№ 4728
гр. София, 28.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110158599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Постъпила е Искова молба вх. №311300/03.10.2024 г., наречена "жалба" на
Е. Д. М. срещу Апелативен съд-София, с която претендира заплащане на сумата
24,999 хил. лв. за период на увреждане 01.09.2017-26.09.2024 г., за което са
изложени фактически твърдения, че противоправното поведение на ответника се
изразява в нарушение на правото на ЕС и ООН, чл. 4, пар. 3 от ДЕС, чл. 6, 47 от
ХОПЕС, чл. 5, пар.5, чл. 13 от КЗПЧОС, чл. 2в от ЗОДОВ, чл. 2, пар. 2 и пар.3,
чл.9, пар. 5 от Международния пакт за граждански и политически права на ООН,
с доводи, че е незаконно задържано лице и претендира освобождаване, чрез
осъждане по непредявени обвинения.
При служебно извършена справка в Електронната информационна
система на съдилищата се установява, че по описа на Софийски районен съд
ищецът е подал над 100 искови молби, от които за пример съдът служебно е
присъединил като доказателства по делото по гр. д.№42146/2024,
48848/*********/2024 г., от чието предметно съдържание се изяснява, че в
исковите молби формално са посочени други периоди, суми или жалби,
ответници, но ищецът при всички претендира обезщетение, че е незаконно
задържано лице и претендира освобождаване, защото е осъден по непредявени
обвинения. По същество фактическото основание на исковите молби е напълно
идентично и оплакванията му касаят правилността на влязъл в сила съдебен акт
по наказателно производство, несъгласие на ищеца с окончателен съдебен акт,
чиято правилност е недопустимо по пътя на исковото производство съдът да
проверява. Силата на присъдено нещо с този акт преклудира всички възражения
относно воденето на процеса при условията на осъдителна присъда, в контекста
на изложените доводи на ищеца.
Наличието на множество производства, започнати от ищеца във връзка
със сходни въпроси, с идентични и бланкетни правни квалификации за нарушени
права, само с промяна на период на търсеното обезщетение, за който е оставено
празно място за попълване в документапри условията на бланка, както и за
номер на наказателното дело, в т.ч. частно нак.д., образувани в рамките на един
и същ наказателен процес, дава основание на съда да приеме, че ищецът не
преследва легитимен интерес и сезирането на съда няма за цел разрешаване на
гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, освен да проличава
1
несъгласието на ищеца, че наказателната му отговорност е била ангажирана и
реализирана. Последователно във времето ищецът завежда идентични дела, а
това само по себе си покрива хипотезата на чл. 3 от ГПК, доколкото на същия
вече е известно по приключилите производства, че исковите молби не покриват
изискването за редовност и допустимост. Процесуалното поведение на лицето не
е преустановено и продължава да сезира съда по един и същ начин, което не
следва да бъде толерирано, тъй като не е в интерес на правосъдието.
Искането по чл. 95 от ГПК на ищеца за предоставяне на правна помощ от
вида процесуално представителство следва да се остави без уважение, на
основание чл. 24, ал. 2 от ЗПП, съгласно която разпоредба правна помощ не се
предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или
недопустима.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №58599/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл. 130 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 95 от ГПК за предоставяне на
правна помощ на ищеца Е. Д. М., обективирана в искова молба, наречена
"жалба", по която е образувано гр. дело №58599/2024 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца на изрично посочения в
искова молба съдебен адрес за получаване на съобщения и призовки.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2