№ 533
гр. В., 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110117063 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. К. Т., ЕГН **********
и Т. Х. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Д. Ч., ул. „Е.“ № 18 срещу Д. Г. М., ЕГН
********** с адрес гр. Д. Ч., ул. „Л.“ №9, с която е заявен иск с правно основание чл. 108
ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
следният недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ II - 879, в кв. 62 по плана на
гр. Д. Ч., с площ от 710кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 44кв.м,
находящ се в гр. Д. Ч., ул. „Л.“ № 9, при граници: улица, УПИ № I-878, УПИ № ХV-879,
УПИ № ХIV-880, УПИ № VI-881, УПИ № III-877 и осъждане ответникa да им предаде
владението върху имота.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищцата в исковата молба: На 18.08.2020г. и на основание договор за покупко -
продажба, сключен с В. М. Д., ищците придобили собствеността върху процесния имот.
Твърдят, че ответницата се отказала от правото си на ползване върху имота по надлежен
ред. Сочат, че тъй като към него момент продавачът бил в процес на търсене на недвижим
имот, те се съгласили той да остане да живее в имота до закупуването на друг, като
определили карен срок за това - 18.08.2022г. Доколкото към него момент ищците живеели в
Германия, намеренията им били да се завърнат за постоянно в страната до лятото на 2022г.
Впоследствие разбрали, че В. М. е починал. Когато се завърнали в страната решили да
предприемат ремонтни дейности, но в имота им ги посрещнала ответницата. Обяснили й, че
тя трябва да напусне имота, но вместо това срещнали враждебност и обиди. Същият ден
били потърсени и от органи на реда по сигнал на ответницата, че били упражнили
психически тормоз над нея. Сочат, че имотът е превърнат от ответницата в сметище, защото
в жилищната сграда тя отглеждала прасета. Тъй като били собственици на имота и
доколкото гледали от страни, как къщата се руши, отправили покана до ответницата да
освободи имота в срок до един месец, както и да им заплати обезщетение за ползването му в
размер на 200лева от получаване на поканата. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът се
оспорва, като неоснователен. Твърди, че синът й – В. М. е прехвърлил собствеността върху
имота през 2020г., въпреки нежеланието й той да продаде имота. Сочи, че през 2018г. заедно
с покойния си вече съпруг – М. М. е дарила имота на сина си, запазвайки правото си на
ползване пожизнено и безвъзмездно. Впоследствие когато синът й решил да продава имота
тя заявила несъгласието си, както и че няма да напусне имота и да се откаже от правото си
на ползване. Независимо от това той извършил продажбата. Твърди, че в деня на
подписване на декларацията за отказ от правото й на ползване, синът й отишъл при нея
ядосан. Скарал се с нея, бил нападателен и груб, като взел една бутилка и започнал да я удря
по главата. Бил настоятелен, че трябва да отидат, за да се подпише тя пред Нотариус.
Твърди, че е била изплашена, защото синът й имал бурен нрав, ставал агресивен, когато не
се случвало това което желае и в условията на принуда подписала декларацията, без да
имала воля да се откаже от правото си на ползване върху имота. Молбата е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат, като страните чрез процесуалните
си представители доразвиват доводите си.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е осъдителен иск за собственост. Разпоредбата на чл. 108 ЗС, предвижда, че
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това.
За уважаване на така заявената искова претенция, ищците следва да докажат при
условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот на соченото
основание, а именно - договор за покупко – продажба. Успешно проведеното доказване от
ищците, възлага на ответника да докаже пълно и главно, че владее имота на годно правно
основание.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
С НА за дарение на недвижим имот № 41/31.07.2018г., том II, рег. № 7030, дело №
212 от 2018г. на нотариус рег. № 316 НК, вписан в СвП – В. под акт № 5, том LI, дело №
10929, вх.рег. № 20424 от 31.07.2018г., М. Д. М. и Д. Г. М. даряват на сина си - В. М. Д.
недвижим имот, а именно: дворно място, с площ от 710кв.м, ведно с построената в имота
жилищна сграда с площ от 44кв.м, находящ се в гр. Д. Ч., ул. „Л.“ № 9, при граници: улица,
УПИ № I-878, УПИ № ХV-879, УПИ № ХIV-880, УПИ № VI-881, УПИ № III-877.
С НА за покупко- продажба № 181/18.08.2020г., том I, рег. № 1801, дело № 205 от
2020г. на нотариус рег. № 205 НК, вписан в СвП – В. под акт № 182, том LII, дело № 11665,
вх.рег. № 19923 от 10.08.2020г., ищците Д. К. Т. и Т. Х. Т. закупили от В. М. Д. недвижим
имот, а именно: дворно място, представляващо УПИ II - 879, в кв. 62 по плана на гр. Д. Ч., с
площ от 710кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 44кв.м, находящ
се в гр. Д. Ч., ул. „Л.“ № 9, при граници: улица, УПИ № I-878, УПИ № ХV-879, УПИ № ХIV-
880, УПИ № VI-881, УПИ № III-877.
Видно от представената по делото нотариално заверена декларация от 18.08.2020г. за
отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот, вписана в СвП – В., ответницата Д.
Г. М. е заявила и собственоръчно е декларирала пред нотариус отказа си от правото на
ползване, запазено с НА № 41, том II, рег. № 7030/2018г. върху дворно място,
представляващо УПИ II - 879, в кв. 62 по плана на гр. Д. Ч., с площ от 710кв.м., ведно с
построената в имота жилищна сграда с площ от 44кв.м, находящ се в гр. Д. Ч., ул. „Л.“ № 9,
при граници: улица, УПИ № I-878, УПИ № ХV-879, УПИ № ХIV-880, УПИ № VI-881, УПИ
№ III-877.
2
По делото е представена „телепоща“ с изх. № 28/17.11.2022г., адресирана до
ответницата, с която ищците отправят покана до нея в едномесечен срок да освободи дворно
място, представляващо УПИ II - 879, в кв. 62 по плана на гр. Д. Ч., с площ от 710кв.м., ведно
с построената в имота жилищна сграда, както и отправят искане за заплащане на месечно
обезщетение в размер на 200лева, считано от получаването й.
Видно от известието за доставяне, същата е получена лично от ответницата на
18.11.2022г.
За установяване факта на владението на имота от ответницата, по делото са
ангажирани от ищците гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Х. Г. Т.,
баща на ищеца Т. Т.. От показанията му, ценени при условията на чл. 172 ГПК, става ясно,
че същият познава ответницата, която е негова комшийка от повече от 50години. В деня на
изповядване на сделката за покупко – продажбата на процесния имот, свидетелят твърди, че
е бил заедно с ответницата М. пред нотариуса. Сочи, че в разговор по между им ответницата
му заявила, че си дава къщата, защото с комшиите пред нея имало проблеми. Сочи, че по
постигната договорка между страните, ответницата и синът й следвало да закупят друг имот,
след което да се изнесат от процесния. Впоследствие синът на свидетеля заминал за
Германия, а ответницата не заплащала водата в имота. На 15.08. лично той я помолил да
освободи къщата. Твърди, че след смъртта на сина й, ответницата отказвала да излезе от
имота, оправдавайки се, че ще чака решение по делото. Свидетелят не знае ответницата да е
имала проблеми със сина й - В. и не му е известно спрямо нея да е упражнявано насилие от
негова страна. Твърди, че е присъствал в деня на изповядване на сделката, като заедно с
ответницата са стояли 30-40минути пред нотариуса и тя не е била по никакъв начин
притеснена, а била в нормално състояние.
Ищцата е въвела възражение, твърдейки, че в условията на физическо /удряна с
бутилка по главата/ и психическо насилие /заплаха, че ще бъде пребита и убита/, упражнени
от сина й - В. М. Д., е подписала декларацията за отказ от вещно право на ползване върху
процесния недвижим имот.
По повод на твърденията си, ответницата е ангажирала показания на св. В. М. /внук/
и Д. Н. /живееща на семейни начала с В. М./.
Св. М. излага показания, ценени при условията на 172 ГПК, че през м. август 2019-
2020г. синът на ответницата- В. й бил заявил, че ще я води във В., за да продаде къщата.
Твърди, че е присъствал в деня, когато В. казал на ответницата, че ако не се качи в колата
щял да я пребие. Сочи, че същата вечер В. я бил ударил, за което разбрал от баба си
впоследствие. На другия ден синът й я качил в колата. Следобед баба му отишла при него в
квартирата му и свидетелят видял, че тя е ударена, като окото й било синьо и надуто, както
и бузата й била подута. Баба му разказала, че ходили във В. и подписала нещо. Била
накарана на сила от В., след което го изчакала в колата и се прибрали заедно в града.
Твърди, че от баба си знае, че тя е била принудена да се откаже от къщата си под заплаха с
удар. Лично той не е бил виждал В. да удря ответницата, но заявява, че е видял
последствията от този удар. Сочи, че баба му не е ходила в Полицията по този повод,
защото после В. щял да я пребие.
Св. Н. сочи, че знае, че къщата е продадена, но ответницата живее все още в нея.
Твърди, че знае за разправията на ответницата със сина й, но не е присъствала лично. Сочи,
че на следващия ден, ответницата отишла в дома й, разстроена, разплакана и окото й било
синьо. Споделила, че е насинена от сина си. Бузата й била лилава, като разказала, че В. я
ударил и я накарал да подпише някакви документи. Не знаел какво точно е подписала, но
това станало във В.. Свидетелката сочи, че в деня в който сделката била изповядана,
ответницата е била бита. Заявява още, че В. бил пристрастен към хазарта.
Като писмено доказателство по делото е приобщена пр. пр. с № 11562/2022г. по
описа на ВРП, образувана по повод подаден сигнал от Д. К. Т. и Т. Х. Т., затова, че същите
3
нямат достъп до имота си, както и че били подложени на тормоз и непрекъснати заплахи от
ответницата. В хода на проверката били снети и обяснения от ответницата, като същата
заявила пред разследващия орган, че в деня на изповядване на сделката по настояване и
заплаха от сина й – В., подписала декларация за отказ от право на ползване върху недвижим
имот. Тъй като нямала друг имот, тя отказвала да напусне къщата.
По повод възражението на ответницата: В разпоредбата на чл.30 от ЗЗД се дава
легална дефиниция на „заплашване“ или касае се за неправилно образуване на волята,
поради въздействието на външни фактори, с които се се упражнява психически натиск.
Заплашването е налице, когато едната страна е била принудена от другата страна или от
трето лице да извърши или претърпи нещо чрез възбуждане на основателен страх за засягане
на лични или имуществени блага или на негови близки. При заплашването се използват
средства за психическа принуда, чрез които лицето се мотивира да изрази воля. По това
заплашването се различава от насилието, при което се използват средства за физическа
принуда и при което изобщо липсва формирана воля. Същественото обстоятелство е, дали
без заплахата и насилието страната би извършила съответното действие или не.
В случая ответницата поддържа едновременно, че е налице заплашване, както и, че е
упражнено спрямо нея физическо насилие – удар с бутилка по главата, като била принудена
да подпише процесната декларация за отказ от правото си на ползване.
Ответницата, която носи доказателствената тежест за установяване на факта на
заплашването и насилието, е ангажирала за това свидетелски показания – В. М. /внук/ и Д.
Н. /живееща на семейни начала с М./. Същите обаче са противоречиви спрямо въведеното
възражение: от една страна се твърди, че ответницата е заплашена и бита в деня преди
сделката, като окото и бузата й били насинени /В. М./, а от друга, св. Н. сочи, че ответницата
е била бита в деня на сделката, за което имала насинено око и следа по бузата. В противовес
на тези показания е разказаното от св. Т., видял и комуникирал с ответницата в деня на
сделката, според който същата не е била видимо притеснена и се е намирала в съвсем
нормално състояние, като му заявила, че иска да продаде къщата заради проблеми с
комшиите си.
Други доказателства за твърденията на ответницата няма. Съдът обсъди показанията
на свидетелите В. М. и Д. Н. и намери, че те не са достатъчни за пълно доказване на
твърденията на ответницата . На първо място следва да се има предвид, че същите не са
очевидци, а преразказват чужди впечатления, в случая на заинтересована от изхода на спора
страна. На следващо място безспорно се установи, че в деня на сделката ответницата не е
била притеснена, кето се установява от поканията на св. Т., които съдът кредитеитарв я
цялост, като логични и последователни. В материалите по приобщената пр. преписка също
няма данни за упражнено спрямо ответницата физическо насилие. Тези твърдения за
упражнено заплашване и насилие не бяха доказани от страната която съгласно нормата на
чл.154 ГПК, носи тежестта на доказване. С оглед на това не се установява по несъмнен
начин формиране на страхови представи у ответницата, още по-малко основателни, в
резултат на упражнено физическо и психическо въздействие от сина й.
Следва да се има предвид и че декларацията, удостоверена от нотариус, като
официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила удостоверява
фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на ответницата и изявлението
й, че е съгласна със съдържанието на прочетения акт. Страната, която оспорва някой от
удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да докаже по несъмнен начин твърдените
от нея различни факти. /в този см. Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5252/2014 г., IV г. о., ГК,/.
В настоящото съдебно производство не се събраха доказателства, които безспорно да
установяват твърдените от ответницата обстоятелства, явяващи се основание за отхвърляне
на иска. Напротив, от съвкупният анализ на събраните по делото доказателства се налага
4
извод, че ищците установяват факта, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху
имота и смущава собствеността им. Съществуването на годно правно основание за това
фактическо състояние, както се посочи горе е отречено. Претенцията на осъждане ответника
да предаде владението върху имота е основателна и следва да бъде уважена.
Съобразно изхода на спора, на ищците следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски. Представян е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се 1000лева платено адв.
възнаграждение. Платената ДТ е в размер на 61,12лева. Общият размер на разноските
дължими в полза на ищцците е 1061,12лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск от Д.
К. Т., ЕГН ********** и Т. Х. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Д. Ч., ул. „Е.“ № 18
срещу Д. Г. М., ЕГН ********** с адрес гр. Д. Ч., ул. „Л.“ №9, че ищците са собственици на
недвижим имот, представляващ дворно място, представляващо УПИ II - 879, в кв. 62 по
плана на гр. Д. Ч., с площ от 710кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с площ
от 44кв.м, находящ се в гр. Д. Ч., ул. „Л.“ № 9, при граници: улица, УПИ № I-878, УПИ №
ХV-879, УПИ № ХIV-880, УПИ № VI-881, УПИ № III-877, на основание договор за покупко-
продажба № 181/18.08.2020г., том I, рег. № 1801, дело № 205 от 2020г. на нотариус рег. №
205 НК и ОСЪЖДА ответникът да им предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН ********** с адрес гр. Д. Ч., ул. „Л.“ №9 да заплати на Д.
К. Т., ЕГН ********** и Т. Х. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Д. Ч., ул. „Е.“ № 18
сумата от 1061,12лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски
пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5