Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
17.11.2020г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет
и седми октомври |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа
докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
120 |
по описа
за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 2626203 от ОДМВР Пловдив, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.5 от ЗДвП на Й.Б.О. с ЕГН ********** с адрес ***
е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Й.Б.О. с ЕГН **********
с адрес *** да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди“ № 7, сумата от 100.00 лв. /сто лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от
Й.Б.О., с ЕГН ********** с адрес ***, против Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 2626203 от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2 т.5 от ЗДвП на Й.Б.О. с ЕГН ********** с адрес *** е наложено
административно наказание „глоба” в
размер на 300 лв.
Жалбоподателят Й.Б.О. не се явява
лично по делото, както не се явява и упълномощения от него повереник адвокат Ф.М..
Чрез отразеното в жалбата, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна, като се претендират и
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител. Според представеното писмено становище,
обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.Претендират
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил
издаден срещу Й.Б.О., за това, че на 12.01.2019г. в 22.42 часа в гр.
Асеновград, на ****в посока на движение на контролираните МПС от юг към север,
при максимално разрешена в населено място скорост от 50 км/ч и отчетен/приспаднат
толеранс на измерената скорост от минус
3 км/ч, същият като водач на МПС лек автомобил “Сеат Ибиза”, ДК№ РВ 2565 ТА, е
извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-М № 566, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост
99 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 49 км/ч. Като собственик, на
когото е регистрирано МПС-то бил установен жалбоподателят и на същият била
наложена глоба в размер на 300лв. Съставения фиш е бил връчен срещу подпис на
нарушителя на 09.12.2019г. /лист 41 от съд.дело/
Гореописаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода
на производството гласни доказателства от разпита на св. Г.Д.Б. и писмените
такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип
техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано
техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-М“.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, за неоснователна.
При тази установената фактическа
обстановка съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен съставът на
вмененото административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост, която
за път в населено място е 50 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената
като нарушена разпоредба на чл.21,ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на
производството доказателства се установява съставомерността на констатираното
нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят О. е заснет при движение със
скорост от 99 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като е отчетена и
допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено
ограничение от 50 км/ч. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи”.
Легалната дефиниция на “Автоматизирани
технически средства и системи” е дадена в т.65 от § 6 от ДР на ЗДвП, от която
става ясно, че това са „уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.”
Съгласно текста на чл.165, ал.3
от ЗДвП „Условията и редът за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи”. Във връзка с това е била издадена и Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи с която са уредени
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези
условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно
чл.2 от цитираната Наредба стационарните и мобилните АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение.
Съгласно чл.3 от Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
От обжалвания електронен фиш се
установява, че той съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване
на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно
плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш и
доколкото разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е специална спрямо разпоредбата
на чл.57 от ЗАНН, същия не е незаконосъобразен, тъй като предвид наличието на
цялата, посочена по-горе информация. От представения по делото Протокол за
използване на АТСС, за дата 12.01.2019г.
се установява, че се касае за мобилно техническо средство, монтирано върху
посочения служебен автомобил с рег. №РВ 7519 ВК. Във връзка с изискването на
чл.10, ал.3 Наредба №8121з-532 следва да се отбележи и това, че не е налице
нарушение, тъй като то се отнася само за мобилни АТСС, които са разположени на
участък от пътя, а настоящото е било монтирано в посочения в Протокола по
същата Наредба служебен автомобил.Направените възражения относно липсата на
някои обстоятелство в съставения протокол се явяват неоснователни и следва да
се оставят без уважение. Това, че протокола за използване на АТСС е с рег.
№239р1032/15.01.2019г. съвсем не означава, че същия не е бил съставен на датата
когато е било използвано техническото устройство, а именно 12.01.2019г. Това,
че устройството е било използвано на тази дата, както и факта, че именно св. Б.
е бил оправомощен за това, както и обстоятелствата за времето и контролирания
участък се потвърждават и от приложените по делото писмени доказателства на
листи 28 и 29 от съд.дело. От
представеното Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010г. издадено от Български
институт по метрология със срок на валидност до 24.02.2020г. се установява, че
използваното автоматизирано техническо средство TFR1-М представлява одобрен тип
средство за измерване. От представения по делото Протокол за проверка на мобилна
система № 7-33-18 от 05.10.2018г. / листи 42 и 43 от съд.дело/ се установява,
че използваното техническо средство е преминало съответната проверка, като
неговата годност е до 05.10.2019г. Неоснователно се явява направеното
възражение, че протоколът от проверката на мобилна система за видеоконтрол е
издаден в разрез със закона, заради принадлежността и на наказващия орган, и на
органа проверяващия изправността на техническото средство към МВР, като
последния не може да се приеме, че представлява трета независима страна . Това,
че съответната лаборатория се явява оправомощено лице, се установява от приложените на листи от
81 до 83 от съд. дело писмени доказателства. От тях става видно, че съответното
оправомощаване е станало със Заповед №
А-0-014/27.05.2015г. на Председателя на ДАМТН, , като последващото
оправомощаване е със Заповед № 2050-4/ 11.02.19 г. Цитирания протокол изготвен
в лабораторията при ГД “НП”, безспорно доказват, че средство за измерване -
мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №4835 /или инв.
№566/ е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, а при извършените първоначална и последваща проверка е установено
съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не
превишават максимално допустимите. Пред вид и което съдът намира, всички
направени възражения за неоснователни.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение. При
определяне на наказанието, АНО очевидно е проявил снизходителност, като
въпреки, че нарушението е в населено място и превишението се явява с 49 км.ч.
над допустимата скорост, то на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е
два пъти по нисък от предвидения в закона. Видно от обжалвания електронен фиш,
то наказанието е определено на основание чл.182,ал.1,т.5 от ЗДвП. Същия
предвижда, че „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, се наказва, както следва: за превишаване над 40 км/ч-с глоба 600 лв.За
съдът не е налице да коригира така определената от АНО глоба в размер на 300
лева, като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради
които съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение
от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на
делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: