Номер 11728.10.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20203300500202 по описа за 2020 година
Постъпила е въззивна жалба от БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. Париж чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България против Решение № 172/ 14. 07. 2020
г. по гр. д. № 2319/ 2019 г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени, като
неоснователни предявени искове срещу Есмерай Мехмедова Карасалиева да бъде признато
за установено, че дължи сумата в размер на 669, 37 лв. главница , сумата 42, 99 лв.
договорна лихва, сумата 34, 91 лв. лихва за забава, както и предявените в условията на
евентуалност осъдинелни искове за същите суми.
Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до
необосновани правни изводи.
Въззиваемата Есмерай Мехмедова Карасалиева чрез особен представител е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява частично основателна.
Безспорно е, че между въззивника и въззиваемата е сключен на 23. 05. 2018 г.
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD- 15995284. Страните по него са уговорили в
чл. 1 от условията, че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в
1
размер на 700 лв. при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в документа. ЛП е
в размер на 19 %, ГПР – 25. 79 %. В чл. 2 страните са уговорили, че кредиторът издава на
кредотополучателя кредитна карта Мастъркард. Чрез картата се извършва идентификация на
кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя
револвиращ кредит. Според чл. 5 от договора, идентификацията се извършва чрез въвеждане
персонален идентификационен номер /ПИН/, уникален за всеки клиент. Първоначалният
ПИН се съобщава на клиента чрез процедура по активация, неразделна част от договора за
кредит и изпратена кредитополучателя на посочения от него адрес. Съгл. чл. 6, всички
произтичащи задължения, свързани с кредитната карта ще възникнат след активирането й от
кредитополучателя. Представен е и сключен договор за стоков заем CREX – 15995268/ 23.
05. 2018 г. за сумата от 549 лв. Предвидено е погасяването му на 24 вноски при ЛП 17, 05 %
и ГПР 18, 45 %. Представени са Служебен бон от 23. 05. 2018 г. за покупка на стоки на обща
стойност 549 лв., чиято покупка е финансирана с кредита по последния договор,
Уведомително писмо от 23. 05. 2018 г. /л. 39/, изходящо от кредитора до „Технополис
България“ ЕАД, което да послужи като основание за предоставяне на клиента Есмерай
Карасалиева на желаната стока, обект на договора за финансиране. Приложена е и обратна
разписка за доставена пратка чрез Еконт от кредитора на кредитополучателя Карасалиева. В
обратната разписка е отразено, че на 04. 06. 18 г. пратката е получена лично от Карасалиева.
Пред районния съд е била назначена и изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че предявените искове са частично
основателни. По делото не са представени доказателства за доставянето на кредитната карта
от кредитора на кредитополучателя. Само фактът, че с картата са теглени пари в брой, не е
достатъчен, за да се приеме, че именно ответницата е активирала кредитната карта. Но в
случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно реално
ползване на сумата по кредитния лимит, отпуснат с револвиращия кредит от въззиваемата.
Според заключението на приетата от районния съд съдебно-счетоводната експертиза,
кредитът, отпуснат на въззиваемата с Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD- 15995284
и сключен договор за стоков заем CREX – 15995268/ 23. 05. 2018 г. е счетоводно заведен при
ищеца с открита партида и отразени плащания по него. Счетоводно са отразени, подробно
описаните операции: закупуване на пералня Electrolux на 23. 05. 2018 г., теглене на сума на
терминал Postbank на 08. 06. 18 г. в размер на 100 лв. , начислени такси за обслужване,
застрахователни премии, договорна лихва. На 14. 09. 18 г. въззиваемата е извършила
плащане в размер на 120 лв. , с която са погасени вноски по главницата и остатъка е 662, 93
лв.
Видно от приложения Служебен бон от 23. 05. 2018 г. за покупка на пералня
Electrolux, който носи подписа на въззиваемата, покупката е финансирана от въззивника
чрез отпуснатия договор за кредит. Тези факти несъмнено водят до извода, че за
2
извършените платежни операции, е дадено нареждане от въззиваемата и предвид
извършеното плащане от нея по кредита на сумата 120 лв. , следва да се приеме за доказано
съществуването на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD- 15995284 и сключен договор за стоков заем
CREX – 15995268/ 23. 05. 2018 г. и факта на ползване на сумата от въззиваемата. Предвид
изложеното, въззивният съд в настоящият си състав приема, че въззиваемата дължи сумата
662, 93 лв. , представляваща остатък на неизплатена в срок главница.
Неоснователно е възражението на особения представител, че кредитът не е станал
предсрочно изискуем, тъй като не е обявен за такъв по надлежния ред чрез връчване на
уведомление на въззиваемата. Съгласно ТР № 8/2017 г. по т. д. № 8/17 г. на ОСГТК ВКС е
допустимо предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване дължимостта на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на присъдено нещо въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящият случай заявлението е подадено на 27. 09. 19 г. преди да бъде обявена
предсрочната изискуемост, но в хода на процеса, на 01. 04. 2020 г. е настъпила редовната
изискуемост на целия дълг. Този факт следва да бъде съобразен, предвид разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 ГПК и възприетата съдебна практика, че съществуването на вземането се
установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съобразно Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2017
г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Въззивникът е
претендирал заплащане на възнаградителна лихва от 01. 09. 18 г. до 08. 03. 19 г. /твърдяната
дата за предсрочна изискуемост/ в размер на 42, 99 лв. и 34, 91 лв. мораторна лихва от 08.
03. 19 г. до 21. 09. 19 г. , законна лихва от датата на подаване на заявлението. В случая,
кредитът е станал предсрочно изискуем на 22. 01. 2020 г., когато са връчени на особения
представител на въззиваемата препис от исковата молба и приложенията. До този момент се
дължи възнаградителна лихва. Безспорно, както съдът приема по-горе, е налице
облигационна връзка между страните чрез сключените Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
3
CARD- 15995284 и сключен договор за стоков заем CREX – 15995268/ 23. 05. 2018 г. Според
заключението на ССЕ, кредитът е счетоводно заведен при ищеца с открита партида и
отразени плащания по него, вкл. е начислена договорна лихва. Явно е, че двата договора са
взаимно свързани и кредитът е един. В двата договора са уговорени различни лихвени
проценти и ГПР. В Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD- 15995284 ЛП е в
размер на 19 %, ГПР – 25. 79 %, а в договор за стоков заем CREX – 15995268 ЛП е 17, 05 %
и ГПР 18, 45 %. Не е ясно уговорено с какъв ЛП се олихвява кредита и кой ГПР се прилага,
нито пък е ясно лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания. Клаузите на
договора противоречат на чл. 11, т. 11 от ЗПК, който изисква договорът за кредит да
съдържа ясна и разбираема информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл. 22 от ЗПК в тази част договорът за
кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид изложеното, предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК е основателен и
доказан до размера на сумата 662, 93 лв., представляваща неиздължена главница.
Обжалваното решение на районния съд, в частта, в която искът е отхвърлен до този
размер като неоснователен, е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено
друго, с което искът да бъде уважен, а в останалата част решението, следва да бъде
потвърдено.
Разноските на ищеца по заповедното производство, пред районния и въззивния съд
са общо в размер на 875 лв., вкл. и дължимо юрисконсултско възнаграждение. Предвид
уважената част от иска, ответникът – въззиваем следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 776, 24 лв. разноски.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 172/ 14. 07. 2020 г. по гр. д. № 2319/ 2019 г. по описа на РС Разград В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. Париж
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България иск по чл. 422 ГПК срещу
Е.М.К.-Е., ЕГН ********** за заплащане на сумата 662, 37 лв., като неоснователен и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
4
ОСЪЖДА Е.М.К.-Е. от гр. Разград, ж.к. „Освобождение“ № 4, ет. 2, ап. 3, ЕГН
********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. Париж чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, гр. София, р.н „Младост 4“ , „Бизнес Парк София“,
сгр. 14 ЕИК ********* сумата 662, 37 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD- 15995284, ведно със законната лихва, считано
от датата на предсрочната изискуемост 22. 01. 2020 г. до окончателно изплащане сумата.
ОСЪЖДА Е.М.К.-Е., ЕГН ********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл файненс
С.А. Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България ЕИК *********
сумата 776, 24 лв. разноски по заповедното производство, пред районния и въззивния съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172/ 14. 07. 2020 г. по гр. д. № 2319/ 2019 г. по описа
на РС Разград в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5