Р Е Ш
Е Н И Е
№ 607 19.11.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, на
деветнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………………….……………
Прокурор ……………………………...
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МИШОВА въззивно гр. дело N 1582 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
АД, чрез пълномощника си юрисконсулт А.Б. против постановление на ЧСИ Я.Г.за
приетите разноски по изп.д. № 20198710400191.
Жалбоподателят твърди, че единственото, което процесуалният представител
на взискателя е направил, е да подаде молба за образуване на изпълнителното
дело с посочване на метода на изпълнение – налагане на запор. Делото не се
отличавало с никаква правна и фактическа сложност и единственото, които се
дължало, бил хонорар за адвокат за изготвянето на молба за образуване на
изпълнително дело. Евентуално счита, че ако се дължи хонорар за самото
производство, ЧСИ неправилно то е намалил, тъй като бил прекомерен и не
съответствал на правната и фактическа сложност на делото. Счита, че въпросът за
разноските може да бъде поставян във всяко съдебно производство. Възможността
да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато
размерът им е прекомерен, бил уреден в чл.78, ал.5 ГПК. Моли, съдът да
постанови решение, с което да отмени постановлението за приетите по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата – М.Ш.И., чрез пълномощника си адв. Ж.З., възразява срещу жалбата.
Счита, че тя е неоснователа. Заплатеното възнаграждение било за оказцване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително
дело. С измененията и допълнениетя на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения били променени текстовете, касаещи
размера на адвокатските възнаграждения при процесуално представителство, защита
и съдействите по изпълнителни дела. Така за образуване на изпълнително дело се
дължали 200 лв. Отделно било предвидено заплащане на адвокатски хонорар и за
процесуано представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Затова счита,
че платеният адвокатски хонорар се дължи с оглед на вида на
упълномощаването. В случая заплатеният
адвокатски хонорар бил сбор от хонорара по т.1 и т.2 на чл.10 от наредбата. Той
бил платен още преди образуването на делото, когато не било известно какви
изпълнителни действия ще се наложи да бъдат извършени, за да се удовлетвори
взискателя. Заплатеното било за извършване на процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело до събирането на всички дължими суми
по делото, без значение колко и какви изпълнително действия ще бъдат
предприети. Твърди, че за организиране на адекватна защита по делото, адвокатът
правил справки по изпълнителното дело; подала и молба за налагане на запор на
банковите сметки на длъжника, а съдебният изпълнител предприел принудителни
действия, тъй като
длъжникът не изплатил цялата дължима
сума.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г., Рег.№ 871, с
район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ и е редовна, а разгледана по същество, същата е
основателна.
Изпълнително
дело № 191/2019 г. е образувано по молба от 09.09.2019 г. на М.Ш.И. чрез
адвокат Ж.З., срещу ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД, въз основа на
изпълнителен лист от 03.09.2019 г., издаден по гр.д.№ 16044/2016 г. на Софийски
градски съд. С подадената молба взискателката М.И. е поискала образуване на
изпълнително дело срещу длъжника; изпращане на призовка за доброволно
изпълнение след проучване на имотното му състояние и налагане на обезпечения.
Във връзка с искането за разноски е представила договор за правна помощ, от
който е видно, че е заплатила на адв. З. в брой сумата от 1 500 лв. за
образуване и водене на изпълнително дело. С постановление от 13.09.2019 г. ЧСИ
е приел направените разноски в размер на 1 500 лв. за възнаграждение за
един адвокат. С молба от същата дата взискателката е поискала налагането на
запор на всички банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД. Поканата
за доброволно изпълнение е изпратена на същата дата – 13.09.2019 г., заедно със
запорно съобщение. След получаване на
поканата за доброволно изпълнение на 29.09.2019 г. длъжникът на 10.10.2019 г. е
заплатил на съдебния изпълнител дължимата сума, посочена в поканата, в т.ч. и за адвокатското възнаграждение на взискателя.
С възражение от 24.09.2019 г. длъжникът е възразил срещу размера на приетото от ЧСИ адвокатско
възнаграждение. С постановление от 27.09.2019 г. ЧСИ е намалил тези разноски от
1 500 лв. на 1 413,28 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1
и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Взискателката М.Ш.И. е упражнила надлежно
правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител
искане. От представения договор за правна защита и съдействие се установи
такива разноски да са направени от нея действително, доколкото, с оглед
съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, тази част от
пълномощното има характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения
хонорар. В съответствие с посочената норма съдебният изпълнител е възложил в
тежест на длъжника заявените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение. Длъжникът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е възразил за
прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която намира приложение и в изпълнителния
процес, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до
размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв минимум,
определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В чл. 10 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
от Наредбата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото (така
и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изпълнителното
дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парично вземане
на взискателя. С оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни
действия то не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Спорното
възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за
образуване на изпълнителното производство, така и за водене на изпълнителното
дело. Осъщественото от адвоката представителство на взискателя, с оглед последвалото
плащане от длъжника в погашение на целия дълг след получаване на поканата за
доброволно изпълнение, се е изразило в сезиране на съдебния изпълнител с молба
за принудително изпълнение с приложен към нея изпълнителен лист и с последваща
молба, подадена три дена след първата, но преди изпращане на поканата за
доброволно изпълнение. Тази втора молба по смисъл не се различава от първата,
доколкото съдържа искане за налагане на
запор, а първата – за налагане на обезпечения. Извън тези две молби в приложеното
копие от изпълнителното дело не се съдържат данни процесуалният представител на
взискателя да е извършвал други действия, насочени към удовлетворяване на
паричните вземания по изпълнителното дело. Ето защо в полза на взискателя се
дължи възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200
лв. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 в случая е неприложима, тъй като
изисква активно поведение от страна на процесуалния представител, каквото в
случая не е налице. Затова претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива само за образуване
на изпълнителното производство.
С оглед
на тези съображения обжалваното постановление, с което е намалено адвокатското
възнаграждение, следва да се отмени в частта над сумата от 200 лв. до намаления
от ЧСИ размер на 1 413,28 лв. С оглед изхода на делото на жалбоподателя
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс“ АД –
длъжник по изп. дело 191/2019 г. по описа на ЧСИ Я.Г., рег. № 871, с район на
действие ОС Стара Загора, постановление от 27.09.2019 г., с което е намалено
адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на
взискателя М.Ш.И., в частта над сумата от 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Ш.И.
***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД със
седалище и адрес на управление в гр. София, пл. Позитано, № 5, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., сумата от 50 лв.,
представляваща дължимо по делото юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: