Определение по дело №193/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 350-РЗ

гр. Видин, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в закрито заседание на

двадесет и девети септември

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

адм. дело №

193

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.200 във вр. чл. 202 от АПК във вр. чл.54,ал.1,т.5 от АПК.

Образувано по жалба на Е.М.Г. ***, ЕГН: ********** срещу Решение № 1040 – 05 – 22 от 18.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ Видин за спиране на производството по жалба от Е.М.Г. до постъпване на изискания документ от компетентния орган в Ирландия, с отразена в него причина относно прекратяване на правоотношението на жалбоподателя.

В жалбата са въведени оплаквания, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, при липса на мотиви. Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения, като се твърди и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на определението.

От фактическа страна се установява, че със заявление вх. № ЗПОБ – 05 – 04 – 1034 от 20.12.2022г. Е.Г. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл.54а от КСО. В него е декларирал, че трудовото му правоотношение в Ирландия е прекратено, считано от 17.12.2022г., а от 19.12.2022г. е регистриран като безработен в Агенция по заетостта. Попълнил е и заявление по образец за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС, в което е посочил, че е работил в Ирландия за периода от 19.07.2021г. до 16.12.2022г. при конкретно посочен работодател, с описан адрес на дружеството, както и получавано възнаграждение за периода. Причината за прекратяване на договора, която е посочена от заявителя е „поради изтичане на срока на договора“.

С подаденото заявление жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като декларира, че последно е упражнявал трудова дейност на територията Ирландия. Предвид посоченото за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009, като са приложени и документи за упражнявана трудова дейност в държава – членка на ЕС. Лицето е поискало обезщетение за безработица за периода от 17.12.2022г. до 16.04.2023г., предвид упражняваната от него трудова дейност в Ирландия, както и осигуряването му там.

С разпореждане № 051 – 00 – 1493 – 1 от 30.12.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин е постановено спиране на административното производство до получаване на СЕД Н006, СЕД U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия с данни за определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65,ал.2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004г. за осигурителен стаж и доход, които следва да се вземат предвид при преценка на правото на парично обезщетение по чл.54а от КСО.

Видно от справка за приети, върнати и липсващи документи с вх. № 051 – 00 – 1493 – 3 / 18.04.2023г., е получен документ СЕД U017 от компетентната институция на Ирландия с удостоверени периоди на осигурена заетост, в който документ е отразена причина за прекратяване на трудовото правоотношение „неизвестна“.

В представения от лицето преносим документ (ПД) U1 от Ирландия, като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена : „поради изтичане на срока на договора“. Административният орган е приел, че е налице разминаване на информация между получен СЕД U017 и ПД U1, през системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС. Изискана е информация от компетентната институция на Ирландия за посочване на причината за прекратяване на трудовото правоотношение, както и да заяви дали се явява държава по пребиваване през периода на последната заетост на лицето.

От справка за приети, върнати и липсващи документи с вх. № 051 – 00 – 1493 – 2 / 30.06.2023г. е получен документ СЕД Н002 от компетентната институция на Ирландия, в който тя удостоверява, че не разполага с информация относно причината за прекратяване на правоотношението на жалбоподателя, като такава може да бъде посочена от работодателя.

С Разпореждане № 051 – 00 – 1493 – 2 / 30.06.2023г. е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 051 – 00 – 1493 – 3 / 05.07.2023г., издадено на основание чл.54ж,ал.1 вр. с чл.54а,ал.1 и чл.54б,ал.1 от КСО на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 17.12.2022г. до 16.04.2023г. в размер на 18 лева дневно.

Последното е обжалвано по административен ред с оплакване за незаконосъобразност поради това, че е определено обезщетение в минимален размер, като на лице с прекратено осигуряване за безработица на основание „неизвестно“. Във връзка с обжалването от страна на административния орган с разпореждане от 31.07.2023г. жалбоподателя е получил указания за представяне на акт за прекратяване на трудовото му правоотношение в Ирландия или друг документ, от който е видна причината за прекратяването му.

В изпълнение на указанията жалбоподателят е представил документ „U1“, издаден от компетентната институция на Ирландия, в който като причина за прекратяване на правоотношението е посочена „изтичане на срока на договора“. В същата молба е посочил, че не разполага с акт, констатиращ прекратяването на правоотношението му, тъй като според работодателя му той няма задължението да издава такива документи. Жалбоподателят е поискал органът да му укаже какъв документ да представи и в какъв срок.

С писмо № 1012 – 05 – 32 – 3 / 14.08.2023г. от административния орган до жалбоподателя, отново е изискан документ, за прекратяване на правоотношението му с отразена в него причина за прекратяване, издаден от работодателя му в Ирландия.

Впоследствие с Решение № 1040 – 05 – 22 от 18.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ Видин, на основание чл.54,ал.1,т.5 от АПК е спряно производството във връзка с произнасяне по жалбата на Г. „до постъпване на изискания документ от компетентния орган в Ирландия с отразена в него причина относно прекратяване на правоотношението на жалбоподателя“.

Гарантираният минимум съгласно Закона за бюджета на ДОО за 2022г./отм./ и Закона за бюджета на ДОО за 2023г. е в размер на 18 лева дневно.

Видно е, че в документите, представени пред административния орган лицето е установило доходите си при съответния работодател и за периода от 19.07.2021г. до 16.12.2022г.

Не е спорно по делото също така и че за процесния период той е работил при един работодател, като трудовият му стаж не е прекъсван. Жалбоподателят е имал осигурена заетост, както и съответни доходи за този период.

В административното производство е установено, че жалбоподателят е осигуряван повече от 12 месеца, поради което има право на парично обезщетение за безработица и на основание чл.54ж,ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б,ал.1 и чл.54в,ал.1 от КСО от длъжностното лице е издадено Разпореждане № 051 – 00 – 1493 – 3/ 05.07.2023г., с което е отпуснато обезщетение за периода от 17.12.2022г. до 16.04.2023г. вкл.

Както бе вече посочено по – горе във връзка с обжалването на това разпореждане и в производството пред горестоящия орган отново е изискана информация за причината за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на жалбоподателя. Последният е представил преносим документ „U1“.

От страна на административния орган, обаче е прието, че следва да бъде представен документ, с такава информация, който да изхожда от компетентния орган в Ирландия.

Поради това и с Решение № № 1040 – 05 – 22 от 18.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ Видин, на основание чл.54,ал.1,т.5 от АПК е спряно производството във връзка с произнасяне по жалбата на Е.Г. „ до постъпване на изискания документ от компетентния орган в Ирландия, с отразена в него причина относно прекратяване на правоотношението“.

С жалбата против разпореждането от 05.07.2023г. се обжалва размера на дневното парично обезщетение за безработица, определен с него, като се твърди, че не е взет предвид размерът на получаваното от жалбоподателя възнаграждение при последния работодател в Ирландия, както и че правоотношението му е прекратено поради изтичането на срока на договора.

Именно по повод на тази жалба е постановено оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ Видин за спиране на производството.

Решението на Директора на ТП на НОИ Видин е от 18.08.2023г., а жалбата срещу него е подадена в съда на 28.08.2023г.. С оглед срока на подаването й, тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма.

За да постанови спиране на висящо административно производство на основание чл.54,ал.1,т.5 от АПК, административният орган следва да съобрази наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.

В преписката, изпратена от директора на ТП на НОИ Видин по повод на издаването на оспореното решение, не се съдържа удостоверение от административен или съдебен орган за етапа, допустимостта и висящността на преюдициалното производство, обусловило спирането. Дори не се твърди за наличието на такова.

В административната преписка действително е налице информация, според която в преносимия документ „U1“ като причина за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя е посочена „изтичане на срока на договора“, а в получените документи през Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, а именно СЕД U017 и СЕД Н002 от компетентната институция в Ирландия е посочено, че нямат информация за причината за прекратяването на правоотношението на лицето, поради което е прието, че тя е „неизвестна“. В същите документи се посочва, че за да се удостовери причината за прекратяването на правоотношението на жалбоподателя е необходимо писмо от работодателя, в което тази причина да е посочена.

Именно във връзка с изискването на такава информация, с отразена причина за прекратяване на правоотношението на жалбоподателя е спряно производството на основание чл.54,ал.1,т.5 от АПК.

От преписката по делото не става ясно дали е изискана въпросната информация от компетентната институция в Ирландия, след спирането или не, както и не става ясно какъв точно документ би следвало да представи жалбоподателя и съответно в какъв срок, за да може да бъде възобновено производството.

Нормата на чл.54,ал.1,т.5 от АПК формално изисква наличие на удостоверение за развиващо се друго административно производство като предпоставка за спиране. Евентуалното изпращане на искане, с което да бъде предоставена информация от компетентната институция в Ирландия или задължаването на жалбоподателя да предостави такава информация, с каквато разполага работодателят му, няма как да бъдат приети като достатъчно доказателство, със съдържанието на удостоверение, установяващо образувано друго производство, висящо пред друга институция, която не става ясно коя е точно. Още повече, че за това съдът може да направи предположение, но по преписката такива доказателства липсват.

Нормата на чл.54,ал.1,т.5 от АПК изисква съществуващото друго съдебно или административно производство да е такова, че издаването на акта да не може да стане преди неговото приключване. Подобна преюдициалност на евентуалната процедура по изискване на описаната по - горе информация съдът намира, че не се обосновава от представените доказателства.

Ето защо необосноваването към настоящия момент на зависимост между така описаното „постъпване на изискания документ от компетентния орган в Ирландия, с отразена в него причина относно прекратяване на правоотношението на жалбоподателя“ и произнасянето по жалбата на Е.Г. срещу Разпореждането от 05.07.2023г. до постъпване на процесния документ, е основание за отмяна на постановеното спиране на производството, поради липсата на предпоставките по чл.54,ал.1,т.5 от АПК.

В този смисъл, извода на административния орган за наличие на предпоставките за спиране на административното производство по чл.54,ал.1,т.5 от АПК, се явява фактически и правно необоснован. Решението на Директора на ТП на НОИ Видин № 1040 – 05 – 22 от 18.08.2023г. следва да бъде отменено, а делото следва да бъде изпратено като преписка на този административен орган за продължаване на административното производство по жалбата на Г..

Що се отнася до приложението на чл.54б,ал. 3 от КСО, въз основа на която разпоредба на жалбоподателя е отпуснато паричното обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок, следва да се има предвид, че не се оспорва обстоятелството, че Г. отговаря на изискванията по чл. 54а от КСО за отпускане на исканото парично обезщетение за безработица, преценени към момента на прекратяване на заетостта му в Ирландия – 16.12.2022г. Не е спорно също така, че с оглед тази му заетост в държава членка на ЕС и българското му гражданство, той попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент № 883/2004) и на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент № 987/2009).

В случая, доколкото паричното обезщетение за безработица е отпуснато по реда на българското законодателство, то за определяне на неговия размер и продължителност на изплащане са приложими правилата на КСО, съдържащи се в чл.54б и чл.54в от КСО, касаещи размера и сроковете за изплащане на обезщетението.

Съгласно чл.54б,ал.1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. В чл.54в,ал.1 от КСО от своя страна са дефинирани сроковете, за които се изплаща парично обезщетение за безработица, като тези срокове са в зависимост от осигурителния стаж, който съответното лице притежава към момента на възникване на правото му на обезщетение за безработица. Цитираните разпоредби уреждат основното правило относно размера и срока на изплащане на парично обезщетение за безработица. От това правило е налице изключение, регламентирано с разпоредбата на чл.54б,ал.3 от КСО, според която безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

От съдържанието на нормата е видно, че определянето на минимален размер на обезщетението за безработица за минимален срок е обусловено от основанието, на което е извършено прекратяването на осигуряването на лицето, претендиращо правото. В разпоредбата са изброени конкретни основания в зависимост от вида на правоотношението, въз основа, на което е полаган труда. Това изброяване обаче не е изчерпателно, тъй като законодателят преди да посочи конкретните основания е използвал израза „чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение“. По този начин нормата обхваща всички основания, дори и неизброени изрично, при които прекратяването на правоотношение, по което заявителят е полагал труд, е свързано с негово съгласие, негова инициатива или негово виновно поведение, т. е. безработното лице е „допринесло“ по някакъв начин за получаване на статута на безработно лице. Именно с оглед приложението на разпоредбите на чл.54б,ал.1 и ал.3 от КСО, от съществено значение за административното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица е установяването на основанието, на което е прекратено осигуряването на лицето.

Според административен орган, в конкретния случай по преписката не е доказано какво точно е основанието за прекратяване на правоотношението на Г. с работодателя му в Ирландия. Този извод органът е мотивирал с това, че жалбоподателя не е представил документ от работодателя си, удостоверяващ основанието за прекратяване на заетостта, като в допълнение органът е посочил, че не би могъл да кредитира представения от лицето преносим документ U1, издаден от Ирландската компетентна институция, тъй като последната е посочила в кореспонденция с ТП на НОИ Видин, че отразяването на причината за прекратяване на заетостта в такъв документ се извършва въз основа на декларираните от лицето данни, а Ирландската компетентна институция не разполага в системите си с данни за основанията за прекратяване на правоотношенията между работник и работодател. Последното се посочва и от жалбоподателя.

На първо място както вече се посочи, разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, приложена от ответника, представлява изключение от общото правило на чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. Изключението е приложимо при наличието на предвидените в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО предпоставки, а именно правоотношението на безработното лице да е прекратено на някое от изброените в нормата основания или на такова основание (извън изброените), което е по инициатива на лицето, с негово съгласие или във връзка с негово виновно поведение. В настоящия случай по преписката липсват данни, а не се и твърди от ответника, че правоотношението на жалбоподателя с ирландския му работодател е прекратено на основание, попадащо в някоя от изброените хипотези. Точно обратното, административният орган посочва, че основанието, на което е извършено прекратяването е неизяснено, тъй като ирландската компетентна институция е посочила като причина „неизвестна“, а жалбоподателят не е представил документ от работодателя си за удостоверяване на основанието за прекратяване.

Според съда в случая не е налице неизясненост на основанието за прекратяване на заетостта на жалбоподателя в Ирландия. От страна на Ирландската компетентна институция са издадени СЕД U017 – осигурително досие – трансграничен работник и СЕД Н002 - отговор на искането за информация, макар да сочат като причина за прекратяване на заетостта – „неизвестна“ всъщност само разясняват, че удостоверяването на причината на прекратяване на осигуряването в Ирландия от Ирландската компетентна институция, се извършва въз основа на декларирани от лицето данни. По този начин не е опроверган представения от лицето преносим документ U1, в който е вписана причина за прекратяване на заетостта – „изтичане на срока на договора“. Без каквото и да е правно основание административният орган е игнорирал получената по надлежен ред информация от Ирландската компетентна институция като е изискал от лицето допълнително потвърждаване чрез представяне на други документи.

Редът и правилата за сътрудничество и обмен на данни между компетентните институции на държавите членки по повод установяване правата на гражданите на ЕС по Регламент № 883/2004 са уредени в Глава ІІ от Регламент № 987/2009. Съгласно чл.5 от Регламент № 987/2009 регламентира правната стойност на документи и подкрепящи доказателства, издадени в друга държава-членка, като в § 1 се посочва, че документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени. Съгласно § 2 и § 3 на чл.5 от Регламент № 987/2009 при съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата-членка, която получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при необходимост, го отнема. По силата на параграф 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

В настоящия случай всъщност няма данни да е възникнало съмнение относно първоначално предоставената от Ирландската компетентна институция информация относно причината за прекратяване на заетостта на жалбоподателя на територията на Ирландия. Липсват данни и да е инициирана процедура по чл.5, § 2 и § 3 от Регламент № 987/2009. Издаването на друг документ с различно съдържание по същество не съставлява оттегляне на първоначално издадения документ по смисъла на чл.5, § 1 от Регламент № 987/2009, още повече, че както вече се посочи по-горе, в случая не се касае за различна информация, а за пояснение относно източника на удостоверената информация. В хода на делото липсват твърдения от страна на ответника, че декларираната от лицето причина за прекратяване на заетостта му в Ирландия не е вярна.

Правилото на чл.5,§1 от Регламент № 987/2009 задължава българската компетентна институция, в лицето на ответния административен орган, да приеме издадените от Ирландската компетентна институция документи, включително и преносим документ U1, като не допуска игнорирането на съдържащата се в тези документи информация. В конкретния случай причината за прекратяване на заетостта на жалбоподателя в Ирландия е удостоверена в преносим документ U1, който не е отнет или обявен за невалиден по реда на чл.5, § 1 от Регламент № 987/2009. Без правно значение за валидността на издадените от друга държава-членка документи по Регламент № 987/2009, е обстоятелството въз основа на какви източници на информация се издават тези документи. Всяка държава-членка разполага с правото да прецени по какъв начин ще събира данните, които следва да удостовери в издаваните от нея СЕД, които пък от своя страна следва да бъдат приемани от институциите на останалите държави-членки.

В случая е спряно производството във връзка с постъпилата жалба срещу Разпореждането от 05.07.2023г., като са изискани допълнителни доказателства от жалбоподателя във връзка с удостоверяване на причината за прекратяване на трудовото правоотношение или друг документ, от който да е видна причината за прекратяване на последното правоотношение в Ирландия, след като вече е разполагал с издаден такъв от Ирландската компетентна институция, макар и въз основа на данни, получени от работника.

На посочените по – горе основание, Съдът намира, че решението за спиране на производството следва да бъде отменено.

Поради изложеното и на основание чл.200,ал.1 от АПК, Административен съд Видин

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Решение № 1040 – 05 – 22 от 18.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ Видин за спиране на производството по жалба от Е.М.Г. до постъпване на изискания документ от компетентния орган в Ирландия, с отразена в него причина относно прекратяване на правоотношението му.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на ТП на НОИ Видин за продължаване на административното производство по жалба на Е.М.Г. срещу Разпореждане № 051 – 00 – 1493 – 3 / 05.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

СЪДИЯ :