Решение по дело №1794/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20194430201794
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                             05.11.2019г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на шестнадесети октомври

Четиринадесети наказателен състав

година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1794 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-001256 от 20.05.2019г. на Началник сектор „ПП“ към О.н.М. с което на Х.А.М. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 (двеста) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца лева за това, че на 06.01.2019г. на път І-ІІІ при 48+021 км. с посока на движение към гр. Русе управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ***от гр. В. Търново, което моторно превозно средство било с прекратена регистрация - нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 19-0938-001256 от 20.05.2019г. на Началник сектор „ПП“ към О.н.М. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си – адв. ** от АК – В. Търново, който поддържа релевираните в жалбата оплаквания за допуснати в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган нарушения на материалния и процесуалния закон.  

За ответната страна процесуален представител не се явява. 

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №074147 от 06.01.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 14:00 часа на път І-ІІІ при 48+021 км. с посока на движение към гр. Русе, жалбоподателят Х.А.М. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ***от гр. В. Търново, което моторно превозно средство било с прекратена регистрация.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител М.П.Н. и свидетеля В.В.К., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Н. и свидетеля К. се установява, че на 06.01.2019г. двамата са изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт. Установява се, че при извършена проверка на управлявания от жалбоподателя М. лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ***от гр. В. Търново констатирали, че същият е с прекратена регистрация. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Н. и свидетеля К., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила с прекратена регистрация от жалбоподателя М.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя М. в нарушение, което не е извършил.  Показанията на актосъставителя Н. и свидетеля К. напълно кореспондират и се подкрепят от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.04.2019 г., заверено копие от справка рег. № 316р-9936/28.03.2019 г., заверено копие от разпореждане за възлагане на проверка от 11.01.2019 г., заверено копие от писмо рег. № 316000-964/08.01.2019 г., заверено копие от акт за установяване на административно нарушение Серия АА № 074147/06.01.2019 г., справка за нарушител/водач, заверено копие от справка по история за ПС с рег. № ***, заверено копие от свидетелство за регистрация част II, заверено копие от сведение от М.П.Н.,  заверено копие от справка по история за ПС с рег. Номер *** от 26.03.2019 г., заверено копие от справка за лица, български граждани, установени извършители на престъпления, заверено копие от справка за служебна промяна на регистрацията на МПС и собственици на ПС, заверено копие от договор за покупко-продажба на МПС от 04.10.2017 г., заверено копие от писмо до Директора на ОДМВР – Плевен от 27.03.2019 г., заверено копие от писмо до ОДМВР – Плевен от 27.03.2019 г., писмо изх. № 1256/21.05.2019 г. ведно с наказателно постановление № 19-0938-001256/20.05.2019 г., справка за нарушител/водач, заверено копие от заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Горната фактическа обстановка не се опровергава и от показанията на свидетеля ***и обясненията на жалбоподателя Х.А.М.. Двамата твърдят, че жалбоподателят не е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация. Съдът счита, че дори да се приемат за достоверни, то тези твърдения не могат да се противопоставят на законоустановеното задължение, водачите на МПС и ремаркета да управляват регистрирани такива. Жалбоподателят М. като водач на МПС по смисъла на &6, т. 25 от ДР на ЗДвП е бил длъжен да знае задължението си по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и да съобрази поведението си с него.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Х.А.М. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че жалбоподателят М. е управлявал МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ***от гр. В. Търново, който е бил с прекратена регистрация. В този смисъл законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство с налагане на административни наказания на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП. Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е съобразил всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.27 ал. 2 от ЗАНН и е наложил на жалбоподателя М. минималните предвидени в закона административни наказания, а именно – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В тази насока са неоснователни наведените от жалбоподателя М. и от процесуалния му представител адв. *от ВтАК доводи, че извършеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП представлява маловажен случай по чл.28 б”А” от ЗАНН. Понятието „маловажен случай” на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като следва да се направи отграничение на маловажните случаи на административни нарушения, от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН. Осъщественото от жалбоподателя М. административно нарушение е формално, като без значение е времетраенето на управление на автомобила и мотивите за това управление. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца съдът счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съдът не направи фактическа констатация относно наличието на обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя М. деяние от типичната за този вид административно нарушение. В тази насока съдът счита, че постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 30.04.2019г, постановено по преписка №В 130/2019г. по описа на РП-Плевен, с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя Х.А.М. *** за престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, е законосъобразно и обосновано. В посоченото постановление на РП-Плевен са изложени изчерпателни съображения за липсата на извършено престъпление от общ характер от страна на жалбоподателя М. и за наличието на елементите на извършено нарушение по чл. 140 от ЗДвП. Недопустимо е същите обстоятелства, които вече са взети предвид от прокурора при неговата преценка за липса на престъпление, извършено от жалбоподателя М., да бъдат преценявани от административно-наказващият орган, респ. от съда, и да обусловят квалифициране на извършеното административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП като маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. Отчитайки публичния дебат по въпроса за управлението на МПС без регистрация и без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като средство за извършване на административни нарушения по ЗДвП и като средство за извършване на всяко умишлено престъпление от особената част на НК, в това число и на престъпление по Глава ХІ, Раздел 2 от НК „Престъпления против транспорта и съобщенията”, съдът счита, че целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН не биха могли да се постигнат в необходимата степен само с предупреждение, каквато е единствената възможност по чл.28 б”А” от ЗАНН. Съобразно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г по Т.Н.Д. № 1/2007г на ОСНК на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. И тъй като съдът констатира, че в конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице, следователно това не е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със Закона.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административно наказание по чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 19-0938-001256 от 20.05.2019г. на Началник сектор „ПП“ към О.н.М. с което на Х.А.М. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 (двеста) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца лева за това, че на 06.01.2019г. на път І-ІІІ при 48+021 км. с посока на движение към гр. Русе управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ***от гр. В. Търново, което моторно превозно средство било с прекратена регистрация - нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :