Решение по дело №286/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 54
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20212200600286
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Сливен, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова

Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора Борислав Николаев Сяров (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212200600286 по описа за 2021
година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. М.Й. – служебен защитник на подс. Р.
СТ. П. срещу Присъда № 33/15.06.2021 г. постановена по НОХД № 198/2021
г. по описа на РС – Нова Загора.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Р. СТ. П. за виновен в това, че за периода от 04.02.2021 г. до
05.02.2021 г. в гр. Нова Загора, общ. Нова Загора, в условията на
продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими
вещи, които владеел и пазел, а именно: на 04.02.2021 г. – 44 бр. метални
строителни платна, всяко с размери 0.5/1м. на стойност 484.00 лева и на
05.02.2021 г. – 36 бр. метални строителни платна, всяко с размери 0.5/1 м. на
стойност 396.00 лева, всичко на обща стойност 880.00 лева, собственост на
фирма „Р.ан-99“ ЕООД гр. Нова Загора с управител Р. АНД. Р. - престъпление
по чл. 206 ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.
58а ал. 1, вр. 54 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от осем месеца, което наказание на основание чл. 57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.
В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
Подсъдимият е осъден да заплати 39 лева в полза на републиканския бюджет
1
по сметка на ОД МВР – Сливен.
С жалбата на защитника на подсъдимия присъдата се оспорва като
неправилна. Иска се изменението й с приложение на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1
т.1 от НК като по-благоприятен за подсъдимия и намаляване на наложеното
наказание на 6 месеца „Лишаване от свобода“.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият и
защитника му, редовно призовани, се явяват и поддържат жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен взема становище за
неоснователност на въззивната жалба. Предлага присъдата на
първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена.
Защитникът на подсъдимия поддържа оплакванията във въззивната
жалба. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на
чл.55, ал.1 от НК.
В личната си защита и последната си дума подсъдимият П. поддържа
становището на защитника си и моли да бъде намалено наложеното му
наказание.
Съдът, след като се запозна с въззивната жалба, като взе предвид
становищата на страните, изразени писмено и устно в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши
цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намери
следното:
Първоинстанционният съд, при разглеждане на делото е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в
частност правото на защита на подсъдимия в производството, проведено по
реда на глава ХХVІІ-ма от НПК. По същество тези нарушения се свеждат до
следното:
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по
обвинителен акт срещу подс. Р. СТ. П. по обвинение за престъпление по
чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание, провело се на 15.06.2021 г. пред РС –
Нова Загора, съдът е изслушал становището на представителя на РП – Нова
Загора и на защитника на подсъдимия относно въпросите, съдържащи се в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК. Защитникът на подсъдимия е направил
искане по чл.248, ал.1 т.4 от НПК производството да бъде разгледано по реда
на глава ХХVІІ-ма от НПК със съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция. Защитникът се е позовал на направено от подзащитния му
признание в досъдебното производство за извършване на деянието и е заявил
готовност подсъдимият да направи изявление пред съда, че признава фактите
и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В
рамките на разпоредителното заседание в съдебния протокол не е отразено
2
подсъдимият да е изслушан по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, както и по
възможността за разглеждане на делото със съкратено съдебно следствие –
обстоятелство, включено в обхвата на въпроса по чл.248, ал.1, т.4 от НПК.
Независимо от това, съдът е държал определение по въпросите по
чл.248 от НПК и непосредствено след приключване на разпоредителното
заседание е пристъпил към разглеждане на делото, позовавайки се на
разпоредбата на чл.252, ал.1 от НПК. В определението от разпоредително
заседание съдът изрично е посочил, че производството ще се развива по
особените правила на глава 27 от НПК, независимо че към този момент не е
отразено подсъдимият да е бил изслушан. След като е снел самоличността на
подсъдимия и е разяснил на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК,
съдът е държал определение за предварително изслушване на страните по
реда на чл.371, т.2 от НПК. В рамките на предварителното изслушване съдът
не е разяснил на подсъдимия правата му, относими към тази процедура, както
и последиците от нея, нито е дал възможност на подсъдимия да направи
изявление по смисъла на чл.371, т.2 от НПК. Съдът е дал ход на съкратено
съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2 от НПК, като е разпоредил да не се
извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице, без да е било
проведено предварително изслушване. Докладвал е делото, дал е възможност
на прокурора да поясни обстоятелствата, включени в предмета на
обвинението. Защитникът на подсъдимия е заявил, че са запознати с
обвинителния акт. Подсъдимият е направил изявление, че не желае да даде
обяснения, не желае да се разпитват свидетелите и се признава за виновен.
Едва тогава съдът е разяснил правата на подсъдимия в процедурата по глава
27 от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и условията за провеждане на
производството по този процесуален ред. Подсъдимият се е признал за
виновен, признал е съдържанието на обвинителния акт и се е съгласил по
делото да не бъдат разпитвани свидетели. Заявил е, че е запознат с правата си
и е съгласен с последиците – направеното самопризнание да се ползва при
постановяване на присъдата от първоинстанционния съд. Не е изразил
становище относно писмените доказателства и заключение на вещо лице,
приложени в досъдебното производство. Въпреки това съдът е обявил по реда
на чл.372, ал.4 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание от подсъдимия без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Гореизложеното процесуално развитие на делото пред НЗРС разкрива
съществени нарушения на процесуалните правила, които не биха могли да
бъдат отстранени пред въззивния съд.
На първо място, още в разпоредителното заседание съдът е следвало
да даде думата освен на защитника, така също и на подсъдимия и да изслуша
последния, преди да прецени по кой процесуален ред да даде ход на
съдебното следствие. Редът за предварително изслушване на страните е
регламентиран в разпоредбата на чл.372 от НПК. Анализът на тази
разпоредба сочи, че преди да реши дали да разгледа делото със съкратено
3
съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 или т.2 от НПК, съдът, след
разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК, трябва на първо
място да е възприел ясно изявление на подсъдимото лице, което да е
надлежно документирано в съдебния протокол. Изявленията на подсъдимия
трябва да бъдат направени лично и непосредствено пред съдебния състав,
разглеждащ делото в първата съдебна инстанция в рамките на
предварителното изслушване, т.е. преди даване ход на съдебното следствие.
Съобразно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, когато са налице
самопризнания на подсъдимия и съдът установи, че те се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение
обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Едва след извършване на тези процесуални действия, съдът пристъпва
към даване ход на съкратеното съдебното следствие, което провежда по
правилата на чл.373 и сл. от НПК.
В конкретния случай в разпоредително заседание липсва каквото и да
е изявление на подсъдимото лице. В рамките на предварителното изслушване
не е налице нито самопризнание на подсъдимия, нито изявление за съгласие
доказателствените материали да се ползват непосредствено от досъдебното
производство. Съдът не е разяснил правата на подсъдимия в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК, нито е държал определение по чл.372, ал.4 от НПК
своевременно преди даване ход на съдебното следствие.
Процедурата по глава XXVII от НПК е строго формална и спазването
на стриктно разписаните правила е гаранция от една страна за осигуряване
бързина на процеса, а от друга страна – за охраняване правата на страните.
Нарушения в процесуалния ред за провеждане на разпоредителното заседание
и в хода на предварителното изслушване от характера на допуснатите в
настоящия случай – липса на изявление на подсъдимия в разпоредително
заседание, както и при предварителното изслушване за провеждане на
съдебното производство със съкратено съдебно следствие, заявено лично,
недвусмислено и непосредствено пред първоинстанционния съд относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
доказателствата от досъдебното производство, даване ход на съдебното
следствие по глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК без да е
налице и констатация на съда по смисъла на чл.372, ал.4 НПК, опорочава
процедурата по начин, който я прави негодна да произведе целените от
законодателя последици – провеждане на производството в кратки срокове
без да се събират други доказателства, освен тези приложени в досъдебното
производство относно фактите в обвинителния акт.
Горепосочените нарушения не могат да бъдат отстранени в хода на
производството пред въззивната инстанция, но са отстраними при ново
разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Това налага
4
необходимостта присъдата на НЗРС да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от
стадия на разпоредителното заседание. В този случай не е необходимо
окръжният съд да се произнася по оплакванията, съдържащи се в жалбата, с
която е бил сезиран, касаещи съществото на атакуваната присъда. Отделно от
това в съдебния протокол е налице и неяснота относно представителя на РП –
Сливен, който е взел участие в съдебното заседание пред РС – Нова Загора. В
заглавната част на протокола е отразено участие на прокурор П.С., а в
съдържанието на самия протокол – на прокурор Христов. При новото
разглеждане на делото, следва да се спазва стриктно процесуалният ред,
предвиден в НПК, с цел охраняване правата на страните.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.1 и чл.335, ал.2 във връзка с
чл.348, ал.3, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 33/15.06.2021 г. постановена по НОХД №
198/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Нова Загора за ново разглеждане от
друг състав от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5