№ 4571
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110166764 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „.г“ ЕООД
срещу „.“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20430.88 лева,
представляваща възнаграждение по рамков договор за услуги от 07.06.2021г. във връзка с
извършен подбор на персонал – П. Н., за което е издадена фактура № .г., ведно със законната
лихва върху сумата от 08.11.2024г. до окончателното плащане на вземането и сума в размер
на 1569.17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 19.04.2024г до 06.11.2024г.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните са били налице
облигационни отношение по рамков договор за услуги от 07.06.2021г., по силата на които
ищцовото дружество е предоставяло на ответника консултански услуги в сферата на пазара
на IT специалистите, стратегия за набиране и задържане на човешки ресурси. Сочи се, че
между страните е договорено заплащане на възнаграждение в размер на 2.2 месечни брутни
заплати на пълно работно време на кандидата, предложен от ищеца, който е назначен на
работна позиция в ответното дружество. Поддържа, че в срока на действие на договор до
неговото прекратяване през юни 2024г от ответното дружество винаги са изплащали
коректно дължимите възнаграждения по договора, по силата на който ищецът е направил 11
успешни назначения на персонал. Подчертава се, че за всяко назначение е издавана фактура,
като от ответника са били заплащани всички суми с изключение на възнаграждението за
последното назначение - П. Н.. Излагат се аргументи и в насока, че ответникът е изпаднал в
забава за заплащане на процесната сума, доколкото между страните било уговорено
изплащане на възнаграждението в срок от 30 дни от изпращане на фактурата, подлежаща на
плащане. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца се
1
присъдят сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния
представител на „.г“ ЕООД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № .г. по тълк.д. № .г. на ., за да бъдат
присъдени сторените от страната разноски следва да бъде доказано, че такИ. са сторени, а в
настоящия случай са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в размер на 880
лева. Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2250 лева съдът
констатира, че от ищеца е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено заплащането именно на възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 2250 лева, като е направено изрично отбелязване, че сумата следва да се заплати
по банкова сметка. Във връзка с това е представен платежен документ. Предвид това
настоящият състав счита, че по делото е безспорно установено, че ищцовото дружество е
заплатило претендирания адвокатски хонорар. Ето защо в полза на ищеца следва да се
присъди сума в размер на 3130 лева –разноски по делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕООД ЕИК . със седалище и адрес на управление в гр. . да заплати на
„.г“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 20430.88 лева, представляваща
възнаграждение по рамков договор за услуги от 07.06.2021г. във връзка с извършен подбор
на персонал – П. Н., за което е издадена фактура № .г., ведно със законната лихва върху
сумата от 08.11.2024г. до окончателното плащане на вземането и сума в размер на 1569.17
2
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
19.04.2024г до 06.11.2024г.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД да заплати на „.г“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 3130 лева – разноски
сторени в производство пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3