№ 1993
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
в присъствието на прокурора М. Д. М., Т. Ив. П., Д. Ж. К. и П. Х.
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20221100111550 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на
Прокуратурата на Република България, Районен съд - Пловдив и Окръжен съд - Пловдив да
заплатят солидарно на Ч. С. П. обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума
(претенцията за лихва е уточнена с молба от 27.02.2023 г.) за причинените му
неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок
на ЧХД № 3701/2010 г. на РС - Пловдив, ВЧНД № 465/2011 г. на ОС - Пловдив, ДП №
230/2011 г. на Шесто РУ МВР Пловдив, НОХД № 743/2012 г. на РС - Пловдив, ВНОХД №
1865/2017 г. на ОС - Пловдив, НОХД № 7579/2017 г. на РС - Пловдив и на ВНОХД №
714/2019 г. на ОС - Пловдив.
С исковата молба и уточнителни молби от 06.12.2022 г. и 27.02.2023 г. ищецът
твърди, че на 06.03.2010 г., са му били снети обяснения от разследващите във връзка с
образуваната предварителна проверка за извършени престъпления от него срещу С.С.. След
развило се срещу ищеца ЧХД №3701/2010 г. на РС - Пловдив делото е било прекратено и
изпратено на Районна прокуратура - Пловдив за ново образуване на производство от общ
характер. С постановление от 06.06.2011 г. по ДП №230/2011 г. на РП - Пловдив ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК. В образуваното НОХД №743/2012 г. на РС-Пловдив бил предявен и граждански иск
от пострадалия С.С.. С присъда №240/18.06.2015 г. Ч. П. е бил признат за невиновен по
повдигнатото обвинение за причиняване на две средни телесни повреди и е признат за
виновен за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, като е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба в размер на
500 лева. Предявеният граждански иск е уважен за сумата от 1500 лева по претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 179 лева по претенцията за обезщетение
за имуществени вреди.
Твърди се, че с протоколно определение от 02.11.2017 г. по развилото се ВНОХД №
1865/2017 г. на ПОС се отменя присъдата на ПРС и се прекратява наказателното
производство поради изтичане на абсолютната давност. По отношение на предявения
1
граждански иск съдът връща делото за ново разглеждане на ПРС, където е образувано НОХД
№7579/2017 г. С присъда № 296 от 12.12.2018 г. настоящият ищец е осъден да заплати на
С.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, ведно със законна лихва от
16.12.2009 г., както и обезщетение от 149 лева, ведно със законна лихва от декември 2009 г.,
която присъда е потвърдена с решение №158 от 20.06.2019 г. по ВНХОД №714/2019 г. на
ПОС.
Ищецът поддържа, че воденото срещу него наказателно производство е продължило
прекомерно дълго - над девет години, с което е нарушено правото му на разглеждане на
делото в разумен срок, гарантирано в чл. 6, §1 от КЗПЧОС.
Изложени са подробни съображения за неоправдано забавяне на досъдебното
производство и във всяка една от съдебните инстанции. Това е довело до силен емоционален
стрес, притеснения, нарушения в съня, чувство на безпомощност, влошаване здравословното
му състояние, изразяващо се в падане на част от зъбите му. Счита, че за така понесените
неимуществени вреди солидарна отговорност следва да носят тримата ответници.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва исковата молба, като
сочи, че досъдебното производство е образувано на 14.04.2011 г. и е продължило до
02.12.2012 г., когато е внесен обвинителен акт в ПРС, поради което периодът от 9 месеца и
19 дни е изключително кратък и разумен, а за развилата се над 7 години съдебна фаза на
наказателното производство този ответник не следвало да носи отговорност. Счита, че
делото е с фактическа и правна сложност и същата е допринесла за продължителността на
производството. Оспорва твърдени вреди поради липса на ангажирани доказателства за
тяхното настъпване. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираното
обезщетение като прекомерен.
Ответникът Районен съд - Пловдив оспорва претенцията по основание и размер.
Счита, че всяко едно от трите производства, развили се пред този съд, са били с фактическа
и правна сложност, наложила разпити на множество свидетели, изслушването на
съдебномедицинска експертиза и събиране на голям обем от доказателства. Оспорва
констатациите в представения по делото констативен протокол на Инспектората на ВСС.
Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът Окръжен съд - Пловдив оспорва предявения иск като неоснователен.
Излага съображения, че развилите се пред него две въззивни производство не са прекомерни
по своята продължителност, а съдебните състави, разгледали делата, не са допуснали
нарушения, които да забавят разглеждането на делото. Оспорва наличието на твърдените
вреди и размера на претендираното обезщетение. Прави възражение за изтекла погасителна
давност относно акцесорната претенцията за лихви.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Според приетите писмени доказателства по делото се установява следното относно
образуването, движението и развитието на наказателното производство срещу ищеца:
Във връзка с образувана проверка по молба от С.Е.С. за утановяването на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер спрямо него от Ч. П., последният е дал
обяснения на 06.03.2010 г. за процесния инцидент.
С постановление от 23.04.2010 г. на РП-Пловдив е отказано образуването на
досъдебно производство по преписка №3360/2010 г. на РП-Пловдив.
Установява се от Тъжба от 09.06.2010 г., подадена от С.Е.С., че е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК на Ч. С. П. и е образувано
НЧХД № 3701/2010 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XVI н.с. С определение от
25.02.2011 г. производството е прекратено и изпратено на Районна прокуратура - Пловдив за
ново образуване на производство от общ характер.
С постановление от 14.04.2011 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив е
2
образувано досъдебно производство № 230/2011 г. срещу Ч. С. П. за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
С постановление от 06.06.2011 г. на разследващ полицай при Шесто РУ „Полиция“,
гр. Пловдив е привлечен като обвиняем Ч. С. П. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му е взета мярката за неотклонение „Подписка“.
На 07.11.2011 г. материалите по Досъдебно производство № 230/2011 г. са предявени
на Ч. П. от разследващ полицай при Шесто РУ „Полиция“, гр. Пловдив. Досъдебното
производство е продължило общо 9 месеца и 19 дни - от 14.04.2011 г., когато е образувано,
до 02.02.2012 г., когато делото е внесено с обвинителен акт в РС-Пловдив.
С Писмо на Районна прокуратура гр. Пловдив с вх. № 4082/02.02.2012 г. е внесен
Обвинителен акт по Досъдебно производство № 230/2011 г., по описа на Шесто РУ
„Полиция“, гр. Пловдив, по пр. пр. 3212/2011 г. в Районен съд Пловдив срещу ищеца в
настоящото производство.
На същата дата било образувано НОХД №743/2012 г. по описа на РС- Пловдив, НО,
5-ти състав. За съдия - докладчик била определена В.Е., която с разпореждане от 07.02.2012
г. се е отвела от разглеждане на делото.
За съдия - докладчик била определена С.Н., която с разпореждане от 07.02.2012 г. е
насрочила делото за разглеждане в съдебно заседание на 14.03.2012 г. с призоваване на
свидетели и вещи лица.
В съдебното заседание на 14.03.2012 г. са се явили подсъдимият П., защитниците;
адв. К. и адв. М., повереникът адв. Й., трима свидетели и три вещи лица. Не са се явили
пострадалият С., който бил редовно призован, и трима свидетели, които били нередовно
призовани, като призовките се били върнали с отбелязване, че входната врата на сградата е
винаги заключена и звънците не работят. С оглед искането на защитниците да не се дава ход
на делото поради невъзможността да се извърши звукозапис, съдът не е дал ход на делото и
го е отложил за 25.04.2012 г.
В съдебното заседание на 25.04.2012 г. са се явили подсъдимият П., защитниците адв.
К. и адв. М., повереникът адв. Й., петима свидетели и две вещи лица. Не са се явили
пострадалият С., който бил редовно призован, свидетелка, която била редовно уведомена, и
вещо лице, което е подало молба, че не може да се яви поради служебна ангажираност по
друго дело. Съдът е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск и е
конституирал пострадалия като частен обвинител и граждански ищец. По искане на
прокурора за разпит на всички свидетели в едно съдебно заседание и съгласие на останалите
страни, не е даден ход на делото и то е отложено за 28.05.2012 г.
В съдебното заседание на 28.05.2012 г. са се явили подсъдимият П., защитниците адв.
К. и адв. М., частният обвинител и граждански ищец С., повереникът адв. Й., петима
свидетели и три вещи лица. Не се е явила свидетелката П., която била редовно призована.
Съдът е дал ход на делото и е разпитал явилите се свидетели. По искане на страните е
допуснал разпит на двама свидетели и назначаване на съдебно-медицинска експертиза за
установяване на здравословното състояние на частния обвинител и граждански ищец С..
Отложил е делото за 23.08.2012 г.
С оглед на получена молба от адв. К. за отлагане на делото поради ползване на
годишен отпуск, с разпореждане от 21.08.2012 г. делото било пренасрочено за 15.11.2012 г.
В съдебното заседание на 15.11.2012 г., са се явили подсъдимият П., защитникът адв.
К., повереникът адв. Й., трима свидетели и три вещи лица. Не са се явили частният
обвинител и граждански ищец С., който бил редовно уведомен, и двама свидетели, които
били редовно призовани, като единият е представил доказателства за наличието на
уважителни причини за неявяването си. Съдът е дал ход на делото, разпитал е явилите се
свидетели и вещите лица и е приел заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Отложил е делото за 17.12.2012 г. за разпит на свидетели.
Поради заболяване на съдията-докладчик с разпореждане от 17.12.2012 г. делото било
3
пренасрочено за 05.02.2013 г.
В съдебното заседание на 05.02.2013 г. са се явили подсъдимият П., защитниците адв.
К. и адв. М., повереникът адв. Й., свидетел и три вещи лица. Не са се явили частният
обвинител и граждански ищец С., който бил редовно призован, и свидетелката П., която
била редовно призована и по данни от подсъдимия, с когото П. живеела на семейни начала,
не можела да се яви поради заболяване на детето им. Съдът е дал ход на делото, разпитал
явилия се свидетел и го е отложил за 26.03.2013 г.
В съдебното заседание на 26.03.2013 г. са се явили подсъдимият П., защитниците адв.
К. и адв. М., повереникът адв. Й. и три вещи лица. Не са се явили частният обвинител и
граждански ищец С., който бил редовно призован и свидетелката П., която била редовно
призована и по данни от подсъдимия, не може да се яви поради заболяване на детето им.
Съдът е дал ход на делото, допуснал е разпит на доведения от подсъдимия свидетел,
разпитал го е и е отложил делото за 09.05.2013 г. Указал е свидетелката П. да представи
доказателства за причините за неявяването си.
В съдебното заседание на 09.05.2013 г. са се явили защитникът адв. К., повереникът
адв. Й. и три вещи лица. Не са се явили подсъдимият П., който бил редовно уведомен, но
бил изпратил молба, че не може да се яви поради участието му в парламентарните избори,
тъй като бил регистриран като кандидат за народен представител, частният обвинител и
граждански ищец С., който бил редовно призован, и свидетелката П., която била нередовно
призована. Съдът не е дал ход на делото и го е отложил за 27.06.2013 г.
В съдебното заседание на 27.06.2013 г. са се явили подсъдимият П., защитниците адв.
К. и адв. М., повереникът адв. Й., свидетелката П. и три вещи лица. Не се е явили частният
обвинител и граждански ищец С. - редовно призован. Съдът е дал ход на делото, разпитал е
свидетелката и вещите лица и е прел заключението на тройната съдебно-медицинска
експертиза. Назначил е повторна тройна съдебно - медицинска експертиза, допуснал е
извършването на очни ставки и е отложил делото за 04.09.2013 г.
В съдебното заседание на 04.09.2013 г. са се явили подсъдимият П., защитникът адв.
К. и повереникът адв. Й.. Не са се явили частният обвинител и граждански ищец С., който
бил редовно призован, свидетелката П., която била редовно уведомена, двама свидетели и
трите вещи лица, които били нередовно призовани. Съдът е докладвал молба от защитника
адв. М. за отлагане на делото поради ползване на годишен отпуск, като подсъдимия П. е
държал делото да не се разглежда без участието на адвоката му. Съдът не е дал ход на делото
и го е отложил за 19.11.2013 г.
В съдебното заседание на 19.11.2013 г. са се явили подсъдимият П., защитниците адв.
К. и адв. М. и повереникът адв. Й.. Не са се явили частният обвинител и граждански ищец
С., трима свидетели и трите вещи лица, които били редовно призовани. Съдът е докладвал
молби от вещите лица, в които са заявили, че си правят отвод. Дал е ход на делото и е
изменил протоколното определение от 27.06.2013 г., с което е назначил повторната тройна
съдебно-медицинска експертиза, и е определил да бъде извършена от други вещи лица.
Отложил е делото за 23.01.2014 г.
В съдебното заседание на 23.01.2014 г. са се явили подсъдимият П., защитникът адв.
М., частният обвинител и граждански ищец С., повереникът адв. Й. и трима свидетели. Не
са се явили трите вещи лица, които били редовно призовани. Съдът е докладвал молба от
вещите лица, че поради късното получаване на призовките не са имали възможността да се
запознаят с делото и да изготвят експертизата. Дал е ход на делото, разпитал е свидетелите и
е направил очни ставки. По искане на защитника е допуснал разпит на свидетел при
довеждане и е отложил делото за 14.03.2014 г.
В съдебното заседание на 14.03.2014 г. са се явили подсъдимият П., защитникът адв.
К. и повереникът адв. Й.. Не са се явили частният обвинител и граждански ищец С. и трите
вещи лица, които били редовно призовани. Не е доведен и свидетеля, поискан от защитника.
Съдът е докладвал молба от едното вещо лице, в която е заявил, че си прави отвод. Дал е ход
4
на делото, определил е друго вещо лице, което да участва при изготвяне на експертизата, и е
отложил делото за 30.04.2014 г.
В съдебното заседание на 30.04.2014 г. са се явили подсъдимият П. и защитникът
адв.К.. Не са се явили адв. Й., който бил редовно уведомен, частният обвинител и
граждански ищец С., който бил редовно призован, и трите вещи лица, едното било
нередовно призовано. Не е доведен свидетелят, поискан от защитника. Съдът не е дал ход на
делото и го е отложил за 25.06.2014 г.
В съдебното заседание на 25.06.2014 г. са се явили подсъдимият П., защитникът адв.
К. и повереникът адв. Й.. Не са се явили частният обвинител и граждански ищец С. и трите
вещи лица-редовно призовани. Не е доведен свидетеля, поискан от защитника. Съдът е
докладвал молби от вещите лица, с които искат да бъдат освободени като вещи лица по
делото. Дал е ход на делото, задължил е вещите лица да изготвят възложената им
експертиза, като е указал, че при неизпълнение ще им бъде наложена глоба. Отложил делото
за 22.07.2014 г.
В съдебното заседание на 22.07.2014 г. са се явили подсъдимият П. и защитникът адв.
К.. Не са се явили частният обвинител и граждански ищец С. и повереникът адв. Й., които
били редовно призовани, и трите вещи лица, които били нередовно призовани. Съдът е
докладвал молба от едното вещо лице, в която е заявил, че си прави отвод. Дал е ход на
делото, определил е друго вещо лице, което да участва при изготвяне на експертизата, и е
отложил делото за 22.08.2014 г.
В съдебното заседание на 22.08.2014 г. са се явили подсъдимият П., защитникът адв.
К. и повереникът адв. Й.. Не са се явили частният обвинител и граждански ищец С. и трите
вещи лица, които били редовно призовани. Съдът е докладвал заповеди на изпълнителния
директор на МБАЛ „Света Анна“ – София, с които е било разрешено ползването на отпуск
на две от вещите лица. Не е дал ход на делото и го е отложил за 17.10.2014 г.
В съдебното заседание на 17.10.2014 г. са се явили подсъдимият П., защитниците адв.
К. и адв. М., повереникът адв. Й. и трите вещи лица. Не се е явил частният обвинител и
граждански ищец С., който бил редовно призован. Съдът е дал ход на делото, разпитал е
вещите лица и е приел заключението на повторната тройна съдебно-медицинска експертиза.
Поради противоречивите заключения на двете тройни СМЕ, съдът е назначил петорна
съдебномедицинска експертиза и е отложил делото за 26.11.2014 г.
Поради заболяване на съдията-докладчик с разпореждане от 25.11.2014 г. делото е
било пренасрочено за 08.01.2015 г.
В съдебно заседание на 08.01.2015 г. са се явили подсъдимият П., защитникът адв. К.,
повереникът адв. Й. и доведения от защитника свидетел. Не се е явил частният обвинител и
граждански ищец С., който бил редовно призован. Съдът е докладвал писмо от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ – София, че болницата не разполага с необходимия брой лицево-челюстни
хирурзи, които да участват в изготвяне на експертизата. Съдът е дал ход на делото и е
разпитал свидетеля. Указал е да се изпрати писмо до Медицинския Университет-Варна с
искане за определяне на лекари, на които да бъде възложено изготвянето на експертизата.
Отложил е делото за 13.02.2015 г.
В съдебното заседание на 13.02.2015 г. са се явили подсъдимият П. и защитникът адв.
К.. Не се е явил частният обвинител и граждански ищец С. повереникът адв. Й. и петте вещи
лица, които били редовно призовани. Съдът е докладвал писмо от доц. К., че не е включена в
списъка на вещите лица и моли да бъде определено друго вещо лице. Дал е ход на делото
определил е друго вещо лице, което да участва в изготвянето на експертизата, и го е
отложил за 30.03.2015 г.
В съдебното заседание на 30.03.2015 г. са се явили подсъдимият П. защитникът адв.
М. и повереникът адв. Й.. Не се е явил частният обвинител и граждански ищец С., който бил
редовно призован, и петте вещи лица, четири, от които били редовно призовани. Съдът е
докладвал молби от вещите лица, с които искат да бъдат освободени като вещи лица по
5
делото поради обективна невъзможност да участват в изготвянето на експертизата. Дал е
ход на делото, определил е други вещи лица и го е отложил за 14.05.2015 г. В съдебното
заседание на 14.05.2015 г. са се явили подсъдимият П., и защитникът адв. К.. Не са се явили
повереникът адв. Й. и частният обвинител и граждански ищец С., които бил редовно
призовани. Съдът е докладвал писмо от ВМА-София, според което едното вещо лице не
може да участва в изготвяне на експертизата, и са посочени имената на лекари, които са
съгласни да участват. Дал е ход на делото, определил е друго вещо лице и го е отложил за
18.06.2015 г.
В съдебното заседание на 18.06.2015 г. са се явили подсъдимият П. защитникът адв.
М., повереникът адв. Й. и петте вещи лица. Не се е явил частният обвинител и граждански
ищец С., който бил редовно призован. Съдът е дал ход на делото, разпитал е вещите лица и е
приел заключението на петорната съдебно-медицинска експертиза. Обявил е съдебното
следствие за приключено, дал е ход на съдебните прения и последна дума на подсъдимия.
Оттеглил се е на тайно съвещание, след което е обявил постановената присъда.
Първоинстанционното наказателно дело е приключило с присъда от 18.06.2015 г. по
НОХД № 743/2012 г. на Районен съд Пловдив, с която настоящият ищец е признат за
виновен, в това, че на 16.12.2009 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди, е причинил на С.С.
лека телесна повреда довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като го признава за невинен, в
това по същото време и на същото място да е причинил на С.С. две средни телесни повреди,
довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и го оправдава по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 2
вр. ал. 1 от НК. За извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК,
съдът на основание чл. 78А, ал. 1 вр. чл. 2 от НК го освобождава от наказателна отговорност
и му налага административно наказание глоба в размер на 500 лв. Предявеният граждански
иск е уважен за сумата от 1500 лева по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди
и за сумата от 179 лева по претенцията за обезщетение за имуществени вреди. След
постановяване на присъдата, съдът отменя мярката му за неотклонение „Подписка“.
Мотивите на присъдата не били изготвени. На 29.06.2015 г. адв.К. е подал жалба срещу
присъдата. Съдебното производство по делото е продължило 5 години, 7 месеца и 24 дни от
02.02.2012 г. до 26.09.2017 г., когато е изпратено на ОС-Пловдив.
Във връзка с подадена въззивна жалба делото с жалбата е изпратено на ОС-Пловдив
на 25.09.2017 г. и е образувано ВНОХД 1865/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С
решение от 02.11.2017 г. Окръжен съд Пловдив е отменил Присъда № 240 от 18.06.2015 г.,
постановена по НОХД № 743/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, V н.с. и е прекратил
на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК наказателното производство в
осъдителната част. На основание чл. 335, ал. 2 от НПК делото е върнато за ново разглеждане
в гражданско осъдителната част на друг съдебен състав на Районен съд Пловдив.
Производството е продължило 1 месец и 27 дни, от 26.09.2017 г. до 22.11.2017 г., когато е
изпратено на РС-Пловдив.
С присъда № 296 от 12.12.2018 г. по НОХД 7579/2017 по описа на Районен съд
Пловдив, Ч. П. е осъден да заплати на гражданския ищец С.С. сумата от 1500 лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
непозволено увреждане, причинено на 16.12.2009 г., ведно със законна лихва от датата на
деликта до окончателното й изплащане, като отхвърлил гражданския иск за разликата над
1500 лв. до пълния му предявен размер от 8000 лв. като неоснователен, като е осъден и за
сумата от 179 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на деликта, ведно със законната лихва от датата на настъпването им, както следва:
за сумата от 24 лв. от 16.12.2009 г., и за сумата от 155 лв. от 17.12.2009 г. до окончателното й
изплащане. Ищецът по настоящото дело е осъден да заплати и сумата от 800 лв.,
представляваща направените от гражданския ищец разноски за водене на делото за
6
процесуално представителство, 60 лв. – държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и 3152,52 лв. разноски по делото. Производството е продължило 1 година,
4 месеца и 12 дни от 22.11.2017 г. до 03.04.2019 г., когато е изпратено на ОС- Пловдив.
Срещу присъдата от 12.12.2018 г. по НОХД 7579/2017 г. по описа на Районен съд
Пловдив е подадена жалба от ищеца в настоящото производство и е образувано ВНОХД №
714/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. По делото е постановено Решение № 158 от
20.06.2019 г., с което е потвърдена Присъда № 296 от 12.12.2018 г., постановена по НОХД №
7579/2017 г., по описа на Районен съд Пловдив, XXII н. с. Производството е продължило 2
месеца и 17 дни ВНОХД, от 03.04.2019 г. до 20.06.2019 г.
Горепосочените обстоятелства се установяват от изисканите от съда и приети по
делото като доказателства ЧХД № 3701/2010 г. на РС - Пловдив, ВЧНД № 465/2011 г. на ОС -
Пловдив, ДП № 230/2011 г. на Шесто РУ МВР Пловдив, НОХД № 743/2012 г. на РС -
Пловдив, ВНОХД № 1865/2017 г. на ОС - Пловдив, НОХД № 7579/2017 г. на РС - Пловдив и
на ВНОХД № 714/2019 г. на ОС - Пловдив.
Свидетелката И.Г. П., която живее на семейни начала с ищеца и го познава от 18
години, го определя като интелигентен, съзнателен, борбен и коректен човек. Твърди, че
инцидентът се е случил около 2009 г., като тъкмо се е бил родил синът им. Според нея след
инцидента емоционалната психика и здравословното състояние на Ч. са се променили. Той
не е спал по цели нощи месеци наред през периода 2010-2011 г., като това продължавало и
до днес. Станал много изнервен и променил отношението си към нея. Постоянно е
коментирал делата, поради което се е променил и начина им на живот. Заради делата не
могли да плануват семейна почивка. Сочи, че емоционалното здраве на ищеца в настоящото
производство е повлияло върху техните отношения. Той получавал нервни кризи и започнал
да се храни обилно, поради което и напълнял. Твърди, че заради дългия съдебен процес
около 8-10 от зъбите му липсват и има 3 поставени импланта.
Според свидетелката този дълъг съдебен процес е бил доста мъчителен за тях, а през
това време растяло детето им. Нейното емоционално състояние също се променило. Сочи,
че отношенията между нея и ищеца би могли да бъдат различни, ако това дело не
продължило толкова дълго и всичко било нормално.
Твърди, че имали планове за второ дете като била забременяла около 2017-2018 г., но
вследствие на емоционалните и психически преживявания направила спонтанен аборт във
втория месец.
Свидетелят П.Д.Н., познава Ч. от много години, като добър, честен и почтен човек.
Твърди, че много пъти се е виждал с него през годините и е видял как му са му се отразили
всичките дела, заседания, адвокати. Покрай инцидента бил нервен и притеснен в
продължение на много години, в периода от 2010 г. до 2017 г.
Сочи, че му се е нарушила нормалната комуникация и възможността да си планира
времето. Постоянно имал срещи с адвокати, заседания и преглеждал документация.
Свидетелят споделя, че Ч. бил изнервен, което се увеличавало с годините. Имал сериозни
проблеми със зъбите, както и поява на петна по главата. От притесненията му се променил
външния вид. Много години имал качеството подсъдим. Твърди, че и преди и сега се е
занимавал със спорт, основно бягане.
Според свидетеля, имал честа тревожност, особено когато наближавали съдебните
заседания и срещите с адвокати, а това е оказвало влияние върху тяхното общуване.
Твърди, че години наред било непредвидимо какво ще се случи. Притеснявал се, че не
разполага с времето си, че трябва да подготвя защитата си, че не разбира цялата тази
агресия, която била насочена срещу него.
Дългият съдебен процес се е отразил негативно и на комуникацията със сина му и
жената, с която живее.
По делото е приета съдебномедицинска дентална експертиза, според която през
периода от 20.05.2016 г. до 15.07.2022 г. е било проведено дентално лечение на Ч. С. П. във
7
Факултет по дентална медицина, МУ – Пловдив, както следва: Хирургични интервенции за
екстракция /изваждане/ на зъби от горна и долна челюст, а именно зъб 47 - зъбен корен, зъб
38 - хроничен локален пародонтит, зъб 46 - хроничен локален пародонтит, зъб 28 хроничен
локален пародонтит, зъб 17 - периодонтитис хроника локализата, зъб 16 - зъбен корен с
гангрена и усложнение с подлигавечен абсцес – инцизия, 44, 45 зъби - хроничен пародонтит
екстракция, зъби 25, 26 хроничен грануматозен пародонтит трета степен - екстракция и
съгласно поставена клинична диагноза изисква хирургично лечение - екстракция /изваждане/
на зъбите. Вещото лице е установило, че в конкретния случай причините за отпадане
/изваждане/ на зъбите се дължи на хронични възпалителни заболявания от локален характер
и е настъпило във връзка с несвоевременно предприето дентално лечение от страна на
пациента. Сочи, че не може да се определи кога се е появило.
Според експерта заболяването не е свързано със стрес и притеснения от воденето
срещу ищеца наказателно производство.
В съдебно заседание вещото лице поддържа, че се касае за локални възпалителни
хронични процеси – локален парадонтит, а също така и усложнения на кариеса, които
довеждат до крайната фаза периодонтит, което също представлява възпалително заболяване
на тъканите около зъбните корени – гранолом. Твърди, че тези заболявания се лекуват по
хирургичен начин, което било отразено в медицинската документация. Експертът пояснява,
че пародонтитът е с възпалителен характер и се предизвиква от определени инфекции в
устната кухина.
Според вещото лице стресът може да повлияе върху всички органи и системи, обаче
на фона на едно съществуващо заболяване, както е в настоящия случай, може да
представлява кофактор, но не и първичен фактор. Поддържа, че локалните, неизолирани
възпалителни процеси не могат категорично да се свържат със силен стрес. Пояснява, че не
той е поставил диагнозата, а въз основа на медицинската документация по делото е приел,
че диагнозата е локален пародонтит. Рентгеновото изследване, което е водещо за поставянето
на диагнозата, било отбелязано като извършено, но не било приложено към медицинската
документация. След изваждането на зъбите до третия месец протичали оздравителни
процеси и не било възможно да се постави наново диагноза, затова се ползвали
първоначално поставените диагнози и предприетите последващи лечебни дейности.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи (Конвенцията). Отговорността има деликтен характер,
ангажирането на която се осъществява чрез отделен иск, с който ищецът може да установи
пред националния съд наличие на нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията и да претендира
обезщетение. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато
нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ -
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
По иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ в тежест на ищеца е да установи:
продължителността на проведеното наказателно производство в съответната му фаза и
инстанция, която е довела до нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС; претърпените неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между тях и забавеното разглеждане на делото; размера на
търпените вреди и обстоятелствата, имащи отношение към определянето му.
В тежест на всеки един от ответниците по този иск е да установи обстоятелствата,
които обосновават разглеждането и приключването на наказателното производство за
съответния период в конкретните му фаза и инстанция.
8
По делото е представено писмо от 03.08.2020 г., адресирано от Министерство на
правосъдието до Ч. С. П., с което му е предложено на основание чл. 60е, ал. 2 ЗСВ
обезщетение за нарушаване правото на разглеждане на производството по НОХД №741/2012
г. на РС – Пловдив, което е отказано от настоящия ищец
Съгласно т. 2 от ТР №1/27.11.2023 г., по тълк. дело №1/2022 г., на ОСГК на ВКС,
съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на
правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, относно дължимото
обезщетение и може да присъди обезщетение в размер по-нисък от предложения по реда на
глава ІІІ „а“ ЗСВ.
По отношение началния момент, от който е започнало наказателното производство
срещу ищеца, следва да се приеме, че това е датата 20.06.2010 г., когато той е получил
призовка да се яви като подсъдим по НЧХД № 3701/2010 г. по описа на РС-Пловдив, XVI
н.с. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в решение
№ 50009 от 08.02.2023 г., по гр.д. №932/2022 г. и цитираната в него съдебна практика,
според която употребеният в чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
тесния му наказателно процесуален смисъл. Приема се, че лицето, срещу което е образувано
наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване
и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Когато
досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да
извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното
наказателно производство за конкретното престъпно деяние.
Горната практика, макар и да касае обезщетението по чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдържа
принципни мотиви, че едно лице може да търпи вреди във връзка с образувано наказателно
производство от момента, в който са налице данни, от които то може да направи извод, че
срещу него е образувано такова наказателно производство и този момент може и да
предхожда привличането му като обвиняем от прокуратурата. В случая снемането на
обяснения от Ч. П. на 06.03.2010 г. не може да се приеме за начален момент, от който той
има качеството на обвиняем в широкия смисъл на това понятие, защото е по повод
образувана предварителна проверка за установяването на достатъчно данни за извършването
на престъпление. Нещо повече, тази проверка е била прекратена с постановление от
23.04.2010 г. на РП-Пловдив, като е отказано образуването на досъдебно производство по
преписка №3360/2010 г.
От момента на узнаването за образуваното НЧХД № 3701/2010 г. по описа на РС-
Пловдив, XVI н.с., от ищеца - 20.06.2010 г., до прекратяването и изпращането му на РП-
Пловдив – 07.02.2011 г., около шест месеца и половина, не са налице забавяния, като се има
предвид проведените шест съдебни заседания, изслушването на свидетели и приемането на
СМЕ, която е установила характера на травматичните увреждания.
Следва да се има предвид и че определението за прекратяването на НЧХД №
3701/2010 г., на РС – Пловдив, е било обжалвано от Ч. П., макар и да е било посочено от
ПРС, че е необжалваемо, като жалбата от 07.03.2011 г. е била оставена без разглеждане от
ОС-Пловдив с окончателно по своя характер определение от 11.03.2011 г., постановено по
ВЧНД №465/2010 г.
В образуваното ДП №230/2011 г., на 06.06.2011 г. ищецът е разпитан в качеството му
на обвиняем, когато му е предявено обвинението. С постановление от 12.08.2011 г.
прокурорът по ДП е отказал да уважи исканията на Ч. П., който отказ е обжалван и
потвърден с постановление от 11.10.2011 г. на прокурор от ОП-Пловдив. На 07.11.2011 г. е
предявено разследването на Ч. П., като на 09.11.2011 г. е изготвено мнение за предаване на
съд на обвиняемия. На 25.01.2012 г. е изготвен обвинителен акт, внесен в съда на 02.02.2012
г.
9
Съдът намира, че периодът от по-малко от три месеца от 09.11.2011 г. до 02.02.2012 г.,
както и общата продължителност на ДП от около девет месеца, отчитайки и обжалването на
ищеца, не би могъл да обоснове забавяне на наказателното производство в досъдебната му
фаза. Тези срокове сами по себе си, а и съпоставени с общата продължителност на целия
процес, не биха могли да обосноват извод за съществено забавяне, което да доведе до
нарушаването на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Ето защо и отговорността на ответника
Прокуратурата на Република България по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ не следва да се ангажира.
По отношение на развилото се НОХД № 743/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив
продължило от м. февруари 2012 г. до м. септември 2017 г. общо 5 години и 7 месеца съдът
приема, че не е налице забавяне на първоинстанционното производство до момента на
постановяване на присъда от 18.06.2015 г. по НОХД № 743/2012 г. на Районен съд Пловдив.
Независимо че дотогава делото е продължило около 3 години и 4 месеца, следва да се
отчитат, че са приети три съдебномедицински експертизи (две тройни и една петорна),
първата от която е оспорена от ищеца и по негово искане е назначена повторна тройна. Тъй
като двете тройни СМЕ са били противоречиви, то и може да се заключи, че с оглед
изясняване делото от фактическа страна оправдано съдът е допуснал петорна експертиза,
като настоящият съдебен състав не би могъл да извършва преценка и анализ на самите
експертизи и дали изложеното в първоначалните две тройни СМЕ е било достатъчно на
наказателния съд да реши делото, защото това правомощие принадлежи само инстанциите,
разглеждащи по същество наказателния спор.
Следва да се има предвид и че част от делата са отлагани заради неявяването на
свидетелката П., поискана от ищеца, и с която той е живеел на фактически начала, но
основната причина за продължителността на делото е оспорването от ищеца на първата
тройна СМЕ и намирането на вещи лица за последващите повторна тройна СМЕ и петорна
СМЕ.
Съдебните заседания, противно на твърденията на ищеца, са насрочвани ритмично
през няколко месеца, две от тях са отлагани поради здравословни проблеми на съдията, едно
поради отпуск на защитника на подсъдимия. Едно от заседанията се е отложило поради
процесуалното поведение на ищеца, който с молба от 09.05.2013 г. (л. 186 от том I, НОХД №
743/2012 г.) е поискал да не се дава ход на делото, поради обективна невъзможност да се яви
заради участието му в предизборна кампания, тъй като е регистриран за кандидат за народен
представител в 17 МИП (обл. Пловдив) за парламентарни избори на 12 май 2013 г., а
предизборната кампания се намирала в решителен момент, като дните 09.05 и 10.05.2013 г.
били най-важни за него.
Горните обстоятелства обаче сами по себе си не могат да обосноват извод за
значително забавяне на производството по вина на страната, нейния процесуален
представител или съда, тъй като не сочат за недобросъвестно поведение, нито за допуснато
процесуално нарушение от съда. Последният обаче е допуснал такова при постановяването
на осъдителната присъда, защото към нея не е изготвил мотиви и това е довело до отмяната
й от въззивната инстанция.
Няма и разумна причина, която да оправдава значителния период, изминал от
постановяването на присъдата на 18.06.2015 г. от РС – Пловдив, до 26.09.2017 г., когато
първоинстанционното дело е изпратено на ОС – Пловдив за първото му въззивно
разглеждане.
Последвалото повторно разглеждане на наказателното дело по предявения
осъдителен граждански иск по НОХД №7579/2017 г., на РСП, 22 състав, с продължителност
около 1 година и 4 месеца (от 22.11.2017 г. до 03.04.2019 г., като се има предвид, че
присъдата е постановена на 12.12.2018 г.), както и продължилото 2 месеца и 17 дни ВНОХД
(от 03.04.2019 г. до 20.06.2019 г.), не са с неразумна продължителност, нито са допуснати
такива нарушения на съда, които да обосновават подобен извод. Тези производства обаче са
резултат от вече коментираното допуснато съществено процесуално нарушение от РС-
10
Пловдив при първото разглеждане на делото (неизготвянето на мотиви) и забавеното
администриране на делото към въззивната инстанция, довели до неговата ненужна
продължителност.
Като се има предвид цялостното процесуално поведение на ищеца, който е обжалвал
и двете първоинстанционни присъди, то и може да се направи обоснован извод, че
наказателното производство би продължило и приключило с разглеждането му пред една
въззивна съдебна инстанция. В този смисъл, като се съобрази времето, което обичайно
отнема по закон за изготвянето на мотиви - до около два месеца; времето, необходимо за
администриране на подадената от подсъдимия въззивна жалба, допълнение към нея и
възможност за отговор от насрещните страни, което също следва да се определи на около два
месеца; продължителността на въззивното производство, което е видно, че е приключило за
приблизително три месеца, то и съдът намира, че обосновано може да се предполага, че след
постановяването на присъда от 18.06.2015 г., по НОХД № 743/2012 г., на РС-Пловдив,
продължителността на наказателното производство и приключването му пред въззивната
инстанция би се удължило с още около седем месеца, т.е. до м. февруари 2016 г. При това
положение и при вече очертаната специфика на делото, наложила изясняването на характера
на травмите и дали се касае за телесна увреда, за която се носи наказателна отговорност, за
което са назначавани експертизи и изслушването на свидетели, множеството
доказателствени искания и активна защита на ищеца, както в НЧХД №3701/2010 г. на РС-
Пловдив, така и по НОХД №742/2012 г. на РС-Пловдив, общата продължителност на
наказателното производство би била около пет години и седем месеца (от 20.06.2010 г. до м.
февруари 2016 г.) и не би била прекомерна и в нарушение на чл. 6, §1 от Конвенцията.
Следва да се отбележи, че сам по себе си периодът от време, в който се е развило и
приключило наказателното производство не е основание a priori да се приеме, че е налице
нарушение на визираната норма от Конвенцията, като винаги е необходимо да се извършва
преценка въз основа на конкретно установените факти по делото (вж. решение от 15.02.2007
г., по делото А.А. срещу България, по жалба №51343/99, Пето отделение на ЕСПЧ, в което е
прието, че производство, продължило пет години и седем месеца и половина, не нарушава
Конвенцията, дори и при известно допуснато забавяне от страна на властите).
Извън този период, считано от м. февруари 2016 г. до постановяването на решението
на въззивния съд от 20.06.2019 г., т.е. около три години и четири месеца е налице забавяне на
делото единствено по вина на ответника Районен съд – Пловдив, поради вече коментираните
нарушения, допуснати по НОХД № 743/2012 г.. Ето защо и този ответник следва да носи
отговорност по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на настъпилите неимуществени вреди, следва да се има предвид, че в
практиката си Европейския съд по правата на човека приема, че относно неимуществените
вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което поначало не е необходимо да се доказват изрично
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато
наказателното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход,
накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради
забавяне на делото (така делото Скордино срещу Италия пар. 203-204; Смирнова срещу
Русия, пар.100, също и решение № 272 от 27.01.2020г. по гр.д. № 924/2019 г. и решение от
11.02.2022 г., по гр.д. № 1555/2021, и двете на ВКС, IV г.о.).
При определянето на обезщетението настоящият съдебен състав взема предвид, че
макар и присъдата на РС-Пловдив, постановена по НОХД № 743/2012 г., да е отменена,
причината за това е изтичане на абсолютна погасителна давност за извършеното
престъпление. По аргумент от т. 8 от ТР № 3 от 22.04.2004 г., по тълк. дело №3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, приложима и при действието на ЗОДОВ, действията на органите на
следствието и прокуратурата не се явяват незаконосъобразни. Съдът отчита, че в периода от
11
м. февруари 2016 г. до 02.11.2017 г., когато с решението си въззивният съд е отменил
присъдата от 18.06.2015 г. на РС-Пловдив и е прекратил делото за повдигнатото обвинение в
извършване на престъпление, забавянето на производството е било с предмет престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, със замяна на наказателната отговорност с
административна такава, като ищецът вече е бил оправдан за причиняване на тежка телесна
повреда и срещу присъдата в оправдателната част не е бил подаден протест от
Прокуратурата. Същевременно, следва да се отчита, че за целия период на забава на
производството срещу ищеца е бил висящ и граждански иск, по който той е бил осъден за
сумата от 1500 лв.
Необходимо е да се има предвид и че лицето е било с чисто съдебно минало.
Същевременно твърдяното от него и разпитаните свидетели притеснение за невъзможността
му да планира бъдещето си, съдът намира за недоказано, тъй като изложените в тази насока
твърдения са неконкретизирани и не разкриват причинно-следствена връзка между
продължителността на воденото наказателно производство и пречките, които са създали в
личния, професионален и социален живот на ищеца до степен, че да не може да ги планира,
извън житейски нормалната несигурност, която едно съдебно производство предизвиква у
всеки привлечен обвиняем. Още по-малко такъв извод би могъл да се направи след момента
на прекратяването на производство в наказателно-осъдителната му част (02.11.2017 г.),
когато то е било висящо само по гражданския иск.
По отношение на твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца, съдът
възприема изцяло изводите на вещото лице в приетата по делото съдебномедицинска
дентална експертиза, че локалните, неизолирани възпалителни процеси не могат
категорично да се свържат със силен стрес. Въз основа на установеното липсва причинно-
следствена връзка между здравословните проблеми на ищеца и прекомерната
продължителност на воденото срещу него наказателно производство.
Изложеното в исковата молба за претърпени негативи върху имиджа на ищеца в
професионален план и в професионалните среди, както и посоченото, че се е превърнал в
обект на медиен интерес, нямат общо с продължителността на наказателното производство
и преценката относно тяхното негативно влияние върху живота на ищеца, и не са предмет
на настоящото производство.
Действително, цялостният прочит на изложеното в исковата молба, изявленията на
ищеца в хода на настоящото производство и събраните свидетелски показания, и без да е
необходимо назначаването на съдебна психологическа експертиза, сочат за едно повишено
напрежение и емоционално изживяване на целия воден срещу него наказателен процес.
Съдът обаче отчита и същественото обстоятелство, че лицето е осъдено по предявения в
наказателното производство граждански иск, а и първоначално по повдигнатото му
обвинение, които обстоятелства са и основният фактор на завишаването на душевните му
болки, а не самата продължителност на производството. Този извод следва не само от
активното процесуално поведение на ищеца до приключването на наказателното
производство, изразяващо се многобройни оспорвания и доказателствени искания, но и след
постановяването на решение от 20.06.2019 г. по ВНОХД №714/2019 г. на ОС – Пловдив.
Въпреки че в решението е посочено, че е окончателно, Ч. П. е подал касационна жалба, която
е била върната от ОС-Пловдив, а разпореждането за връщане е обжалвано пред ВКС, но
безуспешно. Отделно от това, ищецът е подал чрез ПРС и искане за възобновяване на
наказателното производство на 20.12.2019 г., като районният съд е отказал образуването на
такова производство. Макар тези действия да са позволени от закона и да съставляват
упражняване на процесуални права, ясно сочат несъобразяването на Ч. П. с осъждането му
от съда по гражданския иск и очевидното му субективно усещане за несправедливост,
поради което и не би могло да се приеме, че основният психически стрес и негативни
преживявания са породени именно от нарушеното му право по чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Неоснователно е и твърдението, че му е било отказано от ПОС да се произнесе
12
окончателно по повдигнатото му от прокуратурата обвинение. Вярно е, че производството в
тази част е било прекратено поради изтичане на абсолютната давност за това престъпление,
но сам ищецът е заявил във въззивното производство, че не желае продължаване на делото в
тази му част, поради което самият той се е отказал от възможността да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение и само в който случай би могло да се приеме, че повдигнатото
му обвинение е незаконно.
От друга страна, изложеното в исковата молба, че повдигнатото му незаконно
обвинение е довело до стрес, напрежение, усещане за безпомощност и несправедливост, са
още един аргумент за горния извод, че основните негативни емоции ищецът не свърза със
самата продължителност на наказателното производство, а със субективното му
впечатление, че срещу него незаконосъобразно е повдигнато и поддържано обвинение и е
осъден несправедливо по гражданския иск, но което е в противоречие с доказателствата по
делото.
Действително, неразумно дългият срок на производството пред Районен съд –
Пловдив, е от естество да предизвика емоционален дискомфорт и безпокойство у ищеца,
обуславящи извод за понесени неимуществени вреди, включително известно напрежение в
семейството му, но с по-нисък интензитет от претендирания предвид горепосочените
обстоятелства. Следва да се има предвид и, че не може да се изведе в пряка връзка със
забавеното производство твърденията за претърпян от интимния партньор на ищеца аборт.
С оглед горните мотиви и съобразявайки обществено-икономическите условия на
живот в страната, както и че се касае за обезщетение за нарушаване правото на ищеца на
разглеждане на делото в разумен срок, съдът приема, че общественият критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде удовлетворен с присъждане на обезщетение в размер
на 3000 лв., като за разликата над този размер до претендираните 50 000 лв. претенцията
подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Неоснователно е възражението на РС-Пловдив за настъпила погасителна давност за
главното вземане, тъй като правото се погасява в петгодишен срок от приключване на
наказателното производство с решение от 20.06.2019 г., и който срок не е изтекъл до
предявяването на настоящия иск през 2022 г.
Въз основа на изложеното по-горе по отношение на предявения иск по чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ срещу Окръжен съд – Пловдив и Прокуратура на Република България, същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху определеното обезщетение следва да се присъди и законна лихва. Такава е
претендирана от 21.06.2019 г. (датата на постановяване на решението на ОС-Пловдив, с
което наказателното производство окончателно е приключило) съобразно уточнителна молба
от 27.02.2023 г.
Възражението на РС-Пловдив за настъпила погасителна давност е основателно
относно акцесорната претенция, за периода от три години назад (арг. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД),
считано от 01.11.2022 г., когато е подадена исковата молба по пощата, т.е. законна лихва се
дължи от 01.11.2019 г. до окончателното плащане, а следва да се отхвърли за периода
21.06.2019 г. - 31.10.2019 г. като погасена по давност.
При този изход на спора ищецът има право на разноски, като на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ следва да му бъде присъдена държавна такса от 10 лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв, на адв. Р. Е. С. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в настоящото
производство, което съдът определя в размер на 1500 лв. Следва да се отбележи, че този
размер е съобразен с постановеното решение от 25.01.2024 г., по дело C-438/22, на Съда на
ЕС, както и с практиката, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г., по т.д. №
1908/2022 г., I ТО на ВКС, като настоящият съдебен състав приема, че нито чл. 38, ал. 2 ЗА,
която препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), нито самата Наредба, съответстват на правото на ЕС.
13
Съдът намира, че така определеното възнаграждение отговаря на законоустановените
критерии в чл. 36, ал. 2 ЗАдв. – размерът му да бъде справедлив и да бъде обоснован с оглед
вложените време и усилия. За определянето на този размер съдът съобрази и че адвокатът
не изготвил исковата молба, а само се е явил в три съдебни заседания и е участвал при
разпит на двама свидетели и приемане на една СМЕ. Съобразно уважената част от иска,
ответникът Районен съд - Пловдив следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Е. С.
адвокатско възнаграждение в размер на 105 лв.
В полза на ответника ОС-Пловдив следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лв., което е било своевременно поискано.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, Районен съд – Пловдив следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд първоначално поетите от бюджета на
съда разноски за депозит за съдебномедицинска експертиза, в размер на 450 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Районен съд – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ 167,
по иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Ч. С. П., с ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „*******, сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, допуснато по НОХД № 743/2012 г. на РС
– Пловдив, ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 3000 лв. до претендираните 50 000 лв. като
неоснователен и иска за законна лихва за периода 21.06.2019 г. - 31.10.2019 г. като погасен
по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ от Ч. С. П., с ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. „*******, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 и срещу Окръжен съд - Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „6-ти
Септември“ 167, в размер на 50 000 лв., за заплащане на обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията по ДП №230/2011 г. по описа на Районна
прокуратура – Пловдив, както и по ВНОХД № 1865/2017 г. и ВНОХД № 714/2019 г. и двете
по описа на ОС – Пловдив, ведно със законната лихва от 21.06.2019 г. до окончателното
плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Районен съд – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ 167 да
заплати на Ч. С. П., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Районен съд – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ 167,
да заплати на адв. Р. Е. С., с адрес на кантората гр. Пловдив, ул. „******* № 31, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв, адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца
безплатна правна помощ в настоящото производство, в размер на 90 лв.
ОСЪЖДА Районен съд – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ 167,
да заплати по сметка на Софийски градски съд първоначално поетите от бюджета на съда
разноски за депозит за съдебно-медицинска експертиза, в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА Ч. С. П., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* да заплати на
Окръжен съд - Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ 167, юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15