№ 230
гр. Смолян, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 9002/15.02.2021г., поправено с Решение № 9003/26.02.2021г. по гр.д.№
84/2020г. по описа на Чепеларския районен съд е прието за установено по предявения
установителен иск на основание чл.422, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.410,
ал.1, т.1 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. "П." № 5, представлявано от П.Ш. и И.Г., чрез
Адвокатско дружество „И. Т.“, със съдебен адрес гр. П., ул. Хан Кубрат № 8, ет. 1 съществуване на
вземане по отношение на К. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Ч. ул. „Н.Ч. № 23 в
размер на 1 676.23 - главница; 29.33 лева-лихва за периода от 14.12.2019г. до подаване на
заявлението 12.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда 13.02.2020г. до окончателно изплащане на вземането. Осъден е К. В. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Ч. ул. „Н.Ч. № 23 да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп" АД,с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. "П." № 5, представлявано от
П.Ш. и И.Г. разноски по делото в размер 454.11 лева на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 90154/14.04.2021г., поправена с
молба вх.№ 90323/02.09.2021г. от К. В. Г., чрез пълномощника му адв. Н.И. с оплаквания за
неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че с отговора на исковата
молба са направили възражение, че вредите по лек автомобил “Ауди А4“ с per. № **** МТ не са
настъпили в резултат на процесното ПТП и по-конкретно от действията на ответника във връзка с
управляваното от него МПС, а имуществените вреди се дължат изцяло на виновното поведение
1
на останалите участници в процесното ПТП, поради допуснатите от тях нарушения, които са в
причинно-следствена връзка с настъпването на вредите. Твърди се, че от гласните доказателства
се установява, че другите участници в движението са карали с превишена скорост и поради
извършено от тях рязко спиране е настъпило и процесното ПТП.Сочи се, че неправилно районният
съд не е кредитирал свидетелските показания, а е преповторил описаната в исковата молба
фактическа обстановка. Разходите по ремонтиране на автомобила не са действителни, като са
прекомерно завишени по отношение на части и часове за труд. Твърди се, че ищецът не е доказал
по какъв начин е формирана сумата на главницата, като това не е установено и от изготвената по
делото СТЕ, тъй като вещото лице изобщо не е отговорило на поставените от ответника въпроси
в изпратената до съда писмена молба. Съдът не е дал отговор на дали процесното ПТП е щяло да
настъпи, ако другите водачи бяха управлявали МПС-та с друга скорост, спазвайки правилата за
движение, както и не е коментирал направените оспорвания на констатациите от представения
Протокол за ПТП № 63 от 01.10.2019 г. Същият е съставен повече от месец след датата на
описаното събитие и не е изготвен съобразно законовите и подзаконовите разпоредби,
регламентиращи издаването на констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Съгласно чл.3,
ал.1 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд при съставянето на констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, органите на МВР - Пътна полиция са длъжни да съставят
подробна план схема. Видно от представените доказателства към исковата молба на ищеца такава
подробна план схема липсва, а представената такава е неясна и от същата не може да се заключи
по категоричен начин, че вина за настъпилото ПТП има жалбоподателя. С оглед на това
констатациите, отразени в протокола не установяват по безспорен начин времето, мястото и
механизма на осъществяване на твърдяното събитие. Моли да бъде отменено обжалваното
решение и бъде отхвърлен предявения иск.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
90236/14.06.2021г. от въззиваемия ЗАД „Булстрад В.И.Г.“ АД, чрез пълномощника им адв. Е.Т., в
който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че оплакванията в жалбата са
голословни и не се основават на събрания по делото доказателства. Неоснователни са твърденията
на жалбоподателя, че по делото са събрани гласни доказателства, установяващи, че процесното
ПТП е настъпило по вина на пострадалото лице. Твърдението за наличие на вина на спрелите
пред жалбоподателя водачи е лишено от всякаква житейска и правна логика, доколкото означава,
че според жалбоподателя, същите незаконосъобразно са спрели на пешеходната пътека, вместо да
продължат и най-вероятно да блъснат пресичащите пешеходци.Това твърдение е и невярно, тъй
като от показанията на разпитаните двама свидетели К. и Г.а не се доказва наличието на вина на
някой от другите участници в произшествието. Според показанията на св.К., виновен за
настъпване на произшествието е жалбоподателят Г., който поради неспазване на дистанцията или
неправилна преценка на ситуацията, или разсейване не е успял да спре и е блъснал спрелите пред
него на пешеходна пътека автомобили. Данни за вината на Г. се съдържат и в показанията на св.
Г.а, въпреки нейната заинтересованост. Същата установява, че пътната обстановка е била
интензивна, имало е задръстване и са се движили в колона, като автомобили е имало и пред и след
тях. Описаната от свидетелката фактическа обстановка задължава всеки един от участниците в
движението да съобрази скоростта и дистанцията си с конкретните пътни условия. Фактът, че
единствено жалбоподателят Г. от цялата колона не е успял да спре на пешеходната пътека,
2
доколкото освен автомобилите пред него са спрели и тези движещи се зад него, доказва, че същият
или се движил с несъобразена скорост и дистанция, или се е разсеял. При всяка една от хипотезите,
обаче, вината за настъпилото произшествие е на водача К.Г., а не на останалите участници, които
са реагирали навреме и съобразно конкретната пътна обстановка, без да причинят имуществени
или неимуществени вреди на трети лица. С оглед на това неоснователно е възражението в жалбата,
че първоинстанционният съд не е кредитира събраните по делото гласни доказателства.
Неоснователни са и възраженията, че размерът на настъпилите имуществени щети не са доказани с
приетата по делото САТЕ. Голословното твърдение, че експертизата не доказва вида и стойността
на обезщетените от застрахователното дружество щети по л.а. марка „Ауди А4”, с per. № А ****
МТ, без същата да е оспорена от страна на жалбоподателя, няма как да породи твърдените в
жалбата правни последици. Неверни и несъстоятелни са и съображенията относно съдържанието
на експертизата. Повече от ясно е, че няма как заключението да съдържа отговори на въпроси,
които не са били поставени от ответника Г. на вещото лице. Цитираните в жалбата въпроси са
зададени към вещото лице при приемането на експертизата и същото им е отговорило, видно от
протокола от проведеното на 15.01.2021г. съдебно заседание. Изцяло неоснователни са и
оплакванията на жалбоподателя относно приетия по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 63/2019 година. Като официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК,
Протоколът се ползва с обвързваща доказателствена материална сила. В този смисъл, ако
жалбоподателят оспорва истинността на установените със същия факти и обстоятелства, в негова
тежест е да обори доказателствената му стойност. Доколкото това не е направено, то правилно и
законосъобразно районният съд го е ценил като годно доказателствено средство. Твърди се, че
районният съд е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност и на основание на същите е формирал правните си
изводи. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят К. В. Г., редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемият ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, в представено от
процесуалния му представител адв. Е.Т. писмено становище оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с иск с
правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.410,ал.1 от КЗ срещу К. В. Г., с който е
претендирано да се признае за установено, че К. В. Г. дължи на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД сумата от 1676,23 лева главница, представляваща регресно вземане по заплатено
застрахователно обезщетение на застраховано лице, ведно със законната лихва, считано от
13.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 29,33 лева,представляваща лихва
за забавено плащане за периода от 14.12.2019г. до 12.02.2020г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 по ч.гр.д.№ 22/2020г. по описа на РС-Чепеларе.
3
По делото не е спорно, че със заявление вх.№ 490/14.02.2020г. ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. В.
Г. за сумата от 1676,23 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 29,33 лева, представляваща лихва за забавено
изпълнение за периода от 14.12.2019г. до 12.02.2020г. По образуваното по заявлението гр.д.№
22/2020г. по описа на РС-Чепеларе е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 7/14.02.2020г. за претендираните със заявлението суми и направените по делото
разноски в размер на 290,11 лева. В срока по чл.414,ал.2 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника К. В. Г., поради което с Разпореждане № 201/ 18.05.2021г. съдът е указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на заявителя на 22.05.2020г. и същият
в указания му срок е предявил установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК с искова молба вх.№
1375/10.06.2020г., с оглед на което предявеният иск е допустим,както правилно е приел районният
съд.
По делото не е спорно, че на 08.09.2019г. около 18,10 часа в гр.А., на ул.“Цар Иван Асен
ІІ“ № 76, между лек автомобил „Нисан Терано“ с рег.№ СМ **** АХ, собственост и управляван от
К.Г., лек автомобил „Ауди А4“,с рег.№ А ****МТ, собственост и управляван от К.С. и лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ А 1476 НТ, собственост и управляван от Н.С., е настъпило ПТП с
материални щети и пострадали лица, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 63/2019г.В същия е посочено, че причината за ПТП са, че участник № 1-К. В.
Г., като водач на лек автомобил „Нисан Терано“ с рег.№ СМ **** АХ не е спазил необходимата
дистанция и е блъснал отзад спрелия на пешеходна пътека участник № 2- лек автомобил „Ауди
А4“, рег.№ А ****МТ , управляван от К.Д.С., който вследствие на удара се измества напред и
блъска спрелия пред него на пешеходната пътека участник №3- лек автомобил „Мерцедес“ рег.№
А 1476 НТ, управляван от Н.С.С. Посочено е още, че са констатирани видими щети по
автомобилите на участник № 1 по предната част, на участник № 2 по предна челна и задна част и
на участник № 3 по задна броня. При ПТП е пострадал Б.К.С. –пътник в лек автомобил „Ауди А4“,
рег.№ А ****МТ. Към протокола е приложен план-схема, в която е посочено разположението на
автомобилите при ПТП.
От представената по делото застрахователна полица № 4704180900002343 е видно, че
лек автомобил „Ауди А4“с рег.№ А ****МТ е имал застраховка „Каско Стандарт“ в ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, сключена на 29.12.2018 година със срок на действие от
31.12.2018г. до 31.12.2019г., като процесното ПТП е настъпило по време на действието на
застраховката. Собственикът на лек автомобил „Ауди А4“с рег.№ А ****МТ К.Д.С. на 09.09.2019г.
е подал до застрахователя заявление за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ за щетите по лекия автомобил „Ауди А4“, по което е образувана щета
№ 470418191948242. Извършени са два огледа на автомобила на 09.09.2019г. и на 27.01.2020г. и в
опис-заключение по претенция № 51-03000-02764/19/ 09.09.2019г. са описани щетите по
автомобила: облицовка задна броня, лайсна задна броня - среда никел, капак заден, стоп ляв
външен, стоп ляв вътрешен, стоп десен вътрешен и външен, основа задна броня, под багажник,
престилка задна, греда над задната престилка, ПВЦ държан задна броня долен, панти заден капак -
лява и дясна, на общата стойност за отстраняването им в размер на 1676,23 лв., от която 1192,18
лв. за части за подмяна, 46,90 лв. за труд за ремонт, 39,20 лв. за труд за демонтаж и монтаж, 23,80
лв. за труд за разоборудване, 56,35 лв. за труд за боядисване и 317.80 лв. за боя и допълнителни
4
материали.
С преводно нареждане от 30.10.2019г. застрахователното дружество е изплатило на
собственика на застрахования лек автомобил „Ауди А4“- К.Д.С. по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение в размер на 1676,23 лв.
С Регресна покана изх.№ 07028/26.11.2019г. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
след като е изплатило застрахователното обезщетение на увреденото лице и е встъпило в неговите
права на основание чл.410,ал.1,т.1 от КЗ и поканило виновния водач К. В. Г., който не е
представил валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и от извършената справка е
установено, че няма такава, в 10-дневен срок да им възстанови сумата от 1676,23 лева, в противен
случай ще предявят правата си по съдебен ред. С отговор вх.№ 11824/18.12.2019г. ответникът е
възразил, като е посочил, че Протокол за ПТП № 63/01.10.2019г. е съставен около месец след
датата на ПТП въз основа на заявителски материал,като местопроизшествието не е посетено от
органите на МВР и същите не са придобили преки впечатления относно механизма на ПТП, поради
което отразените в протокола констатации не отразяват по безспорен начин времето, мястото и
механизма на ПТП. Възразява че има вина за ПТП като твърди, че е случайно събитие, а именно
спасяваща маневра, която е била неотложна и необходима в конкретния случай. Възразява също,
че към момента на ПТП не е имал застраховка „Гражданска отговорност“. При условията на
евентуалност възразява и срещу размера на претендираната сума като прекомерна, като разходите
по ремонтирането на автомобила са завишени по отношение на частите и часовете труд.
От заключението на вещото лице инж. В.С. по приетата по делото САТЕ се установява, че
най-вероятен е следният механизъм на изследваното произшествие: На 08.09.2019г., около 18.10ч.,
в гр. А., на ул. Цар Иван Асен II до № 76, лек автомобил „Нисан Терано“, с peг. № СМ **** АХ,
управляван от водача К. В. Г., не спазвайки необходимата дистанция, блъска отзад спрелия на
пешеходна пътека лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № А 05 51 МТ, с водач К.С.. След настъпилия
удар лек автомобил „Ауди А4“ е изместен напред и удря спрелия пред пешеходна пътека лек
автомобил „Мерцедес Ц220ЦДИ“, с рег. №А **** НТ. Следствие на настъпилото ПТП е пострадал
пътник в лек автомобил „Ауди А4“ и настъпват материални щети по трите автомобила: лек
автомобил „Нисан Терано“, с peг. № СМ 75 65 АХ: предна челна част; лек автомобил „Ауди А4“, с
peг. № А 05 51 МТ: задна част и предна челна част (От материалите по делото не може еднозначно
и категорично да бъде установено и определено какви са увредите в предната част на автомобила).
Следва да се отбележи, че увреди в тази зона не са ремонтирани и/или изплащани от Ищеца) и лек
автомобил „Мерцедес Ц220ЦДИ“, с рег. № А**** НТ: задна броня. При осъществяване на
механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна и ремонт на всички авточасти, в степен
посочена от ищеца, е технически възможно. Предвид направения анализ от техническа гледна
точка има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените
от ищеца автомобилни части. От направената калкулация на увредите се определя, стойността на
оригинални нови части, материали и труд за възстановяване на автомобила, възлиза на 4 507.13
лева, съответно 5 408.56 лева, с ДДС. Възможно е увредите по автомобила да бъдат отремонтирани
с авточасти втора употреба, при което стойността на оригинални части втора употреба, материали
и труд за възстановяване на автомобила възлиза на 2 815.12 лева, съответно 3 378.14 лева, с ДДС.
От показанията на свидетеля Х.Х. К. на длъжност младши автоконтрольор в РУ–А. се
установява, че на 08.09.2019г. е бил дежурен на смяна и по сигнал на тел.112 е посетил ПТП. На
мястото установил три автомобила, като първи и втори автомобил били спрели на пешеходна
пътека за пропускане на пешеходец, третият автомобил не успял да спре и реализирал ПТП с двата
5
автомобила пред него.ПТП се е случило на ул.“Цар Иван Асен ІІ“ до № 76 ,където има висок блок
и това е номерът на блока. На място водачите на първите два автомобила, са казали, че първият е
спрял на пешеходната пътека, вторият автомобил също е спрял, а третият автомобил не е преценил
дистанцията, видял ги е късно и не е успял да спре навреме. В единия автомобил е имало дете-
бебе, което е било пострадало и родителите искали да бъде прегледано. Уврежданията по
автомобилите са в предната част на смолянския автомобил предната и задната част на средния
автомобил и задната част на третия автомобил . При проверка на документите смолянският
автомобил е бил с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“. Свидетелят твърди, че е
изготвил план- схема на реализирано ПТП, с пострадали лица,като виновен за ПТП бил участник
№ 1, с автомобил с рег. СМ 75 65 АХ, който не е успял да спре навреме и е реализирал ПТП с
предния автомобил пред него, който вследствие на удара се удря в предния автомобил ,затова
ПТП е реализирано с два автомобила, като виновен е означеният с № 1 автомобил на план-схемата
с рег.№ СМ ****АХ. Свидетелят установява, че е отишъл на място и е видял автомобилите, ПТП е
обработено от него с технически средства, но тъй като е имало пострадало дете, съставянето на
протокола за ПТП административно е извършено по-късно в едномесечния срок, тъй като се
изчаква уточняване на диагнозата и състоянието на пострадалото лице,така че документа да е
коректен и да се прецени дали последиците с пострадалия не са по-тежки.
От показанията на св. Ц.М. Г.а-съпруга на ответника, пътувала с него на задната седалка
заедно с внучето им по време на ПТП се установява, че трафикът е бил доста натоварен, на
пътното платно е имало пясък и вероятно това е била причината, поради която съпругът й не е
могъл да спре. Отдясно имало паркирани коли, а отляво е платното в обратна посока.Имало
задръстване и било тръгване- спиране, имало колона от много коли и зад тях имало коли. Твърди,
че е усетила удара,като са спрели. Предполага, че момчето, което ударили се е обадило в
полицията. От колата излязла жена с малко дете около година и поискала да отидат на
консултация с лекар.Кръв не е имало. Дошли от полицията и писали документи,като съпругът й ги
подписал, но свидетелката не е запозната в детайли.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.410,ал.1,т.1 от КЗ във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД и
правилно е приел, че същият е основателен и доказан.
От приложеното ч.гр.д.№ 22/2020г. по описа на ЧРС безспорно се установява , че по
подадено от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД заявление е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7/14.02.2020г. срещу К. В. Г. за сумата от
1676,23 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 29,33 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение
за периода от 14.12.2019г. до 12.02.2020г. и разноски в размер на 290,11 лева. Срещу издадената
заповед в срока по чл.414,ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника К. В. Г., поради което
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок и такъв е предявен от същия с настоящата искова молба.
От изложената по-горе фактическа обстановка безспорно се установява, че
претендираното от застрахователното дружество вземане е с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ
и представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица №
4704180900002343 със срок на действие от 31.12.2018г. до 31.12.2019г., валиден към момента на
настъпване на застрахователното събитие на 08.09.2019г. Според представения Протокол за ПТП с
6
пострадали лица №63/2019г., съставен от органите на МВР, причините за произшествието се
дължат на вина и противоправно поведение на ответника К. В. Г..
Неоснователни в тази връзка са оплакванията във въззивната жалба, че вредите по лек
автомобил „Ауди А4“, с peг. № А 05 51 МТ не са настъпили в резултат на виновни действия на
ответника във връзка с управлявания от него автомобил „Нисан Терано“ с рег.№ СМ **** АХ, а са
причинени от допуснати нарушения от останалите участници в ПТП, които са карали с превишена
скорост и от рязкото им спиране е настъпило ПТП. Тези твърдения са нелогични и от
доказателствата по делото не се установява другите участници в ПТП да са го причинили виновно,
като са спрели на пешеходна пътека, за да пропуснат пресичащ пешеходец. Неоснователно е и
твърдението, че местопроизшествието не е посетено от органите на КАТ и Протоколът за ПТП е
съставен по заявителски материал. От показанията на св.Х. К. се установява, че
местопроизшествието е посетено веднага след подаден сигнал на тел.112 и че той е обработил
местопроизшествието и на 08.09.2019г. е изготвен план-схема. Свидетелят установява, че
протоколът за ПТП е изготвен по-късно в рамките на месечния срок, тъй като е имало пострадало
лице и е изчакано, за да се установи диагнозата му и дали последиците няма да са по-тежки.
Фактът, че местопроизшествието е посетено от органите на КАТ се установява и от съпругата на
ответника св.Цонка Г.а, която сочи, че след като е дошла полиция са писали документи, които
съпругът й е подписал, с оглед на което твърденето на ответника, че местопроизшествието не е
посетено от органите на МВР и че протоколът за ПТП е съставен по заявителски материал е
изцяло неоснователно. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл.179 от ГПК и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Този механизъм с оглед нанесените щети се потвърждава и от заключението на
САТЕ, която не е оспорена от ответната страна и е приета като доказателство по делото.
Ответникът с оглед разпределената му доказателствена тежест не доказва друг механизъм, а
именно, че двата автомобила са се движели с несъобразена скорост и рязко са спрели, каквито
твърдения поддържа. В противоречие с тези твърдения са показанията на съпругата му св.Г.а, от
които се установява, че трафикът е бил натоварен и в двете посоки, движели са се в колона и е
било „тръгване-спиране“, като и след тях е имало автомобили, което опровергава твърденията на
ответника за движение с превишена скорост и вина на другите участници в ПТП.
Неоснователно е и твърдението на ответника, че не е доказано обстоятелството, че към
момента на ПТП не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. При извършената от
органите на МВР проверка в деня на ПТП К.Г. не е показал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ и това обстоятелство е отбелязано в протокола за ПТП. От показанията на св.Х. К.
също се установява, че към момента на ПТП същият е бил с изтекла застраховка „Гражданска
отговорност“. От вещото лице е извършена проверка и е установено същото обстоятелство, поради
което съдът приема за доказано обстоятелството, че към момента на ПТП на 08.09.2019г.
жалбоподателят не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
След подаване на заявление от пострадалото лице на 09.09.2019г. е направена оценка на
щетата от застрахователното дружество и на пострадалото застраховано лице К.Д.С., собственик
на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ А **** МТ на 30.10.2019г. е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1676,23 лева. На ответника К.Г. е изпратена Регресна покана с изх.№
07028/26.11.2019г., с която е поканен в 10-дневен срок да заплати на застрахователя сумата от
1676,23 лева. Ответникът е изпратил на застрахователното дружество отговор на регресната
7
покана, в който прави възражение относно вината за настъпване на ПТП и относно размера на
изплатеното обезщетение,като в указания му срок не е изплатил посочената сума.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че размерът на изплатените от застрахователя
вреди относно стойността на частите и относно часовете труд за ремонта са прекалено завишени.
Това оплакване е бланкетно и ответникът не сочи конкретно за кои части счита, че сумите са
завишени и относно кои конкретни дейности часовете труд твърди, че са завишени. В тази връзка
не се сочат никакви доказателства. От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена
САТЕ се установява, че стойността на оригинални нови части, материали и труд за възстановяване
на автомобила, възлиза на 4 507.13 лева, съответно 5 408.56 лева, с ДДС., а стойността за
възстановяване на автомобила с отремонтирани авточасти втора употреба, материали и труд е 2
815.12 лева, съответно 3 378.14 лева, с ДДС. Следователно не се установят твърденията на
ответника, че претендираната от ищеца сума в размер на 1676,23 лева , изплатена като
застрахователно обезщетение е завишена.
С оглед изложеното правилно районният съд е приел, че ищецът е доказал настъпването
на твърдените в исковата молба факти, а именно, че са били налице предпоставките за изплащане
на обезщетение по настъпило застрахователно събитие и неговия размер. Налице е установено
неправомерното поведение на ответника в резултат на което е настъпило увреждане, налице е и
причинна връзка между деянието и вредите, доказан е техния характер и размер, поради което като
е уважил предявеният иск районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден. Основателен е и иска за изтекли лихви в размер на 29,33 лева за периода от
14.12.2019г. до 12.02.2020г.-датата на издаване на заповедта за изпълнение. Правилно районният
съд с оглед уважаване на иска е присъдил на ищеца и претендираните в заповедното производство
разноски в размер на общо 290,11 лева. Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК
да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за
въззивна инстанция в размер на 256 лева за адвокатско възнаграждение по представения списък по
чл.80 от ГПК, фактура № **********/24.06.2021г. и платежно нареждане от 28.06.2021г.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 9002/15.02.2021г., поправено с Решение №
9003/26.02.2021г.,постановени по гр.д.№ 84/2020г. по описа на Чепеларския районен съд.
ОСЪЖДА К. В. Г.,с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Ч. ул. „Н.Ч. № 23 да заплати
на „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
пл. "П." № 5, представлявано от П.Ш. и И.Г. разноски по делото за въззивна инстанция в размер на
256 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9