№ 4373
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110128762 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Й. Б.“ ЕАД срещу Б. Н.
П., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
разполага с издадена срещу ответницата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8273/2023 г. по описа на СРС, 172 с-в, която не е влязла в законна сила.
Излага доводи относно наличието на облигационни отношения с длъжника по
заповедта, доколкото има последният имал качеството потребител на предоставени от
дружеството мобилни услуги. Твърди, че на 10.11.2019 г. ответницата сключила с „Й.
Б.“ ЕАД, с предходно наименование „Т. Б.“ ЕАД, договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер: ********, при избран абонаментен план „Тотал“, с
уговорен двугодишен срок на действие. На 14.06.2018 г. сключил с ответницата
договор за лизинг, по силата на който предоставил на лизингополучателя мобилно
устройство – „Huawei”, модел „Y6 2019 Dual Blue”, за период от 23 месеца, срещу
заплащането на месечна лизингова вноска в размер на 4,09 лв. и уговорена
възможност за абоната да придобие собствеността върху лизинговата вещ след
изтичане на 23-месечния срок на договора и заплащане на допълнителна сума от 4,09
лв. Съгласно договора, стандартната цена на предоставеното за ползване устройство
възлизала на 419,90 лв., а общата лизингова цена, съобразно избрания от потребителя
план „Тотал“ възлизала на 123,16 лв. Потребителят сключил с дружеството и договор
за застраховка от 10.11.2019 г., с уговорена застрахователна премия в размер на 5,49 лв.
На 22.01.2021 г. дружеството сключило с ответницата договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер: *********, с избран абонаментен план „Тотал+“, със срок
на действие за 24 месеца, като на същата дата бил сключен и договор за лизинг, с
предмет – мобилно устройство „Alcatel 3X 2020 Green+TCL 43 Android TV”, за период
от 23 месеца, при уговорена лизингова вноска в размер на 15,89 лв. на месец и
1
възможност за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ. Стандартната
цена на устройството без абонамент възлизала на 969,90 лв., а предоставената
преференциална цена, предвид ползваната мобилна услуга по план „Тотал+“,
възлизала на 706,36 лв. Ищецът твърди, че съгласно приложимите към договорите
общи условия на дружеството, заплащането на предоставените от мобилния оператор
услуги се извършвало въз основа на издавани ежемесечно фактури на името на
потребителя, при предварително уведомяване на абоната за датата, на която ще бъде
издадена фактура за потреблението. В периода от 15.02.2021 г. до 14.05.2021 г.
дружеството издало на потребителя фактура № **********/15.03.2021 г. за отчетен
период 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г., на стойност от 160,19 лв., платима в срок до
30.03.2021 г.; фактура № **********/15.04.2021 г. за отчетен период 15.03.2021 г. –
14.04.2021 г., на стойност от 77,44 лв., платима в срок до 30.04.2021 г.; фактура №
**********/15.05.2021 г. за отчетен период 15.04.2021 г. – 14.05.2021 г., на стойност от
11,61 лв., платима в срок до 30.05.2021 г. Ищецът сочи, че абонатът не изпълнил
задължението си да заплати задълженията по издадените фактури, в общ размер на
249,24 лв. В тази връзка, съгласно чл. 11 от договора вр. чл. 75 вр. чл. 19б от ОУ, били
налице основания за еднократно прекратяване на процесните договори от страна на
дружество, съответно за издаване на крайна фактура с № **********/15.06.2021 г.
Неизпълнението на договорните задължения от страна на потребителя обусловило
правото на дружеството да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните правоотношения, изчислена съобразно трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни такси. Ищецът претендира заплащането на неустойки в общ
размер на 461,18 лв., формиран, както следва: 114,58 лв., изчислени съобразно три на
брой месечни абонаментни такси за мобилен номер *********, на стойност 87,48 лв.,
като разликата до пълния размер на търсената неустойка представлявала стойност на
предоставените на абоната отстъпки за оставащия срок на договора; 188,03 лв. –
неустойка, представляваща разликата между предоставената стандартна и
преференциална цена на предоставената лизингова вещ, съответстваща на оставащия
срок на договора; 158,57 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилна услуга за мобилен номер ********, от която 79,98 лв. – сбор от три на брой
месечни абонаментни такси, при разлика до пълния размер на търсеното вземане,
представляваща част от предоставените на абоната отстъпки за оставащия срок на
договора; 63,34 лв. – неустойка, представляваща разлика между стандартната и
преференциалната цена на предоставено мобилно устройство. Според т. 12, ал. 1 от
приложимите към договорите за лизинг ОУ, при прекратяване на договора за мобилни
услуги, дължимите лизингови вноски за предоставени на абоната мобилни устройства
стават предсрочно изискуеми. В тази връзка, ответницата следвало да заплати на
дружеството следните суми: 20,45 лв. – сбор от дължимите за периода от месец
06.2021 г. до месец 10.2021 г. лизингови вноски за мобилно устройство „Huawei”,
модел „Y6 2019 Dual Blue”, плюс една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството; 317,80 лв. – сбор от дължимите за периода от месец 06.2021 г. до месец
01.2023 г. лизингови вноски за мобилно устройство „Alcatel 3X 2020 Green+TCL 43
Android TV”, плюс една допълнителна вноска за изкупуване. По изложените
съображения, ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на
дружеството сумите, както следва: 249,24 лв. – сбор от дължимите месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2021 г. до
14.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дълга; 338,25 лв. – сбор от дължимите
лизингови вноски по процесните договори за лизинг, ведно със законната лихва за
2
забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на дълга; 461,18 лв. – сбор от дължимите неустойки за предсрочно
прекратяване на процесните договори за мобилни услуги. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител –
адв. В., е подала отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание
и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца по сключен договор
за лизинг от 14.06.2018 г., по силата на който й било предоставено мобилно устройство
„Huawei Y6 2019 Dual Blue”. Оспорва твърдението на ищеца, че вземанията по
процесните фактури за периода от 15.02.2021 г. до 15.04.2021 г. не са заплатени, както
и направените изчисления по претендираните неустойки. Оспорва липсата на плащане
на дължимите лизингови вноски за твърдените мобилни устройства. В тази връзка,
моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал.1
ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна
на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че са налице валидни
облигационни отношения по сключени с ответницата договори за електронни
съобщителни услуги и договори за лизинг, изправност на ищеца по договорите, а
именно, че е предоставил на потребителя предмета на договорите за лизинг,
съответно, че е изпълнил надлежно задълженията си по договорите за предоставяне на
мобилни услуги, изискуемост на процесните вземания и техния размер, уговорена
валидна клауза за неустойка, настъпване на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника за заплащане на неустойка, както и размера на
претендираните акцесорни вземания.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже,
че е погасила процесните вземания.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за мобилни услуги от
10.11.2019 г., сключен между „Т. Б.“ ЕАД и Б. Н. П., с предпочетен номер: ********, с
избран абонаментен план „Тотал+“ и уговорена абонаментна такса от 27,99 лв. на
месец за срока на договора – 24 месеца, както и декларация-съгласие от 10.11.2019 г., в
която ответницата е удостоверила получаването на екземпляр от Общите условия (ОУ)
на дружеството. Представени са и Договор за мобилни услуги от 22.01.2021 г. , с
предпочетен номер: *********, с избран абонаментен план „Тотал+“ и уговорена
абонаментна такса от 23,99 лв. на месец за срока на договора – 24 месеца; Договор за
лизинг от 10.11.2019 г., сключен между страните, съгласно който лизингодателят се
задължава при условията на договора и ОУ, неразделна част от него, да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното устройство -„Huawei
Y6 2019 Dual Blue” , с телефонен номер: ********, с обща лизингова цена от 119,07
лв., разсрочена за изплащане с 23 на брой месечни лизингови вноски. Съгласно чл. 4
от договора за лизинг, с подписването му лизингополучателят декларира и
потвърждава предаването на лизинговата вещ от лизингодателя. По делото е
представен като писмено доказателство Договор за лизинг от 22.01.2021 г., съгласно
който лизингодателят се задължава при условията на договора и ОУ, неразделна част
от него, да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване
следното устройство - „Alcatel 3X 2020 Green+TCL 43 Android TV”, с телефонен
3
номер: *********, с обща лизингова цена от 690,47 лв., разсрочена за изплащане с 23
на брой месечни лизингови вноски. Като писмено доказателство е приета и сключена
между страните застрахователна полица № 10054515 по застраховка на устройство
„Смартфон протект“, с предмет: мобилно устройство „Huawei Y6 2019 Dual Blue”, при
уговорена общо дължима месечна застрахователна премия на стойност от 5,49 лв. и
застрахователен период – месечен, подлежащ на подновяване, срещу заплащане на
месечна застрахователна премия. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването
му лизингополучателят декларира и потвърждава предаването на лизинговата вещ от
лизингодателя.
Следва да бъде съобразено, че представените по делото договори за мобилни
услуги и договори за лизинг носят подписа на ответницата Б. Н. П., като в
производството не е оспорена автентичността на посочените документи. Договорите
за предоставяне на мобилни услуги са консенсуални – сключват се с постигане на
съгласие на страните. Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от
страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният
обвързва страните с обективирани в него изявления и произтичащите от това права и
задължения – арг. чл. 180 ГПК. Представените от ищеца договори съдържат
необходимото съдържание за договора – посочен е вид на услугата, която мобилният
оператор предоставя, размер на месечната такса и срок на договора.
По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги
представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по силата
на който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни задължения: 1)
да предостави „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на § 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е.
услуга включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи,
включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване; 2)
да изпълни точно – в количествен, качествен и темпорален аспект с грижата на добрия
търговец (арг. чл. 302 ТЗ), така че да осигури безпрепятствена възможност на
насрещната страна да ползва реално от предоставената услуга. А за насрещната страна
по договора се поражда задължението да заплати ползваното количество електронни
съобщителни услуги – за мобилна телефония, мобилни съобщения и мобилен
интернет.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че в системата на
„Й. Б.“ ЕООД се води наблюдение и мониторинг на статуса на всеки потребител на
услуги, предоставяни от оператора, като след запознаване с наличната информация за
клиента експертът е заключил, че дружеството е предоставило на потребителя услуги
в процесния период и обем, отразен в наличните по делото фактури, издадени от
мобилния оператор.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, като счита същото за
обективно, мотивирано и компетентно изготвено. В тази връзка, настоящият съдебен
състав, намира че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване,
че през заявените в исковата молба периоди, между страните в производството са
съществували валидни договорни правоотношения по процесните договори, по които
ищецът е осигурил достъп на ответницата до своята мобилна мрежа и предлаганите
далекосъобщителни услуги.
Видно от съдържанието на чл. 342, ал. 1 ТЗ е задължението на
лизингополучателя да заплати възнаграждение в полза на лизингодателя за
предоставянето за временно ползване на вещ, предмет на договора. С подписването на
4
процесните договори за лизинг, ответницата е удостоверила получаването на
предоставените от лизингодателя устройства, за което обстоятелство същият дължи
заплащането на възнаграждение в размер установен съгласно уговорените погасителни
планове. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че между страните са
налице валидни облигационно правоотношения по сключени договори за лизинг с
предмет - процесните лизингови вещи.
По делото са представени като писмено доказателство чрез приобщаване на
материалите по ч.гр.д. № 8273/2023 г. по описа на СРС, 172 състав, Общи условия на
„Й. Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.
От пар. V, т. 26 от представените по делото ОУ, се установява, че при ползване на
услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Според чл.
27, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като при неспазване
на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки
ден закъснение.
Приети са като писмени доказателства Фактура № **********/15.03.2021 г. за
отчетен период 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г., на стойност от 278,08 лв., със срок за
плащане до 30.03.2021 г.; Фактура № **********/15.03.2021 г. за отчетен период
15.02.2021 г. – 14.03.2021 г., на стойност от 278,08 лв., със срок за плащане до
30.03.2021 г.; Фактура № **********/15.04.2021 г. за отчетен период 15.03.2021 г. –
14.04.2021 г., на стойност от 237,63 лв., със срок за плащане до 30.04.2021 г.; Фактура
№ **********/15.05.2021 г. за отчетен период 15.04.2021 г. – 14.05.2021 г., на стойност
от 249,24 лв., със срок за плащане до 30.05.2021 г.; Фактура № **********/15.06.2021
г., с отчетен период 15.05.2021 г. – 14.06.2021 г., на обща стойност от 1048,67 лв.,
формирана, както следва: 461,18 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги; 338,25 лв. – сбор от предсрочно изискуеми лизингови
вноски; 249,24 лв. – задължения от предходен период.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило, че общият размер
на потребените от ответницата услуги, месечни абонаментни такси, застраховка и
начислени лизингови вноски за периода от 15.02.2021 г. до 14.05.2021 г. е в размер на
249,24 лв., като при проверка на счетоводните данни на дружество било установено, че
посочените задължения не са заплатени. В експертизата е посочено, че остатъкът от
непогасените лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство по договор за
лизинг от 10.11.2019 г. възлиза на 20,45 лв., за периода от месец юни 2021 г. до месец
октомври 2021 г., като остатъкът от дължимите лизингови вноски по договор за лизинг
от 21.01.2021 г. възлизал на 317,67 лв., за периода от месец юни 2021 г. до месец
януари 2023 г., като не били налице данни за заплащане на посочените задължения.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, като счита същото за
обективно, мотивирано и компетентно изготвено.
При съвкупна преценка на представените по делото доказателства се
обосновава извод, че ищецът е изправна страна по процесните договори, като от
страна на ответницата не са ангажирани доказателства, от които да бъде видно, че е
погасила задълженията си по процесните фактури. С оглед установения в ОУ на
дружеството срок за погасяване на вземанията по издадените фактури, следва че
процесните вземания са с настъпил падеж. В тази връзка, при съобразяване на данните
в представените по делото фактури, както и заключението на вещите лица по приетите
5
по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, следва че за
ответницата е налице задължение за погасяване на вземанията за месечните
абонаментни такси и използваните услуги от дружеството в общ размер на 249,24 лв.,
начислени за периода от 15.02.2021 г. до 14.05.2021 г., дължими на основание
сключени между страните Договор за мобилни услуги от 10.11.2019 г., с предпочетен
номер: ********; Договор за мобилни услуги от 22.01.2021 г., с предпочетен номер:
*********; Договор за застраховка „Смартфон протект“, обективиран в
застрахователна полица № 10054515/10.11.2019 г., поради което предявените от ищеца
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Ищецът твърди, че неизпълнението на процесните договори от страна на
ответницата обусловило предсрочното им прекратяване на основание чл. 19б от
общите условия. Според т. 71 от приложимите ОУ, потребителят е длъжен да заплаща
определените от „Й. Б.“ ЕАД цени по начин и в сроковете за плащане, посочени в т. 27
от ОУ. Съгласно т. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част XIII –
„Задължения на потребителя“ от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, „Й. Б.“ ЕАД има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя. Видно от съдържанието на чл.
19б, б. „в“ от приложимите към договора общите условия е, че „Й. Б.“ ЕАД има право
да прекрати едностранно индивидуален договор, в случай че потребителят не е платил
дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор.
Безспорно по делото се установи, че ответницата не е заплатила дължимите
задължения за предоставените мобилни услуги в периода от 15.02.2021 г. до
14.05.2021 г. В този смисъл, се налага извод, че са налице предпоставките за
едностранно прекратяване на действието на сключените между страните договори за
мобилни услуги по вина на потребителя.
Според разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма. Потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД се упражнява от
изправната по договора страна с едностранно изявление, упражняването на което
изисква предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления искане
за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в
случай на неизпълнение в дадения срок. Във всички случаи волята трябва да бъде
недвусмислено изразена. Следва да бъде съобразено, че нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е
диспозитивна и страните могат да уговорят отклонение от нея. Съгласно Решение №
186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят Симеон Чаначев, едностранно разваляне на двустранен договор от
изправната страна е допустимо и при изтичане на срока за изпълнение на насрещната
страна, която не е изпълнила, като в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможността за
разваляне на договора е обусловена от представяне от изправната страна на
допълнителен срок, подходящ за изпълнение с предупреждението, че след изтичането
му, ще се счита, че договорът е развален. Договорът може да бъде развален и с искова
молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се
осъществява с исковата молба с петитума, на която се претендират последиците от
развалянето. За да настъпи ефекта на разваляне на договора трябва да се установени
предпоставките по чл. 87 ЗЗД. Развалянето на договора с исковата молба може да се
6
реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок. По
отношение на предпоставките за едностранно предсрочно прекратяване на процесните
договори за лизинг, сключени с ответника, следва да бъде съобразено, че според чл.
10, ал. 1 от приложимите към договорите за лизинг Общи условия, всяка от страните
може да развали договора, в случай на неизпълнение на задължение от другата страна
по него, като в ал. 2 е посочено, че развалянето се извършва с едностранно писмено
изявление, без да е необходимо лизингодателят да дава допълнителен срок за
изпълнение. Съгласно чл. 11, ал. 1 от общите условия към договора за лизинг, освен
при условията на чл. 10, лизингодателят може да развали договора при неизпълнение
на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, по който
лизингодателят и лизингополучателят са страни.
По делото не са ангажирани доказателства относно извънсъдебното
упражняване на потестативното право на ищеца да развали договора за лизинг при
наличието на някоя от хипотезите по чл. 10, респ. чл. 11, ал. 1 от Общите условия към
същия, съответно да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми по реда
на чл. 12 от Общите условия.
В хода на производството се установи по безспорен начин, че ответницата не е
изправна страна по процесните договори, доколкото не е заплатила изискуеми
задължения за ползваните мобилни услуги и дължимите лизингови вноски. В тази
връзка, на 16.02.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е образувано
ч.гр.д. № 8273/2023 г. по описа на СРС, 172 с-в. При съобразяване на двугодишния
срок на сключените договори за мобилни услуги и договори за лизинг от 10.11.2019 г.
и от 22.01.2021 г., следва че към датата на подаване на заявлението всички изискуеми
лизингови вноски са с настъпил падеж.
От данните в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че изискуемите лизингови вноски по процесните договори са на стойност, както
следва: по договор за лизинг от 10.11.2019 г. - 20,45 лв., за периода от месец юни 2021
г. до месец октомври 2021 г., като остатъкът от дължимите лизингови вноски по
договор за лизинг от 21.01.2021 г. възлизал на 317,67 лв., за периода от месец юни 2021
г. до месец януари 2023 г. По делото не са ангажирани доказателства относно
заплащането на посочените задължения, като според данните в експертизата в
счетоводството на ищеца липсва отразено плащане. В тази връзка, настоящият съдебен
състав, намира че предявените от ищеца искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ за
сумата в общ размер на 338,25 лв., представляваща сбор от дължимите лизингови
вноски по процесните договори следва да бъдат уважени в пълен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответницата му дължи
сумата в общ размер на 461,18 лв., формирана, както следва: 114,58 лв., изчислени
съобразно три на брой месечни абонаментни такси за мобилен номер ********* на
стойност 87,48 лв., като разликата до пълния размер на търсената неустойка
представлявала стойност на предоставените на абоната отстъпки за оставащия срок на
договора; 188,03 лв. – неустойка, представляваща разликата между предоставената
стандартна и преференциална цена на предоставената лизингова вещ, съответстваща
на оставащия срок на договора; 158,57 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилна услуга за мобилен номер ********, от която 79,98 лв. – сбор от
три на брой месечни абонаментни такси, при разлика до пълния размер на търсеното
7
вземане, представляваща част от предоставените на абоната отстъпки за оставащия
срок на договора; 63,34 лв. – неустойка, представляваща разлика между стандартната
и преференциалната цена на предоставено мобилно устройство.
Видно от съдържанието на Договор за мобилни услуги от 10.11.2019 г., сключен
между „Т. Б.“ ЕАД и Б. Н. П., с предпочетен номер: ********, страните са уговорили,
че при прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия
договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:
(а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството, съгласно Ц.а листа, действаща към момента
на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му, каквато съответства
на оставащия срок от договора. Посочената клауза е уговорена и в сключения между
страните договор за мобилни услуги 22.01.2021 г., с предпочетен номер: *********.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задълженията по договора и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват.
В случая липсват доказателства, че процесните договори са развалени по реда
на чл. 87 ЗЗД, респ. въз основа на договорна комисорна клауза. Ищецът за пръв път
претендира последиците от развалянето на процесните договори с депозираното
заявление по чл. 410 ГПК, като липсват данни за отправено до потребителя
едностранно писмено предизвестие за прекратяване на процесните договори преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Във връзка с обстоятелството, че ищецът не е
представил доказателства относно основанията за ангажиране на отговорността на
потребителя за заплащане на неустойка поради предсрочно прекратяване на
сключените договори, следва че в негова полза е възникнало единствено правото на
претенция за неустойка за забава, съгласно чл. 27 от приложимите към договорите ОУ.
В тази връзка съдът намира предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. При
съобразяване на задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в исковото
производство. От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът е сторил в производството разходи, както следва: 480 лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото производство, 125 лв. – държавна такса в исковото
производство, 1200 лв. – разходи за особен представител на ответницата, 25 лв. –
държавна такса в заповедното производство, както и 480 лв. за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Предвид уважената част от предявените
искови претенции срещу ответницата, следва че дължимите в полза на ищеца разноски
8
са на стойност от 1294,12 лв.
До приключване на последното заседание по делото ответницата не е
представила доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да й
бъдат присъждани.
Следва да бъде съобразено, че с Протоколно определение от 31.01.2025 г. съдът
е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за внесен депозит
за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по делото, в размер на 400 лв., както и
за внесен депозит за съдебно-техническа експертиза по делото, на стойност от 500 лв.
Към настоящия момент по делото не са представени доказателства, удостоверяващи
заплащането на посочените суми. В тази връзка се налага извод, че страните следва да
заплатят по депозитна сметка на Софийски районен съд дължимите депозити за
възнаграждения на вещите лица, разпределени помежду им съобразно изхода от
правния спор, както следва: 504,20 лв. за ответницата и 395,80 лв. за ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„Х. Д.“ бл. 110, вх. „Д“, ет. 1, ап. 127, дължи на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, „Б. п. – С.“, сграда № 6, на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ, сумата в общ размер на 249,24 лева,
представляваща сбор от непогасени задължения за заплащане на цената на
предоставените от мобилния оператор мобилни услуги, дължими на основание
сключени между Б. Н. П. и „Т. Б.“ ЕАД, с текущо наименование – „Й. Б.“ ЕАД,
Договор за мобилни услуги от 10.11.2019 г., с предпочетен номер: ********; Договор
за мобилни услуги от 22.01.2021 г., с предпочетен номер: ********* и Договор за
застраховка „Смартфон протект“, обективиран в застрахователна полица №
10054515/10.11.2019 г., начислени за периода от 15.02.2021 г. до 14.05.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 16.02.2023 г. до окончателното погасяване на дълга, както
и за сумата от 338,25 лева, представляваща сбор от дължимите лизингови вноски за
предоставеното мобилно устройство - „Huawei Y6 2019 Dual Blue” по Договор за
лизинг от 10.11.2019 г., в размер на 20,45 лв., за периода от месец юни 2021 г. до месец
октомври 2021 г., както и изискуемите лизингови вноски по Договор за лизинг от
21.01.2021 г. за предоставеното мобилно устройство - „Alcatel 3X 2020 Green+TCL 43
Android TV“, в размер на 317,67 лв., за периода от месец юни 2021 г. до месец януари
2023 г., ведно със законната лихва за забава от 16.02.2023 г. до окончателното
погасяване на дълга.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, „Б. п. – С.“, сграда № 6, срещу Б. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. Д.“ бл. 110, вх. „Д“, ет. 1, ап. 127, искове по чл. 422
ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено,
9
че ответницата дължи на „Й. Б.“ ЕАД неустойки в общ размер на 461,18 лева,
формиран, както следва: 114,58 лева – неустойка, изчислена съобразно три на брой
месечни абонаментни такси за предсрочното прекратяване на договор за мобилни
услуги от 22.01.2021 г., с мобилен номер *********, на стойност 87,48 лева, като
разликата до пълния размер на търсената неустойка представлявала стойност на
предоставените на абоната отстъпки за оставащия срок на договора; 188,03 лева –
неустойка, представляваща разликата между предоставената стандартна и
преференциална цена на лизинговата вещ, предмет на договор за лизинг от 22.01.2021
г., съответстваща на оставащия срок на договора; 158,57 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 10.11.2019 г., за мобилен
номер ********, от която 79,98 лева – сбор от три на брой месечни абонаментни
такси, при разлика до пълния размер на търсеното вземане, представляваща част от
предоставените на абоната отстъпки за оставащия срок на договора; 63,34 лева –
неустойка, представляваща разлика между стандартната и преференциалната цена на
предоставено мобилно устройство по договор за лизинг от 10.11.2019 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. Д.“ бл. 110, вх.
„Д“, ет. 1, ап. 127, да заплати на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „М. 4“, „Б. п. – С.“, сграда № 6, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 1294,12 лева, представляваща сторените от ищеца разноски в
производството, съобразно уважената част от предявените искове. ОСЪЖДА „Й.
Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, „Б. п. –
С.“, сграда № 6, да заплати по депозитна сметка на Софийски районен съд сумата от
395,80 лева, представляваща депозит за възнаграждение на вещите лица по
допуснатите до изслушване по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи. ОСЪЖДА Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. Д.“ бл.
110, вх. „Д“, ет. 1, ап. 127, да заплати по депозитна сметка на Софийски районен съд
сумата от 504,20 лева, представляваща депозит за възнаграждение на вещите лица по
допуснатите до изслушване по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10