Р Е Ш Е Н И Е
№…………/13.12.2021 г.
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесет и трети ноември две хиляди двадесета и първа година, в
публичното заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Желязкова т. д. 2511 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по положителен
установителен иск по чл. 694, ал. 3, т.1 от ТЗ от О.С. ЕООД.
Ищецът О.С. ЕООД
твърди, че е кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност на И. ЕООД. С определение 261897/09.12.2020 г. бил одобрен
списък на приетите вземания в срока по чл. 688 от ТЗ на дружеството И. ЕООД
(н), вкл. и вземането на Д.С.. Твърди, се, че
Д.С. няма вземане, тъй като не е извършвала никаква дейност като синдик
на дружеството. Сочи се и , е липсват документи, които е следвало да има по
делото. В ДИМ се твърди, че като синдик Д.С. не е дала съгласие за водене на
дела пред АССГ и ВАС във връзка с жалби
срещу откриване на процедура за отдаване на концесия за бутилиране на минерална
вода.
Ответникът – кредитор с приетото вземанеД.С. – оспорва иска. Твърди,
че вземането й е за текущо възнаграждение, съгласно решението на СК. Оспорва
твърденията за неоказано съдействие на длъжника.
Синдикът на И. ЕООД
(н) оспорва иска като недопустим и недоказан.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Установява се от вписванията в ТР по партидата на И. ЕООД (н),
че с решение от 12.02.2010 г. по т. дело
2508/2009 г. по описа на СГС, ТО, 16 състав е обявена неплатежоспособността на
„И.” ЕООД, определена е началната й дата – 20.08.2008 г., открито е
производство по несъстоятелност на дружеството, като с решение от 28.03.2019 г.
длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието.
Установява се, че с определение, № 6459 от 31.10.2017 г. на
съда по несъстоятелността Д.С. е назначена за синдик на И. ЕООД (н). Същата е встъпила на 02.11.2017 година. С
определение 6363/06.12.2018 г. Д.С. е освободена като синдик.
С молба от 03.12.2018 г. Д.С. е предявила на основание чл.
688 от ТЗ вземане в производството по
несъстоятелност за сумата от 13 000 лева – възнаграждение за синдик за
периода 11.2017 г. – 11.2018 година.
На 30.01.2019 г. Д.С. е подала отчет до съда по несъстоятелността
за дейността си като синдик,, вх. номер 12431/30.01.2019 година.
На 26.08.2020 г. синдикът на И. ЕООД (н) е съставил допълнителен
списък с приетите вземания, обявен в ТР на 26.08.2020 година, с който е включил
вземането на Д.С. изцяло в списъка с приетите вземания.
Срещу този списък са постъпили възражения от кредитора с
прието вземане О.С. ЕООД и от длъжника И. ЕООД (н), като с определение
261897/09.12.2020 г. на съда по несъстоятелността по чл. 692 от ТЗ допълнителният
списък е одобрен.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът
прави следните правни изводи:
Исковете са предявени в срока по чл. 694, ал. 4 от ТЗ, след
като от ищеца – кредитор с прието вземане е било направено възражение по чл.
690, ал. 1 от ТЗ относно списъка на приетите предявени вземания, обявен в ТР на
26.08.2020 година, в който в включено вземането на Д.С. за възнаграждение за
осъществяваната дейност като синдик на И. ЕООД (н) за периода 11.2017 г. –
11.2018 година.
Синдикът е орган на несъстоятелността, но не е орган нито на
съда по несъстоятелността (въпреки че правомощията му възникват от акт за
назначение на съда,, нито на несъстоятелния длъжник (въпреки че завежда от
негово име дела, управлява и представлява от негово име предприятието му).
Овластяването по отношение на несъстоятелния длъжник е само по отношение на
управление на предприятието на неплатежоспособния търговец и свързаното с него
представителство пред трети лица.
Синдикът е изпълнителен орган на несъстоятелността, като
правомощията му са формулирани с оглед на постигане целите на производството по
несъстоятелност като вид съдебно производство – оздравяване на предприятието на
длъжника и справедливо удовлетворяване на кредиторите. Съгласно ТЗ чрез
назначението от съдебния състав на съда по несъстоятелността, комуто е
разпределено конкретно производство по несъстоятелност за разглеждане, синдикът
получава по силата на закона мандат за управление на чуждо предприятие –
предприятието на длъжника, в рамките на специфично съдебно производство по
универсално принудително изпълнение със съдържание, определено от закона –
правомощията, изброени неизчерпателно в чл. 658, ал. 1 ТЗ. От правна страна
правомощията представляват фактически и правни действия, осъществявани срещу
възнаграждение, отнасящи се преди всичко до предприятието на длъжника, за
изпълнението на които синдикът дължи отчет както на кредиторите на
несъстоятелността, така и на съда. Синдикът
не дължи трудов резултат, не престира работната си сила, не извършва за сметка
на съда или на длъжника възложени му от тях по поръчка действия.
Правомощията на синдика като законоустановени не подлежат на ограничаване нито
по волята на съда, нито по волята на синдика, нито по волята на друг орган на
производството по несъстоятелност. Синдик може да бъде само физическо лице –
чл. 655, ал. 1 ТЗ (така „Несъстоятелност - Наръчник на съдебните процедури за
производствата по стабилизация и търговска несъстоятелност“, издание на НИП,
София 2019 г.). В ТР № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г., ОСТК на ВКС изрично е посочено и, че синдикът, подобно на
съда по несъстоятелност, е орган по делото по несъстоятелност, поради което той
не се десезира със спиране на делото.
Поради това между длъжника и синдика не съществува материално
правоотношение, което да обуслови характера на синдика и длъжника като
задължителни необходими другари в настоящия процес (още повече, че в
конкретната хипотеза длъжникът е упражнил правото си на иск по чл. 694 от ТЗ
във връзка с посоченото вземане на
бившия синдик, по което е образувано т. дело 2512/2020 г. по описа на
СГС, ТИ, VI-17 състав, но поради неизпълнение указанията на съда за отстраняване на
нередовности на ИМ, производство е прекратено).
Правомощията си синдикът в производството по несъстоятелност
осъществява срещу заплащане на възнаграждение.
Възнаграждението се изплаща от масата на несъстоятелността.
Възнаграждението на синдика е текущо месечно и окончателно.
Текущо възнаграждение се дължи на синдика винаги и се заплаща месечно. По
отношение на него важи правилото на чл. 639 ТЗ – дължи се плащане на падежа. То
се определя в зависимост от обема на производството и свързаната с него
очаквана месечна натовареност на синдика.
Приема се, че правото на възнаграждение на синдика може да се
защити чрез обжалване на сметката за разпределение. В нея то трябва да се
включи, когато не е било получено на падежа – чл. 639 от ТЗ. Без значение е
дали лицето е освободено, или не като синдик в конкретното производство. В този
случай не е налице пречката по чл. 655, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 657, ал.
1, т. 3 от ТЗ за осъществяване от лицето на правомощията му като синдик, тъй
като правото на възнаграждение пряко произтича именно от изпълнението на правомощията
му в производството по несъстоятелност. В тази насока е и определение №
52/27.01.2016 г. по т. д. № 3558/2015 г., I т. о., ВКС, в което също е прието,
че синдикът попада в кръга на оправомощените да обжалват определението за
одобряване на сметката за разпределение по чл. 729, ал. 1 ТЗ лица, когато се
явява кредитор на масата на несъстоятелността, въз основа на регламентираното
от закона право на възнаграждение (така цит. съчинение – стр. 139 и сл.).
По аргументите, изложени и в ТР № 1 ОТ 03.12.2018 г. по тълк.
д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, вземането на синдика за възнаграждение следва да
се удовлетвори, дори и без изготвяне на нарочен списък, а чрез включване в
сметката за разпределение.
Както е посочено и в ТР № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. д. №
2/2018 г., ОСТК на ВКС липсата на средства е пречка вземането на синдика за
текущо възнаграждение да бъде удовлетворено съобразно изискването на чл. 661,
ал. 3 ТЗ, но не препятства правото на синдика да получи възнаграждението си в
по - късен момент след предвнасяне на разноски от кредитор/кредитори в
хипотезите на чл. 6296 ТЗ вр. чл. 632, ал. 5 ТЗ, респ. след попълване на масата
на несъстоятелност.
Следователно, доколкото се установява, че Д.С. е била
назначена за синдик на дружеството в несъстоятелност и е встъпила на 02.11.2017
г., като е освободена на 31.10.2018 г., то на същата й се дължи възнаграждение,
съобразно определеното от съда – 1000 лева месечно.
Възраженията на ищеца, че
по времето, когато е била назначена за синдик на дружеството в несъстоятелност,
Д.С. не е изпълнявала задълженията си, не може да доведе до отказ да й се
изплати възнаграждението.
Кредиторите в производство по несъстоятелност, имат
възможност да контролират дейността на синдика съобразно законовите разпоредби
– като правят справки за осъществената дейност чрез справка с дневника на
синдика по чл. 659, ал.1 от ТЗ, съответно като изискват отчети по чл. 659, ал.3
от ТЗ. Съгласно изричната законова разпоредба - чл. 663, ал.3 от ТЗ - синдикът дължи на длъжника и на кредиторите
обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си.
Именно чрез тези механизми следва да се ангажира отговорността на синдика, ако
се твърди, че в резултат на виновно неизпълнение на възложените му правомощия
по силата на закона кредиторите или длъжникът в производството по
несъстоятелност са претърпели вреди, а не чрез отказ да се заплати определеното
по надлежния ред месечно текущо възнаграждение.
Кредиторите разполагат и с възможност да искат освобождаване
на синдика при определение хипотези – чл. 657 от ТЗ. Следва да се отбележи, че
в настоящия случай ищецът в производството, като кредитор с прието вземане,
разполагащ с повече от половината вземания, е упражнил това си право, като по
негово искане Д. С.била назначена за синдик на дружеството, след освобождаване
на синдика Д.-Н..
По изложените съображения, доколкото се установи, че
ответникът Д. С.е била избрана за синдик на дружеството в несъстоятелност И.
ЕООД (н), за исковия периода 11.2017 г. – 11.2018 година и й е било определено месечно
възнаграждение - 1000 лева, като не е
било получено, има вземане в размер на общо 13 000 лева. Поради това и
искът е неоснователен.
Относно разноските:
На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ ищецът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 130 лева по сметка на
съда, както и разноски за ответника в размер на 930 лева – адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.С. ЕООД, ЕИК ********, съдебен адрес: *** иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ срещу Д.Т.С., ЕГН
**********, адрес: *** ********за установяване, че Д.С. няма вземане в размер
на 13 000 лева – възнаграждение за синдик на
И. ЕООД (н), ЕИК ********, адрес:
гр. София, ул. ********за периода 11.2017 г. – 11.2018 година
включително, включено в списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ на
дружеството И. ЕООД (н), ЕИК ********, обявен в ТР под номер ********, одобрен
с определение 261897/09.12.2020 г. по т. дело 2508/2009 г. на СГС,ТО, 7 състав.
ОСЪЖДА О.С. ЕООД, ЕИК ********, съдебен адрес: *** да заплати на Д.Т.С., ЕГН **********, адрес:г*** ********на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата пот сумата от 930 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА О.С. ЕООД, ЕИК ********,
съдебен адрес: *** да заплати на основание чл.694, ал.7 от ТЗ по сметка на СГС
сумата от 130 лева – държавна такса по делото.
Решението е постановено с участието на
синдика на И. ЕООД (н), ЕИК ********, адрес:
гр. София, ул. ********
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: