№ 112406
гр. София, 16.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20251110138379 по описа за 2025 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК на „П...“ ЕООД срещу Д. Г. Г. за сумата 2 644,18 лева (двe хиляди шестстотин
четиридесет и четири лева и 18 стотинки), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит Номер: 40011486741/17.08.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 99,42 лева (деветдесет и девет
лева и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.03.2024 г. до
26.06.2025 г., сумата от 904,20лева (деветстотин и четири лева и 20 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 15.04.2023 г. до
06.03.2024 г., сумата 1 283,36лева (хиляда двеста осемдесет и три лева и 36 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст,
500,00лева (петстотин лева), представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по договора за кредит за период от 17.05.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави. Съдът намира, че заявлението в частта относно претендираните суми
за допълнителни възнаграждения и такси следва да бъде отхвърлено.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закона за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния закон. Заявителят
претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, които претенции са в противоречие с изричните
разпоредби на ЗПК. По отношение възнаграждението за закупени пакети от допълнителни
услуги, заявителят посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище
на искането му за потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв пакет и е
получил възможността да променя едностранно погасителния си план.
Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
(ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие
(ал.3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на
допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му. От друга
страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Съдът намира, че уговарянето на възнаграждение в размер, повече от
половината от размера на главницата по кредита за посочените „услуги“, дори и да се
приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалетно на насрещната престация на
1
заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги
драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорката за посоченото
възнаграждение освен че противоречи на чл. 10а ЗПК е в противоречие и с добрите нрави,
поради което е нищожна и на това основание. При тези съображения и на това
самостоятелно основание уговорката се явява нищожна, а предвиденото парично
задължение – недължимо.
По отношение таксата извънсъдебно събиране на вземането:
Заявителят претендира такса разходи за събиране на вземането, която претенция е в
противоречие с изричните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, в размер на законната лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото
неизпълнение на задълженията на длъжника в негова полза да е възникнало и вземане за
лихва за забава, за което вземане също е поискано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. На допълнителни такси вследствие забавата на
длъжника кредиторът няма право с оглед императивната законова разпоредба, а и отделно не
се твърди и няма данни такива разходи действително да са направени. Разпоредбата на
чл.10а от ЗПК от своя страна, предписва, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане и на допълнителна
такса за извънсъдебно събиране на вземане, която се претендира в настоящото
производство.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление по ч.гр.д.№ 38379/2025 г. на
„П...“ ЕООД срещу Д. Г. Г., В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземания по Договор за
потребителски кредит Номер: 40011486741/17.08.2022 г. сумата 1 283,36лева (хиляда
двеста осемдесет и три лева и 36 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст, 500,00лева (петстотин лева), представляваща неплатени
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит за период от 17.05.2023
г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2