Определение по дело №53/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 235
Дата: 14 април 2022 г.
Съдия: Елизабета Кралева
Дело: 20221600500053
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 235
гр. М., 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на тринадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева

Таня Живкова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20221600500053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК във връзка с чл.424 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№290/356/16.12.2021година подадена
от адв.З.Г.-М. в качеството на процесуален представител на А.К. от гр.М.
против Определение №260966 от 06.12.2021година на РС М., постановено по
гр.д.№1074/2021година на МРС с което е прекратено производството по
делото и е върната исковата му молба .
Жалбата е изключително подробно мотивирана и в нея са изложени
доводи за неправилност, незаконосъобразност и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон.В жалбата подробно е
описан как е сключен лизинговия договор,какви проблеми са възникнали по
време на неговото действия, какви вноски са внасяне по договора и как
същият е прекратен.Не оспорва факта, че на 11.11.2020година е получил
съобщение за издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза
на лизингодадетеля „М. ООД, но веднага след това се разболял от „Ковид“,
наложили му карантина и до 12.12.2020година не успял напълно да оздравее и
да направи възражение по издадената заповед.В същото време през месец
декември 2020година получил предложение от лизингодателя да сключване
на споразумение по дълга.Въпреки проведените преговори такова не е
сключено.Описва се водено производство по реда на чл.423,ал.1,т.4 от ГПК,
което е приключило с Решение на МОС с което е оставено без уважение
1
направеното възражение.Твърди, че на 10.02.2021гозина ищецът чрез
пълномощникът си получил съобщение от МРС по ч.гр.д.№2193/2020година с
което му било изпратено препис от становище на ответника с приложен към
него договор за покупко-продажба на МПС от 01.09.2020година, с който
процесния автомобил е продаден на трето лице.Тогава именно ищецът е
разбрал, че ответникът е продал лизинговия автомобил на трето лице, но не е
приспаднал получената от покупко-продажбата цена от неговото
задължение.Моли съда да отмени атакуваното определение за прекратяване
на производството по делото като незаконосъобразно и делото да се върне на
МРС за разглеждане по същество.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „
М.“гр.С. чрез адв. юрисконсулт К.К. с изложени доводи за неоснователност.В
отговора се твърди, че не са налице нововъзникнали, новооткрити или нови
писмени доказателства по делото, които не са могли да бъдат известни на
ищеца до изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което и няма правен интерес да претендира по
исков ред установяване несъществуването на вземането.Моли съда да остави
жалбата без уважение и да им се присъдят разноски в размер на 100лева за
юрисконсултстко възнаграждение.
Съдът след като обсъди изложените в жалбата и в отговора доводи,
както и събраните по делото доказателствата , по реда на чл.278 от ГПК
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса, в
законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност
по чл.275 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.Съображенията
на МОС за това са следните:
От събраните по делото писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 12.10.2020г., на 09.11.2020година. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
на длъжникът А.К. от гр.М. да заплати на „М.“ ООД сумите посочени в
заявлението а именно :
85.77 лева главница по лизингови вноски;
1208.46 лева лихва по лизингови вноски;
0.27 лева неустойка за забавено плащане;
658.20 лева неустойка за прекратяване на договора;
2
24.96 лева данък МПС';
156.47 лева разходи по застрахователни премии;
810.00 лева разходи по възстановяване на лизинговия актив;
58.88 лева държавна такса върху горните суми;
4417.75 лева за нанесени щети върху лизинговия актив при връщането
му и100 лева юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.дело.
Процесията заповед за изпълнение жалбоподателят А.К. е получил на
11.11.2020 год. и е имал едномесечен срок да подаде възражение, който срок е
изтекъл на 11.12.2020 год.
Въз основа на тази заповед е издаден и изпълнителен лист на
05.01.2021година, получен на 16.03.2021година за присъдените суми и е
образувано изп.д.№2021*0400594 по описа на ЧСИ при МОС-М.И., рег.№*,
по което жалбоподателят е получил покана за доброволно изпълнение.
Едва след това жалбоподателят е предявил иск с правно основание
чл.424,ал.1 от ГПК на 23.04.2021година.В исковата си молба ищецът
подробно описва фактите изложени по -горе и моли съда да признае за
установено, че не дължи на лизингодателя сумите от 1261,01лева –неплатено
задължение по договора за лизинг и 4417,75лева нанесени щети на
лизинговия актив привръщането му на собственика.
С Разпореждане №261694/28.10.2021година МРС е оставил исковата
молба без движение и е указал на ищеца да посочи конкретните новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок,
като посочи и кога е узнал за тях с оглед предвидената преклузия в закона за
това.
С молба от 05.11.2021година жалбоподателят във връзка с дадените
указания е посочил, че новото писмено доказателство от съществено
значение за делото, което не му е било известно до изтичане на срока за
възражението е договор за покупко-продажба на МПС от 01.09.2020година
сключен от лизингодателя с трето лице, за който е узнал на 10.02.2021година,
когато пълномощникът му е получил препис от договора.
За да постанови атакуваното определение като прекрати
производството по делото и върне исковата молба, първоинстанционният съд
е приел, че така предявения иск е недопустим, тъй като не е е налице „ново
писмено доказателство“ по смисъла на законовите разпоредби, а освен това е
3
изтекъл и тримесечния преклузивен срок считано от 11.11.2020година до
11.02.2021година в който ищецът е могъл да предяви този иск.Тези изводи
като резултат се споделят и от настоящата инстанция по следните
съображения:
По предвидения в ГПК ред, защитата на длъжника в заповедното
производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се
осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК или съответно по чл.423
от ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви
установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 ГПК. Ако
възражение не бъде подадено в предвидения от закона срок или след влизане
в сила на съдебното решение, с което установителния иск е уважен, заповедта
за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416
ГПК.Именно влизането й в сила преклудира възможността същата да бъде
оспорвана по общия исков ред по чл.124 от ГПК като погасено по давност
периодично задължение.
Действително съгласно чл.424 от ГПК длъжникът може да оспори
вземането по исков ред, ако се намерят новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли
да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с
които не е могъл да се снабди в същия срок.Този иск се предявява в
тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото
обстоятелство или от деня, в който се е снабдил с новото писмено
доказателство и които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК, или с които не
могъл да се снабди в същия срок./Определение№225/27.03.2012г. на ВКС по
ч.гр.д.№41/2012г. ГК.
В съдебната практика се приема, че иска по чл.424 от ГПК е
специален установителен иск насочен към преодоляване на преклудиращото
действие на влязла в сила заповед за изпълнение по отношение на тези факти
и установяващи ги писмени доказателства, които не са били известни на
длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение. Новооткритите
обстоятелства представляват юридически и доказателствени факти, които са
съществували към деня на влизане в сила на заповедта за изпълнение, но не са
били известни на страната по причина, която не се дължи на процесуална
4
небрежност или нарушаване на правилата от съда. Новооткритите
обстоятелства, могат да бъдат установени с писмен документ, който да е
издаден както преди, така и след стабилизиране на заповедта за изпълнение. И
в двата случая, обаче този документ трябва да удостоверява факти, които са
настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението. В
този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 457/26.05.2009
г. по гр. д. № 2466/2008 г., IV ГО на ВКС. Нови писмени доказателства са
тези, които удостоверяват пряко доказателствените факти, на които се
основава иска по чл. 439, ал.1 от ГПК.Освен това съгласно практиката, дали
един обстоятелство е новооткрито, се преценяват от съда във връзка с
допустимостта на иска./ТР№4/2013г.т.16/
По разбиране на настоящата инстанция правилно
първоинстанционния съд е преценил, че предявения иск с правно основание
чл.424 от ГПК е недопустим.Това е така защото ищецът не сочи никакви
новоткрити или нови писмени доказателства.Твърденията му, че е узнал и
получил процесния договор за продажба на трето лице на лизинговия
автомобил са неоснователни, тъй като още в заявлението по чл.410 от ГПК
молителят е посочил, че лизинговия автомобил е реализиран на силно
занижена цена в резултат на нанесените от лизингополучателя вреди и липси,
поради което се претендира обезщетение в размер на остатъчната неплатена
главница.Заповедта за изпълнение е била връчена по надлежен ред, доколкото
по делото не е установено друго и жалбоподателят е могъл да се запознае с
материалите по делото.Ето защо изложените от ищеца факти не са нито
новооткрити, нито новонастъпили, за да обусловят правния интерес от водене
на настоящия иск.В Т.Р №.4/2014година т.16. изрично е предвидено, че
преценката дали в исковата молба по чл.424 от ГПК се твърдят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за
преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането е от обуславящо
значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност .
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, като атакуваното определение бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото жалбоподателя следва да възстанови на
въззиваемата страна направените разноски в производството в размер на
5
100.00лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от това, МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.К. ОТ ГР.М., порадена
чрез адв.З.Г.-М. против Определение №260966 от 06.12.2021година на РС М.,
постановено по гр.д.№1074/2021година на МРС с което е прекратено
производството по делото и е върната исковата му молба
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.К. ОТ ГР.М. да заплати на „М.“ ООД гр.С. сумата от
100.00лева направени разноски в настоящето производство за
юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 и 2 от ГПК в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6