РЕШЕНИЕ
гр. София,
04.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, Ш-ти състав, в публично
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора.......................... ,
като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 20 по описа за 2020 година на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното :
П.М.Г. от гр.
Ботевград е предявил срещу „З." АД, ЕИК обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ - за заплащане на обезщетение в
размер на 30 000 лева за причинени му неимуществени вреди -физически болки и
страдания вследствие нанесени му телесни увреждания -черепно-мозъчна травма с
мозъчно сътресение, придружено с краткотрайно изпадане в безсъзнателно
състояние, разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда и контузия на
гръдния кош в ляво, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 21.05.2018 год.
около 16.45 часа на кръстовището на бул. „Цар Освободител" и ул.
„Рила" в гр. Б., по вина на К.Й.С., с ЕГН - водач на лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Фокс", с ДК № СО 8171 ВС, със застрахователна
полица № BG/22/117002298300 за застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
22.08.2017 год. до 21.08.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.02.2019 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн.
чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се
твърди, че на 21.05.2018 год. около 16.45 часа на кръстовището на бул. „Цар
Освободител" и ул. „Рила" в гр. Б. е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „Фолксваген", модел „Фокс", с ДК № СО 8171 ВС,
управляван от К.Й.С. и велосипедиста П.М.Г. Твърди се, че произшествието е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил С.а, която, движейки се по ул.
„Рила", при преминаването през кръстовището, образувано между бул. „Цар Освободител" и ул. „Рила", не пропуснала велосипедиста, движещ се по пътя с предимство - бул. „Цар
Освободител".
Настъпилото произшествие било удостоверено с констативен протокол за
ПТП № 91/21.05.2018 год., а във връзка със същото било образувано досъдебно
производство № 254/2018 год. по описа на РУ – Б., пр. пр. № 759/2018 год. по
описа на РП – Б., прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от
26.11.2018 год.
След пътнотранспортното произшествие ищецът бил приет в Хирургично
отделение при МБАЛ – Б. с оплаквания от силно главоболие, световъртеж, гадене,
повръщане и краткотрайна загуба на съзнание. Имал рана на лявата вежда и
изпитвал болка в лявата гръдна половина. При престоя му в болничното заведение
за времето от 21.05.2018 год. до 24.05.2018 год. били констатирани следните
увреждания: черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, придружено с
краткотрайно изпадане в безсъзнателно състояние, контузия на главата,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда и контузия на
гръдния кош в ляво.
Твърди се, че и към настоящия момент ищецът не е възстановен от
получените травми. Продължава да изпитва болки в травмираните зони и неудобства
в резултат на получените при ПТП травми.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Фолксваген", модел
„Фокс", с ДК № СО 8171 ВС, управляван при ПТП от деликвента К.Й.С., била
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, със застрахователна полица № BG/22/117002298300,
валидна от 22.08.2017 год. до 21.08.2018 год., т.е. към датата на ПТП,
21.05.2018 год.
Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380,
ал.1 от КЗ до ЗК „Л" АД - вх. № 15446/08.11.2018 год., но до изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не е заплатил или определил по
заведената щета № 0000-1000-03-18-7854/08.11.2018 год. застрахователно
обезщетение.
С писмения отговор на и.м. ответникът е оспорил исковете като
неоснователни, а искът по чл.432, ал.1 от КЗ - и като завишен по размер, взел е
становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения
срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на
застрахования при ответника водач за настъпване на процесното ПТП и
вредоносните последици от него по отношение на ищеца. Сочи се, че представеният
с и.м. констативен протокол за ПТП не съдържа данни относно причини, условия и
начин на настъпване на произшествието; констатирано е, че по описания велосипед
няма видими щети, а по лекия автомобил е установено надраскване по заден десен
панел, като не е установено дали това надраскване е именно от процесното
събитие или от преди. Твърди се, че дори да е имало удар между предната гума на
велосипеда и задния десен панел на автомобила, това показва, че велосипедистът
се е ударил в напускащия кръстовището автомобил, т.е. ищецът е бил длъжен да
възприеме опасността, да намали скоростта си или да спре, но вместо това се е
ударил автомобила, като е нарушил разпоредбите на чл.15, ал.1 и чл.20, ал.1 и 2
от ЗДвП.
Прави се възражение за намаляване отговорността на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД поради висок принос за вредите от действията на
ищеца - същият не се е движил по велосипедна алея, а по пътното платно,
предназначено за движение на леки автомобили, а когато е възприел опасността,
не е направил нищо, за да я избегне и не е контролирал управляваното от него
превозно средство. Твърди се, че ищецът не е сигнализирал управляваното от него
превозно средство съгласно изискванията на чл.79 от ЗДвП с добре различима бяла
или жълта светлина отпред и червен светлоотразител отзад, бели или жълти
светлоотразители или светлоотразяващи елемент отстрани на колелата, поради
което другият участник в движението не го е възприел като ППС, а като
пешеходец.
Сочи се, че от представената с и.м. епикриза от МБАЛ – Б. се
установява, че П.М.Г. е страдал от хроничен калкулозен пилонефрит;
спондилоартроза и неврит на слуховите нерви /глухота/ от преди събитието. Няма
данни да е лекувана разкъсно-контузна рана на лява вежда, а само с записано, че
пациентът съобщава за такава, но не е поведено лечение, т.е. дори ищецът да е
имал нараняване, то е било повърхностно и незначително. Медицинското лице не е
възприело, но е записало, че лицето е губило /неизвестно кога и за колко време/
съзнание; не е възприело пациента да повръща, но е записало, че евентуално е
имал гадене и повръщане; установил е, че пациентът е леко дезориентиран, но не
е посочил от какво. Сочи се, че от горното е видно, че твърденията в исковата
молба за получена черепно-мозъчна травма не се установяват от доказателствата
но делото. Твърди се, че разстройството на здравето на ищеца е последица от
предшестващи инцидента дегенеративни промени на организма, а не на последици от
травматични увреждания.
Сочи се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив
еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му
телесни наранявания, както и че не е съобразено и с приноса на пострадалия за
настъпване на ПТП.
Ответникът претендира и направените по делото разноски и присъждане на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК на възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП №
91/21.05.2018 год. на ОДМВР, РУП – Б. и протокол от 21.05.2018 год. за оглед на
местопроизшествие, находящ се в изисканото от съда досъдебно производство №
254/2018 год. по описа на РУ – Б., пр. пр. № 759/2018 год. по описа на РП -
Ботевград, в същите е отразено настъпило на 21.05.2018 год. около 16.45 часа
пътнотранспортно произшествие на кръстовището на бул. „Цар Освободител" и
ул. „Рила" в гр. Б., с участник 1 - лек автомобил марка „Фолксваген",
модел „Фокс", с ДК № СО 8171 ВС, с водач К.Й.С. с ЕГН и с участник 2 -
велосипедиста П.М.Г. с ЕГН. Отразено е, че при ПТП са нанесени материални щети на
двете ППС и телесни повреди на велосипедиста, на който е оказана медицинска
помощ в МБАЛ - Б.
Образуваното по случая досъдебно производство № 254/2018 год. по описа
на РУ – Б., пр. пр. № 759/2018 год. по описа на РП – Б., е прекратено с
постановление на наблюдаващия прокурор от 26.11.2018 год. Видно от последното,
прието е, че при описаното горе ПТП на пострадалия П.М.Г.е била причинена лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, поради което не е налице
осъществен състав на престъплението по чл.343, ал.1, б.„а" във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
От показанията на свидетелката К.Й.С., участник в ПТП, се установява,
че управлявала лекия си автомобил „Фолксваген" в гр. Б., било следобед
около 16.30 часа; спряла на знак „Стоп" на ул. „Рила", която пресича
бул. „Цар Освободител", огледала се наляво и надясно и като не видяла
други коли, предприела пресичане на улицата. След като се изнесла, почти
навлизайки в другата част на улицата, преминавайки кръстовището, чула удар в
задната дясна част на автомобила, помислила, че е спукала гума и слязла от
колата. Видяла на земята паднал колоездач, като в същото време на помощ се
притекъл млад мъж, който откарал велосипедиста до Бърза помощ в града.
Свидетелката взела от пострадалия ключ от заключващото устройство на
велосипеда, заключила го към пътен знак и с колата също отишла до болницата.
Веднага след произшествието св. С. успяла да поговори с ищеца, бил
адекватен, самичък се изправил и успял да ходи сам; имал кръв по лицето.
Впоследствие н болницата от нейна позната лекарка, която му зашила раната на
лицето, разбрала, че на Г. му няма нищо, само му била спукана веждата.
С. сочи, че не е могла да възприеме велосипедиста преди удара -на „Цар
Освободител" винаги имало спрени коли, точно до пешеходната пътека;
предполага, че колоездачът се е движил до тия спрени автомобили, а е бил и с
тъмни дрехи. Времето било облачно, ръмяло леко, на „Цар Освободител" имало
големи дървета с огромни корони, „които се допират в средата и се получава като
тунел и беше тъмно, не се виждаше въобще, нямаше как да го видя".
От заключението по назначената ATE, изготвено след
запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол
за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, анализ на описаните в последния
следи по купето на лекия автомобил и показанията на свидетелката С., се
установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 21.05.2018 година около 16.30 часа - в светлата част на денонощието,
при нормална видимост и сухо асфалтово покритие, в гр. Б. по ул. „Рила", в
посока към ВИК – Б. се е движил лек автомобил „Фолксваген Фокс" с ДК СО 8171 ВС, управляван от К.Й.С. Автомобилът
достигайки до кръстовището, образувано между ул. „Рила" и бул. „Цар
Освободител", според показанията на св. С спрял на пътен знак „Б2" -
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство".
Платното за движение по двете улици е било двупосочно, с по една лента
за движение в противоположните посоки, без наличие на разделителна линия, като
от двете страни на кръстовището по ул. „Рила" е имало очертани пешеходни
пътеки, а
по бул. „Цар Освободител" пешеходна пътека е имало само откъм
центъра на града.
Автомобилът, след спирането на пътен знак „Б2", е потеглил и
навлязъл в кръстовището с цел да пресече бул. „Цар Освободител" и да
продължи напред по ул. „Рила".
В същото време по бул. „Цар Освободител", в посока от центъра на
града към МБАЛ – Б. се е движил велосипед, управляван от ищеца П.М.Г., който
също е навлязъл в зоната на кръстовището и се е ударил в лекия автомобил
„Фолксваген", в частта му преди заден десен калник. От удара
велосипедистът е бил изведен от равновесие и заедно с велосипеда е паднал на
платното за движение, а лекият автомобил е спрял с челната си част в зоната на
пешеходната пътека на ул. „Рила" след кръстовището по посока на движението
си.
Вещото лице
определя мястото на настъпване на ПТП по ширина и по дължина на пътното платно
на бул. „Цар Освободител", както следва :
- по широчина на платното за движение - на около 1.5 -2 м вляво от десния
край на платното за движение по отношение посоката по бул. „Цар
Освободител" от центъра на града към МБАЛ – Б.;
- по дължина на платното за движение - на около 1 м след линията на
ориентира, приет с протокола за оглед /ъгълът на тротоара между ул. „Цар
Освободител" преди ул. „Рила"/.
Определените от
експерта скорости на движение на двете ППС към момента на удара са, както
следва - 34 км/ч на автомобила и 10 км/ч на велосипеда. Към момента на
навлизане на челната част на лекия автомобил „Фолксваген" в зоната на
платното за движение по бул. „Цар Освободител" челната част на велосипеда
е отстояла от мястото на удара на около 4.5 метра; ако в този момент велосипедистът
би реагирал за спиране, задействайки двете спирачки на велосипеда, то челната
част на велосипеда е щяла да се удари в лекия автомобил, което показва, че в
случая велосипедистът не е имал техническа възможност да предотврати удара.
След анализ на горното експертизата дава заключение, че от техническа
гледна точка причината за ПТП следва да се търси в субективните действия на
водача на лекия автомобил „Фолксваген" Серафимова, която при преминаване
през кръстовище, регулирано с пътни знаци и движейки се по път без предимство,
не е пропуснала да премине пръв през кръстовището велосипеда, управляван по
пътя с предимство от ищеца П.М.Г.
От заключението по
назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация,
представена по делото и личен преглед на ищеца, се установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие П.М.Г. е получил следните травматични
увреждания - контузия на главата, изразяваща се в разкъсноконтузна рана в
областта на лявата вежда; контузия на гръдния кош вляво; лекостепенно мозъчно
сътресение, за което няма убедителни данни в медицинската документация, че в
момента на причиняване на травмата е протекло с изпадане на пострадалия в
безсъзнателно състояние.
От обсъденото от СМЕ заверено копие на епикриза, издадена на базата на
история на заболяването с № 2201 от МБАЛ – Б., е видно, че Г. е постъпил на
лечение в хирургично отделение на болницата на 21.05.2018 год. Съобщавал за
загуба на съзнание, имал гадене и повръщане, светобоязън и бил леко
дезориентиран. Обективно било установено наличие на разкъсноконтузна рана в
лявата челна област - веждата. Оплаквал се от силно главоболие и световъртеж,
палпаторна болка в лявата гръдна половина на ниво 4-то ребро по аксиларна
линия. При проведеното рентнгенографско изследване на гръден кош и череп не се
установили рентгенови данни за травматични изменения. Консултиран бил с
невролог и неврохирург. На пострадалия е било приложено медикаментозно лечение
и бил оставен под активно наблюдение в клинична обстановка за периода от
21.05.2018 год. до 24.05.2018 год.
На 11.09.2020 год. пострадалият се явил на преглед в КСМД, при което
вещото лице установява, че е контактен и адекватен, ориентиран за време и място
и собствена личност, отговаря правилно на зададените въпроси. В областта на
лявата вежда личал линеен ръбец е дължина около 1.5 см, покрит от окосмяването.
Съобщил за главоболие и световъртеж е непостоянен характер.
Заключението на СМЕ е, че към настоящия момент е налице пълно
възстановяване от причинените травматични увреждания без остатъчни трайни или
постоянни последици за здравето и живота на пострадалия.
От показанията на свидетелката В.П.М., дъщеря на ищеца, се установява,
че разбрала за злополуката с баща й докато била на работа и веднага отишла да
го види в болницата в Б. Бил настанен в хирургичното отделение с болки в
гръдния кош, наранявания по краката и по ръцете, имал шевове над лявата вежда и
силно главоболие. Първоначално бил на системи, бил неразположен и не можел сам
да отиде до тоалетна, като дъщеря му го придружавала, защото залитал. И до днес
се оплаква от дискомфорт в областта на нараняванията по главата и не се е
възстановил психически; след инцидента около две седмици се нуждаел от помощ от
придружител, а сега продължава да използва бастун като ходи. Преди бил много
подвижен, ходел навсякъде с колелото, вземал си сам пенсията, пазарувал. Сега
ползва велосипед само когато придружава внука си, но се чувства несигурен.
Преди работил като пазач в предприятие в края на града, но се наложило да
напусне.
С определението си по чл.374 от ГПК с оглед становището на ответника с
отговора на и.м. съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за
безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Фокс", с ДК № СО 8171 ВС,
със застрахователна полица № BG/22/117002298300,
сключена със ЗК „Л" АД, валидна от 22.08.2017 год. до 21.08.2018 год.
От представеното с и.м. уведомление изх. № 12525/13.11.2018 год. на ЗК
„Л" АД до П.М.Г. се установява, че ищецът депозирал писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗК „Л" АД - вх. № 15446/08.11.2018
год., при ответника била образувана преписка по щета №
0000-1000-03-18-7854/08.11.2018, по която с горното писмо същият изискал
допълнителни документи, удостоверяващи събитието. По делото не е удостоверено
такива да са били представени или застрахователят да се произнесъл до изтичане
на срока по чл.496, ал.1 от КЗ - до 08.02.2019 год. включително.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380, а именно - лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе
в срок до 15 работни дни -чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички
доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ - срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва
окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на
обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно
установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно
разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.З от КЗ - непредставяне на данни за банкова
сметка. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ,
като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ,
се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ - тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представеното с и.м. уведомление изх. № 12525/13.11.2018 год. на ЗК „Л" АД
до П.М.Г., от което се установява, че на 08.11.2018 год. ищецът депозирал
писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗК „Л" АД;
доколкото с горното писмо ответникът е изискал представяне на допълнителни
документи, то срокът за произнасяне в случая е тримесечният по чл.496, ал.1 от КЗ и същият е изтекъл на 08.02.2019 год.; исковете са предявени на 03.02.2020
год.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в
полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Гражданска отговорност", както и да са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от
заключението по назначената ATE бе установено по
несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на ПТП, при което на
ищеца са били причинени телесни увреждания, са били субективните действия на
водача на лекия автомобил марка „Фолксваген", модел „Фокс", с ДК № СО
8171 ВС – К.Й.С., която при преминаване през кръстовище, регулирано с пътни
знаци и движейки се по път без предимство, не е пропуснала да премине пръв през
кръстовището велосипеда, управляван по пътя с предимство от ищеца П.М.Г.
Установено бе и че при ПТП на ищеца са били причинени част от сочените в и.м.
увреждания, а именно - контузия на главата, изразяваща се в разкъсноконтузна
рана в областта на лявата вежда, контузия на гръдния кош вляво и лекостепенно
мозъчно сътресение. Не бе установено твърдението по и.м., че на ищеца
вследствие на ПТП му е била причинена черепно-мозъчна травма, както и че
мозъчното сътресение е било придружено с краткотрайно изпадане в безсъзнателно
състояние - последното се опровергава от показанията на св. С., която сочи, че
след падането от велосипеда на земята Г. е бил контактен през цялото време, за
което свидетелства обстоятелството, че го е помолила, а той й е дал ключовете
от катинара на колелото, което тя заключила към пътен знак, докато ищецът бил
закаран до болницата.
По делото бе установено и че горните причинени на ищеца травматични
увреждания са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента,
причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само
не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по
несъмнен начин - с установяването на факта на нарушаване на правилата за
движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Установена бе и
причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни увреждания и
търпените от него физически болки и страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за
ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432,
ал. 1 от КЗ - обстоятелството, че автомобила марка „Фолксваген", модел
„Фокс", с ДК № СО 8171 ВС, управляван при ПТП от деликвента К.Й.С., е била
сключена със ЗК „Л" АД застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, със застрахователна полица № BG/22/117002298300,
валидна от 22.08.2017 год. до 21.08.2018 год., т.е. към датата на ПТП,
21.05.2018 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан
отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на
физически болки и страдания, търпени от ищеца като пряка и непосредствена
последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на
причиняване на травмите ищецът е бил на 74 години, но с оглед естеството на
получените от него наранявания е настъпило пълно възстановяване от
травматичните увреждания; за горното заключението по назначената СМЕ е категорично.
Съдът отчита, че търпените от ищеца физически болки и страдания не са били с
по-голям интензитет от обичайния при такъв вид увреждания, нито са търпени
продължително време - в случая на ищеца не е била причинена черепно-мозъчна
травма, както се твърди в и.м., а само разкъсноконтузна рана в областта на
лявата вежда, приложено му е било медикаментозно лечение и е престоял в
болнично заведение за период от три дни. Установено бе и че вследствие на
контузията на главата на ищеца е било причинено лекостепенно мозъчно
сътресение, което обаче не бе доказано да е протекло с изпадането му в
безсъзнателно състояние - т.е. същото е било съпроводено с физически
дискомфорт, но не е било животозастрашаващо.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани
неблагоприятни проявления от причинените на ищеца увреждания - физически болки
и страдания, налагат определяне на обичайния определян в практиката на
съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди,
което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно - обезщетение в размер на
5 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен в частта
му за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева.
Върху сумата от 5 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да
присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, считано от 09.02.2019 год. — деня, следващ изтичане на срока по
чл.496, ал.1 отКЗ.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2
от ЗЗД, направено с отговора на и.м. - за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца, който със своите действия да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат - от събраните писмени доказателства и заключението на ATE бе установено, че в
района на кръстовището, в който е настъпило ПТП, не е имало велосипедна алея;
не бе установено и че причината за ПТП е неизползването от страна на
велосипедиста на добре различима бяла или жълта светлина отпред и червен
светлоотразител отзад, бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи
елемент отстрани на колелата - доколкото катастрофата е станала в светлата част
на денонощието, при ясно време и добра видимост, то съдът намира горното
възражение за бланкетно.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с
определение от 05.02.2020 год. ищецът е бил освободен от заплащане на такси и
разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1 от КЗ в
размер на 200 лева, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на
400 лева - изплатени възнаграждения на вещи лице по назначените СМЕ и ATE.
В хода на
производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не следва да му
се присъждат.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ №
782516/05.10.2020 год., сключен между ищеца и адвокат И.Н.Ж.
от САК, с ЕГН, със
служебен адрес гр. С., бул. „Княз Александър Дондуков" № 5, вх.В, ап.25,
същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска
помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата
на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.З от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 580 лева
/минималният размер по чл.7, ал.2, т.З при интерес от 5 000 лева - уваженият
размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката. Върху
горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е
удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер
на адвокатското възнаграждение - в минималния размер по чл.7, ал.2, т.З от
Наредбата, бе съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото.
В хода на
производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 380 лева -
заплатени депозити за разпит на свидетел и за вещо лице по ATE. Тъй като ответникът
е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8
от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, се
определя от съда в размер на 150 лева, доколкото материалният интерес е 5 000
лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.З и 8 от ГПК ищецът следва да се
осъди да заплати на ответника сумата от 441.67 лева, съставляваща направени по
делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „З " АД, ЕИК ********* да
заплати на П.М.Г. от гр. Ботевград, ул. „Каблешков" № 7, с ЕГН, сумата от 5 000 лева /пет хиляди лв./,
съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди - физически болки
и страдания вследствие нанесени му телесни увреждания -контузия на главата,
изразяваща се в разкъсноконтузна рана в областта на лявата вежда, контузия на
гръдния кош вляво и лекостепенно мозъчно сътресение, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 21.05.2018 год. около 16.45 часа на кръстовището на бул. „Цар
Освободител" и ул. „Рила" в гр. Б., по вина на К.Й.С., с ЕГН - водач
на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Фокс", с ДК № СО 8171 ВС,
със застрахователна полица № BG/22/117002298300 за
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с
ответника, валидна от 22.08.2017 год. до 21.08.2018 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.02.2019 год., до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
размер от 30 000 лева /тридесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З " АД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 600 лева /шестстотин лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна
такса и изплатени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З " АД, ЕИК да
заплати на адвокат И.Н.Ж. от САК, с ЕГН, със служебен адрес гр. С., бул. „Княз
Александър Дондуков" № 5, вх.В, ап.25, сумата от 580 лева /петстотин и осемдесет лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.З и ал.8 от ГПК П.М.Г. от
гр. Б., ул. „Каблешков" № 7, с ЕГН, да заплати на „З " АД, ЕИК сумата
от 441.67 лева /четиристотин четиридесет и един лв. и
шестдесет и седем ст./, съставляваща направени по делото разноски и
възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
|
|
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: