Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Плевен, 28. 03. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански
състав, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Петя И., като разгледа докладваното
от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 7456 по
описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба
от А.З.С.Н.В.
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, бул. ***,
представлявано от ***– Изпълнителен директор и ***– Изпълнителен директор, против И.К.И., ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 415 от ГПК и цена на иска
1004,36 лв.
В молбата се посочва следното:
По повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от
ищеца по делото, е образувано ч. гр. д
№ 5716 / 2018 г. и е издадена е
Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния
срок от връчването на заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски. В
случай, че съдът не счете за релевантни опитите н.А.з.с.н.в. ЕАД да уведоми
длъжника за станалата цесия, ищецът моли той да се счита уведомен за нея с
получаване копие на исковата молба, заедно е прилежащите й документи, съгласно
константната съдебна практика и решение на ВКС № 123 / 24. 06. 2009 г. по т. д
№ 12 / 2009 г. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3 / 16. 04. 2014
г. по т. д. № 1711 / 2013 г. на ВКС. В това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгл.
чл.99, ал.3, ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД. Получаването на исковата молба заедно с приложените документи е факт, настъпил след подаване на исковата
молба, съгл. чл. 235, ал. 3 от ГПК. На 1.09.2015 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г. От сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и А.з.с.н.в.
ООД, по силата на което вземането
на Изи Асет Мениджмънт АД, произтичащо от договор за паричен заем
№ 2096206 / 30. 06. 2014 г. е прехвърлено в собственост н. А.з.с.н.в. ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
А.з.с.н.в. АД /сега А.з.с.н.в. ЕАД, ЕИК *********/ е правоприемник н. А.з.с.н.в. ООД, ЕИК *********. Длъжникът е уведомен по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително
писмо от страна на Изи
Асет Мениджмънт АД, изпратено с известие за доставяне на 16. 09.
2015г, което обаче е върнато в цялост с отблязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Моли, да бъдат присъдени и
направените разноски по исковото производство, доплатената държавна такса,
както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Приложени са следните доказателства / заверено копие от Формуляр
за кандидатстване за кредит. Договор за паричен заем № 2096206 от 30. 06.
2014 г. с погасителен план и общи условия към него. Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. Между Изи Асет Мениджмънт АД
и Агенция за събиране на вземанията ООД. Извлечение от Приложение № 1 (1. 09. 2015 г. ) към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16. 11. 2010 г. Потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. Пълномощно от
името на Изи Асет Мениджмънт АД в
полза н. А.з.с.н.в. ООД. Копие от Уведомително писмо, ведно с известие
за доставяне от Български пощи ЕАД.
Препис от исковата молба и приложенията е връчена
на ответната страна, като в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор,
в който се оспорва иска като неоснователен.
ЗА ИЩЕЦА А.З.С.Н.В. ЕАД, редовно призован, в залата се явява юрк.
Венков и поддържа исковата молба.
ОТВЕТНИЦАТА И.К.И., редовно призована, не се
явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.Х.В., явява се.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за безспорно установено следното:
Съдът е разпоредил длъжникът И.К.И., ЕГН **********,***,
да заплати на кредитора А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, бул. *** представлявано от ***– Изпълнителен
директор, и ***– Изпълнителен директор, сумата 384, 71
лв., представляваща главница, сумата 379, 54 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 04.08.2014 г. до 27.04.2015 г., сумата 240, 11 лв., представляваща лихва за забава за периода от
05.08.2014 г. до 01.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 75 лв. разноски по делото, от които 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На 30. 06. 2014 г. между Изи Асет Мениджмънт АД /
Заемодател / и И.К.И. / Заемател / е сключен Договор
за паричен заем с № 2096206, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на
400 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора и Общите условия към него.
Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя
на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението
на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя
да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя,
като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 849, 25
лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 449,
25 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят
се е задължил да върне кредита в срок до 27. 04. 2015 г. на 43 равни седмични
погасителни вноски в размер на 19, 75 лева всяка. С подписването на Договора за
заем, Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. На основание
сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45 лв. На основание
цитираните по - горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45 лв. На основание Закона за потребителския
кредит на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна
лихва за периода от 05. 08. 2014 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
240,11 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 130 лв, с която са погасени както следва: такса разходи: 45 лв, договорна лихва: 69,71 лв,
главница: 15,29 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 27.04.2015 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
С оглед изложеното е основателна претецията против И.К.И.,
като Заемател по Договор за заем на физическо лице,
сключен на 30. 06. 2014 г. с № 2096206, да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД главница
384,71 лв, договорна лихва 379, 54 лв, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, както и лихва за забава в размер на 240,11 лв. или
обща сума в размер на 1004. 36 лв. разноските за държавна такса в размер на 25 лв. (Двадесет и пет лв.), както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. №
5716 / 2018 г. по описа на ПлРС – изискано и
приложено към делото. Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение
по Договор за паричен заем № 2096206 / 30. 06. 2014 г. и Приложение № 1 / 01. 09. 2015 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. Предявеният
иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата
претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният
иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед
за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената
тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът не е доказал плащанe в полза на ищеца, относно изпълнение
на поетото задължение.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 415 от ГПК е процесуално допустим,
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК по отношение на И.К.И., ЕГН
**********,***, че дължи н. А.З.С.Н.В.
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, бул. ***,
представлявано от ***– Изпълнителен директор и ***– Изпълнителен директор, сумата от
1004,36 лв. в общ размер, представляваща сумата 384, 71 лв. - главница, сумата
379, 54 лв. - договорна лихва за периода
от 04.08.2014 г. до 27.04.2015 г , сумата 240, 11 лв. - лихва за забава за
периода от 05. 08. 2014 г. до 01. 08. 2018 г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01. 08. 2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 75 лв. разноски по делото, от
които 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за което е издадена
Заповед за изпълнение № 3584 / 02. 08.
2018 г. по ч. гр. д. № 5716 / 2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, И.К.И., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ Н.А.З.С.Н.В. ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, бул. ***, представлявано от ***–
Изпълнителен директор, и ***– Изпълнителен директор, направените
деловодни разноски в исковото производство: 25 лв. за държавна такса, 150 лв.
възнаграждение за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: