентира се е обърнал по таван. По същото време л.а. „***“
е ротирал на ляво около вертикалната ос на масовия си център и движейки се
транслационно-ротационно около 50 м. се е установил на местоположението, в
което е фиксиран в огледния протокол. Според
експертизата, основната техническа причина за настъпването на конкретното ПТП е
навлизането на л.а. „***“ в насрещната лента на движение, което може да бъде в
причинно-следствена връзка с моментно отклоняване на вниманието на водача от
конкретната пътна обстановка; моментно заспиване на водача и др. Произшествието
настъпва в светлата част на денонощието, при условията на нормална видимост, на
прав пътен участък. Според експертизата, в конкретния случай водачът на
процесния лек автомобил „***“ е имал техническа възможност да следи конкретната
пътна обстановка, да подбира скоростта си на движение и да упражнява контрол
върху управлението на автомобила, съответно, имал е и техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, като за целта би следвало да запази
предварително зададената праволинейна траектория на движение в своята лента.
Експертното заключение е изготвено задълбочено и
мотивирано, същото не е оспорено от страните по делото и съдът го възприема.
С оглед установяване на
фактическите обстоятелства по делото, свързани с настъпилите увреждания на ищеца,
вследствие на процесното ПТП, в хода на производството е назначена съдебно -
медицинска експертиза. От заключението й се установява, че пострадалият Г.Н.А. при порцесното ПТП е получил множество
травми по главата, горни крайници, долни крайници, гръден кош и таз. Счупване
на лявото бедро. Счупване на раменната кост на левия горен крайник. Счупване на
дясната ключица. Счупване на таза в дясно. Счупването на лявото бедро е от
медико-биологичния характеризиращ признак трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния период до
пълно възстановяване на движенията е бил необходим срок от около 8-10 месеца. Счупването на лявата раменна кост е причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния период до
пълно възстановяване на движенията е бил необходим срок от около 4-5 месеца.
Счупването на дясната ключица е причинило трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния период до
пълно възстановяване на движенията е бил необходим срок от около 2-3 месеца.
Счупването на таза в дясно е причинило трайно затруднение в движението на
долните крайници за
срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния период до
пълно възстановяване на движенията е бил необходим срок от около 2-3 месеца.
Останалите травматични увреждания са причинили разстройство
на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК.
Видно от експертизата, непосредствено
след настъпилото ПТП е проведено болнично лечение за период от 17 дни,
впоследствие е проведено домашно-амбулаторно лечение за период от 253 дни и
през 2019 година е проведено болнично лечение за отстраняване на поставен
инплант в бедрената кост в рамките на 5 дни и щадящ домашно-амбулаторен режим
за период от 20 дни. В приложената по делото медицинска документация не са
налице данни за настъпили усложнения и влошаване на здравословното състояние.
Според експерта, налице е остатъчно ограничение в движенията /лек дефицит/ при
разгъване и сгъване на левия горен крайник и лек дефицит при движение на левия
долен крайник, които дефицити са в пряка и непосредствена причинна връзка с
получените травми при ПТП.
Според експертизата, всички
направени разходи по приложените финансови документи към делото са във връзка с
проведеното лечение. В медицинската документация не са описани характерни
белези по пострадалия, от които да се съди за поставен колан. Експертът
заключава, че в конкретния случай, пострадалият е бил с поставен предпазен
колан, тъй като, ако не е бил с поставен такъв, при този механизъм на
настъпване на ПТП и последващо обръщане на автомобила, който е управлявал,
травмите в областта на главата и гръдния кош, са щели да бъдат тежки, дори можело
да доведат до фатален изход.
Експертното заключение е изготвено задълбочено и
мотивирано, същото не е оспорено от страните по делото и съдът го възприема.
Във връзка с установяване на фактическите
обстоятелства по делото, свързани с уврежданията на ищеца и здравословното му
състояние, по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Зюмбюлка
Георгиева Иванова, която живее на семейни начала с ищеца по делото, се установява, че познава Г. от 28-29 години. В деля на ПТП, ищецът карал на
работа в *** свидетелката, когато станало ПТП. Ищецът почнал да вика, бил целия
в кръв. Лявата ръка, левият крак, ключицата в дясно били счупени. Дошла
линейката и го откарала в ***. Оттам го изпратили в Стара Загора. На 16-ия ден
го изписали. Не можел да става, имал болки. Помагали му братята му и сина му. Не можел и сега да стои прав. И до
момента бил с болки и пиел аулин. Като бил в къщи, за ищеца се грижили ищцата, майка му, дъщеря му идвала да помага,
снаха му също. Трябвало няколко човека да го вдигнат, за да отиде по голяма
нужда. Това продължило почти година. Според свидетелката, бил много стресиран,
не можел да шофира, не можел спокойно да се движи, куцал, не можел да вдигне до
горе ръката си. Втора операция му направили, тъй като му пречел пирона, но нямало
подобрение. Не можел да извършва физически труд. Ръката му пречела, кракът го
болял. Повече от 10-15 минути не можел да стои прав и трябвало да седне да
почине.
Свидетелят Веселин Койчев
Борисов е заявил, че познава ищеца от 7-8 години. Знае за ПТП, което е
претърпял. Ищецът бил зле, молил за помощ. Изпитвал болки, нямал здраво място,
целият бил в кръв. Бил в болницата в Стара Загора над две седмици. Не можел да
става, не говорел, пъшкал и охкал. Като се прибрал в къщи, имал нужда от чужда помощ.
Нищо не можел да прави сам, дори и до тоалетна не можел да ходи. Според
свидетеля, към момента не се е възстановил напълно, още куца, не може да изпъва
лявата ръка, не може да стои прав продължително време. Според свидетеля, ищецът
се е променил - страх го е да шофира, станал затворен, не излиза, тъй като изпитва
неудобство от белезите по лицето. Не можел да работи. Преди това работил в
Арсенал, пожелал пак да започне работа там, но му казали, че е негоден. Пробвал
и на други места, но също не го взели, тъй като движенията му са ограничени.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви досежно сочените
обстоятелства и се подкрепят и от другите доказателства по делото-
констатациите на съдебно-медицинската експертиза. Свидетелката живее заедно с
ищеца и същата има преки и непосредствени впечатления от състоянието му и от
възстановителния процес след ПТП.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на з***хователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно з***хователно правоотношение,
породено от договор за з***ховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и з***хователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно з***хователно правоотношение към датата на процесното ПТП
–13.10.2019 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на з***хования автомобил
трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените
срещу него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което з***хованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от з***хователя по з***ховка
"Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество
писмена з***хователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, което е получено от ответника и ответникът не се е
произнесъл по искането за изплащането на обезщетение във
връзка с претърпяното ПТП.
Съдът приема, с оглед на събраните в хода на
производството доказателства, че предявените искове са основателни.
От назначената по делото
съдебно- автотехническа експертиза се установи по безспорен начин механизмът на
процесното ПТП, описан подробно по-горе в изложението.
Поради изложеното, съдът
приема, че основна причина за възникването на
процесното ПТП е противоправното
и виновно поведение на водача на л.а. „***“, който е навлязъл в насрещната
лента на движение, поради моментно отклоняване на вниманието на водача от
конкретната пътна обстановка или моментно заспиване на водача. В настоящия
случай, водачът на процесния лек автомобил „***“ е имал техническа възможност
да следи конкретната пътна обстановка, да подбира скоростта си на движение и да
упражнява контрол върху управлението на автомобила, съответно, имал е и
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като за
целта би следвало да запази предварително зададената праволинейна траектория на
движение в своята лента.
Съдът приема, че в случая е налице и
последният признак за уважаване на предявените искове– причинно- следствена
връзка между процесното ПТП и получените от ищеца вреди. Видно от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, налице
е пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените от ищеца
травматични увреждания.
Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ППВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът
на увреждането, начинът на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и
др.
При определяне размера на дължимото в
случая обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от следните
травматични увреждания, а именно: множество травми по главата, горни крайници,
долни крайници, гръден кош и таз. Счупване на лявото бедро. Счупване на
раменната кост на левия горен крайник. Счупване на дясната ключица. Счупване на
таза в дясно. По делото се установи, че Според експерта, налице е остатъчно
ограничение в движенията /лек дефицит/ при разгъване и сгъване на левия горен
крайник и лек дефицит при движение на левия долен крайник, които дефицити са в
пряка и непосредствена причинна връзка с получените травми при ПТП.
Според съдебно-медицинската експертиза,
налице е остатъчно ограничение в движенията /лек дефицит/ при разгъване и
сгъване на левия горен крайник и лек дефицит при движение на левия долен
крайник, които дефицити са в пряка и непосредствена причинна връзка с
получените травми при ПТП. Това обстоятелство също се взема предвид от съда при
определяне размера на неимуществените вреди, които е претърпял ищеца.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо –
емоционалното му състояние. От разпитаните по делото свидетели, чийто показания
съдът кредитира, се установява, че
процесното ПТП се е отразило изключително негативно върху психичното
състояние на ищеца – станал е затворен, неконтактен, непрекъснато съпреживява
изживените негативни емоции, свързани с процесното ПТП, изпитва страх да шофира,
потиснат е от това, че не може да си намери работа, включително и поради
физическите си увреждания, получени при процесното ПТП.
Съдът взема предвид освен интензитета
на преживените болки и страдания, също и тежестта на причинените увреждания,
продължителността на търпените болки и страдания и продължителността на
възстановителния процес, също придружен с хирургични интервенции, и
медикаментозни лечения.
Съдът приема, че е налице тежък случай
на увреждане и претърпени вреди, вследствие на претърпяно ПТП. Ищецът е получил
четири фрактури, множество охлузвания и рани. Претърпял е множество интервенции
и манипулации, като не се възстановил напълно и към настоящия момент. Напротив,
от свидетелските показания се установява, че не може да си намери работа, поради
причина, че движенията на пострадалите крайници са ограничени
вследствие на ПТП. С
оглед на това, съдът приема, че уврежданията, които е получил, са променили в негативна насока живота на ищеца в
личен, социален и професионален план.
По направеното възражение на ответника, че
ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен
колан, съдът намира същото за недоказано. За да бъде намалено обезщетението за
вреди, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос, по
смисъла на посочения законов текст, е налице винаги, когато пострадалият с
поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване на вредоносния резултат
ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай ответникът не доказа
такъв принос в хода на производството. Вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза заключава, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан към
момента на удара при процесното ПТП. Вещото лице, изготвило съдебната медицинска експертиза установи,
че пострадалият е бил с поставен предпазен колан, тъй
като, ако не е бил с такъв, травмите биха били много по тежки, дори фатални. Следователно, съдът приема, че ищецът по
никакъв начин не е допринесъл за увреждането, следователно, не е налице
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е
основателен и доказан за сумата от 100 000 лв., като за останалия
претендиран размер – за разликата над 100 000лв. до претендираните
140 000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 431,56
лв., представляващи извършени разходи по лечението и възстановяването
вследствие на нанесените травми, съдът намира следното: по
делото са представени и приети под опис писмени доказателства, установяващи
претърпените от ищеца имуществени вреди - извършени разходи за лечение,
медикаменти, помощни средства и медицински услуги. Всички тези разходи са
направени във връзка с претърпените вреди и са свързани с лечението и
възстановяването на ищеца. Това се установява както от съдържанието на
представените доказателства, така и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което е категорично, че всички направени разходи от ищеца по приложените финансови документи, представени
по делото, са във връзка с проведеното лечение на ищеца. Ето защо, съдът
приема, че предявеният иск за сумата 431,56 лв., имуществени вреди, в резултат
на процесното ПТП се явява основателен и доказан в предявения размер и следва
да бъде уважен изцяло. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 431,56 лв., представляваща
обезщетение на имуществени вреди.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от 08.07.2018 г. датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на „З.К." АД по заведената з***хователна претенция по чл. 380 от КЗ. Отговорността на з***хователя за обезщетяване на вреди, причинени от з***хования,
е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично
регламентира, че з***хователното покритие включва и лихвите по чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. з***хователят
отговаря за лихвата за забава, когато з***хованият отговаря за тях пред
увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че
лихвите за забава на з***хования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от з***хователя само в рамките на з***хователната
сума /лимита на отговорност/. В този случай от з***хователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от з***хования, считано от датата на уведомяването
от з***хования за настъпването на з***хователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на з***хователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на
самия кодекс се поема от з***хователя от един по- късен момент, в който му е
станало известно настъпването на з***хователното събитие. Затова, при липса на
твърдения и данни по делото за по- ранна дата, в случая отговорността на з***хователя
е възникнала, считано от датата на уведомяването му от увредения за процесното
з***хователно събитие. На основание чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, това обезщетение
за забава е част от дължимото з***хователно обезщетение. В разпоредбата на чл.497
от КЗ е регламентирана дължимостта от з***хователя на законната лихва за забава
върху размера на з***хователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок, считано от по- ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от з***хователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Тази норма обаче касае собствената забава на з***хователя по повод
определяне и изплащане на з***хователното обезщетение и тя не е свързана със
забава на з***хования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност
на з***хователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни
права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени
вредите /така решение по т. д. №2273/2018 г. на ВКС, ТО и решение по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, ТО/. В случая, обаче, претенцията за лихва е дължима, считано
от 13.10.2018 г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на „З.К." АД по заведената з***хователна претенция по чл.380 от КЗ,
поради което следва да се присъди от тази дата. Искането за присъждане на
лихва, считано от 08.07.2018г., така, както е поискано от ищеца в исковата
молба е неоснователно, тъй като посочената дата предхожда депозираното искане
пред з***хователя, което е направено на 13.07.2018г., видно от данните по
делото.
Ищецът е освободен от заплащане на държавни
такси и разноски по делото, поради което и съдът не присъжда такива в полза на
ответника по делото. С исковата молба е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн. чл. 7,
ал. 2, т. 5, при този изход на делото е 4246.36 лв., с начислен ДДС, като това
възнаграждение следва да се присъди в полза на адвокат П.К. от САК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът следва
да осъди ответника да заплати в полза на Държавата, чрез ОС- Стара Загора
държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 4017,26 лв., както
и сумата 99,68 лв., възнаграждение за вещи лица.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.К." АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати на Г.Н.А., ЕГН ********** с
адрес: ***, сумата 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.06.2018
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за останалия претендиран размер – за разликата над
100 000лв. до претендираните 140 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„З.К." АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати на Г.Н.А., ЕГН ********** с
адрес: ***, сумата 431,56 лв. /четиристотин тридесет и един
лева и 56 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.06.2018
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2018 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Присъдените суми следва да се заплатят на следната
банкова сметка:
***:UNCRBGSF
IBAN: ***: Г.Н.А.
ОСЪЖДА „З.К." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, да заплати на адвокат П.К. от САК, сумата 4246.36 лв., с начислен ДДС, възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „З.К." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, да заплати ДТ в размер на 4017,26 лв. и сумата 99,68 лв., възнаграждение за вещи лица по сметка на ОС - Стара
Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС Стара Загора пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: